Р Е Ш Е Н И Е
№ 2766
гр. Варна, 20.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в
публично заседание проведено на двадесети май през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 3368 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба от С.Е.Д., с ЕГН ********** и постоянен адрес ***,
чрез пълномощника ѝ адв. Н.С.В. – АК Добрич срещу З. „Л.И.“ АД, с ЕИК
********* и седалище и адрес на управление ***, с която са предявени
кумулативно съединени искове с правно основание чл.226 КЗ /отм./ за осъждане
ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 5000 /пет хиляди/ лева, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди причинени от
смъртта на внука ѝ К.Я.Д., както и сумата от 5000 /пет хиляди/ лева,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
смъртта на зет ѝ Я.Д.Я., в резултат на ПТП настъпило на ***г. на магистрала
„Хемус“ след гр.***, когато лек автомобил ***, с ДКН ***, управляван от Н.К.Н.
катастрофира и настъпва смъртта на пътуващите в автомобила К.Я.Д. и Я.Д.Я.,
ведно със законната лихва от датата на увреждането – 14.03.2014г. до
окончателно изплащане на сумата.
Ищеца основава исковите си претенции на следните
фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Твърди, че на ***г. внукът на ищцата К.Я.Д., заедно с
баща си и зет на ищцата Я.Д.Я. и Н.К.Н. се прибирали от гр.София, където
гледали футболна среща. Тримата пътували с автомобила на Я.Я. – ***, с ДКН ***.
При връщането им, Н.К.Н. при движение по автомагистрала „Хемус“, в участъка
след гр.***, поради неспазване правилата за движение по пътищата, изгубил
контрол върху автомобила и катастрофирал. При катастрофата автомобилът се
преобърнал и настъпила смъртта на К.Я.Д. и Я.Д.Я.
Водачът на автомобила Н.К.Н. бил осъден с влязла в
сила присъда на Окръжен съд гр.Варна за причиняване по непредпазливост смъртта
на К.Я.Д. и Я.Д.Я.
Ищцата твърди, че към момента на произшествието, за
автомобила е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответното дружество.
Ищцата твърди, че от смъртта на нейните внук и зет
претърпяла неимуществени вреди. Ищцата била изключително близка и с двамата,
живеели в една къща, а К. спял при ищцата. Още след сключването на граждански
брак между дъщерята на ищцата и Я.Я., последният заживял в къщата на ищцата.
Във времето, той приел ищцата за своя майка и за всичко се съветвал и допитвал
до нея. Ищцата също го приемала като свой син и така се отнасяла с него. Почти
винаги били заедно, включително по почивки и всякакви други пътувания.
След училище К., преди да се прибере вкъщи, минавал
покрай работата на ищцата и често оставал с нея до края на работното ѝ
време. Когато родителите му отивали някъде, той оставал с ищцата.
Ищцата поддържа, че преживяла много тежки на практика
не можела все още да преживее смъртта на нейните изключително близки внук и
зет.
Моли за уважаване на исковите претенции и присъждане
на направените по делото разноски, прави искания по доказателствата.
В отговор на
исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва
предявените искове. Не се твърдяло ищцата да няма близки или поради житейски обстоятелства
да имал особена близост с починалите, която да обосновава житейска връзка,
различна от обичайната между тъща и зет или баба и внук. Съществуването на
добри и социално активни отношения в бита, без изявени конфликти и при
подчертана взаимопомощ не обосновавало изключителност на отношенията, такава,
че ищцата да получи обезщетение вместо по-близкия кръг или наред с тях. Касаело
се до отношения между пълнолетни лица, независими личности в социално,
финансово и емоционално отношения, всеки от които си създал собствено семейство
или поколение. Ищцата не била сред най-близкия кръг на починалите. Загубата на
зет и внук не обосновавало понасяне на морални болки и страдания, които в да са
в достатъчна степен за да се направи изключение от общото правило, че се дължи
обезщетение за неимуществени вреди в случаите на смърт само на най-близките на
починалия.
Ответникът оспорва размера на исковите претенции като
недължим, а отделно от това и претендиран в прекомерен размер. Предвид
отдалечеността във времето между смъртта и момента на предявяване на
претенцията, житейски логично и обосновано било ищцата да търпи по-малки по
интензитет болки и страдания в по-късен момент. Претенцията за присъждане на
лихви се оспорват поради погасяване на същите по давност.
В открито съдебно заседание ищцата, чрез проц. представител
поддържа предявените искове, като счита същите за доказани по основание и
размер от събраните по делото доказателства. Ответното дружество не изпраща
представител.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
От
представените с исковата молба писмени доказателства – удостоверение за
родствени връзки, удостоверение за раждане, удостоверение за сключен граждански
брак и свидетелство за венчание се установява, че ищцата С.Е.Д. е баба на К.Я.Д.,
роден на ***г. и починал на ***г., както и че Я.Д.Я., с ЕГН ********** е
сключил брак с дъщерята на ищцата К.Г. Т. /л.7-10 по т.д.№ 1871/2018г. по описа
на ВОС/.
К.Я.Д.
и Я.Д.Я. са починали на ***г. при ПТП настъпило на по магистрала „Хемус“ посока
Варна след отбивката за кв.***, гр.***, което се установява от представени от
ищцата надлежно заверени за вярност актове за смърт, епикризи за починал от
ПТП, фишове за спешна медицинска помощ, констативен протокол за ПТП с
пострадали лица и протоколи за оглед на местопроизшествие /л.11-34 по т.д.№
1871/2018г. по описа на ВОС/.
С
присъда от 26.09.2014г. Н.К.Н. е признат за виновен за това, че на ***г. на
автомагистрала „Хемус“, след гр.***, в посока гр.***, при управление на моторно
превозно средство – лек автомобил „***“ с рег.№ ***, нарушил правилата за
движение по пътищата относно задължението на водачите да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и по непредпазливост
причинил смъртта на повече от едно лице – Я.Д.Я. и К.Я.Д. /л.47-52 по
т.д.№ 1871/2018г. по описа на ВОС /.
Присъдата
е влязла в законна сила и на основание чл.300 ГПК е задължителна за гражданския
съд, разглеждащ последиците от деянието , относно дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
Към
датата на произшествието автомобилът управляван от виновния водач е бил застрахован
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при
ответното дружество, видно от представената от ищцата застрахователна полица
/л.18 по т.д.№ 1871/2018г. по описа на ВОС/.
За
установяване твърденията на ищцата, че е
създала трайна и дълбока емоционална връзка с починалите, причиняваща
ѝ продължителни болки и страдания на ищцата са допуснати гласни
доказателства, посредством разпит на водените свидетели С.С.К. и В.Д.Д.
При
насрочване на делото за разглеждане в открито заседание по искане на ответника
е призована като свидетел К.Г.Я. – съпруга на Я.Я., майка на К.Я.Д. и дъщеря на
ищцата. След изслушване показанията на свидетелите К. и Д., съдът е оттеглил
определението, с което е допуснал до разпит К.Я., поради психичното състояние
на лицето, като внесения от ответника депозит може да му бъде възстановен при
посочване на банкова сметка.
***.
К. заявява, че е бил приятел с Я.Я., израснали заедно. Я. живеел при ищцата С.Д.
от 1998г., където семейството живеело заедно всички до последно, когато
загинали заедно със сина си. Ищцата била повече от майка за Я. и за К., особено
за последния. И към момента на заседанието стаята на К. се пазела затворена и
не се ползвало нищо. През тази година К. трябвало да е абитуриент и когато
виждала абитуриенти ищцата не смеела да слуша. Ищцата имала много силна връзка
с внук си – той спял при нея, тя го водела на училище. Ако нещо се говорело за
абитуриенти, за спорт ищцата тежко го изживявала и поради това не гледали такива
неща у домът ѝ. Всички живеели заедно в триетажна къща. Ищцата била много
близка и със зет си Я., който бил по-близък с нея отколкото с родителите си.
Отношенията били много по-близки от обичайните отношения между зет и тъща и
били по-скоро като отношения между майка и син. Съпругът на ищцата починал и Я.
се грижел за всички до смъртта си. Откакто живеели заедно през 1998г. нямало
конфликти между ищцата и зет ѝ Я.
Свидетелката
Д., снаха на ищцата, твърди, че живее с ищцата от 2009г. в триетажно блокче.
Ищцата гледала внук си К. като собствено дете, той спял при нея. Тя му била
като втора майка и преживяла много зле загубата. В къщата не се празнувало нищо
след като се случила трагедията. По празниците ищцата ходела на гробищата.
Ищцата водела К. на училище, правела картички заедно с него, ходели на море
заедно. Всичко правили заедно и много трудно преживявала смъртта му. След
смъртта на К. ищцата не желае да ходи там където е била заедно с него. Дори се
изместила от спалнята си. Ищцата била с байпас на сърцето и преди две години се
наложило да смени машинката заради тези изживявания. Преди инцидента ищцата
била много ведра, който каквото я помолел, на никого не отказвала. След това
станала по-рязка, станала различен човек във всяко отношение и дори ставала
по-зле. Отношенията между ищцата и зет ѝ Я. бил много добри и той държал
на ищцата повече от майка си. Винаги когато нещо го притеснявало търсел първо
ищцата, дори колата, с която катастрофирали била на нейно име. Ищцата приемала
Я. като син.
Съдът
кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като дадени под страх
от наказателна отговорност, непротиворечиви, последователни и взаимно допълващи
се.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Предявен е
иск с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ за осъждане на ответника да заплати
застрахователно обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания причинени от смъртта на внука
ѝ К.Я.Д. и зет ѝ Я.Д.Я., в резултат на ПТП настъпило на ***г. на
магистрала „Хемус“ след гр.***, когато лек автомобил ***, с ДКН ***, управляван
от Н.К.Н. катастрофира и настъпва смъртта на пътуващите в автомобила К.Я.Д. и Я.Д.Я.
От представената от ищцата застрахователна полица се
установява, че към момента на инцидента автомобилът управляван от виновния
водач е бил застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответното дружество.
Деянието, противоправността му и виновността на дееца
се установяват от влязлата в сила присъда на наказателния съд и нейната
задължителна сила съгласно чл.300 ГПК.
С тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на
ОСНГТК на ВКС е прието изрично, че материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г и Постановление № 5/24.09.1969
на Пленума на ВС и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказана особено близка връзка с починалия и
действително претърпени вреди. От показанията на разпитаните по делото
свидетели се установява, че ищцата е имала създадена трайна емоционална връзка
със своите внук и зет, а търпените болки и страдания не са отминали и към
датата на провеждане на съдебното заседание – повече от 5 години след
инцидента.
Относно размера на обезщетението за неимуществени
вреди: Обезщетението за неимуществени вреди, съгл. чл. 52 от ЗЗД, се определя
от съда, като съобрази обществения критерий за справедливост и действително
претърпените от ищцата неимуществени вреди от настъпилото ПТП. Предвид
създадената между ищцата силна емоционална връзка с нейните внук и зет,
надхвърляща дори обичайните отношения между лица с такива родствени връзки,
както и продължителността и интензитета на преживените болки и страдания, които
се установиха от показанията на свидетелите, то претендираните размери от по
5000 лева се явяват доказани както по основание, така и по размер.
Предвид изходът от спора и направеното изявление от
ищцовата страна за присъждането на разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК и
представения списък на разноските в общ размер на 620 лева, то разноски в
посочения размер следва да бъдат присъдени в нейна полза и възложени в тежест
на ответника. Ищцата е освободена от държавна такса на основание чл.83, ал.1,
т.4 ГПК, поради което и на основание чл.78, ал.6 ГПК ответното дружество следва
да бъде осъдено да заплати по сметка на ВРС дължимите за разглеждане на исковете
държавни такси в общ размер на 400 лева.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски
районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление,*** ДА ЗАПЛАТИ на С.Е.Д., с ЕГН ********** и постоянен адрес *** сумата
от 5000 /пет хиляди/ лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди причинени от смъртта на внука ѝ К.Я.Д., както и сумата от 5000 /пет хиляди/ лева, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на зет
ѝ Я.Д.Я., в резултат на ПТП настъпило на ***г. на магистрала „Хемус“ след
гр.***, когато лек автомобил ***, с ДКН ***, управляван от Н.К.Н. катастрофира
и настъпва смъртта на пътуващите в автомобила К.Я.Д. и Я.Д.Я., ведно със
законната лихва от датата на увреждането – ***г. до окончателно изплащане на
сумата, на основание чл.226 КЗ /отм./.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление,*** ДА ЗАПЛАТИ на С.Е.Д., с ЕГН ********** и постоянен адрес *** сумата
от 620 /шестстотин и двадесет/ лева, представляваща направени по делото
съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА З.
„Л.И.“ АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление,*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Варненски районен съд сумата
от 400 /четиристотин/ лева, представляваща дължими за разглеждане на исковете
държавни такси, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване
на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: