Р Е Ш
Е Н И Е
№ 19/17.01.2020 г.
гр.
Монтана
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в публично съдебно
заседание на четиринадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Петя Видова, като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 624 по описа
за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от АПК във връзка с чл.172, ал.5 ЗДвП /след доп. Дв. бр. 77 от
2018 г., в сила от 1.01.2019год./ във вр. с чл.171, т.2а от ЗДвП.
Образувано е по жалба от Б.С.Н. с ЕГН * *** против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ №19-0294-000504 от
13.11.2019год. издадена от ВПД Началник РУ – Лом към ОДМВР – Монтана,
упълномощен със Заповед №301з-1411/07.06.2017год. на Директора на ОДМВР –
Монтана, с която му е наложена ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП – прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от шест месец. Отнето е СРМПС №********* и 2бр.
рег. табели №М*** . В жалбата се излагат доводи, че не е посочено за кое от
нарушенията по чл.171, т.2а от ЗДвП му е прекратена регистрацията на ППС-то,
поради което оспорената заповед е лишена от мотиви. Твърди, че не е посочен
конкретен акт за установяване на нарушение, което да налага прилагане на тази
принудителна административна мярка, както и че прекратената регистрация на ППС -то
е в режим на СИО, като по този начин е нарушен принципа за съразмерност
регламентиран в чл.6, ал.2 от АПК.
В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован се явява
лично, като поддържа жалбата си. По съществото на делото не отрича фактите
установени по делото, като моли да бъде отменена атакуваната заповед.
Ответникът Началник РУ - Лом към ОДМВР – Монтана издал
оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка редовно
призован, не се явява, не се представлява и не взема становище по депозираната
жалба.
Обжалваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка №19-0294-000504
от 13.11.2019год. издадена от ВПД Началник РУ – Лом към ОДМВР – Монтана,
упълномощен със Заповед №301з-1411/07.06.2017год. на Директора на ОДМВР –
Монтана, е индивидуален административен акт, жалбата срещу
който е предявена в законовия срок по чл.149, ал.1 от АПК (по аргумент от л.3
по делото) от лицето - адресат на акта, което съгласно чл.147, ал.1 от АПК има
право да оспорва акта, доколкото същия пряко засяга негови лични неимуществени
права и законни интереси, поради което жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
С оспорената заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №19-0294-000504 от 13.11.2019год. издадена от ВПД
Началник РУ – Лом към ОДМВР – Монтана, упълномощен със Заповед №301з-1411/07.06.2017год.
на Директора на ОДМВР – Монтана, на физическото лице Б.С.Н. с ЕГН * *** е
наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на
ППС за срок от шест месец и е отнето СРМПС №0*** и 2бр. рег. табели №М*** .
Заповедта е постановена на основание чл. 171, т.2а от ЗДвП, като от фактическа страна е обоснована с обстоятелството, че на 12.11.2019г.
около 20.20часа в гр.Лом, ул.“Ц*** С*** “ е установено лицето Й*** Б*** Н*** с
ЕГН * от гр.Лом да управлява лек автомобил марка „О*** А*** “ с рег. № М*** ,
собственост на „Б*** 59“ ЕООД с ЕИК * , чийто собственик е Б.С.Н., като при
справка е установено, че Й*** Б*** Н*** не притежава съответното свидетелство
за управление на МПС.
Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена срещу подпис
на жалбоподателя на 16.12.2019 г., видно от приложената към акта разписка.
От данните по административната преписка се
установява, че на Й*** Б*** Н*** с ЕГН * от гр.Лом е съставен Акт за
установяване на административно нарушение с №135114 от 12.11.2019год., серия GA връчен й лично без възражения по него, за това, че
на 12.11.2019г. в 20.20часа в гр.Лом, ул.“Ц*** С*** “ е управлявала лек автомобил марка „О*** А*** “ с рег. № М*** ,
собственост на „Б*** 59“ ЕООД с ЕИК * , без да притежава съответното
свидетелство за управление на МПС, т.е. като неправоспособна, поради което е прието,
че виновно е нарушила чл.150 от ЗДвП. Въз основа на АУАН и е издадено
Наказателно постановление /НП/ №19-0294-002053 от 22.11.2019год., с което
наложеното административно наказание глоба е заменено с обществено порицание.
От представени и приети като доказателства по делото Заповед
№ 301з - 1411/07.06.2017 г., издадена от директора на ОД на МВР - Монтана.
Съгласно т.7 на тази заповед началник РУ –Лом към ОД на МВР - Монтана, който е
издател на оспорената заповед е сред оправомощените длъжностни лица да издава
заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 от ЗДвП. Цитираната заповед на директора
на ОД на МВР - Монтана е издадена въз основа на Заповед № 8121з-1524 от
09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, за определяне на службите за
контрол по ЗДвП по чл.165 от ЗДвП.
От приложеното свидетелство за регистрация на МПС
част I на л.14 от делото се установява, че лек автомобил
марка „О*** “, модел „А*** “ с рег. № М*** е
собственост на „Б*** 59“ ЕООД с ЕИК * със седалище и адрес на управление
гр.Лом, ул.“С*** К*** “№* , вх.* , ет.* , ап.* с управител и едноличен
собственик на капитала Б.С.Н., видно от приложената справка от търговския
регистър.
По делото устно и непосредствено са изслушани показанията на
посканите от ответника и допуснати до разпит свидетели В.П.С. и А.Г.Ц. по
установяване и констатиране на нарушението.
От показанията и на двамата свидетели С. и Ц. се установява,
че на 12.11.2019г. около 20.20часа в гр.Лом, ул.“Ц*** С*** “ са спрели за
проверка учебен автомобил марка „О*** “, модел „А*** “ с рег. № М*** управляван
от дъщерята на жалбоподателя - Й*** Б*** Н*** с ЕГН * от гр.Лом, за която след
справка е установено, че не притежава свидетелство за управление на МПС, т.е. е
неправоспособна. Установено е, че лекия автомобил е собственост на „Б*** 59“
ЕООД с ЕИК * . За констатираното е съставен АУАН и е изготвена докладна записка
до Началник РУ – Лом. Тези факти по същество не се отричат и от жалбоподателя.
По преписката няма данни срещу жалбоподателя да е образувано
административнонаказателно производство за нарушение по чл. 102 от ЗДвП
наказуемо по чл. 177, ал.1, т.3 от ЗДвП.
Представени са справки за лицето Й*** Б*** Н*** с ЕГН * което
е управлявало лекия автомобил, от които се установява, че същата не притежава
свидетелството му за управление на МПС.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
състав на Административен съд - Монтана, при спазване на изискванията на
чл.168, ал.1-3 от АПК за проверка на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146, т.1-5 от АПК, намира от правна страна, следното:
Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е
форма на изпълнително - разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от
закона случаи се упражнява държавна принуда, като същата е индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и като такъв следва да
отговаря на изискванията, визирани в чл.146 от АПК. В частност, за да бъде една
принудителна - административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните
изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ
случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи
или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда,
определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки
конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава
правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. По
смисъла на чл.22 от ЗАНН генералната цел на всяка принудителна административна
мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо
административните нарушения.
Оспорената заповед за прилагане на принудителна
административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.172,
ал.1 от ЗДвП, с установена по делото материална и териториална компетентност
видно от приложената Заповед № 301з - 1411/07.06.2017 г., издадена от директора
на ОД на МВР - Монтана. Съгласно т.7 на тази заповед Началник РУ –Лом към ОД на
МВР - Монтана, който е издател на оспорената заповед е сред оправомощените
длъжностни лица да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 от ЗДвП.
Цитираната заповед на директора на ОД на МВР - Монтана е издадена въз основа на
Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, за
определяне на службите за контрол по ЗДвП по чл.165 от ЗДвП. Следователно
заповедта е издадена от компетентен орган и не е налице отменителното основание
по чл.146, т.1 от АПК. Спазена е и нормираната с чл.59, ал.2 АПК, респ. чл. 172, ал.1 ЗДвП, писмена форма.
Наложената принудителна административна мярка обаче е
незаконосъобразна, тъй като Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка /ЗПАМ/ №19-0294-000504 от 13.11.2019год. издадена от ВПД
Началник РУ – Лом към ОДМВР – Монтана е издадена в противоречие с материалния
закон.
Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП предвижда, за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения, да се прилагат предвидените в закона принудителни
административни мерки, една от които по посочената в заповедта т.2а –
прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик.
Случаите, в които може да се приложи тази принудителна мярка
са изрично изброени и една от хипотезите е тази по буква "а" - когато
собственик управлява МПС без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него МПС, или след като е лишен от право да управлява МПС по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т.1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК, както и на
собственик, чието МПС е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до 1 година.
Фактическата обстановка в случая отговаря на последната
хипотеза от цитираната разпоредба – налагане на ПАМ на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, което не притежава СУМПС. Тези
факти са установени със съставения по съответния ред АУАН №135114 от 12.11.2019год., серия GA,
който се ползва с доказателствена сила до доказване на противното.
Нормата е императивна, като не предоставя на компетентния
орган право на преценка, а последният действа изцяло в условията на обвързана
компетентност. При реализиране на фактите и обстоятелствата, представляващи основание
за прилагане на мярката, същият орган е длъжен да издаде акт, с който да
приложи предвидената в ЗДвП ПАМ. Единствено продължителността на срока на
мярката се определя от органа в условията на оперативна самостоятелност в
рамките на предвидените граници от шест месеца до една година.
Съдът обаче намира, че при издаването на заповедта
административният орган неправилно е определил субекта на процесната ПАМ.
Същата може да се причисли към категорията на преустановителните
административни мерки, целта на които е пресичане на закононарушения. С
фактическото прилагане мярката по чл. 171, т.2а, буква "а" от ЗДвП,
собственикът на автомобила се лишава от възможността да ползва превозното
средство, съобразно неговото предназначение. С тази мярка по същество се
разпорежда забрана за движение на пътното превозно средство по пътищата, като
ограничението от същата рефлектира пряко и непосредствено в правната сфера на
собственика на автомобила, поради което и именно собственикът е адресат на
акта, с който се налага ПАМ.
В конкретния случай, ПАМ е наложена на основание чл. 171,
т.2а, буква "а" от ЗДвП, поради това, че жалбоподателят, като
управител на дружеството – собственик на лекия автомобил, е предоставил
управлението на МПС - лек автомобил марка „О*** “, модел „А*** “ с рег. № М*** на
неговата непълнолетна дъщеря Й*** Б*** Н*** , която не притежава съответното
свидетелство за управление т.е. е неправоспособна.
В конкретния случай като адресат на ПАМ е посочено не „Б*** 59“
ЕООД с ЕИК * със седалище и адрес на управление гр.Лом, ул.“С*** К*** “№* , вх.*
, ет.* , ап.* , а представителя на дружеството и то в лично качество Б.С.Н.. В
диспозитива на заповедта е посочено, че ПАМ се налага на Б.С.Н. с ЕГН * т.е.
той е наказан като физическо лице. Действително Б.С.Н., като управител, в
качеството си на длъжностно лице, може да носи административно наказателна
отговорност по чл. 177, ал.1, т.3, вр. чл. 102, ал.1 от ЗДвП, но не и да бъде
субект на административния акт, с който се налага ПАМ. Неправилното определяне
на адресата на акта в случая води до противоречие с материалния закон и е
основание за неговата отмяна. На практика е изпълнена ПАМ, спрямо лице, което
не е собственик на автомобила, чиято регистрация е прекратена, като процесната
ПАМ е следвало да се наложи спрямо юридическото лице - собственик на този
автомобил, а не спрямо неговия управител. Без значение е правната връзка на
физическото лице с дружеството – те са отделни правни субекти със самостоятелно
имущество, а предпоставката за определяне на надлежния субект на ПАМ според
нормата е принадлежността на правото на собственост в този смисъл са Решение №
5651 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6253/2018 г., II о., докладчик съдията
М*** А*** ; Решение №
2320 от 18.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10016/2018 г., VIII о., докладчик
съдията Б*** Л*** и др.
Съдържанието на подлежащата на изпълнение разпоредителна
част на акта ясно и недвусмислено, чрез индивидуализацията на субекта, изразява
волята на органа да наложи ПАМ на физическото, а не на юридическото, лице. При
липсата на тъждество между възможния субект и конкретния адресат на мярката
заповедта противоречи на материалния закон. Следва да се има предвид, че
принудителните административни мерки са действия на администрацията, чрез които
се упражнява държавна принуда за обезпечаване осъществяването на различни
правоотношения в сферата на изпълнително - разпоредителната дейност, поради
което същите трябва да се прилагат стриктно и във вида, определен от закона за
конкретното нарушение. Ето защо, допуснатото в заповедта противоречие между
обстоятелствената част на заповедта, посоченото правно основание за налагане на
ПАМ и адресата, посочен в диспозитива на заповедта са основание за отмяната й.
По делото няма направени искания за присъждане на разноски,
поради което такива не следва да бъдат присъждани на страните.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. второ
от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри състав,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на Б.С.Н. с ЕГН * ***, Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка №19-0294-000504 от
13.11.2019год. издадена от ВПД Началник РУ – Лом към ОДМВР – Монтана,
упълномощен със Заповед №301з-1411/07.06.2017год. на Директора на ОДМВР с която
на Б.С.Н., е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месец и е отнето СРМПС
№********* и 2бр. рег. табели №М*** .
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, по аргумент на чл.172, ал.5, изр. последно от ЗДвП.
На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от решението
да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен съдия: