Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2686 28.07.2020 г. Гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав,
в открито съдебно заседание на двадесет
и втори юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на
секретаря Невена назарева , като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 20263 по описа на ПРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и 3 от КТ вр. с чл. 225, ал. 1 и 2 от КТ, и чл. 86 от ЗЗД.
Производството
по делото е образувано по искова молба, подадена от М.М.Ч., EГН **********,
действащ чрез пълномощника му адв. В.Д., срещу АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА, НАЦИОНАЛНО
ТОЛ УПРАВЛЕНИЕ.
Предявени са обективно
съединени искове да бъде признато за незаконно уволнението на ищеца, извършено
със заповед за прекратяване на ТПО от 09.10.2019г., връчена на 10.10.2019г., с
която трудовото правоотношение между страните е прекратено на осн. чл. 328, ал.
1, т. 5 от КТ, поради липса на качества на работника/служителя за ефективно
изпълнение на работата, да бъде възстановен ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност „*****” в отдел „*****“ Пловдив и да бъде осъден ответника
да му заплати обезщетение от 7800 лева за периода 10.10.2019г. - 10.04.2019г.
на осн. чл. 225, ал. 1 от КТ за това, че е останал без работа, вследствие на
незаконното уволнение. Претендира законна
лихва и разноски.
Ищецът
твърди, че е работил по трудово правоотношение с ответника на основание сключен
трудов договор на посочената в исковата молба длъжност, с място на работа –
***********, като с оспорената заповед е било прекратено ТПО на осн. чл. 328,
ал. 1, т. 5 от КТ поради липса на качества на работника/служителя за ефективно
изпълнение на работата.
Ищецът
твърди, че уволнението му е незаконно, доколкото цитирания в заповедта доклад
не му бил връчен, както и че в заповедта не били посочени какви качества
необходими за изпълнение на длъжността не притежава ищеца, като заповедта била
немотивирана.
Твърди
се, че в резултат на незаконното уволнение ищецът е останал без работа за
процесния период, за което му се дължи обезщетение. Ищецът твърди, че на
21.01.2020 година е започнал нова работа със заплата от 680 лева, като
претендира и обезщетение по член 225, ал. 2 от КТ.
Ето
защо се моли съдът да постанови решение, с което да уважи предявените искове,
както и да му се присъдят законна лихва и разноски.
Препис
от исковата молба е редовно връчен на ответника, като от същия писмен отговор е
постъпил в срок.
Признават
се твърденията на ищцата относно наличието
на ТПО, заемната длъжност, както и че ТПО е прекратено с оспорената
заповед на посоченото основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ.
Твърди
се обаче, че ТПО е законосъобразно прекратено, доколкото заповедта за
прекратяване била мотивирана, като в същата били посочени качествата, които
работодателят счита, че липсват на служителя, за да изпълнява ефективно
възложената му работа. Ето защо се моли исковете да се отхвърлят. Претендира
разноски.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.
235, ал. 2 вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
От представената Заповед за
прекратяване на ТПО № *********** от **********., за която ищецът е уведомен на
10.10.2019г., се установява, че ТПО е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, като изложените от работодателя причини за това са: „През времето на изпълнение на задълженията си, служителят многократно показва и демонстрира липса на
инициативност, неспособност за работа в екип, грубо отношение спрямо
гражданите, които са спирани за извършване на проверка в изпълнение на
вменените му задължения, нарушаване на Етичния кодекс на служителите в
държавната администрация, с което уронва престижа на Агенцията". Също така в заповедта е посочено, че се издава въз основа на изготвен доклад от Н. Н. - ***** на Националното ТОЛ управление с вх. № *****г. От съдържанието на доклада се установява, че в
последните два месеца се забелязва сериозна промяна в поведението и държането
на ищеца, което по-конкретно се изразява в по-надменно държане и неетично
отношение към гражданите, спирани от ищеца, за което са налице множество
телефонни сигнали, което водело до сериозно уронване на престижа на Агенцията и
авторитета й пред гражданите. Посочено е също така, че в последните месеци
ищецът е демонстрирал и липса на инициативност в работата му. За цитирания в заповедта доклад се установява да не е връчен на ищеца от работодателя, като за ищеца до прекратяване на ТПО е било
неизвестно неговото съдържание.
От
представената по делото длъжностна характеристика за длъжността на ищеца е
видно, че за заемане на длъжността необходимите компетентности, които следва да
притежава служителя са: аналитична компетентност; ориентация към резултати;
работа в екип; комуникативна компетентност; фокус към клиента
{вътрешен/външен).
По делото са разпитани свидетелите С.П. и Н.Н..
От разпита на св. П., пряк **** на ищец, е видно, че работата на ищеца е
конфликтна, както и че ищецът бил уволнен поради некоректно отношение към
клиентите. Свидетелят Н., колега на ищеца, казва, че ищецът притежава
необходимите качества и че се е справял с поставените му задачи.
По
делото е прието заключение на вещото лице З.М., от което се установява, че
обезщетението по член 225, ал. 1 от КТ възлиза на 4121,98 лева за периода
10.10.2019г.-20.01.2020г., а това по член 225, ал. 2 от КТ за периода
21.01.2020г. – 10.04.2020г. е в размер на 2383,62 лева.
От
представената в оригинал от ищеца в с.з. на 22.07.2020г. трудова книжка се
установява, че за периода 10.10.2019г.-20.01.2020г. ищецът не е работил по ТПО при друг работодател, като
на 21.01.2020г. е започнал работа като горски ***** в РДГ Пазарджик с ОМЗ от
680 лева.
При така установените факти
от значение за изхода на спора по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ съдът
достигна до следните правни изводи:
За
да е законосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение на основание
чл.328, ал.1, т.5 от КТ работодателят следва да установи следните предпоставки:
че уволненият работник или служител не притежава посочените от него в заповедта
за уволнение професионални качества, знания, умения и навици; че тези качества,
знания, умения и навици са необходими за ефективното изпълнение на
осъществяваната от работника или служителя трудова функция и да установи защо е
счел, че тези необходими качества, знания, умения и навици липсват.
Законодателят не е предвидил специален
ред, по който следва това да бъде установено. Но тъй като тази липса следва да
е обективен факт и да отразява трайно състояние - работодателят следва да посочи
обстоятелствата, въз основа на които е направил извода си. Наличието на
посочени обстоятелства - дава възможност от една страна на работника или
служителя да организира защитата си, а от друга страна осигурява възможност за
съда да осъществи контрол на работодателската преценка при оспорване на
уволнението. В конкретния случай ралотодателят се е задоволил само да посочи
липсата на инициативност и неспособност за раобта в екип, без обаче да изложи
конкретика относно това как липсата на именно на тези качества е дала отражение
върху ефективното изпълнение на работата, респ. дали тази липса е довела до
неизпълнение на вменени конкретни трудови задължения. Липсата на качества следва да се дължи на обективно, безвиновно и трайно
състояние на липса на качества.
В доклада и заповедта съща така са били
описани обстоятелства относно грубото отношение на служителя към
гражданите, с което поведение се уронвал престижа на работодателя му, което
поведение само по себе си може да се определи като нарушение на трудовата
дисциплина, което е основание за налагане на дисц. наказание, а не и за
прекратяване на ТПО поради липса на качества за ефективно изпълнение на
възложената работа.
С оглед изложеното актът за прекратяване на ТПО се явява
незаконосъбразен и следва да бъде отменен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „*****“ в отдел „******“
сектор „*****“ Пловдив, съдът намира, че същият е основателен, тъй като
уволнението като незаконосъобразно се отменя, и ищецът е работил по безсрочно
ТПО. Ето защо този иск ще се уважи.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ,
вр. с чл. 225, ал. 1 и 2 от КТ съдът намира следното:
За да се уважи този иск е необходимо да бъде уважен искът
по чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ за признаване уволнението за незаконно и неговата
отмяна, да се установи, че в посочения период ищецът е останал без работа
вследствие на незаконното уволнение, че в посочения период е работил на
по-нископлатена работа, размерът на брутното
трудово възнаграждение, получавано при ответника – база за изчисляване на
обезщетението, като крайният срок, за който има право ищецът да получи
обезщетение, е 6 месеца след уволнението.
В случая ищецът доказва в периода 10.10.2019г. –
20.01.2020г. вкл., да е останал без работа по ТПО, както и доказва за периода
21.01.2020г. до 10.04.2020г. да е работил на по-нископлатена работа, с оглед на
което искът за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради
незаконното уволнение ще се уважи до размера на 6505,60 лева, като за разликата
над този размер до пълния предявен от 7800 лева, ще се отхвърли като недоказан
и неоснователен. Вземането е лихвоносно, законна лихва е претендирана, поради
което следва да бъде присъдена такава от датата на постъпване на исковата молба
в съда.
С оглед изхода
на спора ищецът има право на разноски по делото. Претендира се 1400 лева
платено адв. възнаграждение, като на ищеца ще се присъдят разноски по
съразмерност съобразно уважената част от исковете в размер на 1318,78 лева.
Същите следва да се възложат в тежест на ответника, исковете срещу когото се
уважават.
Ответната
страна също е претендирала разноски, като с оглед изхода на спора такива й се
следва в размер на 50 лева юрк. възнаграждение.
На основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС държавна
такса върху уважените искове в размер на 360,22 лева, от които по иска по чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ – 50 лева, по иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ - 50 лева, и 260,22 лева - ДТ по иска по чл.
344, ал. 1, т. 3 от КТ. В негова тежест ще се възложат и направените разноски
от бюджета на съда, които са 80 лева за ССЕ от бюджета на съда.
Така мотивиран,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА уволнението на М.М.Ч., EГН **********, извършено със Заповед № *****г. на председателя на УС на Агенция Пътна
ифраструктура, с която трудовото му правоотношение
е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ поради липса на качества у
работника/служителя за ефективно изпълнение на работата, считано от 10.10.2019
г., ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА М.М.Ч., EГН **********
на заеманата преди уволнението длъжност *****” в отдел „*****“ Пловдив
– сектор „*****“ - Пловдив, Национално ТОЛ управление при Агенция „Пътна
инфраструктура“.
ОСЪЖДА „Агенция „Пътна
инфраструктура“ с Булстат ****** да заплати на М.М.Ч., EГН **********
сумата от 6
505,60 лева, представляваща дължимо
обезщетение на осн. чл. 225, ал. 1 и 2 от КТ за периода 10.10.2019 г. –
10.04.2019г., ведно със законната лихва върху сумата от 6505,60 лева, считано
от подаване на исковата молба – 06.12.2019г.
до окончателното плащане на дължимата сума, както и сумата от 1318,78
лева разноски за адвокатско възнаграждение, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер от 6 505,60 лева до пълния предявен размер от 7 800 лева, като
недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА М.М.Ч., EГН **********
да заплати на „Агенция „Пътна
инфраструктура“ с Булстат ****** разноски от 50 лева юрк. възнаграждение.
ОСЪЖДА „Агенция „Пътна
инфраструктура“ с Булстат **** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на ПРС сумата от 360,22 лева държавна такса върху уважените искове,
както и направените разноски от бюджета на съда в размер на 80 лева разноски за
съдебно-счетоводна експертиза от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен
съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата, на постановяването му –
05.08.2020 г., на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Районен
съдия:/п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала!
Секретар: Н.Н.