№ 120
гр. гр.Несебър, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело №
20212150101309 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 2 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от
ЗЗД.
Образувано е по повод исковата молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД
- гр. Бургас, против Х. Й. Й., гражданин на Дания, роден на ********** г., Б. СК. Й.,
гражданин на Дания, роден на ********** г., и Л. Л., гражданин на Дания, роден на
24.09.1949 г., тримата с адрес в РБългария: гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг - запад, в.с.
„................ Твърди се, че ответниците като собственици на обект, били абонати на
ищцовото дружество и в качеството си на потребители използвали услугата,
предоставяна от ищеца, а именно доставка, отвеждане и пречистване на вода за обект -
гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг- запад, в.с. „..............., абонатен номер 911640. Сочи се,
че съобразно разпоредбата на чл. 8 от Наредбата, предоставянето на ВиК услугите се
извършвало по силата на публично известни Общи условия, одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране. В съответствие с клаузата от чл. 23, ал. 4, изр. трето от
Общите условия и разпоредбата на чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредбата, за
процесния период отчитането на водомера на абоната се е осъществявало по
електронен път, посредством използването на мобилно устройство, чрез сканиране на
баркода, поставен в близост до самия водомер. Съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите
условия било допустимо за обекти, имащи сезонен характер да бъдат отчитани от ВиК
оператора два пъти годишно. След всяко отчитане по електронен път, в
законоустановения срок били издавани за процесния период данъчни фактури, в чиито
реквизити фигурирали отчетените водни количества, отчетният период, за който всяка
фактура се издава, както и единичните цени на всяка от предоставените от оператора
услуги- вода, канал и пречистване. В случая били издадени фактура №
**********/25.09.2018 г. за сумата от 21,83 лв., фактура № **********/27.05.2019 г. за
сумата от 8,71 лв., фактура № **********/25.09.2019 г. за сумата от 14,98 лв., фактура
№ **********/25.06.2020 г. за сумата от 9,17 лв. и фактура № **********/25.09.2020 г.
1
за сумата от 9,25 лв. Падежът на плащане на всяка от фактурите бил 30 дни от
издаването им, съгласно изискванията на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, като
неплащането в този срок поставяло автоматично ответниците в забава след изтичането
на 30 /тридесет/ календарни дни, считано от датата на тяхното издаване. Върху тези
суми по всяка фактура ответниците дължали и обезщетение за забавено изпълнение в
размер на законната лихва върху стойността на издадените фактури от момента на
падежа до датата на предявяване на исковата претенция, както и лихва от датата на
предявяването на иска до окончателното изплащане. Предвид на това се моли да
бъдат осъдени ответниците да заплатят сумата от общо 63,94 лв., дължима от по 1/6 от
първите двама ищци, и 2/3 от последния, по издадени фактури от периода от
25.09.2018 г.- 25.09.2020 г., с отчетен период по фактури 28.04.2018 г.- 01.09.2020 г.,
сумата от 13,42 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху
главниците, дължима от ответниците съобразно притежаваните от тях квоти в
съсобствеността, за периода от 26.10.2018 г. до датата на подаване на исковата молба,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението, както и разноски по настоящото производство, дължима
от ответниците съобразно притежаваните от тях квоти в съсобствеността. Представят
се писмени доказателства.
В месечният срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от особения
представител на ответниците, с който се оспорват предявените искове по основание и
размер. Сочи се, че не са представени доказателства, че ответниците са потребители на
ВиК услугите, предоставяни от ищеца. Твърди се, че представената с исковата молба
справка не е доказателство за собственост, както и за изразена воля от страна на
ответниците да са потребители на услугата. Навежда се наличието на неяснота по
отношение на един от ответниците - Б. СК. Й.. Сочи се, че не може да се приеме, че
Общите условия имат обвързващо действие спрямо ответниците, тъй като нямало
данни, че били сведени до знанието им, поради което исковете са неоснователни
поради недоказаност. Твърди се, че липсват доказателства за вид на водомера на
ответниците (кога е подменен, има ли протокол за смяна на водомера в конкретния
обект) и съвместимостта му с твърдяното електронно отчитане на мобилното
устройство, за въвеждане на електронно отчитане, за самото мобилно измервателно
устройство и неговия одобрен тип и изправност, за лицето- служител при ищеца, който
е извършвал отчитанията по твърдения способ. Излага се, че фактурите не са годни
доказателства, чрез които да се установят и докажат количествата ползвана вода в
куб.м., които са вписани в тях. Сочи се, че същите не съставляват и доказателства за
действително извършени доставки на вода, за които ответниците дължат плащане.
Твърди се, че липсват и доказателства за това дали обекта е със сезонен характер. Моли
се да бъде отхвърлен иска. Представят се писмени доказателства. Претендират се
разноски
В проведено по делото открито съдебно заседание, ищцовото дружество не
изпраща представител. Депозира писмено становище, с което взима становище по
хода, проекта за доклад и по съществото на спора. Моли, за уважаване на исковете и
претендира разноски, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Особеният представител на ответниците, в открито съдено заседание поддържа
представения отговор на исковата молба и моли за отхвърляне на претенциите.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
2
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание - чл.
79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
По делото е представен нотариален акт № 57 том III, рег. № 1589, дело № 440 от
02.03.2007 г. по описа на нотариус Мария Бакърджиева, с район на действие – РС
Несебър, рег. № 110 при НК /л. 105-107 от делото/, видно от който Михаел Рабе, Р.С.
Й. и ответникът Л. Л. са придобили правото на собственост по отношение на
самостоятелен обект в сграда, представляващ апартамент № 31 с ид. №
51500.507.396.1.31, находящ се в Блок 1 във ваканционно селище „САН СИТИ II”,
секция 2, ет. 4.
Съгласно заявление за откриване на партида /л. 108 от делото/, именно
съсобствениците Михаел Рабе, Р.С. Й. и ответникът Л. Л. са изразили желание да бъде
открита партида при ищеца за притежавания от тях водоснабден обект – процесното
жилище, като въз основа на него и видно от протокол /л. 109 от делото/ за същия е
разкрит аб. № 911460 с монтиран водомер 1578/97.
От представена справка по партидата на имот с ид. № 51500.507.396.1.31 в
Агенция по вписванията /л. 47 от делото/, се установява, че с договор за покупко-
продажба от 04.02.2010 г., М.Р. е прехвърлил притежаваната от него 1/3 идеална част в
имота на двама приобретателя в равни дялове, а именно за ответниците Х. Й. Й. /1/6 ид.
част/ и Б. СК. Й. /1/6 ид. част/. С вписване от 27.06.2019 г. се удостоверява, че Л. Л. и
С. Л. са продали притежаваната от тях 1/3 идеална част в имота на Р.С. Й..
Видно от представени от ищеца фактури №№ **********/25.09.2018 г.;
**********/27.05.2019 г.; **********/25.09.2019 г.; **********/25.06.2020 г.;
**********/25.09.2020 г. /л. 8-12 от делото/, за посочения апартамент била открита
партида с аб. № 911640 към „Водоснабдяване и канализация” ЕАД. От справка-
извлечение от електронния карнет за посочения аб. номер /л. 7 от делото/ е видно, че
на монтирания в имота водомер са правени отчитания за периодите 28.04.2018 г.-
14.09.2018 г.; 15.09.2018 г. – 23.04.2019 г.; 24.04.2019 г. – 23.08.2019 г.; 24.08.2019 г. –
22.05.2020 г.; и 23.05.2020 г. – 01.09.2020 г. При всички отчитания водомерите са
„видяни“, като при първото отчитане за водомер 1578/97 първото старото показание е
било 112 куб. метра, а новото – 120 куб. м., а при последното отчитане старото
показание е било 131 куб. метра, а новото – 134 куб. метра. От фактурите се
установява, че посочените количества са били остойностени, като по фактура №
**********/25.09.2018 г. са били начислени 21,83 лева ; по фактура №
**********/27.05.2019 г. – 8,71 лева; по фактура № **********/25.09.2019 г. – 14,98
лева; по фактура № **********/25.06.2020 г. – 9,17 лева; и по фактура №
**********/25.09.2020 г. – 9,25 лева.
Видно от Решение № Ц-37 от 23.12.2019 г. цената за услугата доставяне вода на
потребителите към 2020 г. била без ДДС: 1,415 лева на куб. м., за отвеждане на
отпадъчните води – 0,503 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,652 лв. на куб. м. Към
2019 г. и 2018 г. тези цени били в следните размери: 1,399 лева на куб. м., за отвеждане
на отпадъчните води – 0,477 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,619 лв. на куб. м., за
2019 г.; и 1,335 лв. за доставяне на вода, 0,380 лв. – за отвеждане и 0,559 лв. за
пречистване, за 2018 г., съгласно Решение № Ц-20 от 28.12.2018 г. на КЕВР и Решение
№ Ц-34 от 15.12.2017 г. на КЕВР. Видно от фактурите различните цени през
различните периоди са съобразени.
Представени са и публично оповестените общи условия, при които се
предоставят услуги от ищцовото дружество и доказателства за оповестяването им /л.
3
93-104 от делото/.
С оглед на така събраните доказателства, съдът намира предявеният иск за
доказан по своето основание.
В тежест на ищеца по иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД е да докаже
наличието на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на
вземането си. Т.е. в конкретния случай той трябва да установи, че за процесния период
до процесния адрес е извършено водоподаване във фактурираните количества, както и,
че ответниците са собственици на имота. Ищецът следва да докаже и размера на
претенцията си. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже погасяване на дълга.
С оглед анализа на представените писмени доказателства и твърденията на
страните, за съда се налага извода, че правото на собственост не се доказва по
отношение на един от ответниците – Л. Л., за който се твърди, че притежава 2/3
ид.части от процесния имот, като в тази връзка се споделят и оплакванията на особения
му представител по делото.
Видно от обсъдения по-горе нотариален акт, Л. действително е придобил 1/3 от
имота, но съгласно официалната справка по партидата на имота в Агенция по
вписванията се установява, че в последствие се е разпоредил с дела си в полза на
съсобственика Р.С. Й.. Тук е мястото да се отбележи, че електронната справка с
Агенция по вписванията, удостоверена с подпис на юрисконсулт, се ползва със силата
на официална такава и е достатъчна да установи вида на сделките, извършвани с
имота, както и правата на участващите по тях лица. В този смисъл, неоснователни се
явяват оплакванията на особения представител на ответниците, че ищецът не сочи
доказателства за собствеността им по отношение на процесния имот.
Независимо от горното, видно от справката по партидата на имота се
установява, че първоначалният собственик М.Р. е прехвърлил притежаваната от него
1/3 идеална част в имота на ответниците Х. Й. Й. /1/6 ид. част/ и Б. СК. Й. /1/6 ид. част/,
предвид която и за тях са възникнали правоотношения по договор за доставка на
услуги от ВиК, сключен въз основа на заявлението, подадено от първоначалните
собственици и протокола за монтаж на водомер и разкриване на партида, съгласно чл.
3, ал. 1 от Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и
ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
От друга страна, първоначалният собственик Р.С. Й., освен придобития дял в
съсобствеността от 1/3 е изкупил и собствеността на ответника Л. Л., като по този
начин именно той се явява легитимирана страна по исковете, с дял в процесния имот от
2/3 ид.части. В този смисъл, предявените срещу Л. Л. искови претенции се явяват
неоснователни и следва да се отхвърлят до заявените размери, а именно за 2/3 от
претендираната главница в размер на 63,94 лева, ведно със законната лихва върху нея
от датата на исковата молба; за 2/3 от обезщетението за забава в размер на 13,42 лева за
заявения период до исковата молба; както и за претендираните съразмерно от него 2/3
от съдебните разноски, сторени от ищеца.
Действително, с отговора на исковата молба е направено и подробно оспорване
на съдържанието на представените от ищеца частни документи – справки и фактури,
но след анализа им и съпоставянето им с останалите доказателства по делото, съдът
намира, че същите отразяват вярно, посочените в тях обстоятелства. Наред с
изложеното, следва да се отбележи, че общите условия, при които се доставят услуги
от ищеца са публично оповестени и обвързват ответниците Х.Й. и Б.Й..
4
В случая отчитането на процесния водомер за обекта на ответниците е станало
на 14.09.2018 г, 23.04.2019 г., 23.08.2019 г., 22.05.2020 г. и 01.09.2020 г. Както се
установява в чл. 23, ал. 1, т. 3 от публично оповестените Общи условия, при обекти,
имащи сезонен характер е допустимо отчитане на водомерите два пъти годишно.
Процесните суми са фактурирани именно по две отчитания на година, доколкото
ответниците са чужденци, а имотът им се намира на територията на курортен комплекс
Слънчев бряг, в случая се касае до обект от сезонен характер. Впрочем подобно
отчитане е изцяло в интерес на потребителите, тъй като след като отчетникът е „видял“
показанията на водомера, на практика са отчетени действително потребните
количества вода. В противен случай и по арг. от чл. 24, ал. 4 от ОУ би следвало да се
начислят прогнози количества по реда на чл. 49 от Общите условия, които не биха
съответствали на реалното потребление. Налага се извод, че процесното отчитане е
извършено по реда на чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия и са избегнати по-
неблагоприятни последици за ответниците, като е отчетено действително потребеното
количество вода. Следователно оспорванията на особения представител за неправилно
отчитане на водомера са несъстоятелни. Правата на ответниците са били запазени, като
в тяхно присъствие, през периодите на пребиваването им в имота е извършено реално
отчитане на потреблението в собствения им водоснабден обект, съобразно
представената по делото справка.
Непосредствено след извършване на отчетите са издадени и процесните фактури
– на 25.09.2018 г.; 27.05.2019 г.; 25.09.2019 г.; 25.06.2020 г. и 25.09.2020 г. - в рамките
на до един месец от отчетите, като по арг. от чл. 33, ал. 2 от Общите условия, сумите
по фактурите са станали изискуеми 30 дни след издаването им, съответно на 26.10.2018
г.; 27.06.2019 г.; 26.10.2019 г.; 26.07.2020 г. и 26.10.2020 г.
Очевидно, за процесния апартамент, е въведено т. нар. електронно отчитане, при
което подпис от съответния клиент не се полага. Такова електронно отчитане е
допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, според който текст отчетените данни по ал. 2 и 3 се
установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер
и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител,
освен в случаите на отчитане по електронен път. При съобразяване на посочените
разпоредби, съдът намира, че отразеното в справките и фактурите следва да се
кредитира, като се приеме, че отчитането на водомерите е извършено от служител на
ВиК, след лично възприемане на снетите показания, предвид което и фактурираните
количества вода са реално потребени от ответниците Х.Й. и Б.Й..
По горните съображения, съдът намира, че събраните доказателства
недвусмислено доказват отчитането от инспектор Кисова, при наличен достъп до
водомерите, на действително потребените количества вода от ответниците Х.Й. и Б.Й.
за собствения им процесен водоснабден обект.
Налага се извод, че при правилно начислено като потребено количество вода на
ответниците са определени и съответните дължими суми за отчетните периоди, като
размерът на задълженията възлиза общо на 63,94 лева, съгласно приетите цени от
водния регулатор. С оглед изложеното може да се направи извод, че искът за сумата от
10,65 лева за Х.Й. /1/6 от 63,94 лева, съобразно квотата му в съсобствеността/ и 10,65
лева за Б.Й. /1/6 от 63,94 лева, съобразно квотата му в съсобствеността/ се явява
основателен и следва да бъде уважен в тази част и до размера от 21,30 лева. За
горницата до пълния предяван размер на иска от 63,94 лева и за разликата от 42,64
5
лева, претендирана от ответника Линден, искът подлежи на отхвърляне като
неоснователен и недоказан, предвид изложените по-горе мотиви.
Що се отнася до акцесорния иск за заплащане на лихва за забава, съдът приема
същия за основателен и доказан по отношение на ответниците Х.Й. и Б.Й., доколкото
не са ангажирани доказателства за плащане на дължимите от тях суми по фактури,
съответни на припадащите им се дялове в съсобствения водоснабден обект, и
начислената лихва касае главницата по всяка фактура от датата на падежа до
08.10.2021 г. След извършени от съда математически действия по умножаване и
събиране, посредством калкулатор за изчисляване на законна лихва с интернет адрес
https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html установи дължимите мораторни лихви в общ
размер от 12,76 лева. Сумата представлява сбор от дължимите обезщетения за забава
на уважените главници, изчислени за съответните периоди – от относимия падеж до
датата на исковата молба, изключая периода 13.03.2020 г.-13.05.2020 г., съгласно чл. 6
от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. С оглед установеното по делото,
искът за обезщетение за забава следва да бъде уважен за сумата от 4,26 лева,
представляваща сбор от доказните претенции срещу ответниците Х.Й. и Б.Й., а именно
по 1/6 от 12,76 лева за всеки от тях, равняваща се на сумата от 2,13 лева. За горницата
до пълния претендиран размер от 13,42 лева и по отношение на ответника Л. Л., искът
подлежи на отхвърляне като неоснователен и недоказан.
Като последица от частичното уважаване на главната претенция, в полза на
ищеца следва да се присъди и законната лихва върху уважената част, от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
На ищеца следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно на уважената част от
претенциите, в размер на 231,28 лева по настоящото дело. Така определения размер на
дължимите разноски съответства на уважената част от претенцията от 25,56 лева,
съотнесена към общия размер на предявените искове – 77,36 лева, като съдът приема
за доказани по делото разноски в общ размер от 700 лева /вкл. 100 лева – дължима
заплатена държавна такса, 300 лева – внесен депозит за възнаграждение за особен
представител на ответника, 300 лева – юрисконсултско възнаграждение/. Разноските
следва да се възложат по равно в тежест на ответниците Х.Й. и Б.Й..
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Несебърският
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Х. Й. Й., БУЛСТАТ *********, гражданин на Дания, роден на
********** г., с адрес: гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг - запад, в.с. „..............., да
заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Бургас, кв. „Победа”, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3, сграда
„Метални панели и конструкции”, ет. 4, представлявано от изпълнителния директор –
Г.Й.Т., на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във. вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от
10,65 /десет лева и шестдесет и пет стотинки/ лева, съответстваща на квотата в
съсобствеността – 1/6 част от цялата сума от 63,94 лева, представляваща незаплатена
стойност по издадени фактури №№ **********/25.09.2018 г.; **********/27.05.2019
г.; **********/25.09.2019 г.; **********/25.06.2020 г.; **********/25.09.2020 г., за
доставена, отведена и пречистена вода до имот, находящ се в гр. Несебър, к.к. Слънчев
6
бряг - запад, в.с. „..............., с идентификатор 51500.507.396.1.31, аб.№ 911640, с
отчетни периоди 28.04.2018 г.-14.09.2018 г.; 15.09.2018 г. – 23.04.2019 г.; 24.04.2019 г.
– 23.08.2019 г.; 24.08.2019 г. – 22.05.2020 г.; и 23.05.2020 г. – 01.09.2020 г.; ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата
молба – 08.10.2021 г. до окончателното изплащане; а на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, сумата от 115,64 /сто и петнадесет лева и шестдесет и четири стотинки/ лева,
половината от уважения размер от 231,28 лева на съдебно-деловодните разноски в
настоящата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА Х. Й. Й., БУЛСТАТ *********, гражданин на Дания, роден на
********** г., с адрес: гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг - запад, в.с. „..............., да
заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Бургас, кв. „Победа”, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3, сграда
„Метални панели и конструкции”, ет. 4, представлявано от изпълнителния директор –
Г.Й.Т., на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 2,13 /два лева и тринадесет стотинки/
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 63,94 лева,
съответстващата на квотата му в съсобствеността – 1/6 част от 12,76 лева за периода
26.10.2018 г. – 07.10.2021 г., изключая периода 13.03.2020 г.-13.05.2020 г., съгласно чл.
6 от ЗМДВИП, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния претендиран размер от 2,24 лева,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Б. СК. Й., БУЛСТАТ *********, гражданин на Дания, роден на
04.121950 г., с адрес: гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг - запад, в.с. „..............., да заплати
на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, кв. „Победа”, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3, сграда „Метални
панели и конструкции”, ет. 4, представлявано от изпълнителния директор – Г.Й.Т., на
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във. вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 10,65 /десет
лева и шестдесет и пет стотинки/ лева, съответстваща на квотата в съсобствеността –
1/6 част от цялата сума от 63,94 лева, представляваща незаплатена стойност по
издадени фактури №№ **********/25.09.2018 г.; **********/27.05.2019 г.;
**********/25.09.2019 г.; **********/25.06.2020 г.; **********/25.09.2020 г., за
доставена, отведена и пречистена вода до имот, находящ се в гр. Несебър, к.к. Слънчев
бряг - запад, в.с. „..............., с идентификатор 51500.507.396.1.31, аб.№ 911640, с
отчетни периоди 28.04.2018 г.-14.09.2018 г.; 15.09.2018 г. – 23.04.2019 г.; 24.04.2019 г.
– 23.08.2019 г.; 24.08.2019 г. – 22.05.2020 г.; и 23.05.2020 г. – 01.09.2020 г.; ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата
молба – 08.10.2021 г. до окончателното изплащане; а на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, сумата от 115,64 /сто и петнадесет лева и шестдесет и четири стотинки/ лева,
половината от уважения размер от 231,28 лева на съдебно-деловодните разноски в
настоящата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА Б. СК. Й., БУЛСТАТ *********, гражданин на Дания, роден на
04.121950 г., с адрес: гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг - запад, в.с. „..............., да заплати
на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, кв. „Победа”, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3, сграда „Метални
панели и конструкции”, ет. 4, представлявано от изпълнителния директор – Г.Й.Т., на
основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 2,13 /два лева и тринадесет стотинки/ лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата от 63,94 лева, съответстващата на
квотата му в съсобствеността – 1/6 част от 12,76 лева за периода 26.10.2018 г. –
07.10.2021 г., изключая периода 13.03.2020 г.-13.05.2020 г., съгласно чл. 6 от
ЗМДВИП, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния претендиран размер от 2,24 лева, като
7
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН;
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. „Победа”, ул. „Ген.
Владимир Вазов” № 3, сграда „Метални панели и конструкции”, ет. 4, представлявано
от изпълнителния директор – Г.Й.Т. , срещу Л. Л., БУЛСТАТ *********, гражданин
на Дания, роден на 24.09.1949 г., с адрес: гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг - запад, в.с.
„..............., искове с правно основание чл. 79, ал. 1, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 42,64 лева, съответстваща на
квотата в съсобствеността – 2/3 части от цялата сума от 63,94 лева, представляваща
незаплатена стойност по издадени фактури №№ **********/25.09.2018 г.;
**********/27.05.2019 г.; **********/25.09.2019 г.; **********/25.06.2020 г.;
**********/25.09.2020 г., за доставена, отведена и пречистена вода до имот, находящ
се в гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг - запад, в.с. „..............., с идентификатор
51500.507.396.1.31, аб.№ 911640, с отчетни периоди 28.04.2018 г.-14.09.2018 г.;
15.09.2018 г. – 23.04.2019 г.; 24.04.2019 г. – 23.08.2019 г.; 24.08.2019 г. – 22.05.2020 г.;
и 23.05.2020 г. – 01.09.2020 г.; ведно със законовата лихва върху главницата начиная
датата на депозиране на иска до окончателното изплащане; както и сумата от 8,94
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата, съответстващата на квотата
му в съсобствеността – 2/3 части от 13,42 лева за периода 26.10.2018 г. – 07.10.2021 г.,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка на ищеца,
както следва: IBAN: BG53 CECB 9790 1006 1553 00, ЦКБ – клон Бургас, BIC:
CECBBGSF.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен
срок от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
8