№ 5245
гр. София, 31.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110143082 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпила е молба от ответника ******** с искане за допълване на
постановеното по гр.д. № 43082/2024 г. по описа на Софийски районен съд
Определение № ******** в частта му за разноските, като на ответника бъдат
присъдени разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 4800 лв.,
съгласно приложения по делото договор за правна помощ и съдействие.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с
който прави възражение за прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско
възнаграждение и позовавайки се на решение на СЕС по дело С-438/2022 г. моли
съдът да не се съобразява с Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Молбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в предвидения за
това срок, поради което същата се явява процесуално допустима, а по същество е
частично ОСНОВАТЕЛНА.
Производството по делото е прекратено с Определение № ******** поради
недопустимост на предявения иск.
При тези данни и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на
разноски, каквито в случая е сторил в размер на 4800 лв. – реално заплатено
адвокатско възнаграждение, видно от приложения на л. 88 от делото договор за правна
защита и съдействие и доказателства за плащането му – л. 91 от делото.
По релевираното в срок от насрещната страна възражение за прекомерност на
уговореното възнаграждение, съдът намира същото за основателно, като съобрази
следното.
С цитираното от ищеца Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, с
което е дадено тълкуване в смисъл: 1) че чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член
4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която
определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член
101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
1
адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв
договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение; 2) чл. 101, параграф 1
ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че
национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият
клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение
на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на
такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди,
че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към
разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на
ограничаващите конкуренцията споразумения и практики и 3) чл. 101, параграф 2
ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна
уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги.
В светлината на горното решение при преценка на съответното на оказаната
защита адвокатско възнаграждение, съдът следва да обсъди обективни критерии, като
фактическата и правна сложност на делото, конкретно извършените процесуални
действия от адвоката, защитавания материален интерес, броя проведени открити
съдебни заседания. С оглед на така посочените критерии, съдът съобрази, че в случая
предявеният иск е неоценяем и макар делото да би представлявало фактическа и
правна сложност, то производството е приключило веднага след размяната на книгата,
като процесуалните действия на ответника се свеждат до изготвен и подаден отговор
на исковата молба. Ето защо съдът намира, че съответно на обективните критерии,
посочени по-горе и с оглед етапа на приключване на производството, е адвокатско
възнаграждение в размер на 750 лв.
Ето защо, постановеното определение следва да бъде допълнено в частта за
разноските, като ищецът бъде осъден да заплати на ответника разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 750 лв.
Мотивиран така, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Определение № ******* постановеното по гр.д. № 43082/2024 г. по
описа на Софийски районен съд, 157 с-в в частта му за разноските, като ОСЪЖДА
********, ЕГН ********** и *******, ЕГН ********** да заплатят на ********,
ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, сумата 750 лв. – разноски за
производството за адвокатско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ молбата в останалата част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок
от връчване на съобщението пред Софийски градски съд.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3