Р Е Ш Е Н И Е
№
…………27.04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд - тридесет и трети състав, в
открито съдебно заседание на седми април две хиляди двадесет и първа година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ГАНЕВА
при секретаря Теодора Чавдарова,
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 95 по описа за 2021 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 107, ал.2 от Закона за автомобилните превози
/ЗАвПр/.
Образувано
е по изпратена по подсъдност от Административен съд –Русе жалба на Д.Н.Ш. с ЕГН
********** *** срещу заповед № РД-14-3205/29.12.2020г. на директора на
регионалната дирекция на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ /ИААА/ гр. Русе , с която на основание чл.
106а, ал. 1, т. ,, б. „а“ от ЗАвПр е наложена принудителна административна
мярка /ПАМ/ „временно спиране от
движение на МПС „ – „Мерцедес“ с рег. № ******,
собственост на В. С.Р. за срок не повече
от 12 месеца и на основание чл. 106а, ал.1 т. 4 , б.4 б“ от ЗАвПр е наложена
ПАМ „ временно отнемане на свидетелство за управление на МПС „ на Д. Н.Ш.
до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.
Релевира се неспазена форма поради преценка за
недостоверност на посоченото фактическо основание за издаване на заповедта .
Според оспорващото лице е допуснато нарушение на материалния закон , тъй като
не е бил реализиран обществен превоз на пътници. Пътуващите до Германия са
братовчеди на жалбоподателя, всеки от които му е платил по 100 евро като
разходи за гориво. Управляваното от Ш. превозно средство е лек автомобил , а с
такова превозно средство не може да се извършва обществен превоз на пътници. Като съществено процесуално
нарушение се заявява активността на органа да събере единствено справка от
информационните масиви на ИААА за издаване на лиценз за извършване на обществен
превоз на пътници.
Искането
към съда е за отмяна на оспорената заповедта по налагане на ПАМ , а при условията на евентуалност- нейната
отмяна.
В
съдебно заседание жалбоподател не се явява или представлява , но депозира
писмено становище, в което възпроизвежда наведените оплаквания в жалбата. .
Ответникът
по жалбата – директорът на РД на ИААА не се явява и представлява в съдебно заседание , но
депозира писмено отговор за неоснователност на оспорването и се прави
възражение за прекомерност / л. 3 от адм. дело № 22/21 на АС-Русе/ .
С
влязло в законна сила определение № 216/27.01.2021 г. съдът прекрати
производството по жалбата на Д.Н.Ш. срещу заповед № РД-14-3205/29.12.2020г. на
директора на регионалната дирекция на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ /ИААА/ гр. Русе , с
която на основание чл. 106а, ал. 1, т. ,, б. „а“ от ЗАвПр му е наложена
принудителна административна мярка /ПАМ/ „временно спиране от движение на МПС „ – „Мерцедес“ с рег. № ******, собственост на В. С.Р. за срок не повече от 12 месеца / л.10-11
от делото/.
Съдът , след като обсъди доводите
на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата
изхожда от лице с активна процесуална легитимация- адресат на издадения адм.
акт . С оспорената заповед се налага принудителна административна мярка по
временно отнемане на свидетелство за
управление на МПС , която засяга неблагоприятно субективното право на Ш. на управление
на превозни средства и обуславя извод за съществуване на пряк, личен и непосредствен правен интерес от провеждане на
съдебна проверка за законосъобразност на заповедта . Преобразуващото процесуално право на
оспорване е упражнено срочно, тъй като обжалваната заповед е била връчена на Ш.
на 29.12.2020г. , а жалбата до съда е подадена чрез адм. орган на 04.01.2021
г. В този контекст жалбата , изпратена
до териториално компетентния
административен съд по критериите на чл.133 от АПК , е процесуално
допустима, а разгледана по същество е
неоснователна поради следните съображения:
На
25.12.2020г. служител на отдел „Контрол“ при РД на ИААА-Русе е извършил
проверка на лек автомобил „Мерцедес 211 ЦДИ“ от категория М1 с рег. № ****** ,
управляван от Д.Н.Ш. . Било е установено ,че в автомобила се превозват двама
пътници срещу заплащане по маршрут от Република България до Република Германия, както и че за автомобила
, собственост на В. С.Р., няма издадено заверено копие към лиценз на
Общността.
В
дадени писмено обяснения към момента на проверката Д.Ш. е заявил , че с цитираното превозно средство
е извършвал превоз на двама пътници до Германия с договорка при пристигането да
му платят 200 евро т.е. по 100 евро от всеки пътник. / л. 4 от преписката/ .
Ответникът
е събрал писмени сведения от двамата пътници в автомобила. /л. 2-3 от преписката/. В.Ж.посочва, че е
имал договорка с жалбоподателя да му плати 100 евро, пристигайки в
Германия заради извършения превоз . Във
сведението основанието за плащане е следното: „.Ще дам 100 евро на водача, след
като пристигна в Германия за това , че ме докара“. Другият пътник –
Шукрев, е посочвал, че е пътувал от България до
Германия , за да полага труд , както и че е
дал 100 евро на Д.Ш. , с когото са братовчеди, заради превоза „през границата“.
Приложена
към преписката справка от масивите на ИААА свидетелства , че за управляваното
от жалбоподателя превозно средство няма издадено заверено копие към лиценз на
Общността / л. 7 от преписката/
На
29.12.2020г. директорът на регионалната дирекция на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ гр. Русе е издал заповед, с която на основание чл. 106а, ал. 1,
т. ,, б. „а“ от ЗАвПр е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/
„временно спиране от движение на МПС „ –
„Мерцедес“ с рег. № ******, собственост
на В. С.Р. за срок не повече от 12
месеца и на основание чл. 106а, ал.1 т. 4 , б.4 б“ от ЗАвПр е наложена ПАМ „
временно отнемане на свидетелство за управление на МПС „ на Д. Н.Ш.
до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.
Със
заповед № РД-01-43/23.01.2020г. изпълнителният директор на ИА „Автомобилна
администрация“ на основание чл. 107, ал.1от ЗАВПР е оправомощил директорите на
регионалните дирекция на ИААА да прилагат принудителни административни мерки по
реда на чл. 106 и 106а от ЗАвПр / л. 9 от преписката/ .
Изложената
фактическа установеност налага следните правни изводи :
С оспорената заповед е постановено
временно отнемане на свидетелство за управление на МПС на основание чл. 106а ,
ал.1 т.4 , б. б“ от ЗАвПр т.е. наложена е принудителна адм. мярка по чл. 106а
от цитирания нормативен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал.1 от същия
закон принудителните
административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" или упълномощени от него длъжностни лица. Посочената правна
норма сочи за нормативно учредена делегация на правомощието по налагане на ПАМ .
Приложената към преписката заповед № РД-01-43/23.01.2020г. на изпълнителния директор на ИА
„Автомобилна администрация свидетелства за валидно упражнено право на
прехвърляне на правото и задължението по налагане на ПАМ по чл.106а от ЗАвПр на
директорите на регионалните дирекции на ИААА.
В настоящия случай издател на заповедта
е директорът на РД на ИААА-Русе , който предвид изложените факти е компетентен
адм. орган не само по материя и по степен, но и по територия предвид мястото на
извършване на правонарушението –ГКПП „ Дунав мост“ – Русе.
Заповедта
е обективирана в изискуемата писмена форма съгласно разпоредбата на чл. 59 от АПК и съдържа нормативно изброените реквизити по тази
правна норма. В обстоятелствена част на заповедта се обективира подробно
изложение на възприетите от органа
юридически факти, въз основа на които е упражнено публичното право по налагане
на ПАМ, както и има дадена им правна квалификация . В жалбата се твърди неспазена форма на акта
поради недостоверност на описаните факти
т.е. релевира се необоснованост .
Правилото на чл. 59 от АПК не въвежда обосноваността като изискване
за форма на адм. акт и това нормативно
решение е правилно, тъй като отсъствието на обосновка на взетото от административния
орган решение означава несъществуване на твърдяни от адм. орган факти , което
пък от своя страна рефлектира върху материална законосъобразност на адм. акт
.
Изискванията за форма основно обслужват целта по
доказване съществуването в правния мир на постановено властническо разпореждане
и възможността за проверка на неговата законосъобразност чрез изследване на
съществуване на посочените в акта юридически факти и тяхната кореспонденция с
посочените правни разпоредби, което в настоящия случай е гарантирано.
В
обстоятелствената част на оспорената заповед има изложение на възприети от
органа факти и има позоваване на чл.
106а, ал.1 ,т.4, б. „б“ от ЗАвПр. По този начин са спазени изискванията на
чл.59 от АПК .
Несъстоятелно
е оплакването на Ш. за допуснато съществено процесуално нарушение с довод за
събрано само едно писмено доказателство-справка
за неиздаването на заверено копие към лиценз на Общността на
управляваното от него превозно средство. Самият жалбоподател не посочва кои
точно доказателствени средства е пропуснал да използва административния орган.
Освен това видно от съдържанието на адм. преписка същата съдържа писмени обяснения на Ш. , писмени сведения на двамата
пътници в колата, съставения АУАН на водача т.е. събрани са различни допустими
и относими доказателства за изясняване
на фактите по случая, поради което съдът счита, че е спазено правилото на чл.
35 от АПК. В обобщение няма допуснато съществено нарушение на адм. процедура
.
Цитираното правно
основание за налагане на ПАМ в оспорената заповед е чл.106а, ал. , т. 4,“б“ от
ЗАвПр, която гласи, че за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки : т.4 -временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач, който извършва обществен превоз на пътници
или товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за
обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение
за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има
заверено копие към лиценз на Общността - до отстраняване на нарушението, но за
не повече от една година.
Съгласно
чл. 6 от ЗАПр обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач,
който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на
територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз
на пътници или товари - лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за
извършване на "Пътна помощ" или удостоверение за регистрация - за
извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват
от този закон. Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" води
регистър към лицензите на Общността и лицензите за извършване на превоз на
пътници или товари на територията на Република България.
"Обществен
превоз" е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и
икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство . "Превоз на пътници" е дейност на
лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно
превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага.
/ § 1 т.1 и 2 от ЗАвПр/ .
Посочената правна регламентация навежда
на съждение, че за квалифициране на
поведението на Ш. като обществен превоз на пътници е достатъчно
реализирането на такъв с моторно превозно средство , без значение на
категорията на същото , което означава извършване на превоз и с лек автомобил.
Законодателят поставя като условие за
дефиниране на превоза като обществен договорено заплащане или икономическа
облага. В настоящия случай адм. орган е
счел превозът като обществен поради събраните непротиворечиви данни както от
дадените писмени сведения на пътниците , така и писмените обяснения на Д.Ш.. Двамата пътници дават идентична
информация за договорено заплащане по 100 евро от всеки в полза на Ш. заради
превозването им до Германия. Съгласно
правилото на чл. 171, ал. 1 от АПК редовно събраните доказателства в адм. производство имат сила и пред съда.
Достоверността на тези сведения се
потвърждава и от признанието на Ш. , обективирано в писмените му обяснения от
25.12.2020г. , за съществуваща уговорка между него и пътниците за плащане от по
100 евро за превозването им до Германия. Без значение за законосъобразността на
заповедта е дали Ш. е братовчед на един от пътниците, след като между тях е
уговорено плащане на превоза , който превоз по безспорен начин се установи
,че е нелицензиран.
В обобщение
оспорената по съдебен ред заповед е законосъобразен индивидуален адм. акт , който не подлежи на
отмяна.
Съдът
не следва да присъжда разноски в полза
на ответника ,тъй като не е сезиран с
подобно искане.
Мотивиран
от изложените съображения и на основание
чл.172 от АПК Административен съд – Варна
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Н.Ш.
с ЕГН ********** *** срещу заповед № РД-14-3205/29.12.2020г. на директора на
регионалната дирекция на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ гр. Русе , в частта в която
която на основание чл. 106а, ал.1 т. 4 , б.“ б“ от ЗАвПр е му наложена
принудителна административна мярка „ временно отнемане на свидетелство за
управление на МПС „ за срок до отстраняване на нарушението, но за не повече от
една година.
Решението
може да са обжалва пред ВАС в срок от 14 дни от датата на неговото съобщаване
на страните.
Административен съдия :