Решение по дело №491/2021 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 159
Дата: 16 август 2021 г. (в сила от 16 август 2021 г.)
Съдия: Диана Узунова
Дело: 20211200600491
Тип на делото: Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 159
гр. Благоевград , 05.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на седми юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки

Диана Узунова
при участието на секретаря Мариела Палова
в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - Благоевград Георги
Василев Мадолев (ОП-Благоевград)
като разгледа докладваното от Диана Узунова Въззивно административно
наказателно дело № 20211200600491 по описа за 2021 година

Производството пред Благоевградския окръжен съд е образувано по
въззивна жалба на Е.Б. –обвиняем по НАХД № 381/2020г. по описа на РС-
Разлог против постановеното по същото дело решение № 500977 от
24.02.2021г. В срока за това е депозирано и допълнение към въззивната
жалба.
Сочи се в жалбата и допълнението към нея, че обжалваното решение на
РРС е постановено при съществени нарушения на материалния и процесуален
закон, поради което се иска отмяната му и признаването на жалбодателя за
невиновен по повдигнатото му обвинение.
В с.з. представителят на ОП-Благоевград оспорва жалбата и моли да бъде
оставена без уважение по съображения, че е неоснователна, тъй като са
налице доказателства, че деянието, за което е признат за виновен
жалбодателя е осъществено Пледира, че наложеното наказание на обв.Б. е
1
справедливо и определения размер на глобата съответства на целите на
генералната и индивидуалната превенция.
Пред настоящата инстанция въззивникът не се явява, не се представлява и
от защитника си. Депозирал е молба преди с.з., в която сочи, че поддържа
жалбата и моли да бъде уважена. Не сочи нови доказателства.
Въззивният съд в пределите на правомощията си по чл.314 НПК провери
изцяло правилността на атакуваната присъда, при което намери следното:
Производството по делото е образувано въз основа на постановление на
РП-Разлог по чл.375 НПК, във връзка с чл.78а НК за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание на Е.Б. за
престъпление по чл.345,ал.1 НК. С решението си, постановено по реда на
глава 28 от НПК, състав на РС- Разлог е признал обв.Б. за виновен в това, че
на 09.04.2020 г. около 11:30 часа в град Разлог на ул. „Д.“, в района на дом №
19, си служил с табела с регистрационен № .. ВК, неиздадена от съответните
органи, като я поставил на определеното за това място - отзад на лек
автомобил марка и модел „Нисан Терано“ с per. № ... с рама №
VSKKVNR20U0334026. - престъпление по чл.345,ал.1 от НК, за което – на
основание чл.78а НК- РРС го е освободил от наказателна отговорност и му е
наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева. Със
същото решение съдът е осъдил обвиняемия да заплати сторените по делото
разноски, отнел е в полза на държавата два броя регистрационни табели,
неиздадени от съответните органи и е постановил унищожаването им по
съответния законов ред, като е постановил на жалбодателя да се върне
отвертка с черна дръжка, иззета като веществено доказателство по делото.
За да постанови този си съдебен акт, първостепенният съд е приел
следната фактическа обстановка, възприета изцяло и от настоящата
съдебна инстанция:
Въззивникът Е.Б. е 27 -годишен български гражданин, неосъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК. Неженен е,
баща на малолетната В. Б.а. Същият е земеделски производител.
Жалбодателят живее на ул.“Д.“ № 19 в Разлог заедно с майка си- св.Е. Б.а.
Правоспособен водач е на МПС, категории В и АМ от 31.10.2012г., като за
2
нарушения на правилата за движение по пътищата е санкциониран десет пъти
/с НП в периода от м.10.2012г. до м.01.2020г./. Притежава лек автомобил
марка и модел „Нисан Терано“, регистриран с рег. № .. ВК. На основание
чл.171,т.2а,б.“а“ ЗДвП със заповед на началника на РУ-Банско от 11.04.2018г.
на въззивника Б. е наложена принудителна административна мярка –
прекратяване регистрацията на посочения лек автомобил за срок от 6 месеца,
като са отнети регистрационните табели на автомобила и СРМПС. На
29.05.2018г. рег.табели № .. ВК са унищожени с протокол за брак. На
24.10.2018г. обв.Б. е заявил желанието си за възстановяване регистрацията на
гореописаното ППС и при възстановяването й е получил 2бр. регистрационни
табели с № Е 2334. Междувременно, от извършената справка в АИС „Пътна
карта“- МВР се установява, че 12.05.2018г. до 07.04.2020г., че автомобил с
рег. № .. ВК е бил засечен да преминава през различни точки по
междуградските пътища из цялата страна.
По неустановено време обвиняемият се снабдил с две регистрационни
табели, изработени от поцинкована ламарина с равна повърхност, като
релефът от лицевата им страна бил образуван чрез полагане на слой от
залепващо се фолио на местата на контурната линия, буквите и цифрите, а
синята лента от лявата страна била от залепващо се фолио, върху което били
отпечатани буквите „BG“ и изображение на знамето на Република България.
На същите с цифри и букви било изписано „.. ВК“, т.е. по този начин същите
имитирали номера, с който автомобила бил регистриран преди прекратяване
на регистрацията с горецитираната ЗПАМ. Посочените табели не били
издадени от компетентните за това органи. Със същите табели обвиняемият
се снабдил, за да ги поставя на притежаваните от него МПС, за които нямал
винетки.
На 09.04.2020 г. за времето от 08:30 до 17:30 часа свидетелите Ч. и П.-
служители на РУ-Разлог били на работа и около 11:30 часа извършвали обход
по ул.“Д.“ в посока ул. „А.“ в гр.Разлог. Пред дом 19 на ул.“Д.“ двамата
забелязали паркиран и работещ на място лек автомобил марка и модел
„Нисан Терано“, а с гръб към тях, точно зад задната регистрационна табела на
автомобила било клекнало лице, което правело нещо по нея. Двамата
свидетели спрели служебния автомобил и слезли от него. Приближавайки
3
автомобила на жалбодателя, видели, че регистрационната табела на л.а.
марка и модел „Нисан терано“ е .. ВК. В този момент обвиняемият забелязал
полицейските служители, които същевременно се легитимирали, и с помощта
на отвертка, намираща се в дясната му ръка, веднага свалил задната
регистрационна табела, при което под същата се видяла друга
регистрационна табела с номер .... На земята имало още една табела с рег. № ..
ВК, която жалбодателят взел и заедно с тази, свалена малко преди това от
автомобила, ги хвърлил към майка си- св.Б.а, която била излязла от къщата и
стояла пред стълбите, викайки й да ги прибере. Преди да успее да стори това
св.Б.а, св.П. и Ч. й разпоредили да ги остави и след няколко минути тя ги
„пуснала“, а полицейските служители ги иззели. Междувременно свидетелите
П. и Ч. потърсили съдействие от колегите си от РУ-Разлог и на място
пристигнали свидетелите Б. и К., с чиято помощ жалбодателят бил задържан
/тъй като оказвал съпротива/ и отведен в полицейското управление. Там с
протокол за доброволно предаване същият предал двете неистински табели и
отвертката на органите на полицията. В протокола за доброволно предаване
обвиняемият изписал собственоръчно, че табелите не са негови, а са били на
тротоара пред дома му.
Гореизложената фактология се установява от показанията на свидетелите
Б.а, К., П., Ч., Б., заключението по назначената по делото съдебно-техническа
експертиза и писмените доказателства, които са непротиворечиви и взаимно
допълващи се. Решаващият съд е направил детайлен анализ на целия
доказателствен материал- поотделно и в съвкупност, като е дал аргументиран
отговор на това кои доказателства кредитира и поради какво и респективно-
на кои не дава вяра, с който анализ въззивната инстанция се съгласява и не
намира за нужно да го преповтаря. РРС е посочил, че възприема
възражението на защитата, релевирано и във въззивната жалба досежно
съставения протокол за доброволно предаване от обв.Б. на процесните
регистрационни табели, но е отбелязал, че обстоятелството, че такива –
неистински с рег. № .. ВК- са били налични и една от тях е била поставена от
въззивника на задната страна на автомобила му, е било възприето от
свидетелите П. и Ч.. Несъмнено е, че протоколът за доброволно предаване по
своята същност и характеристики представлява писмено доказателство,
материализиращо на хартиен носител предаване на определени вещи и имащ
4
доказателствено значение относно отразените фактически обстоятелства във
връзка с времето, мястото, участващите лица и описаните като вид външни
особености и количествени измерения на приобщените предмети. В случая от
показанията на свидетелите П., Ч. и Б.а става ясно, че въпросните
регистрационни табели са били подадени от обвиняемия на майка му- св.Б.а,
за да „ги вкара вкъщи“ и че първите двама свидетели са ги издърпали от
ръцете на последната, както и че едва след задържането на въззивника в
полицейското управление е изготвен протокол за доброволно предаване, с
който той- в присъствието на св.Авдиков /и останалите свидетели-
полицейски служители/ - предал неистинските табели. Дори и да се приеме,
че – с оглед несъставянето на местопроизшествието на протокол за
претърсване и изземване, целта на протокола за доброволно предаване е била
да се санират действията на полицейските служители по изземване на
процесните рег.табели от св.Б.а, са налични достатъчно други /гласни/
доказателства, установяващи действията на обвиняемото лице по поставяне
на задната регистрационна табела на автомобила марка и модел „Нисан
Терано“ и неистинността на същите табели /вкл. и от изготвената СТЕ/.
Несъмнено е и че горепосочените /неистински/ регистрационни табели имат
характеристики на веществени доказателства по смисъла на закона,
доколкото са предмет на престъпление, както и че са описани в протокола за
доброволно предаване, който обвиняемият не отрича, че е подписал, а
единствено, че тези табели не са негови. Въпросните табели са били и
надлежно фотографирани. Поради горните не може да се приеме, че са
налице процесуални нарушения, съществено накърняващи права по НПК на
въззивника и явяващи се самостоятелно основание за отмяна на съдебното
решение на РРС.
Не са допуснати според настоящата инстанция и други нарушения на
процесуалния и/или материалния закон. На първо място, едва ли има спор, че
регистрационният номер е основният индивидуализиращ белег за всяко ПС,
което представлява контролен знак, издаден от надлежен компетентен орган
за тяхната регистрация, с който се индивидуализира ПС. Общите
характеристики на регистрационните номера за страните – членки на
Европейския съюз (ЕС), са установени с Регламент (ЕО) № 2411/98 на Съвета
на ЕС от 3 ноември 1998 година. Законът за движение по пътищата
5
императивно установява, че по пътищата, отворени за обществено ползване
се допускат само моторни превозни средства, които са регистрирани и са с
табели с регистрационен номер, поставени на определени за това места. Редът
за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на
моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, се определя с
наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувана с министъра на
транспорта и министъра на отбраната. Предмет на престъплението по
чл.345,ал.1 НК са именно контролните знаци на моторните превозни средства,
а изпълнителното деяние на това престъпление се изразява в служене с тях.
На следващо място, законосъобразен е изводът на РС, че разпоредбата на
чл.345 НК предвижда две хипотези на служене – с истински контролни знаци,
издадени за друго превозно средство или контролни знаци, неиздадени от
контролен орган, какъвто е настоящия казус. Неоснователни са възраженията
на защитата, че „служене“ има само при управление на МПС и че
регистрационната табела следва да е поставена по начин, непозволяващ
отделянето й без определени физически усилия. Престъплението е
резултатно, като престъпният резултат се изчерпва с окачването на някой от
двата описани нередовни знака върху МПС, за което не са били
предназначени, като не е нужно то да е било проверено от органи на МВР,
респ.- да е било в движение /така „Наказателно право на Република
България“, особена част, Ан.Гиргинов, както и съдебната практика/. В случая
е установено чрез показанията на свидетелите- очевидци П. и Ч., че
неистинската регистрационна табела е била поставена именно от обвиняемия
в задната част на автомобила, респ.- когато той е забелязал полицейските
служители незабавно е я демонтирал с помощта на отвертката, която държал в
дясната си ръка и която също е иззета като веществено доказателство. На
трето място, от обективните действия на жалбодателя се извежда и умисъла
му за извършване на процесното престъпление- служене с контролни знаци,
неиздадени от компетентен орган.
Въззивният съд споделя доводите на първостепенния, че са налице всички
предпоставки за приложението на чл.78а НК по отношение на жалбодателя-
чистото му съдебно минало, факта, че не е освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, размера на
предвиденото в чл.345,ал.1 НК наказание. Районният съд е наложил
6
минималния размер глоба, посочен в разпоредбата на чл.78а НК,
аргументирайки се с ниската степен на обществена опасност на дееца и
добрите му характеристични данни /семейно и трудово ангажиран, без
криминални прояви/ - като смекчаващи отговорността му обстоятелства, а
като отегчаващи такива е приел неизпълнението на полицейското
разпореждане да предаде табелите, данните за извършени от него нарушения
на правилата за движение /предвид, че въпросното престъпление е такова по
транспорта/ и че автомобил с посочените рег.табели е преминавал по пътната
мрежа на страната ни в рамките на две години след снемането им от
регистрация и унищожаване на истинските такива със заповед. Именно този
размер на наложеното административно наказание глоба от 1000 лева и
въззивният съд намира за справедлив и че би постигнал целите, предвидени
от законодателя.
Закономерно, по аргумент от нормата на чл.189,ал.3 НПК върху
въззивника са възложени сторените по делото разноски, като правилно РРС
се е произнесъл и по въпроса за веществените доказателства.
Поради изложените съображения атакуваното решение на РС-Разлог
следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.334,т.6 НПК и
чл.338 НПК, Благоевградският окръжен съд




РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 500977 от 24.02.2021г., постановено по
НАХД № 381 по описа на Районен съд- гр.Разлог за 2020 година.
7
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8