Определение по дело №184/2019 на Окръжен съд - Габрово

                                               О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                               гр.Габрово, 17.06.2019г.

 

         ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : Валентина Генжова

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:  Кремена Големанова

                                                                                       Симона Миланези

 

         Като изслуша докладваното от съдия Големанова в.ч.гр.д.№184 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

         Въззивното производство е образувано по частна жалба подадена от "Агропродукт Стойкови" ЕООД против Определение №1340/15.04.2019г. постановено по гр.д.№1310/2018г. на РС Севлиево, с което жалбоподателят е осъден да заплати на "Балджиеви-91" ООД сумата от 880лв.-разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение и е оставено без уважение искането на жалбоподателя за издаване на съдебни удостоверение.

         В жалбата се излага, че обжалваното определение е неправилно и необосновано. Разноски в производството се присъждат по правилата на чл.78 ГПК само когато е доказано извършването им. ЗДДС бил специален по отношнеие на ЗАдв. и спрямо чл.78 ГПК. И ответника "Балджиеви-91" ООД и Адвокатско дружество "Б. и партньори" били регистрирани и данъчно задължени лица по ЗДДС. Следователно Адвокатско дружество "Б. и партньори" било задължено да издаде в петдневен срок от настъпване на данъчното събитие фактура. в договора за правна помощ било посочено, че "Балджиеви-91" ООД е заплатило в брой сумата от 1392лв., с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение. По делото нямало доказателства, че такава фактура е издадена и че получената сума е отразена в дневника за продажбите за съответния данъчен период. Не била издадена и касова бележка за получената в брой сума. Следователно не били представени доказателства, че адвокатското възнаграждение е заплатено. Твърди и че "Балджиеви-91" ООД и Адвокатско дружество "Б. и партньори" са свързани лица, поради което същите симулативно доказвали разноски за правна защита по делото. Моли съда да отмени обжалваното определение, като при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение и моли съда да присъди размер по-нисък от 880лв. Направени са доказателствени искания, както и искане за уведомяване на НАП и АК София за неиздаване на фактура.

         Ответника по жалбата оспорва същата, като неоснователна. Твърди, че хонорарът бил заплатен в брой - "на ръка", като изготвения договор за правна помощ имал характера на разписка. Не било нужно да се представя фактура, като доказателство за плащане, а и последната не можела да е доказателство за плащане. В тази връзка направените доказателствени искания били ирелевантни на предмета на доказване. Неоснователно било и искането за уведомяване на органите на НАП за неиздаване на фактура. Не било доказано твърдението на жалбоподателя, че "Балджиеви-91" ООД и Адвокатско дружество "Б. и партньори" са свързани лица. Неоснователно било и възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като определеното от съда не надхвърляло съществено минималното такова съобразно Наредба №1.

         За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд приел следното : вписването в представения договор за правна помощ, че плащането е извършено в брой било достатъчно да го удостовери и имало характер на разписка. Липсата на представена фактура не установява начисляване на ДДС и съответно не установява дължимостта на разноски за ДДС, тъй като съобразно разпоредбата на чл.51 ЗДДС данъкът ставал изискуем от датата на издаване на фактурата, поради което при непредставяне на фактура следвало да се приеме, че ДДС не е начислен и не е внесен, поради което не може да е част от разноските, но не и че не е заплатено адвокатско възнаграждение. Издадената фактура е първичен счетоводен документ и служи за доказване извършването на услугата, но не е доказателство за извършено плащане по стопанската операция. По тези съображения районният съд приел, че молителят е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1160лв. По отношение на размера на разноските които следва да се присъдят районният съд приел, че договореното и заплатено от "Балджиеви-91" ООД адвокатско възнаграждение е прекомерно, като приел, че размер от 880лв. е съобразен с критериите заложени в Наредба №1, доколкото същият не надхвърля съществено минималното възнаграждение предвидено в наредбата.

         Въззивният съд намира следното :

         Определение №1340/15.04.2019г. постановено по гр.д.№1310/2018г. на РС Севлиево в частта, в която жалбоподателя е осъден да заплати на "Балджиеви-91" ООД сумата от 880лв.-разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

         Предмет на производството по гр.д.№1310/2018г. на РС Севлиево е предявен от "Агропродукт Стойкови" ЕООД насрещен иск против "Балджиеви-91" ООД за сумата то 5000лв., частична претенция от 25000лв.

         С Определение №194/22.02.2019г. производството по гр.д.№1310/2018г. на РС Севлиево е прекратено, а исковата молба върната.

         На 05.03.2019г. ответника по предявения насрещен иск е подал молба, за допълване на определението в частта за разноските, като бъдат присъдени направените разноски за заплатено от "Балджиеви-91" ООД адвокатско възнаграждение.

         По делото е представено адвокатско пълномощно и договор за правна помощ, с които "Балджиеви-91" ООД е упълномощил Адвокатско дружество "Б. и партньори" да го представлява по т.д.№75/2017г. по описа на ОС Ловеч във връзка с подадената от "Агропродукт Стойкови" ЕООД насрещна искова молба. В т.6 от договора е посочено, че е платено и получено на ръка възнаграждение за представителство пред съда в размер на 1392лв. с ДДС.

         Не е спорно, че предявения насрещен иск по т.д.№75/2017г. по описа на ОС Ловеч е отделен и изпратен на РС Севлиево, където е образувано гр.д.№1310/2018г. на РС Севлиево.

         Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че след като и двете страни по договора за правна помощ са регистрирани по ЗДДС, а адвокатското дружество не е издало фактура, то от това следвал извода, че уговореното възнаграждение реално не е заплатено. Разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната реално е заплатила такова. Доказването, че разноските са понесени от страната, се извършва или непосредствено с договора за правна защита и съдействие, от който е видно постигнатото между страните съгласие по размера - тогава, когато в него е отразено, че плащането е направено в брой, или заедно с отделен банков платежен документ – тогава, когато е предвидено това да стане „по банков път". Договорът за правна помощ може да служи за разписка за платено в брой възнаграждение и е основна предпоставка за преценка дължат ли се претендираните от страната разноски за адвокатско възнаграждение. Издаването на фактура служи за доказване на извършена доставка на услуга; тъй като съгласно ЗСч. същата като първичен счетоводен документ е носител на информация за регистрирана стопанска операция, но не е доказателство за извършено плащане по нея. Ирелевантни по отношение на извършеното плащане на възнаграждението са въпросите дали доставчика на услугата е издал съответните счетоводни документи и е декларирал доставката на услуга пред органите на НАП.

         Настоящият състав взема предвод, че процесуалният представител на ответника е изготвил писмен отговор по насрещната искова молба, в който е направил възражения срещу допустимостта и основателността на предявения иск, взел е становище по доказателствените искания на ищеца, заявил е доказателствени искания, участвал е в няколко открити съдебни заседания пред ОС – Ловеч, преди делото да бъде изпратено на РС - Севлиево. Въззивният съд счита, че предявения правен спор не е с висока правна сложност, но предвид развитието на производството по същия, обема и съдържанието на осъщественото от пълномощника процесуално представителство, се отличава със сравнително висока фактическа сложност, въззивният съд намира, че договореното и заплатено от ответника адвокатско възнаграждение е прекомерно, но същото следва да се определи в размер малко над установения в Наредба №1 минимален размер. Предвид изложеното съдът намира, че определения от районния съд размер от 880,00лева за разноски за адвокатско възнаграждение за ответника е съобразен с критериите заложени в разпоредбите на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед и интереса по делото, доколкото такъв размер не надхвърля съществено минималното възнаграждание, предвидено в посочените норми.

         Поради изложеното по-горе подадената частна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а определението на първоинстанционния съд в обжалваната част да бъде потвърдено.

         Направените от жалбоподателя доказателствени искания във връзка с осъществени счетоводни операции и декларирания пред НАП на полученото възнаграждение са ирелевантни на настоящия правен спор, поради което съдът не следва да се произнася по тях, още повече, че настоящото производство се развива в закрито съдебно заседание.  

         Несъстоятелно е и искането на жалбоподателя съдът да сезира НАП и АК София за неиздаване на фактура по ЗДДС. В настоящото производство е извън пределите на дължимата от съда проверка дали е налице нарушение на процедурите по ЗДДС от страна на доставчика на услугата. Ако жалбоподателя счита, че е налице подобно нарушение същият има възможност лично да сезира посочените от него в жалбата административни органи.

 

         Водим от гореизложеното, съдът

 

                                               О П Р Е Д Е Л И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА Определение №1340/15.04.2019г. постановено по гр.д.№1310/2018г. на РС Севлиево в ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, относно присъденото в полза на "Балджиеви-91" ООД адвокатско възнаграждение.

         В останалата част Определение №1340/15.04.2019г. постановено по гр.д.№1310/2018г. на РС Севлиево е влязло в сила

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на "Агропродукт Стойкови" ЕООД за събиране на доказателства и сезиране на НАП и АК София.

         ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на осн. чл.274, ал.4 ГПК във вр. с чл.280, ал.3, т.1, във вр. с чл.248, ал.3 ГПК.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ :