№ 411
гр. София, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Румяна Илиева
Членове:Иванка Шкодрова
Андрей Ангелов
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20241000601223 по описа за 2024 година
С Присъда № 11/10.07.2024 год., постановена по н. о. х. дело №185/2024 год. по описа на ОС
- Кюстендил, съдът е признал подсъдимия Х. Т. Г. за виновен по чл. 199, ал. 2, т. 2, пр. 2 във
вр. чл. 198, ал. 1 във вр. чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от НК, за това че на 28.04.2023 год. в гр. Бобов
дол, на пешеходна пътека /алея/ в местността „Свети Спас“ е отнел чужди движими вещи, а
именно: 1 брой мобилен апарат /телефон/ марка и модел „Самсунг Галакси А70“ 128 GB на
стойност 240,00лв.; 1 бр. СИМ карта на мобилен оператор „Йеттел“ на стойност 10,00 лв.; 1
бр. кожена чантичка на стойност 28,00лв.; 5 бр. секретни ключове на обща стойност 25,00
лв.; 2 броя запалки на обща стойност 10,00 лв.; 1 бр. сухо червило „Smart Lips“ на стойност
8,00лв.; 1 бр. мини парфюм – тестер № 923 на стойност 3,00 лв.; 1 бр. мини парфюм – тестер
№ 595 на стойност 3,00 лв.; 1 бр. кутия хранителни добавки, два блистера „Пасифлора –
Релакс“ на стойност 13,00 лв.; 12 бр. цигари марка „VOUGUE“ на обща стойност 3,36 лв.; и
парична сума в размер на 50,00 лв., или чужди движими вещи на обща стойност 393,36 лв.
от владението на собственика им А. Д. Е. от гр. Бобов дол, с намерение противозаконно да
ги присвои, като е употребил за това сила /нанесъл множество удари по главата й и я душил/
и грабежът е бил придружен с опит за убийство на А. Д. Е. и във вр. чл. 58а, ал. 3 във вр. ал.
2 и във вр. чл. 373, ал. 2 от НПК и му е наложил наказание 20 години „Лишаване от
свобода“.
С присъдата, на осн. чл. 57, ал. 1, т. 2, б. “а“ от ЗИНЗС е определен първоначален
строг режим на изтърпяване на наказанието, като на осн. чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК от така
1
определеното наказание „Лишаване от свобода“ е приспаднато времето през което
подсъдимият Г. е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, в това
число и по НПК и ЗМВР, считано от 29.04.2023 год. до влизане на присъдата в сила.
С присъдата, на осн. чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наказанието,
наложено на подс. Г. по НОХД № 298/2020 год. на ОС – Кюстендил, групирано по реда на
чл. 25 от НПК с НОХД № 272/2018 год. по описа на РС – Дупница в размер на 1 /една/
година и 4 /четири/ месеца, което подсъдимият следва да изтърпи отделно на осн. чл. 57, ал.
1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС при първоначален „Строг“ режим, като е приспаднато времето през
което подс. Г. е бил с мярка за неотклонение „Задържани под стража“, считано от 03.02.2018
год. до 20.06.2018 год.
Подс. Г. е осъден да заплати и сумата в размер на 200 000 лв. на частната
обвинителка и гражданска ищца, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вред в резултат на деянието, ведно в законната лихва, считано от датата на
увреждането – 28.04.2023 год. до окончателното изплащане на сумата.
В предвид изхода на делото, подсъдимият Г. е осъден да заплати направените
разноски в наказателното производство: по сметка на ОД на МВР в размер на 4 643,17 лв. и
по сметка на ОС – Кюстендил в размер на 8000 лв.
Съдът се е произнесъл и относно веществените доказателства по делото.
Против така постановената присъда, е постъпила жалба от служебния защитник на
подсъдимия Х. Т. Г. – адв. А. С. от АК – Кюстендил. В жалбата се излагат съображения, че с
поведението си подсъдимият Г. изцяло е съдействал на органите на разследването, същият
се намира в сравнително млада възраст, изразява съжаление за стореното, осъзнава вината си
и се разкайва. Сочи се, че подсъдимият не е планирал нападението върху пострадалата, а
целта му е било единствено и само да отнеме дамската й чанта, като действията му са били и
спомогнати от употребените преди това наркотични вещества. Според защитника липсват
доказателства за авторството на деянието по ал. 2, т. 2 на чл. 199 от НК, тъй като не е
налице умисъл за опит за убийство, а само за причиняване на телесна повреда. В жалбата се
прави искане въззивната инстанция да провери законността, обосноваността и
справедливостта на присъдата, като преквалифицира деянието като такова по чл. 199, ал. 1,
т. 3 от НК и присъдата бъде изменена в този смисъл и бъде наложено справедливо по размер
наказание. В случай, че не се приеме искането за преквалифициране на деянието,
алтернативно се иска размерът на наложеното наказание и уваженият размер на
гражданския иск, да бъдат намалени. В допълнителното писмено изложение към въззивната
жалба на защитника, се твърди на първо място, че е налице нарушение на материалния
закон, с неправилно приета квалификация на деянието – от обективна страна е налице
телесна повреда, а от субективна страна не е налице умисъл за убийство. В тази връзка се
прави разбор на доказателствата по делото и се твърди, че при направения им анализ, се
налага извода, че целта на подсъдимия не е била да умъртви пострадалата, а и липсва мотив
за убийство. На второ място, се изтъква че наложеното наказание е несъразмерно тежко, че
не се касае за изключително тежък случай по смисъла на чл. 38а, ал. 2 от НК, с акцентиране
2
на поведението на подсъдимия и неговата личност.
Доказателствени искания не са направени с жалбата.
Против присъдата е постъпила и жалба, лично от подс. Г., с която се твърди, че
същата е незаконосъобразна и завишена. Иска се от въззивната инстанция да преразгледа
делото и се произнесе съобразно закона и в срок.
Доказателствени искания не са направени с жалбата.
Възражения по така постъпилите жалби не са били направени от страна на ОП –
Кюстендил, от частната обвинителка и гражданска ищца А. Д. Е., както и от нейния
повереник – адв. А. Р..
Представителят на Апелативна прокуратура – София, пледира че присъдата следва
да бъде потвърдена в частта й относно приложения материален закон и размера на
наложеното наказание, като правилна и законосъобразна. По отношение на уважения размер
на гражданския иск, прокурорът пледира въззивната инстанция да прецени неговия размер
съгласно принципа на справедливостта.
Повереникът на частната обвинителка – адв. Р. в пледоарията си, се присъединява
към изразеното становище от страна на представителя на прокуратурата, като изразява
становище и за правилност и законосъобразност относно присъденото обезщетение за
неимуществени вреди по отношение на неговата доверителка.
Частната обвинителка Е., на собствено основание е заявила, че поддържа казаното
от повереника й за потвърждаване на присъдата като правилна и законосъобразна, тъй като
живота й е бил съсипан.
В съдебно заседание, пред въззивната инстанция, защитата на подсъдимия
поддържа жалбата и допълнението към нея, по съображенията, изложени в същите.
Акцентира се върху умисъла, тъй като в съзнанието на подсъдимия не е имало формирана
цел да извърши убийство. По тези съображения, защитата иска да бъде изменена присъдата,
като бъде наложено наказание в размер, който ще спомогне за постигане на специалната цел
на закона – превъзпитаване на дееца.
Подсъдимият, в предоставеното му право на лична защита, е заявил че се
признава за виновен и ще понесе това, което заслужава. В последната си дума заявява, че
иска да му бъде определено по – леко наказание.
Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и извърши
цялостна проверка на оспорената от страните присъда, в рамките на правомощията си по чл.
314 НПК, прие следното:
Окръжен съд – Кюстендил е установил фактическа обстановка, при условията на
чл. 373, ал. 2 във връзка чл. 372, ал. 4 във вр. чл. 371, т. 2 от НПК.
Въз основа на направените признания на фактите от страна на подс. Г., изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, които се подкрепят от събраните в досъдебното
производство доказателства, първоинстанционният съд е изложил мотивите на присъдата
3
си. Страните на спорят по така възприетата фактическа обстановка, въз основа на която
първоинстанционният съд е направил правилни и законосъобразни изводи, че се касае за
осъществяване на деянието по 199, ал. 2, т. 2, пр. 2 във вр. чл. 198, ал. 1 във вр. чл. 18, ал. 1 и
ал. 2 от НК.
От обективна страна, правилно и законосъобразно е прието от окръжния съд, че
деянието е извършено като подс. Г. на 28.04.2023 год., около 18, 30 часа се е движел по алея
в местността „Свети Спас“ в гр.Бобов дол, в посока от центъра на града към кв. „Христо
Ботев“ и забелязал непознатата за него пострадала Е.. В този момент подсъдимият Г. решил
да открадне чантата, която пострадалата носела на рамо, заедно с всичките вещи, които
съдържала. Подсъдимият тръгнал към пострадалата, настигнал я и дърпал рязко чантата й.
Пострадалата оказала съпротива на действията му и започнала да вика за помощ.
Подсъдимият я съборил на земята и я задърпал към дерето край алеята. Съпротивата на
пострадалата продължавала, прераснала в борба между двамата, с последващото им падане
в тръните на въпросното дере. За да преустанови виковете на пострадалата Е. и да сломи
съпротивата й, подсъдимият Г. започнал да я души с ръце. Продължаващата съпротива и
заявеното от пострадалата, че работи в затвора, не възпрели подсъдимия, дори напротив,
същият решил да довърши започнатото насилие и да я умъртви. За целта, виждайки камък в
близост до главата на пострадалата, подсъдимият го взел и с все сила започнал с него да я
удря по главата, в т.ч. и по лицето. Удрял я многократно докато пострадалата не престанала
да показва признаци на живот. След като по описания по – горе начин преодолял
съпротивата й, подсъдимият взел дамската й чанта, с вещите в нея и напуснал
местопроизшествието.
Както правилно е посочил окръжният съд, с посочените действия и упражненото
физическо насилие върху пострадалата, подсъдимият е осъществил едното изискване на
закона по отношение на сложно двуактно съставно престъпление „грабеж“. Нападението,
душенето и ударите с камък по главата на пострадалата са били с цел да бъде сломена
съпротивата й във връзка със запазване на владението върху чантата й. Вторият акт на
престъплението, който е във взаимовръзка с упражненото насилие, подс. Г. е осъществил
чрез прекъсването на трайната фактическа власт на пострадалата върху чантата й, с
намиращите се в нея вещи и установяване на такава от подсъдимия. Последният, след като е
взел чантата, е напуснал местопроизшествието, взел е у себе си парите и мобилния телефон
със СИМ картата, като е изхвърлил чантата. В тази връзка въззивната инстанция споделя
изцяло изложените мотиви от първоинстанционния съд.
Правилно и законосъобразно е прието в обжалваната присъда, че се касае за грабеж,
придружен с опит за убийство по смисъла на чл. 18, ал. 1 от НК. В тази връзка е и
обсъдената от окръжния съд СМЕ относно пострадалата А. Е.. Видно от същата, се касае за
множество травматични увреждания, изразяващи се в: 1/ тежка лицева и черепно – мозъчна
травма /множество разкъсно – контузни рани, кръвонасядания и отоци на меките тъкани и
лицето и челнослепоочните области/; 2/ полифрагментни фрактури на всички лицеви кости
/двете челюсти, двете зигометични кости, носните кости и септума, с деформация на носната
4
пирамида, фрактура на почти цялата коронкова част на първи горен ляв зъб и фрактура на
малки части от режещите ръбове на първи горен десен и първите ляв и десен долни зъби,
луксация на лявата долночелюстна става/; 3/ полифрагментна фрактура на костите на лява
орбита с деформация на орбитата, хлътване навътре на лява очна ябълка с травма на окото
/оток и кръвоизливи на конюнктивита, луксация на лещата, пролапс на стъкловидното тяло/,
хематом зад лява очна ябълка и травма на очния нерв, довела до последващата му атрофия и
пълна слепота на лявото око; 4/ фрактури на стените на дясна орбита и на двете слепоочни
кости, мозъчна контузия и субарахноидален кръвоизлив на главния мозък, следтравматични
хидроми в челната област; 5/ кръвонасядани и оток по кожата и меките тъкани на шията; 6/
фрактура на върховата част на последната фаланга на четвърти пръст на дясна ръка с
разкъсно – контузна рана, кръвонасядане и оток на меките тъкани на пръста.
Според заключение на посочената СМЕ, травмата в областта на лявата очна ябълка
с атрофията на зрителния нерв, води до постоянна слепота с лявото око, неподлежаща на
възстановяване и чрез лечение; ЧМТ с фрактурите на слепоочните и на черепната основа
кости, с контузия на главния мозък, субарахноидалния кръвоизлив и след травматичните
хидроми, представляват разстройство на здравето, временно опасно за живота; фрактурите
на двете челюсти, двете зигоматични кости, както и луксацията на лявата долночелюстна
става, поотделно и в съвкупност, представляват счупване на челюст, с трайно затруднение
на дъвченето и говоренето; фрактурата на коронката на първи горен ляв зъб почти до нивото
на венеца, представлява по своя медико – биологичен признак избиване на зъб, без който се
затруднява дъвченето и говоренето; фрактурата на носните кости води до стесняване на
носните ходове, нарушаване на носното дишане и не подлежи на самостоятелно
възстановяване, поради което е дадена заключение, че следва да се преценява като постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота, независимо че в случая това разстройство е
предотвратено чрез медицинско лечение; всички останали остро протекли увреждания
/раните и хематомите, отоците по главата, частичните счупвания на режещите ръбове на
двата първи долни и първи горен десен зъби, хематомите по шията и травмата на четвърти
пръст на дясна ръка/ осъществяват медико – биологичния признак разстройство на здравето,
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, както и болки и страдания; останалите към
момента следтравматични изменения /деформация на лява лицева половина в областта на
лява орбита и лява очна ябълка, деформация на клепачите и по – груби
съединителнотъканни цикатрикси по гърба на носа и в лявата половина на лицето/ имат
постоянен характер /не подлежат на самостоятелно възстановяване – ще останат за цял
живот/ и от медицинска гледна точка представляват обезобразяване на лицето.
Причинените множество рани и многофрагментни фрактури на костите,
разположението на травмите в областта на лицето и главата /отпред и от двете страни/, са
довели до извода на вещите лица, че се касае за нанасяне на повече от един удар с предмет
/камък/, а именно 3-4 такива, а и възможно доста повече наслагващи се удари в тези области.
Ударите по пострадалата, включително и наличието на травми по шията от стискане с ръце
/душене/ са били насочени към жизненоважен орган, каквато е главата и нападението на
5
подсъдимия е продължило до момента в който пострадалата е спряла да се съпротивлява, да
мърда и да издава звуци. След стореното, подсъдимият е изоставил пострадалата в дерето,
намиращо се отстрани на пешеходната алея, в безпомощно състояние. Пострадалата,
въпреки причинените й травми, е успяла да изпълзи на алеята, където случайно
преминаващата свидетелка А. я е намерила в безпомощно състояние да лежи на алеята и в
резултат на обаждането на свидетелката на тел. 112 и отзовалият се екип на спешна помощ,
на пострадалата е била оказана своевременна медицинска помощ. При получената ЧМТ с
фрактурите на слепоочните и на черепната основа кости, с контузия на главния мозък,
субарахноидалния кръвоизлив и следтравматичните хидроми, без оказване на своевремнена
специализирана медицинска помощ, е била налице реална опасност от смъртен изход до
момента на успешно проведеното лечение и изписването от болница – около месец.
От субективна страна: Както бе посочено по – горе в мотивите, грабежът като
съставно престъпление, включващо два различни акта, но свързани функционално
помежду си, включително и относно субективна връзка между тях, като принудата
предхожда или съпровожда отнемането. Упражнената принуда е средството, начинът на
осъществяване на деянието отнемане на вещта. Съгласно съдебната практика и теория,
всякога за субективното отношение на дееца към неговото деяние, се съди от
обективните му действия, а не от последващите му обяснения и собствената му
интерпретация на произтеклите събития. Подс. Г. е осъществил деянието при пряк
умисъл като форма на вината, както е било възприето от първоинстанционния съд.
Същият е имал ясна представа, че упражнява принуда спрямо пострадалата Е., с цел да
отнеме дамската й чанта, тъй като същата е оказала съпротива. Установено е по делото,
че ударите във връзка с това, са локализирани в част от човешкото тяло - главата,
представляваща жизнено - важен орган на човешкото тяло. Характеризират се със
значителна сила и интензитет, илюстрирайки по този начин недвусмислено умисъла за
причиняване на смърт, а не на телесна повреда. Подобни възражения са правени и пред
първата инстанция, същите са били предмет на обсъждане и даване на отговор в
мотивите на обжалваната присъда – л.13 от същите, л. 165 от НОХД №185/2024 год. на
ОС –Кюстендил, които окръжният съд правилно е отхвърлил, излагайки убедителни
съображения за присъствието на интелектуалния и волевия момент на умисъла, които се
споделят изцяло и от настоящия съдебен състав, а това прави и преповтарянето им
безпредметно. Описаните увреждания правилно и законосъобразно са били анализирани
от първоинстанционният съд в тяхната съвкупност, а не като отделни по вид телесни
увреждания, при преценката за квалифициращия признак на обвинението по т. 2 на ал.
2 на чл.199 от НК.
Както правилно е посочил окръжният съд, намерението да отнеме чуждата вещ, чрез
употреба на физическа сила, се трансформирало в пряк умисъл за убийство – целта да
причини смъртта на пострадалата при оказаната от нея съпротива.
Предвид на изложеното, извършеното от подс. Г., представлява опит за убийство,
който е довършен, но не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца
общественоопасни последици – настъпването на смъртта /чл.18, ал.1 от НК/, който извод на
първата инстанция се споделя и от въззивния съдебен състав. Обстоятелството, че не са
настъпили целените от дееца общественоопасни последици, са останали извън волята и
поведението му.
6
Изложеното относно обективната и субективната страна на извършеното, дава
отговор на направените възражения относно квалификацията на деянието, като въззивния
съд приема като неоснователни.
Във връзка с направените възражения относно размера на наложеното наказание и
неговата явна несправедливост, въззивната инстанция приема и тях за неоснователни. Като
отегчаващи вината обстоятелства, първоинстанционният съд е отчел наличието на
предходни осъждания, лоши характеристични данни, употребата на алкохол и наркотици,
липсата на полагане на общественополезен труд, начина на извършване на престъплението –
в светлата част на денонощието, спрямо беззащитна жена.
По отношение на така изложените отегчаващи вината обстоятелства, въззивната
инстанция прие корекции, изразяващи се в следното:
Като такива отчете и упоритостта при извършване на деянието, с множеството
причинени телесни увреждания, както и обстоятелството, че е извършил деянието в
изпитателния срок на групираните наказания по предходни осъждания /НОХД № 872/2018
год. на РС – Дупница за деяние по чл.129 от НК, извършено на 03.10.2017 год. и НОХД
№298/2020 год. на ОС-Кюстендил за деяние по чл.199, ал.1, т. 3 от НК, извършено на
02.02.2018 год./, които също касаят посегателство срещу личността и срещу собствеността,
придружени с насилие. От друга страна не беше ценено като такова неполагането на
общественополезен труд, доколкото в производството по делото липсват данни подсъдимият
да се е поставил сам в такова положение. Към начина на извършване на деянието,
въззивната инстанция отчете и опита да заличи следите от престъплението, с изхвърляне на
част от отнетите вещи, преобличането и освобождаването от дрехите, със следи от
престъплението.
Въззивната инстанция възприема изцяло приетото от ОС – Кюстендил за
смекчаващи вината обстоятелства, а именно: направеното самопризнание още в хода на
досъдебното производство, спомогнало своевременно и съществено за разкриване на
обективната истина по делото, доколкото то съставлява елемент от цялостното, обективно
проявено при разследването поведение, в смисъла на ТР №1/2009 год. на ОСНК; младата му
възраст и фактът, че деянието е останало във фазата на опита.
Извън соченото, съобразно разпоредбата на чл. 54 от НК, при индивидуализацията
и конкретизацията на наказателната отговорност на подсъдимия, първоинстанционният съд
се е съобразил и с обществената опасност на деянието и дееца, както и подбудите за
извършване на деянието. Във връзка с обществената опасност на дееца не може да се спори,
че подсъдимият е с установени по делото отрицателни лични характеристики, обсъдени и
на фона на наличието на двете осъждания, чийто елемент от фактическия състав съдържа
причиняване на средни телесни повреди. Деянията, предмет на предходните осъждания, са
били извършени и в един кратък период от време, съответно на 03.09.2017 год. и на
02.02.2018 год., като първото включва нанасяне на повече от една средна телесна повреда, а
при второто телесната повреда е била също във връзка с извършен от подсъдимия грабеж. И
в двата случая се касае за пострадали жени, като съдебните актове са постановени съответно
7
при условията на одобряване на постигнато споразумение за прекратяване на наказателното
производство и проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 373, ал. 1 във вр. чл.
372, ал. 3 във вр. чл. 371, т. 2 от НПК и на подсъдимия са били определени наказания
съответно под предвидения минимум в закона и с намаляване на размера на определеното
наказание с една трета. Изпълнението на определеното общо най-тежко наказание
„Лишаване от свобода“ в размер на една година и четири месеца по реда на чл. 25 във вр.
чл. 23 от НК по предходните две осъждания, е било отложено на осн. чл. 69, ал. 1 във вр. чл.
66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години, считано от 20.08.2020 год. Деянието,
предмет на настоящото производство е било извършено в така определения изпитателен
срок. Действително, по отношение на това обстоятелство, на осн. чл. 68 от НК правилно и
законосъобразно е приведено в изпълнение отложеното наказание „Лишаване от свобода“,
което подсъдимият Г. ще търпи отделно от наказанието, определено му по настоящото дело,
но това обстоятелство сочи и на повишена обществена опасност на дееца.
Обществената опасност на инкриминираното деяние по принцип представлява
такова с висока степен, което се извлича и от предвидените алтернативи на наказанието по
чл. 199, ал. 2 , т. 2, пр. 2 от НК, а именно: „Лишаване от свобода“ от петнадесет до двадесет
години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна, както и възможността съдът да
постанови и конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния.
В предвид на изложеното относно преценката на обстоятелствата, имащи значение
за определяне на вида и размера на наказанието, което подсъдимият следва да търпи, за да
бъдат постигнати целите на закона относно специалната и генералната преВ.я по смисъла на
чл. 36 от НК, окръжният съд е изложил мотиви, като е определил като най – подходящо
наказанието „Доживотен затвор“. Посоченото наказание се налага, когато извършеното
деяние е изключително тежко. Освен, че така повдигнатото и доказано обвинение по чл. 199,
ал. 2 от НК изпълва критериите по чл. 93, т. 7 от НК, следва да бъде отчетен както фактът на
жестокост, с наличието и характера на множество телесни повреди за пострадалата,
включително и две тежки телесни повреди, изразяващи се в постоянна слепота с лявото око,
неподлежаща на възстановяване и чрез лечение, както и следтравматичните изменения
/деформация на лява лицева половина в областта на лява орбита и лява очна ябълка,
деформация на клепачите и по – груби съединителнотъканни цикатрикси по гърба на носа и
в лявата половина на лицето/, които имат постоянен характер /не подлежат на самостоятелно
възстановяване – ще останат за цял живот и от медицинска гледна точка представляват
обезобразяване на лицето/, така и конкретиката на деянието – мястото на нападението
/обществено, представляващо алея в място за отдих/, в светлата част на деня /около 18,30
часа в края на месец април/, изоставянето на пострадалата в безпомощно състояние в дере,
намиращо се встрани и извън алеята, обрасло с тръни, където не може да бъде забелязана, са
все обстоятелства ангажиращи изпълване на понятието „изключително тежко“
престъпление.
В досъдебното производство е приложена и характеристична справка от РУ Дупница
ОДМВР гр. Кюстендил, видно от която, освен посочените по – горе осъждания, по
8
отношение на подсъдимия Г., са налице и два броя криминалистически регистрации от
03.02.2018 год. по чл.198, ал.1 от НК и от 23.03.2023 год. /един месец преди деянието,
предмет на настоящото производство/ по чл.170, ал. 2 от НК за проникване в чуждо жилище
нощем /въоръжено/ и множество заявителски материали за деяния по чл.129 от НК, чл.198
от НК и чл.170, ал.2 от НК. Посоченото и спецификата на извършеното деяние, изложена по
– горе, налагат законосъобразен извод за завишена лична опасност и на подсъдимия.
Така възприетата висока степен на обществена опасност на деянието и на
подсъдимия, според въззивния съдебен води до законосъобразнност на извода, направен от
окръжния съд, че се касае за изключително тежко престъпление, поради което на
подсъдимия Г. следва да бъде определено наказание „Доживотен затвор“, предвиден като
алтернатива в разпоредбата на чл. 199 ал. 2 от НК.
Определеното наказание „Доживотен затвор“, на осн. чл. 58а, ал. 2 и ал. 3 от НК,
правилно и законосъобразно е било заменено с наказание „Лишаване от свобода“ в диапазон
от петнадесет години до тридесет години, включително и с позоваването в мотивите и на ТР
№ 2/2015 год. на ОСНК, като по този начин най-ниският минимален размер на
заместващото наказание лишаване от свобода е еднакъв със специалния минимум на
наказанието лишаване от свобода, посочен в чл. 199, ал. 2 от НК, а максималният размер на
заместващото наказание лишаване от свобода е вече определеният по реда на чл. 58а, ал. 2
от НК - тридесет години.
При индивидуализиране на размера на наказанието „Лишаване от свобода“, ОС –
Кюстендил е отчел в съвкупност всички обстоятелства имащи значение за постигане целите
на наказанието. В този смисъл е изложил мотиви относно смекчаващите и отегчаващите
вината обстоятелства, причините и условията за извършване на деянието, данните за
личността на подсъдимия, които мотиви и във връзка изложените по – горе съображения, се
споделят и от настоящата въззивна инстанция. Изтъкнатите съображения в жалбата относно
предаването на разследващите органи и направените самопризнания от подсъдимия и
съдействието, с които е спомогнал за разкриване на обективната истина, младата възраст, са
все обстоятелства, които са мотивирали първоинстанционният съд да определи наказание
много под максималният размер от 30 години „Лишаване от свобода“, а именно 20 години
„Лишаване от свобода“, като не е наложил предвидената възможност в закона и за налагане
на наказание „Конфискация на цялото или на част от имуществото“. По отношение на
неналоженото алтернативно предвиденото наказание „Конфискация на цялото или на част
от имуществото“, липсва протест и жалба от частното обвинение, поради което и въззивната
инстанция не намира необходимост от обсъждане на това обстоятелство. Неоснователно се
твърди, че като смекчаващи вината обстоятелства следва да се приемат и изразеното
съжаление, осъзнатата вина и разкаянието. Обстоятелството, че в съдебно заседание
подсъдимият Г. е заявил, че се признава за виновен, оправдавайки се с това, че е бил под
влиянието на алкохол и наркотици, не може да послужи за извод, че се касае за осъзната
вина и разкаяние. При определяне на вида на наказанието следва да се вземат в предвид и
посочените цели в чл. 36 от НК – да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на
9
законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху него и да му се отнеме
възможността да върши други престъпления, каквото не е било постигнато до момента с
предходните му осъждания. С вида и размера на определеното наказание, САС намира че
същото ще въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на
обществото.
Правилно и законосъобразно е прието, че не са налице многобройни смекчаващи
обстоятелства, нито пък изключително такова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК, поради
което е било индивидуализирано наказанието съобразно разпоредбата на чл. 54 от НК.
Така определеното наказание и на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС,
правилно и законосъобразно окръжният съд е постановил, подсъдимият Г. да се търпи при
първоначален строг режим, а на основание чл. 59, ал. 1 от НК е постановил при изтърпяване
на наказанието да бъде приспаднато времето на фактическото задържане на подс. Г., считано
от 29.04.2023 г. до влизане на присъдата в сила.
От приложената справка за съдимост, се установява че подсъдимият Г. е осъждан,
както следва:
1/ С постигнато Споразумение за прекратяване на наказателното производство
№205/24.10.2018 год., одобрено от съда по НОХД 872/2018 год. по описа на РС - Дупница,
влязло в законна сила на 24.10.2018 год. за деяние по чл. 129, ал. 2, пр. 3, алт. 1 и 2 във вр.
чл. 63, ал. 1 ,т. 3 от НК, извършено на 03.09.2017 год.
2/ С Присъда №14/04.08.2020 год., постановена по НОХД № 298/2020 год. по описа на ОС –
Кюстендил, влязла в законна сила на 20.08.2020 год. за деяние по чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2 във
вр. чл. 63, ал.1 от НК и във вр. чл. 373, ал.2 от НПК, извършено на 02.02.2018 год.
С посочената присъда, на осн. 25 във вр. чл. 23 от НК, е определено едно общо най-тежко
наказание по така посочените дела, в размер на 1 година и 4 месеца, чието изпълнение на
осн. чл.69 във вр. чл.66 от НК е било отложено с изпитателен срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила – 20.08.2020 год.
Деянието, предмет на настоящото производство е извършено на 28.04.2023 год., в
изпитателния срок, определен с присъдата по НОХД №298/2020 год. по описа на ОС –
Кюстендил. В предвид на това, първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е
приложил разпоредбата на чл.68, ал. 1 от НК и е привел в изпълнение наказанието
„Лишаване от свобода“ в размер на една година и четири месеца, което на осн. чл. 57, ал.1, т.
2, б. „в“ от ЗИНЗС е постановил първоначален „строг“ режим на изтърпяване на
наказанието.
При проверка на присъдата в гражданскоправната й част, ОС-Кюстендил напълно
правилно и законосъобразно е ангажирал и гражданската отговорност на подсъдимия, като е
конституирал като гражданска ищца пострадалата А. Д. Е.. Оплакването от защитата на
подсъдимия за завишен размер на гражданският иск не се основава на конкретни
обстоятелства. Съставът на първоинстанцнния съд, от своя страна, е обосновал решението
си в тази част и е изложил нарочни подробни аргументи по основанието и размера, които
10
изцяло се споделят при въззивната проверка, като не се нуждаят от допълване, или
изменение, и не се констатира нарушение на изискването за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
При цялостната проверка на оспорената присъда не се констатират основания,
налагащи нейното изменение или отмяната й.
Водим от изложеното и на осн. чл. 338 от НПК, Апелативен съд – София, НО, 12-ти
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №11/10.07.2024 год., постановена по н. о. х. дело
№185/2024 год. по описа на ОС – Кюстендил.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред ВКС в 15-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11