Р Е Ш Е Н И Е
№ 1052
гр. Русе, 12.06.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на десети
юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 374 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 и чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова
молба от „Топлофикация Русе” ЕАД срещу А.Ф.С., в която се твърди, че ответникът
е купувач на доставяна от ищцовото дружество топлинна енергия за имот в гр.
Русе, *******, с абонатен № *******. За периода от 24.03.2018г. до 24.07.2018г.
в този имот дружеството доставило и на ответника и му била разпределена топлинна
енергия на обща стойност 208,86 лв. по 8 броя фактури, които не били заплатени.
Поради забава на плащането, ответникът дължал и сумата от 3,88 лв.,
представляваща обезщетение за забава за
периода от падежа на всяка фактура до 30.09.2018 г. За събиране на тези
вземания, ищцовото дружество депозирало заявление по реда на чл. 410 ГПК, по
което било образувано ч.гр.д. № ***/2018 г. по описа на Районен съд – Русе и
издадена Заповед за изпълнение за дължимата главница, лихви и разноски.
С оглед дадените от
съда указания по заповедното производство за предявяване на иск за установяване
на вземането по заповедта, ищецът моли в настоящото производство да бъде
признато за установено, че А.Ф.С. *** сумата от 208,86 лв. - главница за
доставена и разпределена топлинна енергия за периода от 24.03.2018 г. до
24.07.2018 г. по 8 броя фактури, лихва за забава в размер на 3,88 лв.,
законовата лихва върху главницата от 01.10.2018 г. до окончателното изплащане.
Претендират се и направените в двете производства разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е изразил становище по допустимостта и основателността на
предявения иск.
Съдът намира, че са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по следните съображения :
Ответникът, редовно
уведомен, не представя в срок отговор на исковата молба, не се явява в първото
по делото заседание и не прави искане то да се разгледа в негово отсъствие. Ищецът
е поискал при наличие на предвидените в закона предпоставки постановяване на
неприсъствено решение.
На страните са
указани и последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание. В частност, на ответника са указани
последиците от неподаване на отговор на исковата молба и неявяване в съдебно
заседание, както с разпореждането по чл. 131 ГПК, така и с определението по чл.
140 ГПК. Предявените по делото искове са допустими и вероятно основателни с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените към нея
писмени доказателства.
От приложеното ч.гр.д.№***/2018г.
по описа на РС-Русе е видно, че в полза на ищцовото дружество и срещу ответника
е издадена заповед по чл. 410 ГПК за сумата от 208,86лв. - главница за
доставена и разпределена топлинна енергия за периода от 24.03.2018г. до 24.07.2018г.
по 8 броя фактури, обезщетение за забава в размер на 3,88лв. за периода от
падежа на всяка от фактурите до 30.09.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата от 01.10.2018г. до окончателното изплащане, както и за разноски в
общ размер на 77лв. Заповедта е връчена на ответника при условията на чл. 47,
ал.5 ГПК, с оглед на което съдът на осн. чл. 415, ал.2 ГПК е дал указания на
кредитора да предяви иск за установяване на вземането си. Искът е предявен в
срока по чл. 415 ГПК и се явява допустим. Представените в настоящото производство
писмени доказателства – договор за доставка на топлинна енергия от 22.11.1994г., договори за топлинно
счетоводство за обект бл. „Енергетик 1“, заявление от ответника за откриване на
партида за плащане на топлинна енергия за посочения в исковата молба обект,
договор за наем и споразумение между страните, включително и за признаване на
задължения от ответника за предходен период, установяват възникването на
облигационни отношения между страните във връзка с доставянето на топлинна
енергия за посочения в исковата молба имот. Представените фактури и справка за
неплатени остатъци и дължими по тях лихви, неоспорени от ответника като клиент
на дружеството, дават основание да се приеме, че предявените искове са вероятно
основателни.
Предвид изложеното,
съдът намира, че са налице всички предвидени в закона предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение и молбата в този смисъл от страна на
ищеца следва да бъде уважена. Съгласно чл. 239 ал.2 ГПК решението не се
мотивира по същество, а се основава на наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в полза на ищцовото дружество следва да
се присъдят направените от него разноски за настоящото производство в размер на
177лв. и тези в заповедното в размер на 77лв.
Така мотивиран,
районният съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Ф.С.
с ЕГН********** *** дължи на „Топлофикация Русе” ЕАД с ЕИК117005106,
със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „ТЕЦ Изток”, представлявано от
изпълнителния директор Севдалин Желев Желев сумите: 208,86лв. - главница за доставена и разпределена топлинна енергия
за периода от 24.03.2018г. до 24.07.2018г. по 8 броя фактури, 3,88лв. обезщетение за забава за
периода от падежа на всяка от фактурите до 30.09.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата от 01.10.2018г. до окончателното изплащане, за които суми
е издадена Заповед №3530 от 02.10.2018г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№***/2018г. по описа на РС - Русе.
ОСЪЖДА А.Ф.С. с ЕГН**********
*** да
заплати на „Топлофикация Русе” ЕАД с ЕИК117005106, със седалище и адрес на
управление гр. Русе, ул. „ТЕЦ Изток”, представлявано от изпълнителния директор
Севдалин Желев Желев сумата от 177лв. разноски за настоящото
производство, както и сумата от 77лв.
разноски за заповедното производството по ч.гр.д.№***/2018г. по описа на РС - Русе.
Решението на основание чл. 239, ал.4 ГПК е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Районен съдия: