Ð Å Ø Å Í È Å
ãð.
ËÎÂÅ×, 08.04.2009
ãîä.
Â
ÈÌÅÒÎ ÍÀ
ÍÀÐÎÄÀ
ËÎÂÅØÊÈßÒ
ÐÀÉÎÍÅÍ ÑÚÄ, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, шести състав, â
ïóáëè÷íî
çàñåäàíèå
íà дванадесети
март, äâå
õèëÿäè è девета ãîäèíà,
â ñúñòàâ :
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË
: Í.Ð.-А.
ïðè
ó÷àñòèåòî
íà ñåêðåòàðÿ В.Д.
êàòî
ðàçãëåäà äîêëàäâàíîòî
îò ñúäèÿòà
ãð.äåëî №939 ïî îïèñà
çà 2008 ãîäèíà,
çà äà ñå
ïðîèçíåñå,
ñúîáðàçè :
Обективно съединени искове с правно
основание чл.224, ал.1 от КТ и чл.222, ал.3 от КТ и насрещен иск с правно
основание чл.203 от КТ.
Ïîäàäåíà
å èñêîâà
ìîëáà îò М.К.В.
*** против “Агрохимическо обслужване”ООД-гр.Ловеч, представлявано от Управителката
М. В., в която изтъква, че от 02.02.2004 год. до 05.04.2008 год. работел по
трудов договор в ответното дружество на длъжност “Пазач-невъоръжена охрана”.
Съгласно сключения от него трудов договор имал право на 20 дни платен годишен
отпуск, но заявява, че за всичките 4 години работа, не е ползвал нито един ден
отпуск. Затова и към момента на прекратяване на трудовия му договор имал
неизпълзвани около 80 дни отпуск.
Посочва,
че на 04.04.2008 год. подал молба за прекратяване на трудовия му договор по
взаимно съгласие, но в отговор на молбата му Управителката на фирмта издала
Заповед №1/05.04.2008 год., с която на основание чл.325, т.1 от КТ прекратявала
трудовия му договор. В заповедта обаче не бил определен размерът на паричното
обезщетение, което следвало да получи за неизползвания от него платен годишен
отпуск, на основание чл.224, ал.1 от КТ. Обърнал се към Управителката на
дружеството, за да заяви законосъобразните си претенции, но тя му отговорила,
че няма да получи нищо от фирмата. Затова подал молба до Дирекция
“ОИТ”-гр.Ловеч , откъдето му отговорили с писмо, че е извършена проверка по
жалбата му, при която било установено нарушение от бившия му работодател,
изразяващо се в това, че не е определено обезщетение за неизпълзвания от него
платен годишен отпуск при прекратяване на трудовия му договор. Дадени били
задължителни предписания на ръководството на “Агрохимическо обслужване”ООД-гр.Ловеч, като било
получено обещание от същото това ръководство да му бъде начислено и изплатено
обезщетение във ведомостта за м.април.
Твърди,
че от момента на извършване на проверката на Дирекция “ОИТ”-гр.Ловеч до сега
минали почти два месеца, все още не е получил полагащото му се парично
обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ.
Пояснява,
че междувременно с разпореждане на РУСО-гр.Ловеч №6 по протокол
№01047/20.06.2008 год. му била определена пенсия за осигурителен стаж и
възраст, считано от 05.04.2008 год. Ответното дружество следвало да му изплати
и обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2
месеца. Затова за него се пораждал правният интерес от предявяване на
настоящата претенция.
Моли
да бъдат призовани на съд с ответника и след като се убеди в основателността на
изложеното, да постанови решение, с което да осъди ответника да му изплати
обезщетение за неизползвания от него платен годишен отпуск в размер на 660 лева
за времето от 05.04.2005 год. до 05.04.2008 год., ведно със законната лихва до
окончателното й изплащане, както и да му изплати обезщетение на основание
чл.222, ал.3 от КТ, поради пенсионирането му в размер на 440 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума до окончателното й изплащане. Претендира да му
бъдат присъдени и съдебно-деловодните разноски.
С
писмения отговор на ответника е подадена и насрещна искова молба, предявена от
“Агрохимическо обслужване”ООД-гр.Ловеч против М.К.В. за сумата от 850 лева,
представляваща нанесени щети – липси на дружеството на селскостопански
инвентар, която съдът е приел за съвместно разглеждане в настоящия процес, на
основание чл.211, ал.1 от ГПК с определение от 30.09.2008 год.
Â
ñúäåáíî
çàñåäаíèå èùецът се
представлява от адв.С., която от името на доверителя си поддържа предявените искове, така
както са предявени и се позовава на доказателствата, представени с исковата
молба. Оспорва изцяло насрещния иск, тъй като счита, че няма вина за вредата,
описана в него и в тази връзка ангажира гласни доказателства. Моли съда да
уважи претенцията му сд произтичащите от това законни последици.
Ответното
дружество, чрез своя Управител М. В. акцентира на факта, че за всеки работник
има длъжностна характеристика, в която е записано за какво следва да отговаря и
какво обезщетение следва да му се изплати при напускане. Намира претенцията на
ищеца за неоснователна и недоказана и моли съда да я отхвърли, тъй като не
винаги има средства за изплащане на заплати, поради което се е налагало да се
изплащат суми с РКО, повече или по-малко, в зависимост от приходите. Моли съда
да уважи насрещния иск. Подробни съображения излага в писмена защита.
Настоящият
съдебен състав, като взе предвид становищата на страните, както и събраните по делото писмени и
гласни доказателства, по вътрешно убеждение и съобразно нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, прие за установено следното :
ПО ОБЕКТИВНО СЪЕДИНИНЕНИЯ ИСК С ПРАВНО
ОСНОВАНИЕ ЧЛ.224, АЛ.1 ОТ КТ.
Ищецът
М.В. е назначен с трудов договор №1/02.02.2004 год. на длъжността
“Пазач-невъоръжена охрана” в ответното дружество “Агрохимическо
обслужване”ООД-гр.Ловеч за определен срок – 3 месеца, на пълно работно време с
месечно трудово възнаграждение в размер на 120 лева.
Издадена
е заповед №1/05.04.2008 год., с която считано от 05.04.2008 год., на основание
чл.325, т.1 от КТ и във връзка с постигнато съгласие за прекратяване на трудово
правоотношение, отразено в молба, Управителката на “Агрохимическо
обслужване”ООД-гр.Ловеч е прекратила трудовото правоотношение с М.К.В., на
длъжност “Пазач-невъоръжена охрана”. В заповедта не е посочено на лицето дължи
ли се обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ
и няма данни кога и по какъв начин е връчена на лицето.
При
тези данни съдът съобразявайки се с нормата на чл.224, ал.1 от КТ приема, че
след като законодателят е дал възможност на работника при прекратяване на
трудовото му правоотношение да получи парично обезщетение за неизпълзван платен
годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, то
ищецът е в правото си да търси това обезщетение по съдебен ред, след като не му
е изплатено от работодателя с връчване на заповедта за прекратяване на
трудовото праовоотношение. За да се уважи този обективно съединен иск трябва да
се налице два елемента от фактическия състав на този текст от КТ, а именно :
прекратяване на трудовото правоотношение и работникът да не е ползвал
полагащият му се платен годишен отпуск за календарната година на прекратяването
или за предходни години. В случая е без значение на какво основание е прекратен
трудовия договор, нито на какво основание отпускът е бил отложен и дали работникът
е искал от работодателя да ползва отпуската си. Изхождайки от заповедта, с
която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца съдът намира, че в
контретния казус на налице елементите от фактическия състав на чл.224, ал.1 от КТ, тъй като се установява по безпорен начин, че В. не е на работа в
“Агрохимическо обслужване”ООД-гр.Ловеч, считано от 05.04.2008 год., а и не е
ползвал 20 дни платен отпуск за календарната 2007 год. и 5 дни за календарната
2008 год. – до датата на уволнението, т.е. общо 25 дни.
