Решение по дело №265/2021 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 ноември 2021 г.
Съдия: Вилиана Стефанова Върбанова Манолова
Дело: 20217200700265
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 275

 

гр. Русе, 08.11.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Русе, в публично заседание на 13 октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ДИАН ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА

 

ГАЛЕНА ДЯКОВА

 

 

при секретаря            МАРИЯ СТАНЧЕВА           и   с   участието   на   прокурора           ЕМИЛИЯН ГРЪНЧАРОВ          като разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА КАН дело 265 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на А.В.А. ***, депозирана чрез адвокат-пълномощник И. М. ***, против Решение № 350 от 15.07.2021 г., постановено по АНД № 548/2021 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 21-1085-000165 от 09.02.2021 г., издадено от Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе, с което на А. на основание чл.174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2 000 (две хиляди) лева. В жалбата са релевирани оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на разпоредбите на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Претенцията е съдът да отмени решението на РС - Русе и да реши делото по същество като отмени наказателното постановление.

Ответната страна в производството не изразява становище.

Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания,  становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

         Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна и в законоустановения срок.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното пред първата съдебна инстанция НП административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана, в качеството му на ФЛ - водач на МПС, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Съгласно обстоятелствената част на НП А.А. отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. Посочено е още, че на водача е бил издаден и връчен Талон за изследване № 0038878, като лицето не е изпълнило предписанието за изследване. За така констатираното нарушение на основание приложимата санкционна норма му било наложено административно наказание “глоба” в размер на 2 000 лв. Обстоятелството, че А. бил неправоспособен и не притежавал СУМПС препятствала възможността да му бъде наложено наказание лишаване от такова право.

Касационната инстанция напълно споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона, към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, вр. чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. С касационната жалба се оспорва възприетата от въззивната инстанция фактическа обстановка, която обаче е правилно установена, без да са допуснати процесуални нарушения по чл. 107 от НПК. Събраните доказателства са обсъдени и проверени в тяхната съвкупност, както изискват чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК, като въз основа на тях районният съд е достигнал до обосновани фактически изводи.

Районният съд е събрал посочените от страните доказателства. Обсъдил ги е и е изложил правилно фактическата обста­новка. Приел е, че административното нару­шение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, вменено на наказаното лице, е доказано по несъмнен начин. Изложил е подробни мотиви, че наказващият орган правилно е приложил материалния закон. По тези съображения съдът е потвърдил оспореното пред него НП като законосъобразно и обосновано. Въззивният съд е направил задълбочен анализ на всички събрани писмени и гласни доказателства и въз основа на тях е направил обосновани изводи, които изцяло се споделят от настоящата съдебна инстанция, че безспорно е установено осъществяване на състава на административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради което обосновано и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на А. за това нарушение. Първата съдебна инстанция правилно е ценила събраните по делото писмени и гласни доказателства, като въз основа на тази правилна преценка съдът е достигнал и до напълно обоснования и законосъобразен извод, че по делото по несъмнен начин са доказани описаните в АУАН и НП фактическа обстановка, нарушението и авторството на деянието. Обстоятелствата в АУАН и в НП изцяло се потвърждават от докладната записка и от свидетелските показания на актосъставителя относно съставения АУАН, както и от рапорт на един от полицейските служители, извършили проверка на инкриминираните дата и час на жалбоподателя (л. 10 от делото на РС – Русе). От това доказателство се установява, че полицейските служители лично са възприели жалбоподателят да управлява в този момент автомобила. Видно от рапорта на един от двамата полицейски служители, извършили проверката на А., те са забелязали срещу тях да се движи с ниска скорост процесния лек автомобил, който е бил управляван именно от наказаното лице. По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства от страна на А., които да опровергават или да поставят под съмнение изложените в акта и НП факти и обстоятелства. В тази връзка недоказани се явяват твърденията на жалбоподателя за различна от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него НП и установена от РС - Русе фактическа обстановка, респ. че необосновано била ангажирана отговорността му за процесното нарушение. Правилно е приложена относимата законова разпоредба към установеното административно нарушение. Районният съд правилно е приел, че наложеното наказание е определено съответно на извършеното нарушение, като в случая то е определено в абсолютен размер от законодателя и размерът му не подлежи на преценка от страна на АНО и съда. Обстоятелството, че А. е неправоспособен и не притежава СУМПС препятства възможността  да му бъде наложено наказание лишаване от такова право.

Въз основа на горното настоящият съд счита, че РС - Русе е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Затова и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе

 

Р  Е  Ш  И:

 

         ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 350 от 15.07.2021 г., постановено по АНД № 548/2021 г. по описа на Районен съд - Русе.

Решението не подлежи на обжалване.

                                                                          

                                       

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         

 

                                      

                                      

                                      ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                                  

                                                                 

                                                                 

                                                                 2.