№ 68
гр. София, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА М. МИЛЧОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20231110202557 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Наказателното производство е образувано по жалба на Г. П. И. против Наказателно
постановление № 22-4332-026617/16.12.2022г. на Началник група при отдел „Пътна
полиция” при СДВР, с което на основание чл. 183, ал.4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на
чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева,
както и на основание Наредба № Iз -2539/2012г. на МВР са отнети 6 контролни точки.
Жалбоподателят намира атакуваното наказателно постановление за незаконосъобразно и
необосновано, като излага доводи, че на първо място липсва материална и териториална
компетентност на актосъставителя. На следващо място излага доводи, че описаната в АУАН
и НП фактическа обстановка не отговаря на обективната действителност. Твърди, че е бил с
поставен обезопасителен колан, но полицейският служител „се е чудил за какво да се
заяде“. Посочва, че АНО не се е произнесъл по възражението му повече от месец. Прави
искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна редовно призова, не се явява, не се представлява, не взема становище
по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено следното:
1
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 28.07.2022г., около 15:45 часа жалбоподателят се движел в гр. София, по бул. Европа, с
посока на движение от ул. Банко шосе към бул. Царица Йоанна. Същият управлявал л.а
марка Фолксваген, модел Поло с рег. № ххххх.
По същото време на посоченото място, при пътна връзка с Околовръстен път св. А.Д. и св.
Л.Н. – мл. автоконтриольори при ОПП-СДВР изпълнявали служебните си задължения по
контрол на пътното движение.
Св. Д. забелязал, че водачът на л.а марка Фолксваген, модел Поло с рег. № ххххх е без
поставен обезопасителен колан и св. Н. предприел действия по спирането му за извършване
на полицейска проверка.
При спиране на автомобила за извършване на проверка на водача св. Д. се убедил, че
водачът И. не използва обезопасителен колан с какъвто е оборудван автомобила, за което
съставил против него АУАН № GA 680491/28.07.2023г.
Препис от АУАН бил връчен на нарушителя на същата дата и подписан без възражения.
В срока по чл. 44 от ЗАНН постъпили писмени възражения.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено атакуваното Наказателно
постановление № 22-4332-026617/16.12.2022г. на Началник група при отдел „Пътна
полиция” при СДВР, с което на основание чл. 183, ал.4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на
чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева,
както и на основание Наредба № Iз -2539/2012г. на МВР са отнети 6 контролни точки.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на свидетеля А.Д., както и останалите писмени доказателства, приобщени по
реда на чл. 283 от НПК.
Показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Д. са ясни,
последователни и логични, поради което съдът ги кредитира изцяло.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от следното:
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това
действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а
разгледана по същество, същата е НЕСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
2
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни
лица в пределите на тяхната компетентност.Това се доказва от приложената по
административно наказателната преписка заповеди.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални
правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.5, чл. 57 и чл. 58, ал.1 ЗАНН. Налице е
пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя.
От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния
преклузивен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни срокове, визирани в
разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителя от формална страна.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното
наказателно постановление на формално основание.
По отношение на приложението на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон
имат доказателствена сила до доказване на противното. По делото не бяха събрани
доказателства, които да оборват възприетата в АУАН и НП фактическа обстановка.
Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като такъв е адресат на разпоредбите на
Закона за движение по пътищата и актовете по прилагането му.
Съгласно разпоредбата на Чл. 137а. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) (1) Водачите и пътниците
в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение,
използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.
По делото не се спори, че жалбоподателят се е движел по бул. Европа, с посока на движение
от ул. Банко шосе към бул. Царица Йоанна , респ. управлявания от него автомобил е бил в
движение. Процесното МПС е било оборудвано с обезопасителни колани, както и водачът
3
му да попада в някоя от визираните в алинея 2 на същия текст изключения.
Управлявайки МПС без поставен обезопасителен колан жалбоподателят е реализирал състав
на нарушение визиран в чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
Правилно АНО е приложил санкционната разпоредба на чл. 183, ал.4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП ,
като е наложил санкция в определения от закона размер, поради което не са налице
основания за ревизиране на нейния размер.
За нарушения по ЗДвП разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима.
Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-4332-026617/16.12.2022г. на
Началник група при отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на основание чл. 183, ал.4, т.
7, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50 лева, както и на основание Наредба № Iз -2539/2012г. на
МВР са отнети 6 контролни точки.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд
– София-град в 14 дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4