Присъда по дело №5683/2018 на Районен съд - Варна

          МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 5683 ПО ОПИСА НА ВРС ЗА 2018 ГОДИНА, 13 НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

Срещу подсъдимия К.Р.М. е образувано и водено досъдебно производство за престъпление по чл.354а ал.3,пр.2 т.1 пр.1 от НК затова, че на 25.12.2017 г. в гр. Варна без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите държал високорискови наркотични вещества по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗКНВП, включени в Списък № 1 - Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина, съгласно Приложение № 1 на Наредбата за класифициране на растенията и веществата като наркотични - марихуана с общо нетно тегло 0,20 гр., със съдържание на активно действащ компонент -третрахидроканабинол - 6,1 %, и кокаин с общо нетно тегло 0,43 гр., с процентно съдържание на активен наркотично действащ компонент 46,2 %, всичко на обща стойност 70,00 лв. /седемдесет лева/.

Производството по делото се проведе при условията и реда на глава 27 от НПК, като по искане на подсъдимият бе проведено съкратено съдебно следствие. Същият, при условията на чл.371 т.2 от НПК, като се съгласи да не бъде проведен разпит на свидетелите и вещите лица.

           Участващият в производството представител на ВРП поддържа    възведеното против подс.М. обвинение като счита, че същото е доказано както от обективна, така и от субективна страна със събраните в хода на съдебното следствие безпротиворечиви и категорични доказателства, но извежда извод, че деянието следва да се квалифицира по ал.5 на чл. 354а от НК. По отношение на вида и размера на наказанието, прокурорът счита, че на подс.М. следва да бъде наложено наказание по реда на чл.354а, ал.5 от НК в максималния предвиден в закона размер. 

          Подс.М. участва в производството лично и с упълномощен процесуален представител. По време  на досъдебното производство е признал авторството на деянието и е разказал подробно за извършеното от него. Самопризнания  прави и в хода на съкратено съдебно следствие, като признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. С последната си дума изразява съжаление за извършеното.  

          Процесуалният представител на подс.М. – адв.Д. пледира да бъде преквалифицирано деянието по чл. 354а ал.5 от НК и да бъде дадена възможност на подзащитния му да се интегрира в обществото.

От фактическа страна съдът приема за установени следните обстоятелства:

Свидетелите Николай Жеков Петров, Христо Георгиев Георгиев и Кондо Д. Кондов работели като полицейски инспектори в сектор „СПС" при ОД на МВР - Варна. За времето от 08:00 ч. до 20:00 ч. на 25.12.2017 г. тримата били на смяна като автопатрул с позивна „88-1". Около 15:40 ч. на 25.12.2017 г. на ул. „Георги Пиячевич" в гр. Варна, в посока „МОЛ - Варна", те спрели за проверка лек автомобил „Фолксваген Пасат" с per. № В 3869 РН, управляван от  подс.М., като на предната седалка до него стоял св. Стелиян Живков Дочев. При отваряне на прозореца на автомобила ги лъхнала силна специфична миризма на марихуана, което мотивирало св. Петров да попита подс.М. дали в него или автомобила има забранени от закона вещества. Двамата в автомобила отговорили, че нямат такива вещества. Въпреки това полицейските служители разпоредили на свидетелят и подъсимият да слязат от автомобила и пристъпили към извършване на проверка в него. В жабката му открили метална кутийка (гриндер), съдържаща суха тревиста маса, а в подлакътника на задната седалка намерили кутия с цигари с надпис „Давидов", в която имало жълта пластмасова кутийка с елипсовидна форма. При отварянето й те видели, че в нея има бяло кристалообразно вещество, една част от което била на малки бучки, а другата - на прах. Тогава подс.М. признал, че в металната кутийка има марихуана, а в пластмасовата - кокаин, които били за негова лична употреба. След това подс.М. с протокол за доброволно предаване /л. 35 от материалите по делото/ предоставил на полицейските служители горепосочените вещи и заедно със св. Дочев бил отведен в сградата на Трето РУ на ОД на МВР - Варна за изясняване на случая.

В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена физикохимична експертиза, от заключението на която /л. 28-30/ е видно, че сухата, зелена на цвят растителна маса, съдържаща се в метален гриндер, предаден от подс.М. с протокол за доброволно предаване, представлява части от растението Херба Канабис Индика Сатива, известно като марихуана /индийски коноп, канабис/, с нетно тегло 0,20 грама и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 6,1 % и че бялото прахообразно вещество, съдържащо се в жълта пластмасова кутийка с елипсовидна форма, предадена от подс.М. със същия протокол за доброволно предаване, представлява кокаин с нетно тегло 0,43 грама и съдържание на активен, наркотично действащ компонент 46,2 %. Марихуаната и кокаинът имат наркотично действие, нямат легална употреба, пазар и производство и са поставени под вътрешен и международен контрол /забрана/ по Списък 1 на Конвенцията на ООН за упойващите /наркотични/ вещества, ратифицирана от Р.България като ЗКНВП. Марихуаната и кокаинът фигурират в Списък № 1, включващ „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина" на Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета с ПМС № 293/27.10.2011г. /ДВ бр.87/04.11.2011г./ на основание чл. 3, ал. 2 ЗКНВП.

Видно от изготвения протокол за оценка на наркотични вещества /л. 31/, стойността на 0,20 грама марихуана със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 6,1 % възлиза на 1,20 лв. /един лев и двадесет стотинки/, а стойността на 0,43 грама кокаин със съдържание на активен компонент 46,2 % възлиза на 68,80 лв. /шестдесет и осем лева и осемдесет стотинки/. Общата стойност на наркотичните вещества възлиза на 70,00 лв. /седемдесет лева/.

          Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства – Признанията на подсъдимият се подкрепят от гласните и писмените доказателства по делото, както и от заключенията на експертизите.

Като непротиворечиви искрени и логични съдът кредитира показанията на свидетелите Петров, Кондов, Георгиев и Дочев.

Като обективно и компетентно дадени следва да се кредитират заключенията и на съдебните експертизи.

Като събрани и изготвени по реда на НПК следва да се кредитират писмените доказателства и доказателствени средства- протокол за доброволно предаване, справка за съдимост и др.

Предвид горното, съдът намира от правна страна че подс.М. е осъществил от обективна и субективна страна  състава на престъпление чл.354а, ал.5 вр.ал.З, т.1 от НК затова, че на 25.12.2017 г. в гр. Варна без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите държал високорискови наркотични вещества по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗКНВП, включени в Списък № 1 - Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина, съгласно Приложение № 1 на Наредбата за класифициране на растенията и веществата като наркотични - марихуана с общо нетно тегло 0,20 гр., със съдържание на активно действащ компонент -третрахидроканабинол - 6,1 %, и кокаин с общо нетно тегло 0,43 гр., с процентно съдържание на активен наркотично действащ компонент 46,2 %, всичко на обща стойност 70,00 лв., като деянието представлява маловажен случай.

Настоящият съдебен състав прие, че следва да оправдае подс.М. по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 354а ал.3 от НК, тъй като деянието представлява маловажен случай.

По въпроса за  количеството и стойността на  държаното наркотично вещество, определящи случаят като маловажен, съдебната практика е противоречива. Това се е наложило, т.к. не са налице абсолютни критерии за квалифициране на едно деяние като маловажно, а това следва да се преценява във всеки конкретен случай, като се вземат предвид всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и личността на подсъдимото лице. В случая смекчаващи отговорността обстоятелства са съдействието за установяване на престъплението, оказано в хода на досъдебното производство,  декларираното съжаление за извършеното, сравнително младата възраст на подсъдимият, положителните характеристики, активните действия които извършва за да се преодолее този вреден навик. При тези данни за личността на извършителят и за обективните характеристики на деянието му, действително извършеното е съставомерно по ал. 5 на чл. 354а от НК.

По делото се събраха изключително добри характеристични данни за поздс.М.. Изготвеният и приобщен по делото доклад от Областна служба „Изпълнение на наказанията“, дава оценка на риска  и вредите за обществото и вероятността от рецидив като ниски. Според инспектора в пробационата служба той показва възможност за поправяне и превъзпитание, мотивиран към положителна промяна, извел е поуки от случилото се за бъдеща превенция.  Посочените обстоятелства, всяко едно на собствено основание, свидетелстват за ниската степен на обществена опасност на инкриминираната от държавния обвинител деятелност. Съдът отчита и личността на субекта, с всички характеризиращи го обстоятелства, която разкрива една ниска степен на обществена опасност на дееца. Тук следва да се вземе предвид обстоятелството, че подс.М. е съдействал на органите на полицията, като доброволно, сам е предал държаното наркотичното вещество, а пред съда признава вината си и изразява съжаление.

Всички изброени до тук обстоятелства са били неглижирани напълно неоправдано на предходната досъдебна фаза, като за сметка на това конкретната обществената опасност на деянието и дееца е била преувеличена.

Поради изложените съображения, макар деянието описано в обстоятелствената част на прокурорския акт формално да осъществява признаците на престъпния състав по чл. 354а, ал. 5, във вр. с ал.3, предл. 2-ро, алт.1, т.1, пр.1 НК, същото разкрива незначителна по степен обществена опасност, а това изключва неговия престъпен характер и потенциалната възможност за използване на наказателна репресия спрямо обвиняемият. В тази връзка следва да се подчертае, че за да представлява „маловажен случай” по смисъла на чл. 354а, ал. 5 НК деянието също следва да разкрива определена степен на обществена опасност, която да прави оправдано третирането му като престъпление по ал.3 на чл. 354а от НК, каквито предпоставки след цялостния анализ на приобщената по делото доказателствена маса не бяха констатирани.

Съдебният състав прецени, че процесното деяние разкрива сравнително ниска степен на обществена опасност в сравнение с престъпленията от същия вид. Касае се за притежаване на малко количество наркотично вещество, с ниска стойност. Държаното наркотично вещество е било предназначено за лична употреба.

Деянието съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 93 т.9 от НК, тъй като с оглед незначителността на вредните последици и на другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случай на престъпленията от този вид. Обстоятелствата които обосновават този правен извод се свеждат до конкретни обективни признаци на самото деяние и до обстоятелствата, свързани с личността на подсъдимия, които обсъдени в съвкупност, разкриват по-ниска степен на обществена опасност. Степента на обществена опасност следва да се преценява във всеки конкретен случай с оглед степента на посегателство върху обществените отношения, обект на престъплението.

Но въпреки, че съдът определя стореното деяние като маловажен случай съобразно възведената квалификация по чл. 354а ал.5 от НК, не приема че са налице основанията на чл. 9 ал.2 от НК. Съдът намира, че в случая не са налице и предпоставките за приложение на чл.9, ал.2 от НК. В разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, са посочени обстоятелствата, които изключват обществената опасност на деянието и респективно сочат, кога едно деяние е с явно незначителна обществена опасност. Съгласно съдебната практика наличието на малозначителност се определя от всички фактически обстоятелства, които се отнасят до извършеното деяние. В случая от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че деецът е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъплението по чл.354а ал.5 от НК.

Съществената разлика в двете хипотези на чл. 9 ал.2 от НК се изразява в това, че малозначително е това деяние, което не оказва отрицателно въздействие на обществените отношения или неговото въздействие е такова, че не ги застрашава, което изключва обществената му опасност и от там не се квалифицира като престъпление. Маловажният случай по чл. 93, т. 9 от НК се характеризира с това, че деянието е общоопасно и на общо основание съставлява престъпление, само че в сравнение с други прояви от същия вид е по-малко тежко, докато деянието по чл.9 ал.2 от НК поради липса или явна незначителност на обществената опасност въобще не е престъпление.

В заключение и за пълнота следва да бъде посочено, че всяко едно престъпление трябва да е общественоопасно деяние - чл. 9, ал.1 НК, което да прави общественооправдано третирането на съответното поведение като престъпление и да обоснове използването на средствата на наказателната принуда за общественоприемливи. Действително с разпоредбата на чл. 354а НК се защитават важни обществени отношения, свързани със здравето на гражданите и преди всичко на младите хора, които преимуществено употребяват наркотични вещества. Това обстоятелство е преценено от законодателя при криминализиране на държането на високорисковите наркотични вещества без надлежно разрешение. Всички случаи на престъпления от този вид обаче следва да има определена степен на обществена опасност, която да не е явно незначителна и да прави оправдано третирането им като престъпления (в този смисъл Решение № 870 от 17.10.2005 г. на ВКС по н. д. № 242/2005 г., II н. о., докладчик съдията Е. Авдева, Решение № 123 от 19.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 744/2009 г., НК, II н. о., докладчик председателят Лиляна Методиева и др.).  На тази плоскост следва да бъде разгледано решение на ВКС № 362 от 15.07.2011г. по н.д. 1776/2011г. с което е изменено реш. по в.н.о.х.д №475/2010г. на АС-Варна, с което прието, че въпреки, че подсъдимият е осъждан за такова престъпление и е държал високорисково наркотично вещество на стойност 120,90 лева, то деянието е съставомерно по ал. 5 на чл. 354а от НК. ВКС е преценил, че в случая определящо за правната квалификация на деянието е количеството и стойността на предмета на престъплението, като един от обективните белези на деянието. Те не са високи, както по отношение на количеството, така и по отношение на стойността и е приел,че правната квалификация следва да е по чл. 354а ал.5 от НК въпреки, че лицето е осъждано за такова деяние и стойността е с 10 пъти по-голяма от настоящата. От това решение на ВКС могат да се изведат и критериите за маловажност на деянието съобразно съставомерността му по ал. 5 на чл. 354а от НК.

Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо, осъждано физическо лице.

Изпълнителното деяние е осъществено и се изразява в държане на високорискови наркотично вещество – марихуана с общо нетно тегло 0,20 гр., със съдържание на активно действащ компонент -третрахидроканабинол - 6,1 %, и кокаин с общо нетно тегло 0,43 гр., с процентно съдържание на активен наркотично действащ компонент 46,2 %, което е включено в приложение №1 към чл.3, ал.2 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични „Списък І – растения и вещества с висока степен на риск на общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”.

Маловажността на случая се обуславя от една страна от незначителното незначителна стойност на инкриминираните рискови вещества.

От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вината пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и ги е искал. Умисълът на дееца е обхващал както обстоятелствата, че упражняват фактическа власт върху наркотично вещество, от вид и със съдържание, описани по-горе, така и че същите действия извършва по отношение на високорисково наркотично вещество и без надлежно разрешение за това.

Така установената върху наркотичното вещество фактическа власт, подс.М., впоследствие продължил да упражнява до намесата на органите на реда. С това същият е осъществил една от формите на изпълнителното деяние, съставомерно по чл. 354а, ал. 3 от НК, а именно държане на посочените наркотични вещества.

По делото безпротиворечиво е установен характера на наркотичните вещества. Те имат наркотично действие и са под контрол съгласно списък 1 и списък IV на Единната Конвенция на ООН за наркотичните средства от 1961 г., ратифицирана от България. Съгласно Закона за контрол на наркотиците и прекурсорите, посочените вещества са забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина. Ето защо, следва да се приеме, че с горепосочените действия, обвиняемият е осъществил по отношение на високорисково наркотично вещество по см. на чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК.

Доколкото по делото не се установи подс.М. да е придобил или държал високорисковите наркотични вещества, въз основа на лицензия за придобиване, преработване, съхраняване и употреба на същата, издадена при реда и условията на чл. 32 и чл. 35 от ЗКНВП и от органите по чл. 16 и чл. 18 от същия закон, то следва да се приеме, че посочените действия е осъществил незаконно, в нарушение на установения за това ред и без надлежно разрешение за същото.

В настоящият случай видно от обясненията на подсъдимото лице дадени пред съдебният съсътав, той се опитва да се справи със зависимостата си. Започнал е допълнителна работа и полага усилия за промяна на навиците си, изразява критичност и желание да се интегрира в общестовото и да преодолее вредния си порок.

Безспорно към момента на извършване на деянието той е бил  осъждан през 2013г., но това обстоятелсто не изключва възможността да се изследват и положителните характеристични данни за извършителят и съобазно всички тях да се определи, както съставомерността на деянието така и самото наказание.

Причините за извършване на деянието са незачитане на правовия ред в Република България.

За да определи наказанието на подс.М., съдът прецени степента на обществена опасност на конкретното деяние и данните за личността на извършителя и като взе предвид смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства от значение за отговорността на обвиняемия, констатира следното:

Всичко установено и анализирано от съда, налага извод за по-ниска степен на обществена опасност и морална укоримост и мотивира съдебния състав да уважи претендиралия от защитата стремеж за социален интегритет на подс.М., независимо от негативните данни за личността на подсъдимия, изведени от справката му за съдимост.

Изложеното даде основание на съдебният състав да приеме, че извършеното покрива състава на чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК. Такова е било и становището на ВОС по ВНОХД № 86/2013 г. по аналогичен казус, като съдът е позовал решението си, воден от ниската стойност и количество на предмета на  престъплението, желанието на лицето за интегритет в обществото, както и негативните данни за личността на подсъдимия.

Деянието е извършено от подсъдимия чрез действие при форма на вината, пряк умисъл при които той е съзнавал общественоопасния характер на действията си, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.

         При определяне вида и размера на наказанието.

По- горе подробно са изложени  отчетените от съда смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Смекчаващите отговорността обстоятелства са именно онези, които натежават в посока  квалификация на извършеното като маловажен случай, независимо от  предходната съдимост на лицето. Поради това съдът намира, че не следва повторно да ги отчита при определяне размера на глобата, поради това съдът намира, че наказанието глоба следва да е над средния, предвиден от закона размер. Глоба в размер на 600 лева е необходима, за да се въздейства  превъзпитателно, предупредително и възпиращо на дееца и на останалите членове на обществото.

Съда счита, че следва да бъде даден шанс на подс.М. за интегритет в обществото и за преодоляване на вредните му навици, неговото семейство и той самия са положили усилия той да промени начина си на живот, да превъзмогне употребата на упойващи вещества, започнал е работа. Именно поради това следва да му бъде даден шанс и това биха реализирани в пълна степен целите както на генералната, така и преди всичко на специалната превенция по смисъла на чл.36 от НК. 

         Като призна подс.М. за виновен, съдът му възложи направените по делото разноски в размер на 186.62 лева в полза на ОД МВР Варна.

Съдът на основание чл. 354а ал.6 от НК постанови веществените доказателства да бъдат унищожени по съответния ред.

         По горните съображения, съдът постанови присъдата си.

                                                                    СЪДИЯ: