Решение по дело №17221/2018 на Районен съд - Варна

Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О      Р Е Ш Е Н И Е

 

№                            07.11.2019 г.      гр. Варна

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд                                                                               гражданско отделение

На седемнадесети октомври                                                 две хиляди и деветнадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРТИН СТАМАТОВ

при секретар Ана Ангелова

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов

гражданско дело №  17221 по описа за 2018 год.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „*****, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, с която претендира да бъде прието за установено по отношение на А.Х.А. ЕГН ********** с адрес ***, че съществува присъденото с издадена по ч.гр.д. № 7986/2018г. на ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане за сумите от: 700,00 лв. /седемстотин лева/ – главница по с Договор за поръчителство/гаранция/ от 26.03.2016г. сключен между  А.Х.А. и „*****, регистрационен № С 56251 във връзка с Договор за кредит № *****год., сключен между А.Х.А. и „*****, сумата 161,00 лв. /сто шестдесет и един лев/ договорна лихва за периода от 25.04.2016 год. до 21.03.2017 год., сумата 100,00 лв. /сто лева/ - такси, сумата 539,00 лв. /петстотин тридесет и девет лева/ - гаранция по кредитната сделка, сумата 35,62 лв. /тридесет и пет лева и шестдесет и две стотинки/ - мораторна лихва за периода от 22.03.2017 год. до 17.05.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 25.05.2018 г., до окончателното й изплащане, вземането за което е прехвърлено с Договор за цесия от 01.12.2017г. и Приложение Г от 01.12.2017 год. сключен между „*****и „*****, регистрационен № *****Моли да му бъдат присъдени разноските в настоящото и в заповедното производство.

            В исковата молба се сочи, че на 26.03.2016г. между „*****и А.Х.А. бил сключен договор за кредит № *****год, съгласно който дружеството като заемодател предоставил на ответника сума в размер на 700 лв. за срок от 360 дни. За ползваната сума била начислена договорна лихва в размер на 161 лв. На 26.03.2016г. между А.Х.А. и „*****бил сключен договор за поръчителство /озаглавена гаранция/ на задължението по кредита срещу възнаграждение в размер на 539лв. Поради неизпълнение на задължението за връщане на заема на падежа му, гарантът го погасил и встъпил в правата на заемодателя съобразно договора. Поради забавата продължила повече от 20 дни на заемателя била начислена съобразно т. 10 от ОУ и такса разходи за събирането на задължението от 100 лв. По силата на Договор за покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити (цесия) от 01.12.2017 г. и Приложение Г/01.12.2017 г., сключени между „*****и „*****цялото непогасено вземане по договора за заем било придобито от ищеца. За извършеното прехвърляне на вземането, ответникът бил уведомен с писмо с обратна разписка, евентуално и с приложено към исковата молба писмо.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник. В проведеното по делото на 17.10.2019г. открито съдебно заседание представител на ответника или упълномощено от него лице не се е явил, като ищеца, чрез процесуалния си представител е направил искане съдът да постанови неприсъствено решение. С протоколно определение от същата дата искането е било уважено от съда, предвид наличието на всички предвидени в чл. 238 ал.1 от ГПК предпоставки – ответника не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие, както и общите основания за постановяване на неприсъствено решение, изрично изброени в чл. 239 ал.1 от ГПК - на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание.

Съдът намира, че от приложените към исковата молба и приети по делото писмени доказателства –   Копия на Договор № *****. за предоставяне на потребителски кредит сключен между ,,*****и А.Х.А.; Договор за гаранция (поръчителство) между ,,*****А.Х., Договор за гаранция № *****., ведно с Общи условия; Договор за продажба на необслужвани потребителски кредити (цесия) с Приложение от 01.12.2017г., ведно с потвърждение за извършена цесия и уведомление за цесия,    се установява   съобразно изискването на чл. 239 ал. 1 т. 2 ГПК и вероятната основателност на иска с правно основание 422 вр. чл. 415 ГПК за вземане произтичащо от чл. 79 ал.1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД.

На основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които според доказателствата за реалното им извършване - вносни бележки за държавни такси и адвокатско възнаграждение, са в общ размер от 519,29 лв. Следва да се присъди и пълния размер на разноските по заповедното производство в размер на  80,71 лева.

Мотивиран от горното, Варненският районен  съд

 

                                                        Р   Е   Ш  И

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК в отношенията между страните „*****, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** п.к. 11644 и А.Х.А. ЕГН ********** с адрес ***, че съществува присъденото с издадена по ч.гр.д. № 7986/2018г. на ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане за сумите от: 700,00 лв. /седемстотин лева/ – главница по с Договор за поръчителство/гаранция/ от 26.03.2016г. сключен между  А.Х.А. и „*****, регистрационен № С 56251 във връзка с Договор за кредит № *****год., сключен между А.Х.А. и „*****, сумата 161,00 лв. /сто шестдесет и един лев/ договорна лихва за периода от 25.04.2016 год. до 21.03.2017 год., сумата 100,00 лв. /сто лева/ - такси, сумата 539,00 лв. /петстотин тридесет и девет лева/ - гаранция по кредитната сделка, сумата 35,62 лв. /тридесет и пет лева и шестдесет и две стотинки/ - мораторна лихва за периода от 22.03.2017 год. до 17.05.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 25.05.2018 г., до окончателното й изплащане, вземането за което е прехвърлено с Договор за цесия от 01.12.2017г. и Приложение Г от 01.12.2017 год. сключен между „*****и „*****, регистрационен № *****ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК А.Х.А. ЕГН ********** с адрес *** да заплати н. „*****, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** п.к. 11644 сумата от 519,29 лева, представляващи разноски по настоящото дело и 80,71 лева разноски по ч.гр.д. № 7986/2018г. по описа на ВРС.

 

Решението на основание чл. 239 ал. 4 от ГПК е окончателно.

 

                РАЙОНЕН СЪДИЯ: