Мотиви по НОХД 348 /
2014г. по описа на Районен съд град Бяла
Подсъдимата С.Г.И. е предадена на съд за това, че : На 24.06.2013г., в гр.Борово, обл.Русе, в
условията на опасен рецидив, чрез използване на неистински документ – Договор за
револвиращ заем № **********/17.06.2013г., сключен между „Профи Кредит
България” ЕООД – гр.София и Д.К.В., ЕГН **********, със солидарен длъжник С.С.И.,
ЕГН **********, на който е придаден вид, че е конкретно писмено изявление на Д.К.В.
и на С.С.И., получила без правно основание чуждо движимо имущество – парична
сума в размер на 6000.00 лева /шест хиляди лв/, собственост на „Профи Кредит
България” ЕООД – гр.София, с намерение противозаконно да го присвои.
Престъпление по чл.212, ал.4, пр.2, във вр. с ал.1, п р.1, във вр. с чл. 29,
ал.1, б.”а” от НК.
Представителят
на Районна прокуратура в с.з. поддържа обвинението като доказано по несъмнен
начин и пледира индивидуализация на наказанията
при условията на чл.54 от НК, при
превес на отегчаващи вината обстоятелства, като счита, че следва да се наложи
на подсъдимия наказание Лишаване от свобода за подходящ срок, което да бъде
ефективно изтърпяно.
Пострадалото
от престъплението ЮЛ - „Профи Кредит
България” ЕООД – гр.София, редовно призовани и с призоваването запознати с
правата по чл. 84-87 от НПК, изпращат в с.з. упълномощен представител, който от
името на дружеството предявява гр. иск в размер от 6000лв за причинените
имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от деня на
увреждането до окончателно изплащане на вземането. Изразяват желание да бъдат конституирани като
граждански ищци в процеса. Не представят допълнителни доказателства. Съдът,
след като изслуша становището на страните по предявения гр. иск с определение
го прие за съвместно разглеждане в проведения наказателен процес, като
съответно конституира пострадалото дружество като страна – гр.ищец.
Подсъдимата се явява в с.з. заедно с упълномощен от нея
защитник – адв.Св.С. ***. Поради редовното
неявяване на упълномощения защитник, на основание чл. 94, ал.4 от НПК
съдът назначи на подсъдимата резервен защитник с оглед приключване на делото в
разумен срок. Подсъдимата не се признава за виновна, дава подробни обяснения в
своя защита, представя допълнителни гласни доказателства. Защитникът пледира за
постановяване на оправдателна присъда, предвид това, че обвинението не е
доказано, както и поради това, че деянието на подсъдимата не е съставомерно.
Съдът, след преценка на събраните
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна : Подсъдимата
С.Г.И. е родена на ***г. в гр.Б., с настоящ адрес ***, българска гражданка,
българска националност, средно - специално образование, неомъжена, безработна,
осъждана, както следва:
1/ НОХД № 237 /2009 г. по описа на РС-
Попово, на основание чл.343, ал.1
от НК и чл. 343б, ал.1 от НК е наложено
на основание чл.23, ал.1 НК
наказание Пробация, включваща :
1/Задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от една година с периодичност
два пъти седмично, 2/ Задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от една година, 3/Поправителен труд. Деянието е извършено на
02.04.2009 г. Присъдата е в сила от
20.08.2009 г.
2/ НОХД №
1950/2010 г. по описа на РС-Русе, на основание чл. 275, ал.1, вр. чл. 26, ал.1
от НК е наложено наказание Глоба в размер на 300лв/триста лв/. Деянието е
извършено за периода 05.01. -29.01.2010г. Присъдата е в сила от 10.08.2010 г.
3/ НОХД
№ 2824/2010 г. по описа на РС-Русе, на
основание чл.209, ал.1 от НК, е наложено наказание Лишаване от свобода за срок от 6м./шест месеца/, което на
основание чл. 66 НК е отложено за изпитателен срок от 3г./три години/Деянието е
извършено на 15.05.2008г. Присъдата е в
сила от 29.11.2010 г.
ЧНД
3134/2010г. на РС Русе – определено общо наказание по НОХД № 237 /2009 г. по
описа на РС- Попово и НОХД № 2824/2010 г. по описа на РС-Русе - Лишаване
от свобода за срок от 6м./шест месеца/,
което на основание чл. 66 НК е отложено за изпитателен срок от 3г./три години/.
Определението в сила от 08.02.2011г. Наказанието изтърпяно на 23.12.2011г.
4/ НОХД
№ 876/2011 г. по описа на РС-Гоце Делчев
, на основание чл.209, ал.1, вр. чл. 26, ал.1
от НК, е наложено наказание Лишаване от свобода за срок от 1г.6м. /една година и шест месеца/,
което на основание чл. 66 НК е отложено за изпитателен срок от 3г./три години/.
Деянието е извършено за периода от 07.04.2010г . до 07.10.2010г. Присъдата
е в сила от 28.11.2011 г.
С Определение на основание чл. 23, ал.1 от НК
е определено общо наказание между наказанията по НОХД № 2824/2010 г. по описа на РС-Русе и НОХД №
876/2011 г. по описа на РС-Гоце Делчев
- Лишаване от свобода за срок от
1г.6м. /една година и шест месеца/, което на основание чл. 66 НК е отложено за
изпитателен срок от 3г./три години/.
5/ НОХД
№ 1925/2011 г. по описа на РС-Велико
Търново , на основание чл.210, ал.1, т.2, вр. чл. 209, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от
НК, е наложено наказание Лишаване
от свобода за срок от 13м.
/тринадесет месеца/, при първоначален
„Строг“ режим в затворническо заведение от закрит тип. На осн. Чл. 59, ал.1 НК
зачита предварителното задържане, считано от 23.11.2010г. до влизане в сила на
присъдата.
На осн.
Чл. 23 НК определя общо наказание между
наказанията по НОХД № 2824/2010 г. по
описа на РС-Русе и НОХД № 1925/2011 г. по описа на РС-Велико Търново -
Лишаване от свобода за срок от 13м.
/тринадесет месеца/, при първоначален
„Строг“ режим в затворническо заведение от закрит тип.Деянието е извършено за
периода от 01.10.2010г . до 22.11.2010г. Присъдата е в сила от 08.12.2011 г.Наказанието изтърпяно
на 23.12.2011г.
6/ НОХД
№ 1740/2011 г. по описа на РС-Петрич ,
на основание чл.209, ал.1, вр. чл. 26, ал.1
от НК, е наложено наказание Пробация, включваща
следните пробационни мерки : 1.Задължителна регистрация по настоящ адрес за
срок от 2години – два пъти седмично. 2.Задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от 2години. 3.Включване в програми за обществено въздействие за срок
от 2години. Деянието е извършено през м. март 2010г.. Присъдата е в сила от 23.04.2012 г.
7/ НОХД
№ 20532/2012 г. по описа на РС-София ,
на основание чл.209, ал.1, вр. чл. 26, ал.1
от НК, е наложено наказание Лишаване от свобода за срок от 11м. /единадесет месеца/, което на
основание чл. 66 НК е отложено за изпитателен срок от 3г./три години/.Деянието
е извършено за периода от 06.08.2009г. до 21.06.2010г. Присъдата в сила от
30.03.2013 г.
ЧНД 14 221
/ 2013г. по описа на РС София – на основание чл. 23-25 от НК определя общо
наказание между наложените по НОХД №
2824/2010 г. по описа на РС-Русе,
НОХД № 876/2011 г. по описа на
РС-Гоце Делчев, НОХД № 1925/2011 г. по
описа на РС-Велико Търново, НОХД №
1740/2011 г. по описа на РС-Петрич, НОХД № 20532/2012 г. по описа на РС-София -
наказание Лишаване от свобода за срок от
1г.6м. /една година и шест месеца/, при строг режим, в затвор. Определението в
сила от 01.10.2013г. Наказанието изтърпяно на 23.12.2011г.
На
01.07.2012г. между „Профи Кредит България" ЕООД - гр.София и подсъдимата С.Г.И.
бил сключен договор за сътрудничество № 13153, въз основа на който последната
започнала работа в дружеството като кредитен експерт с месторабота офис Русе.
През месец
април 2013г. районният мениджър на „Профи Кредит България" ЕООД, офис Русе – св. В.З.
решила да открие офис на дружеството в гр.Б., обл.Р., където живеела обв.И., а
нея да направи мениджър екип. По тази причина й поръчала да търси хора, които
да работят с нея като кредитни експерти. Били разлепени рекламни плакати в
гр.Бяла за набиране на кредитни експерти към новия офис на дружеството в гр.Б.,
обл.Р.. Така свидетелите Д.Н. и М.Б. се свързали по телефона с подсъдимата с
цел започване на работа като кредитни експерти към „Профи Кредит България"
ЕООД. На 01.05.2013г. и на 01.06.2013г. съответно били сключени договори за
сътрудничество между „Профи Кредит България" ЕООД и Д.М.Н. с №., и М.А.Б.
с № .. Във връзка с извършваната от тях дейност по сключване на договори с
клиенти за отпускане на кредити, на двете свидетелки били предоставени уникални
код и парола. Те били известни на подс.И., тъй като тя била техен ръководител и
лично им ги предоставила. Св.Д.Н. не разполагала с личен компютър. Нейните
договори били въвеждани от дъщеря и – св.М.Б.. Двете свидетелки работели по
следната схема – след като намерят клиент първо вземали пресниманата му личната
карта, заверена от клиента „Вярно с оригинала“, попълвали договора на хартиен
носител и клиентът го подписвал. Попълвали се и допълнителни документи – карта
на клиента и европейски формуляр. Ако
има поръчител се осигурявало заверено копие от неговата лична карта. След това
данните от договора се въвеждали електронно и се изпращали чрез паролата и кода
на съответния кредитен експерт до централата на дружеството. До 24часа от
сключване на договора, той се изпращал до офиса на дружеството в гр.Р. при св.В.З..
След като договорът бил одобрен кредитният експерт бил уведомяван и той се
свързвал с клиента. По посочена от клиента банкова сметка, ***, сумата по
кредите се изплащала на клиента. Тъй
като подсъдимата И. знаела паролите и кодовете на двете свидетелки имало
случаи, в които подсъдимата изпращала договори до централата с техните кодове.
През месец
юни 2013г. подсъдимата И. се нуждаела от пари. Тя решила да се снабди с такива
като изготви договор за револвиращ заем на някое лице и да получи парите от
„Профи Кредит България“ЕООД по собствена сметка. За целта през този период се
снабдила с копие от личната карта на св.Д.К.В..***.Т.. През зимата на 2013г.
св.В. се лекувал в болницата в гр.Бяла през периода 21.01. до 01.02.2013г.
Тогава на свиждане при него отишъл съпругът на внучката му – С.Д. ***.Т.. Св.Д.В.
му предоставил личната си карта, с
уговорка да му стане поръчител по кредит. С личната карта на св.Д.В.С.Д. отишъл
в офиса на подсъдимата в гр.Борово. Там ксерокопие от личната карта на св.В.
останало при подсъдимата. След като не бил одобрен за кредит, С.Д. върнал
личната карта на дядото на съпругата си – св.Д.В.. Един ден в средата на м.юни
2013г. в офиса в гр.Борово, обл.Русе при подсъдимата И. отишли св.С.В. заедно с
дъщеря си С. И.. Двамата искали да изтеглят кредит на името на И. в размер на
1500 лева. И. била глухоняма, с умерена степен на умствена недостатъчност. По
тази причина разговора с обвиняемата водил св.В.. Тъй като И. била пенсионер по
болест, възнамерявали да изплащат евентуално отпуснатия им кредит с парите от
инвалидната й пенсия и затова искали кредита да бъде на нейно име. Подсъдимата И.
преснимала личната карта на И., накарала я да се подпише в неустановен
документ. Заявила на св.В., че ще изпрати документите в гр.София в централния
офис на дружеството и ще се обади след два дена дали С. И. е одобрена за
кредита. Така подс.И. се снабдила с копие от личната карта на С. И.. След като
се снабдила с копия от двете лични карти на св.В. и И., подс.И. в средата на
м.юни 2013г. съставила / написала текста на документа/ Договор за револвиращ
заем № **********/17.06.2013г. с клиент по него св.Д.К.В. и солидарен длъжник С.С.И.,
на който придала вид, че е конкретно писмено изявление на тези лица пред
кредитния експерт св.Н. / посочила в договора името и кода на кредитен експерт Д.Н./
за получаване на сумата от 6000лв. за срок на погасяване от 48м. Договорът бил
подписан от неустановени по делото лица. В изготвения от подс.С.И. договор за
револвиращ заем същата посочила номер на банкова сметка *** ***. Освен договора
подсъдимата попълнила съпътстващите го документи и ги изпратила по посочените
начини за одобрение в „Профи Кредит“
чрез он-лайн системата.
Същевременно
на 17.06.2013г. в офис на ЦКБ подс.И. открила на свое име сметка с IBAN ***.
Решила да получи парите по нея, поради което подала Уведомление за промяна на
данни по ДРЗ № ********** от 19.06.2013г. на „Профи Кредит", подписано от
неустановено по делото лице. Чрез нейните код и парола подс.И. въвела данните
по договора в онлайн системата на „Профи Кредит България" ЕООД.
Договорът
за револвиращ заем с клиент Д.К.В. бил одобрен от служители от
централния офис на „Профи Кредит България" ЕООД в гр.София – отдел
Операции. С платежно нареждане от 21.06.2013г.
сумата по него в размер на 6000 лева била преведена по банковата сметка на
подс.И.. На 24.06.2013г. посочената сума била получена по банковата сметка на
подс.И.. С част от получената сума тя наредила превод в размер на 300,00 лева
на лицето В. П. В., а останалата част от преведените по сметката й пари от
„Профи Кредит България" в размер на 5687,60 лева изтеглила лично.
След
подадено оплакване от клиент на „Профи Кредит България" ЕООД св.В.З. - районен мениджър на дружеството извършила
проверка на дейността на подсъдимата.
Поради установени нередности в работата й на 01.07.2013г. подс.И. била
уволнена от „Профи Кредит България" ЕООД поради влошаване събираемостта на задълженията по
сключени от нея договори за заем.
Един от
договорите, по който не постъпвали погасителни вноски по кредита
бил Договор
за револвиращ заем № **********/17.06.2013г. с клиент по него св.Д.К.В. и
солидарен длъжник С.С.И.. На 28.09.2013г. св.З. заедно с още един служител на
дружеството посетили св.Д.К.В. ***, тъй като последният имал две неплатени
вноски по кредита си. При разговора с него св.З. установила, че той никога не е
сключвал договор за заем с „Профи Кредит България" ЕООД и не е получавал
сума в размер на 6000 лева във връзка с него. След като разбрал, че са
злоупотребили с личните му данни, св.Д.В. подал жалба в полицията в гр.Бяла.
Така описаната фактическа обстановка се
установява от събраните писмени и гласни доказателства. В с.з. са събрани гласни доказателства, чрез
проведените разпити на свидетелите, посочени в обвинителния акт – З., В., Н., Б.,
Д. и В.. Свидетелите подробно, логично и взаимосвъзано разказват за
наблюденията си от поведението на подсъдимата. Свидетелките З., Н. и Б., като
служители на пострадалото дружество последователно и допълващо се пресъздават
пред съда начина на работа в дружеството, реда за сключване на договори за
заем, реалното отпускане на паричните суми и получаването им от клиентите.
Трите свидетелки единодушно потвърждават правата, които е имала подсъдимата да
оперира и използва личните данни на клиентите – одобрени и неодобрени и
възможностите й да се включва в он-лайн системата на дружеството, като използва
чужди пароли и кодове – на подчинените и кредитни експерти – св.Н. и Б., които
са и служебно известни. Съдът не поставя под съмнение и изцяло възприема за
отговарящи на обективната истина показанията на св.Д.К.В., че не е сключвал
договор за кредит и не е получавал такъв. По същия начин възприема показанията
на св. С.В. – баща на посочената в договора за солидарен длъжник С.С., че
дъщеря му не е подписвала договор за кредит и не е получавала такъв.
Показанията на двамата свидетели изцяло се потвърждават от събраните писмени
доказателства и основно от заключението на в.л. по назначената и изготвена в ДП
съд. почеркова експертиза. В с.з. по искане на защитата е разпитан св.М.Й.,
който опровергава твърденията на подсъдимата, че със С.Д. са ходили до с.Ц.,
където той се е срещал с жена- инвалид/евентуално С.С./. Показанията на
разпитания свидетел по никакъв начин не потвърждават защитната версия на
подсъдимата и преценявани в общата доказателствена съвкупност съдът ги приема
като непротиворечащи на останалите събрани доказателства. От страна на
държавното обвинение в с.з. е доведен св.К. Д.К. – син на св.Д.В. и тъст на
напусналия пределите на РБългария С.Д.. Съдът изцяло възприема и кредитира
показанията на този свидетел, които се потвърждават от показанията на баща му и
показанията на св.М.Й. – че личната карта на св.Д.В. е предоставена на
подсъдимата от С.Д., както и че св.Д.В. не се е срещал лично с нея.
Съдът
внимателно обсъди обясненията на подсъдимата, които освен основно средство за
защита са и способ за събиране на доказателства, като същите следва да се
обсъждат и кредитират, като се сравнят и проверят от съответствието им с
останалите събрани доказателства. В с.з. подсъдимата излага защитна версия, че
договорът за револвиращ заем е подписван в нейно отсъствие от неизвестни за нея
лица, които са били ангажирани от С.Д., със знанието на св.М.Й.. Тези нейни
показания изцяло се опровергават от показанията на св. М.Й., който е категоричен,
че не е ходил със С.Д. в с.Ц., не го е свързвал с жена инвалид. От друга страна
от разпита на св.С.В. се установи по какъв начин копие от личната карта на
болната му дъщеря е попаднала в подсъдимата. От показанията на св.Д.Н., М.Б. и
В.З. се опровергава версията, че договора е изпратен и придвижен от св.Д.Н..
Логически неиздържани са твърденията, че сумата по отпуснатия кредит е преведен
по сметка на подсъдимата, защото сметката на С.Д. била невалидна. В негов
интерес е той да си открие нова сметка,
по която да получи сумата и това не е свързано с никакви затруднение както за
него, така и за подсъдимата. За съда всички нейни обяснения, свързани с неоткрития
С.Д. не отговарят на обективната истина, те са само част от защитна версия,
която въпреки непроведения разпит на С.Д. не се потвърждава от останалите
събрани писмени и гласни доказателства.
Няма спор, че сумата по кредита е получена от нея, че тя се е
разпоредила и облагодетелствала с парите. Тъй като обясненията на подсъдимата
не кореспондират, противоречат и не се потвърждават от останалата
доказателствена съвкупност съдът не ги приема за отговарящи на обективната
истина, изключва ги и не се съобразява с
тях при постановяване на присъдата. Съдът счита, че обясненията на подсъдимата
относно извършеното от нея престъпление са неубедителни, поради ги приема само
като защитна версия /позиция/, която може да реализира по избран от нея начин
/в т.см.р.№ 478/04.11.2008 г. по н.д.№ 514/2008 г. І н.о. ВКС/ .
По делото
са представени писмени доказателствени средства, сред които сериозна
доказателствена тежест имат заключенията на вещите лица по двете експертизи.
Съдът изцяло кредитира и поставя в основата на постановената присъда заключението на вещото лице по назначената и
изготвена в ДП почеркова експертиза. Съгласно него:
ръкописният текст-цифров и буквен, положен в Договор за револвиращ заем №
**********/17.06.2013г. с клиент по него Д.К.В., ЕГН: **********, Декларация за
свързани лица от 17.06.2013г. с декларатор Д.К.В., ЕГН: **********, Карта на
клиента по договор № ********** от 17.06.2013г. на „Профи Кредит",
Уведомление за промяна на данни по ДРЗ № . от 19.06.2013г. на „Профи Кредит",
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити от 17.06.2013г., Карта за оценка на клиента по договор № **********,
Декларация за свързани лица от 17.06.2013г. с декларатор С.С. И., ЕГН: **********, копие на лична карта № .,
издадена на С.С.И., ЕГН: **********, е изпълнен от подсъдимата С.Г.И..
Подписите,
положени за „Клиент" в Договор за револвиращ заем №
**********/17.06.2013г. на „Профи Кредит", за „Декларатор:" в
Декларация за свързани лица от 17.06.2013г. с декларатор Д.К.В., ЕГН: **********,
за „Клиент:" в Карта на клиента по договор № ********** от 17.06.2013г. на
„Профи Кредит", за „Подпис:" под текста „Д.В." в Уведомление за
промяна на данни по ДРЗ № ********** от 19.06.2013г. на „Профи Кредит",
след текста „Получих копие" в Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити от 17.06.2013г., и след
текста „Вярно с оригинала" в копие на лична карта № ., издадена на Д.К.В.,
ЕГН: **********, представляват имитация на подписи и не са изпълнени от св.Д.К.В..
Подписите,
положени за „СД 1:" в Договор за револвиращ заем № **********/17.06.2013г.
на „Профи Кредит", за „СД 1:" в Карта на клиента по договор №
********** от 17.06.2013г. на „Профи Кредит", за „Декларатор:" в
Декларация за свързани лица от 17.06.2013г. с декларатор С.С.И., ЕГН: **********
и след текста „Вярно с оригинала" под копие на лична карта № ., издадена
на С.С.И., ЕГН: **********, не са изпълнени от С.С.И..
Подписите,
положени за "КЕ:" в Карта на клиента по договор № ********** от
17.06.2013г. на „Профи Кредит", за „Подпис:" под текста „Д.Н." в
Уведомление за промяна на данни по ДРЗ № ********** от 19.06.2013г. на „Профи
Кредит", за „Длъжност:" в Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити от 17.06.2013г. и под
текста „КЕ: Вярно с оригинала:" под копия на лични карти ., издадена на С.С.И.,
ЕГН: ********** и № ., издадена на Д.К.В., ЕГН: **********, са произволно
положени подписи и не са изпълнени от св. Д.М.Н.. Същите се различават от
подписите на М.А.Б. и С.Г.И. и авторът им не може да бъде установен.
Подписите,
положени за „подпис и печат на наредителя" и над„/собственоръчно
изписано/" в платежно нареждане за вътрешно банков кредитен превод от
24.06.2013г. за сумата от 300.00 лева, за „подпис на лицата, които могат да се
разпореждат" и „получих сумата" в нареждане разписка от 24.06.2013г.
за сумата от 5 687.60 лева и ръкописният текст „С.Г.И." в платежно нареждане
за вътрешно банков кредитен превод от 24.06.2013г. за сумата от 300.00 лева и в
нареждане разписка от 24.06.2013г. за сумата от 5 687.60 лева, са изпълнени от
подсъдимата С.Г.И..
По делото
в ДП е била изготвена и съдебнопсихиатрична експертиза, съгласно заключението
на която С.С.И. от с.Ц., обл.Русе е заведена на учет в ЦПЗ Русе през 2002г.,
когато е изготвена експертна консултация от психиатрична ТЕЛК. От тогава не е
посещавала психиатричното заведение. И. страда от умерена умствена
изостаналост. Глухонемота. И. не е била в състояние правилно да възприема,
запаметява и възпроизвежда фактите, имащи значение за досъдебното производство
към месец юни 2013г. и към настоящия момент и да дава достоверни показания за
тях.
По реда на
чл.283 от НПК са приети неоспорените писмени доказателства, които изцяло
подкрепят обвинението - Договор за револвиращ заем № **********/17.06.2013г. с
клиент по него Д.К.В., ЕГН: **********, Декларация за свързани лица от
17.06.2013г. с декларатор Д.К.В., ЕГН: **********, Карта на клиента по договор
№ ********** от 17.06.2013г. на „Профи Кредит", Уведомление за промяна на
данни по ДРЗ № ********** от 19.06.2013г. на „Профи Кредит", Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити от
17.06.2013г., Карта за оценка на клиента по договор № **********, Декларация за
свързани лица от 17.06.2013г. с декларатор С.С.
И., ЕГН: **********, копие на лична карта № ., издадена на С.С.И., ЕГН: **********,
копие на лична карта № ., издадена на Д.К.В., ЕГН: **********,писма – справки
от ЦКБ, свидетелство за съдимост, биографична справка, декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние.
При
анализа на събраните доказателства от
правна страна съдът намира, че обвинението спрямо подсъдимата И. за извършено от нея
престъпление по чл.212, ал.4, пр.2, вр. ал.1, пр.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ от НК е доказано по следните съображения: Документната измама е престъпление
против собствеността, което включва сложен фактически състав и два предмета на
престъпление: деецът от една страна въздейства върху измаменото лице, у което
се формира невярна представа относно правното основание за разпореждане с
определено имущество. Вторият предмет е имуществото, което за дееца е чуждо
движимо имущество. Специфичното при документната измама за разлика от
обикновената измама е използването на особено средство за осъществяване на престъплението
– неистински или преправен документ или документ с невярно съдържание.
Функцията на тези документи е да се създаде привидно правно основание за разпореждане от страна на
лицата, които имат фактическа власт върху предмета на посегателство. Съществен
елемент от обективната страна на престъплението е актът на имуществено
разпореждане да е станал в резултат на
заблуждението на разпоредилите се лица, техните действия са при ясно съзнание
от тяхна страна, че съществува действително правно основание за имуществено
разпореждане, породено от използвания документ. В процесния случай са налице
всички елементи от обективната страна на престъплението по чл. 212, ал.1 от НК
– подсъдимата И. е използвала неистински документ - Договор за револвиращ заем №
**********/17.06.2013г. на „Профи Кредит", който е съставен и подписан от
лица, различни, от тези, които са посочени за негови автори. С този неистински
документ тя е въвела в заблуждение служителите на „Профи крдит България“ ЕООД - отдел „Операции“ в гр.София, че са налице
реални волеизявления от св.В. и С. И. първият от тях да получи сумата от
6000лв. в заем, а втората да му бъде поръчител. Така у съответните длъжностни
лица от отдел“Операции“ в търговското
дружество се формирали представи, че е налице правно основание за изплащане на
посочената в Договора за револвиращ заем №**********/17.06.2013г. сума от
6000лв. Последвало е нареждане за плащане на тази сума по банкова сметка ***,
вследствие на което тя е получила посочената сума без правно основание, с
намерение за присвояване. По този начин
деянието е довършено и е настъпва съставомерния престъпен увреждащ резултат – неправомерното
обогатяване на подсъдимата и намаляване
имуществото на пострадалото лице. Съдът намира за неоснователни доводите на
защитата, че деянието на подсъдимата е несъставомерно, тъй като не било
изяснено и в обвинението не е посочено кое точно физическо лице е било въведено
в заблуждение, като посочва, че ЮЛице не може да бъде въведено в заблуждение. Съдът
приема становището на защитата за принципно вярно, но следва да се отчита
спецификата и конкретиката на процесния случай. Утвърденият механизъм за
отпускане на заеми в пострадалото дружество, подаването по електронен път на
необходимата информация за отпускане на кредита, липсата на пряка комуникация
между кредитния експерт от провинцията и служителите от централата на
дружеството в гр.София, които анализират данните и одобряват кандидатите за
заеми не предполага установяването на тези факти – кои точно физически лица са
въведени в заблуждение. Освен това целта на подсъдимата, изпращайки неистинския
документ – договор, не се е изразявала в това да въведе в заблуждение
конкретно, предварително известно на нея физическо лице или лица. Нейната цел е
да въведе в заблуждение длъжностни лица от дружеството, независимо от тяхната
индивидуалност, които могат да се разпоредят с имущество на дружеството, като
правно основават своите служебни
действия по отпускане на кредита на представения от подсъдимата неистински
документ. Този начин на осъществяване на документната измама е различен от
общоприетия правен модел, извършено е престъпление, в механизма на което са
използвани съвременните модерни начини за комуникация, но съдебната практика,
макар и по-стара, не го изключва. Такъв механизъм за осъществяване на деянието
е приет като съставомерен от съдебната практика - Решение № 324 от м. VII.1979
г. по н. д. № 319/79 г., I н. о. : “ По чл. 212, ал. 2 НК деецът може чрез съставяне
на документ с невярно съдържание или неистински или преправен документ
съзнателно да даде възможност на другиго да получи без правно основание
обществено имущество, като измами не само едно физическо лице, а и един
колективен орган, напр. една комисия, която е натоварена да присъжда разреди на
работници...“ По изложените причини съдът намира деянието на подсъдимата за
съставомерно по чл. 212,ал.4 от НК.
От
обективна страна налице е по-тежко квалифициращо обстоятелство по
чл.212,ал.4,пр.2 от НК – документна измама, представляваща опасен рецидив, тъй
като същата е извършена в условията на чл. 29,ал.1,б.“а“ от НК. Подсъдимата И.
е извършила настоящото деяние, след като е осъдена с влязла в сила присъда на
лишаване от свобода за тежко умишлено престъпление за срок повече от една
година – на 1г. и 6м. - определеното общо наказание по НОХД№2824/2010г. на
РС-Русе, по НОХД№876/2011г. на РС-Гоце Делчев, по НОХД №1925/2011г. на
РС-В.Търново, по НОХД №1740/2011г. на РС-Петрич и по НОХД №20532/2012г. на СРС.
Същото е ефективно изтърпяно на 23.12.2011г.
и от изтърпяването му не е изтекъл
петгодишния срок по чл.30 от НК.
От
субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл и користна цел. Установено
е от съд.почерковата експертиза, че подсъдимата лично ръкописно е попълнила
текста на договора. От разпита на свидетелите Д.В., М.Й., С.В., К.К. се
установи, че подсъдимата е била с ясното съзнание, че използвания от нея
документ – договор е неистински, че не е подписан от лицата, посочени за негови
автори., т.е. разбирала е
противоправността на деянието си. Знаела е, че
инкриминирания документ ще се използва като доказателство, че
съществуват договорни отношения между „Профи Кредит България“, св.В. и С.С.,
както е действала със знанието, че въз основа на него ще получи без правно
основание чуждо движимо имущество – на „Профи кредит България“ ЕООД.
Подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е
неговите общественоопасни последици – настъпването на отрицателни последици за
дружеството – намаляване на неговото имущество и ги е желаела. Мотивите за деянието са користни – желание за
собственото и неправомерно обогатяване, чрез превеждане на паричната сума по
заема на нейната собствена банкова сметка ***та да ползва и да се разпорежда с
парите за собствените си нужди.
При индивидуализацията на
наказанието съдът се съобрази с разпоредбата на чл.54 от НК като обсъди установените смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства, степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите
за извършване на деянието. Съдът прие, че почти всички установени по делото
обстоятелства сочат на една завишена степен на обществена опасност на деянието.
Целенасочените действия на подсъдимата, плана, който е съставила при
осъществяване на престъплението разкриват безскрупулното и отношение към
предоставената и възможност във връзка с работата и да разполага с лични данни
и копия от лични документи на гражданите. Използвайки служебното си положение
тя е въвлякла в механизма на престъплението лица, които нямат никакво
отношение и самите те са потърпевши от
престъпните й действия. Съдът преценява като утежняващо обстоятелството, че
подсъдимата е използвала данните на хора, които предвид положението, в което се
намират трудно могат сами да защитят интересите си. Лицата, които е посочила
като автори на инкриминирания договор сами по себе си са безпомощни в подобна
престъпна схема – св.В. е пенсионер в напреднала възраст със силно намелен
слух, а С.С. е глухоняма с умерена умствена изостаналост, за която се грижи баща й св.С.В.. Друго
утежняващо обстоятелство е това, че подсъдимата
е злоупотребила с доверието, което са и гласували от пострадалото
дружество, назначавайки я на поста мениджър екип, чрез който има достъп до
паролите и кодовете на кредитните експерти. Подсъдимата е използвала
предоставената и служебна информация и възможности за своите користни цели. Друго,
отегчаващо вината обстоятелство е размера на вредата – 6000 лв., който десетократно превишава размера на минималната месечна
работна заплата за страната към инкриминираната дата. Тази стойност несъмнено
следва да бъде обсъдена и отчетена при оценката на обществената опасност и
наказанието, което следва да бъде наложено /в т.см. виж р.№449/1974 г. по н.д.№
418/1974 г. I н.о. ВС/, като следва да се има предвид и това, че сумата или
част от нея не са възстановени на пострадалото ЮЛице. Като отегчаващо вината обстоятелство следва
да се приемат и миналите осъждания на подсъдимата, които не са обхванати от
квалификацията на процесното деяние, като извършено в условията на опасен
рецидив. Обсъждайки материалите по делото съдът не отчете смекчаващо вината
обстоятелство. На тази база, при превес на отегчаващите вината обстоятелства,
съдът счита, че налагане на предвиденото наказание Лишаване от свобода в
минимален предвиден размер от три години е несъответно на извършеното деяние,
поради което определи и наложи на подсъдимата наказание Лишаване от свобода за
срок от четири години, като на основание чл.57, ал.1, чл.60, ал.1 и чл.61, т.2
от ЗИНЗС постанови наказанието да се изтърпи в затвор при първоначален „Строг ”
режим.
Съдът се
съобрази с императивната разпоредба
на чл. 212, ал. 7 НК, вр. чл.37, ал.1,
т.6 и т.7 от НК и на това основание наложи на подсъдимата наказание кумулативно
предвидените наказания Лишаване от право да заема държавна или обществена
длъжност, свързана със съхранение отчитане и пазене на стоково - материални
ценности за срок от две години и Лишаване от право да упражнява професия
"кредитен експерт или инспектор" в кредитни учреждения и дружества за
срок от две години. При определяне на срока на двете наказания съдът се
съобрази с това, че подсъдимата сама отглежда и възпитава детето си, видно от
приложената по ДП декларация и не следва
да се ограничават възможностите и за такъв вид трудова ангажираност за по-дълъг
период.
Съдът се произнесе и по предявения граждански
иск, като осъди подсъдимата И. да заплати на пострадалото дружество„Профи
кредит България“ ЕООД сумата 6000 лв. /шест хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпените вреди от престъплението, предмет на обвинението,
ведно със законната лихва от деня на увреждането, до окончателното изплащане на
задължението. По несъмнен начин /описан по-горе в мотивите/, в хода на
проведеното съдебното следствие се доказа, че събитието, от което произтичат
имуществените вреди действително е настъпило, че това събитие има характер на
престъпление по смисъла на чл.212, ал.4, вр.ал.1 НК, че е извършено виновно от подсъдимата
И. и настъпилата вреда се намира в пряка и непосредствена връзка с деянието на
подсъдимата. Предвид това, че основание на гражданския иск в наказателния
процес е деянието на подсъдимия,предмет на обвинението /т.1 ППВС №9/1961 г.,
изм. с ППВС №7/1987 г., Сб., стр.404/, съдът прие, че са налице всички елементи
за уважаването на му в пълен размер за посочените в него сума.
Съдът се произнесе и по въпроса
за разноските, като предвид постановената осъдителна присъда осъди подсъдимата И.
да заплати както следва: сумата в размер на 341.20 лева /Триста четиридесет и
един лев и двадесет стотинки/, представляваща разноски, направени в хода на
досъдебното производство, която да бъде заплатена в полза на МВР, сума в размер
на 136,17 лв./ сто тридесет и шест лв 17ст/,
разноски по делото от съдебното производство в полза на съдебната власт,
която да бъде заплатена по сметка на РС гр.Бяла, както и сума в размер на
240.00 /Двеста и четиридесет/ лева, представляваща държавна такса в размер на
4% върху предявения граждански иск, която да бъде заплатена по бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС гр.Бяла.
Водим от изложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
СЪСТАВА: /п/