Съгласно
заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, което съдът
приема като компетентно изготвено и безпристрасно депозирано размерът на
обезщетението, което ищецът следва да получи за неизползван платен годишен
отпуск по чл.224, ал.1 от КТ възлиза в раззмер на сумата 225 лева. В петитума
на исковата молба се претендира заплащане на сума по този обективно съединен
иск в размер на 660 лева, но тъй като до приключване на съдебното дирене не бе
направено изменение по този иск в съответствие с изискванията на чл.214, ал.1
от ГПК, съдът счита, че следва да го увжи за по-малката от двете суми, а именно
225 лева за периода от 05.04.2005 год. до 05.04.2008 год., ведно със законната
лихва върху тази сума, начиная от датата
на подаване на исковата молба в съда - 11.08.2008 год. до окончателното й
изплащане, а за разликата до пълния претендиран размер на сумата от 660 лева
претенцията следвда да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
ПО
ОБЕКТИВНО СЪЕДИНИНЕНИЯ ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.222, АЛ.3 ОТ КТ.
Този
обективно съединен иск съдът също счита за основателен, тъй като в този текст
на КТ законодателят е предвидил обезщетението да се изплаща на работника при
строго определени случаи – при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст, независимо какво е основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение. От значение за правото на това обезщетение е единствено
възникването на право на пълна пенсия за изслужено време и старост, независимо
на каква възраст.
Като доказателства по делото в
тази връзка са представени два броя разпореждания №********** от 20.06.2008
год. и от 01.07.2008 год., на РУСО-гр.Ловеч, като с първото е отпусната лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст на името на М.К.В. от 05.04.2008 год.
пожизнено по чл.68, ал.1-3 от КСО по заявление, подадено на 14.04.2008 год. при
навършена възраст 63 огд. и 1 месец в размер общо на 160,82 лева, заедно със
социалната пенсия за инвалидност, а с второто е дадена месечена сума за
изплащане на ищеца в размер на 162,99 лева.
По
този иск сумата, претендирана от ищцовата страна е в размер на 440 лева, но от
заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза се установява,
че размерът на дължимото обезщетение по този обективно съединен иск в размер на
две брутни работни заплати е 360 лева. След приспадане на платени в повече
трудови възнаграждения 128,58 лева остава сума в размер на 231,42 лева, която
ответното дружество дължи на работника, ведно със законната лихва върху нея,
начиная от датата на подаване на исковата молба – 11.08.2008 год. до
окончателното й изплащане, а за разликата до пълния претендиран размер на
сумата от 440 лева тази претенция се явява неоснователна и недоказана и като
такава следва да бъде отхвърлена, тъй като до приключване на съдебното дирене
не бе променен размера на този иск, на основание чл.214, ал.1 от ГПК.
ПО НАСРЕЩНИЯ ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.203
ОТ КТ.
Тази
претенция бе предявена в преклузивния срок по чл.211 от ГПК и затова съдът я
прие за съвместно разглеждане в настоящия процес, но претендираните от ищцовото
дружество срещу ответника нанесени щети
в размер на сумата 850 лева не се доказаха по никакъв начин в хода на
делото. В насрещната искова молба се подчертава, че има липси на седем
грайферни колелета на валяк, което го направило негоден за работа. Освен това
нямало и голям брой дървени палети. За да счете, че тази претенция е недоказана
съдът има предвид на първо място факта, че никъде по делото ищцовото дружество,
чрез своята Управителка на представи писмени доказателства какво имущество /приемо-предавателен
протокол/ е било поверено за пазене на ответника в качеството му на изпълняващ
длъжността “Пазач-невъоръжена охрана” в “Агрохимическо обслужване”ООД-гр.Ловеч
и на второ няма каквито и да е данни, че вредите, които ищеца твърди, че са
причинени от ответника са станали през времетраене на трудовото правоотношение
между страните. Дори в обстоятелствената част на исковата молба, а и в петитума
не е уточнено кога са настъпили те, а само се твърди, че в последните 2006 и
2007 год. започнали да се появяват липси в инвентара на дружеството. Тези два
признака са от значение за определяне субекта и обекта на нарушението.
На следващо място ищецът по
насрещния иск не доказа наличието на противоправност на деянието, вреда,
причинна връзка между противоправното деяние и настъпилата вреда и вина /в
двете и форми умисъл и небрежност/. Всичко това дава основание на съда да
счита, че търсената сума от 850 лева не
се доказа да е в резултат на нанесена щета на ищцовото дружество и то конкретно
от действията на ответника, което налага тази претенция да се отхвърли изцяло като
неоснователна и недоказана.
При
този изход на процеса ответникът по първоначалния иск “Агрохимическо
обслужване”ООД-гр.Ловеч следва да бъде осъден да заплати на ищеца М.В. сумата
41,49 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, изчислени по
съразмерност и компенсация.
“Агрохимическо
обслужване”ООД-гр.Ловеч следва да заплати по сметка на ЛРС държавна такса по
двата уважени обективно съединени иска в размер на 50 лева /чл.1 от Тарифа за
държавни такси, които се събират от съдилищата по ГПК/, както и 50 лева за
изготвяне на съдебно-икономическата експертиза или общо 100 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА “АГРОХИМИЧЕСКО ОБСЛУЖВАНЕ”ООД-гр.Ловеч,
ул.”Търговска”№70, ет.8, представлявано от Управителката М. В., ЕГН-**********
да заплати на М.К.В., ЕГН-********** ***
сумата 225 /двеста двадесет и пет/ лева, представляваща обезщетение по чл.224,
ал.1 от КТ за времето от 05.04.2005 год. до 05.042008 год., ведно със законната
лихва върху нея, начиная от 11.08.2008 год. до окончателното й изплащане, като
иска до пълния претендиран размер на сумата от 660 лева ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
“АГРОХИМИЧЕСКО ОБСЛУЖВАНЕ”ООД-гр.Ловеч, ул.”Търговска”№70, ет.8,
представлявано от Управителката М. В., ЕГН-********** да заплати на М.К.В., ЕГН-********** *** сумата 231,42
/двеста тридесет и един лева четиридесет и две стотинки/, представляваща
обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, ведно със законната лихва върху нея, начиная
от 11.08.2008 год. до окончателното й изплащане, като иска до пълния претендиран
размер на сумата от 440 лева ОТХВЪРЛЯ
като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният за съвместно
разглеждане в настоящия процес насрещен иск, предявен от “АГРОХИМИЧЕСКО ОБСЛУЖВАНЕ”ООД-гр.Ловеч, ул.”Търговска”№70, ет.8,
представлявано от Управителката М. В., ЕГН-********** против М.К.В., ЕГН-********** *** за заплащане
на сумата 850 лева нанесени щети, на основание чл.203 от КТ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА “АГРОХИМИЧЕСКО ОБСЛУЖВАНЕ”ООД-гр.Ловеч,
ул.”Търговска”№70, ет.8, представлявано от Управителката М. В., ЕГН-**********
да заплати на М.К.В., ЕГН-********** *** сумата 41,49 /четиридесет и един лева
четиридесет и девет стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски,
изчислени по съразмерност и компенсация.
ОСЪЖДА
“АГРОХИМИЧЕСКО ОБСЛУЖВАНЕ”ООД-гр.Ловеч, ул.”Търговска”№70, ет.8,
представлявано от Управителката М. В., ЕГН-********** да заплати по сметка на
ЛРС общо сумата 100 /сто/ лева, от които 50 лева, възнаграждение за вещо лице и
50 лева държавна такса върху уважените обективно съединени искове.
Решението може да се обжалва пред ЛОС
с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :