№ 24
гр. Русе, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николай Ст. Стефанов
при участието на секретаря Милена Й. Симеонова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело №
20224520100901 по описа за 2022 година
Предявените в обективно съединение искове са с процесуалноправно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и
материалноправно такова по чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „ТОП КРЕДИТ" ООД с ЕИК: ********* е предявил иск срещу
ответника И. С. И. с ЕГН: ********** в качеството му на длъжник по договор
за потребителски кредит за сумата общо от 1203,42 лева, от която 680,00 лева
главница, 165,01 лева договорна лихва за периода от 25.12.2015г. до
25.08.2021г. и 358,41 лева наказателна лихва за периода от 25.12.2015г. до
16.08.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК. Претендират се разноски по заповедното и исковото
производства.
Твърди, че за посочените вземания се снабдил със заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 4539/ 2021г. по описа на
РРС. Заповедта била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от
ГПК.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че дължи сумите по заповедта за
1
изпълнение, като претендира направените деловодни разноски в исковото и
заповедното производства.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор в
който прави изрично възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът след като се запозна със събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, прие за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложения по делото Договор за потребителски кредит
N:Р254/25.08.2015г. се установява, че на 25.08.2015г. „Топ Кредит" ООД е
отпуснало на ответника сумата от 1000 лева. В договора е посочено, че
отпуснатия заем следва да се издължи на 11 равни месечни вноски по 83,37
лева.
Няма спор между страните, че ответника е заплатил само част от
задължението си.
От заключението на вещото лице по назначената ССчЕ се установява,
че на отвеника е отпуснат потребителски заем в размер на 1000 лева, като
основанието за изплащане на сумата е усвоен кредит № Р254/25.08.2015г.
Според експерта, от предоставеното извлечение от счетоводната
система на ищеца - справка за изплатените суми от И. С. И. за периода от
26.08.2015 г. до 14.11.2022 г., се установява, че този период изплатените суми
възлизат на 380,00 лева. С платените суми са погасени задълженията по
първите три погасителни вноски по погасителния план към процесния
договор - вноска № 1 с падеж 25.09.2015 г. в размер на 124,99 лв., вноска № 2
с падеж 25.10.2015 г. в размер на 124,99 лв. и вноска № 3 с падеж 25.11.2015 г.
в размер на 124,99 лева. След 23.12.2015 г. по данни от счетоводството на
ищеца, ответницата е прекратила изцяло плащанията по процесния кредит.
Установява се, че към датата на заповедното производство неплатените
задълженията от ответницата по процесния кредит са по 9 броя погасителни
вноски - от вноска № 4 с падеж 25.12.2015 г. до вноска № 12 с падеж
25.08.2016 г.
Експертът установява, че към 17.10.2021г, когато е подадено
заявлението по чл.410 от ГПК, общият размер на дължимите суми от
ответницата по договор за потребителски кредит № Р254/25.08.2015 г.
2
възлизат на 1602,80 лева, разпределени, както следва по компоненти:
Главница 750,01 лв.
Неустойка по чл. 13 210,01 лв.
- Договорна лихва 165,01 лева, дължима за периода от 25.12.2015г. до
25.08.2016г.
- Лихва за забава 477,77 лева, дължима за периода от 25.12.2016г. до
16.08.2021г.
В настоящото дело ищецът не претендира за заплащане на дължимата
неустойка по чл.16, като е приел, че със сумите, с които са погасени
задълженията за неустойката в размер на 69,99 лв. са погасени задължения за
главница, поради което претендира за заплащане на главница в размер на
680,00 лв. Дължима главница 750,01 лв.- 69,99 лв. = 680,02лв.
При така установената фактическа обстановка съда прави
следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск с пр.осн.чл.422 ал.1 вр.
чл.415 ал.1 от ГПК, за съществуването на парични вземания, за които на
кредитора е издадена, по-рано във времето, заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК.
Искът е допустим, а родово и местно компетентен да го разгледа е
Русенски районен съд.
По същество становището на съда е следното:
Паричните си вземания ищцовото дружество основава на сключен
между И. С. И. и „Топ Кредит“ ООД договор за потребителски кредит
N:Р254 от 25.08.2015г. за сумата от 1000 лева.
В договора е посочено, че последния е със срок на кредита 11 месеца,
при размер на вноска – 83,33лв. Дължимата сума по кредита е фиксирана в
размер на 1220,00 лева, а при непредставяне на поръчител – 1500,00 лева.
Единственото възражение на ответника за неоснователност на иска е за
изтекла в негова полза на погасителна давност и именно то ще бъде
коментирано по-долу. Ответника счита, че задълженията му са погасени с
изтичане на предвидения в чл.111 от ЗЗД тригодишен срок, приложим в
3
случая, тъй като вземанията на ищеца са за периодични плащания, а и с
общия по чл.110, защото към момента на депозиране от ищеца „Топ Кредит"
ООД на заявлението по чл.410 от ГПК са били изминали повече от три
години от падежа на последната дължима вноска по кредита.
Заповедното производство е специално съдебно производство за
защита-санкция при незаконосъобразно развитие на гражданското
правоотношение, изразяващо се в неизпълнение на изискуемо вземане от
предвидения в чл.410 ГПК вид, както и на парично вземане, установено в
предвиден в чл.417 ГПК документ. Целта на това производство е да се
създаде съдебно изпълнително основание (чл.404, т.1 от ГПК), когато
вземането не се изпълнява. Целта на заповедното производство не е да се
установи вземането, а да се установи, че то не се оспорва. В това
производство съдът не проверява дали вземането съществува. Съгласно
действащата правна уредба подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение не е самостоятелно основание за прекъсване на давността по
смисъла на чл. 116, б. „в" от ЗЗД, като това е и тезата, застъпена в мотивите
на т. 14 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в смисъл, че ГПК урежда
заповедното производство като част от изпълнителния процес. Съгласно
мотивите на ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС започването на производство, в
което длъжникът не участва (каквото действие е подаването на заявление по
чл. 410 от ГПК), не може да прекъсне давността, а разпоредбата на чл. 116, б.
"б" е изключителна и не може да бъде тълкувана посредством аналогия на
правото.
Въпреки това , съдът установи, че от падежа на последната вноска по
кредита - 25.08.2016г. до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на дата –
17.08.2021г. е изтекъл срок, значително по-голям от три години.
Следователно по отношение на всички падежирали но неизплатени вноски,
включително и лихвите е изтекла погасителната 3 годишна давност.
По изложените съображения, предявеният иск, като неоснователен
следва да бъде отхвърлен изцяло.
По въпроса за разноските – съгласно ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС
по т.д.№4/2013г., съда по установителното производство се произнася и по
дължимостта на разноските в заповедното производство. Принципно, както в
исковия процес, така и в заповедното производство, ищеца, респ. заявителя
4
имат право на разноски, съразмерно уважената част от иска. Тъй като
настоящия съдебен състав прецени, че вземанията на „Топ Кредит" ООД на
договорно основание са погасени по давност и иска му е неоснователен, то
няма право на разноски нито в заповедното, нито пък в исковото
производства.
При този изход на делото в тежест на ищеца са направените от
ответника разноски в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от „ТОП
КРЕДИТ" ООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на регистрация
гр.Плевен срещу И. С. И. с ЕГН: ********** иск с правно осн.чл.422 ал.1 от
ГПК, да бъде прието за установено, че И. С. И. с ЕГН: ********** дължи на
това дружество сумата общо от 1203,42 лева, от която 680,00 лева главница,
165,01 лева договорна лихва за периода от 25.12.2015г. до 25.08.2021г. и
358,41 лева наказателна лихва за периода от 25.12.2015г. до 16.08.2021г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 2346 / 18.08.2021г.
по ч.гр.д.№ 4539/2021г. на Русенски районен съд.
ОСЪЖДА „ТОП КРЕДИТ" ООД с ЕИК: ********* със седалище и
адрес на регистрация гр.Плевен да заплати на И. С. И. с ЕГН: **********
сумата от 300,00 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Русенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5