Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 02.03.2020г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на осми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

 

                                                                             СЪДИЯ: Екатерина Стоева

 

при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 12005 по описа за 2018г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Предмет на производството са предявени от И.Г.Т. и А.И.Т. против З. „Б.И.” АД *** субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата от 200 000лв. за всеки ищец, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 17.01.2018г. до изплащането.

Твърденията са за настъпило на 17.01.2018г. на път І-8 пътно-транспортно произшествие между л.а.Мицубиши Каризма с ДК №*******, управляван от П.Б., и л.а.Форд Фиеста с ДК № *******управляван отТ.И.Т., причинено от виновното поведение на водача на първия автомобил. Като последица от произшествието починалаТ.Т.. Ищците са съпруг и дъщеря на починалата, които твърдят  от смъртта й да са претърпели неимуществени вреди-приели много тежко загубата, изпаднали в депресивно състояние, отчаяние, печал и подтиснатост, страдали от загубата на любим човек и спътник в живота, от чиято материална и морална подкрепа били лишени безвъзвратно. Обезщетяването на тези вреди претендират от ответника, в качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на виновния водач. Претендират разноски.

Ответникът оспорва застрахования водач да е осъществил фактическия състав на чл.45 ЗЗД, като последица от което ищците да са претърпели вреди. Противопоставя възражение за съпричиняване с твърдението починалата да е била без поставен обезопасителен колан в нарушение на чл.137а ЗДв.П, да е управлявала автомобила след употреба на алкохол, с превишена и несъобразена скорост, без включени светлини и не се движила възможно най-вдясно в своята пътна лента.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:

Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ регламентира прякото право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетение от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за причинените вреди. Процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск е увреденият да е сезирал с искане за плащане на застрахователно обезщетение застрахователя по реда на чл.380 КЗ, която в случая е налице.

Уважаването на исковете предпоставя доказване фактическия състав на чл.45 ЗЗД от застрахования при ответника водач-противоправно деяние, настъпване на вреди и причинна връзка между деянието и вредите, подлежащ на доказване от ищците. На основание чл.45, ал.2 ЗЗД вината на прекия причинител се предполага, поради което оборването на законовата презумпция е в доказателствена тежест на ответника.

Не е спорно ответникът да е обвързан от договор за задължителна за автомобилистите застраховка „Гражданска отговорност” за л.а. Мицубиши Каризма с ДК № *******, с който за срока на застрахователно покритие се задължил да покрие в границите на уговорената застрахователна сума отговорността на застрахования водач П.И.Б. за причинените на трети лица вреди.

Не се спори и относно факта на настъпилото на 17.01.2018г. ПТП между този автомобил и л.а.Форд Фиеста с ДК № *******, управляван отТ.И.Т.. В резултат на произшествието починали и двамата водачи, поради което образуваното по случая ДП № 79/2018г. по описа на РУ на МВР-гр.Хасково е прекратено с постановление от 09.01.2019г. на Окръжна прокуратура-Хасково.

Механизмът и обстоятелствата, при които е настъпило произшествието са установени от събраните по делото писмени доказателства /протокол за ПТП и протокол за оглед на местопроизшествие/ и заключението на вещо лице по САТЕ. Видно от същите на посочената дата л.а. Мицубиши Каризма се движил по път І-8 в землището на гр.Хасково в посока към гр.Харманли при намалена видимост до 50м. поради гъста мъгла. В същото време в обратната посока се движил л.а.Форд Фиеста. При км.299 л.а.Мицубиши навлязъл в насрещната лента за движение, където настъпил челен удар между двете превозни средства. Според експертното заключение преди удара л.а.Мицубиши се движил със скорост от 97.56 км./ч. /над разрешената по закон извън населено място 90 км./ч./,  а л.а.Форд Фиеста със скорост от 61.56 км./ч. Ударът не би настъпил, ако водачът на л.а.Мицубиши е следвал прилежащата лента за движение, независимо от скоростта на движение.

При горното съдът намира застрахования при ответника водач да е осъществил фактическия състав на чл.45 ЗЗД. С поведението си е нарушил разпоредбата на чл.16, ал.1, т.1 ЗДв.П, според която на пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне. По делото не се твърди, а и доказателства за причината, поради която водачът на л.а.Мицубиши е навлязъл в лентата за движение на л.а.Форд Фиеста не са събрани, в частност за изпреварване, заобикаляне, препятствие или внезапно възникнала друга опасност наложила отклонението. Освен това се е движил със скорост над разрешената по закон, поради което поведението му се явява противоправно, а с оглед презумпцията на чл.45, ал.2 ЗЗД и виновно. Деликтната отговорност на застрахования поражда и договорната отговорност на застрахователя по сключената застраховка „Гражданска отговорност”.

Възражението на ответника за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД е неоснователно. По делото не се събраха доказателстваТ.Т. да е управлявала л.а.Форд Фиеста след употреба на алкохол. Механизмът на произшествието сочи, че причината за настъпването му е внезапното навлизане на л.а. Мицубиши в насрещната лента за движение, като с оглед превишената скорост и силно намалената видимост поради гъстата мъгла ударът е бил непредотвратим. Установено е също, че л.а. Форд Фиеста се е движил със значително под допустимата по закон скорост и в собствената си лента за движение, което изключва каквото и да е противоправно поведение от страна на починалата при управлението. Според заключението на вещото лице по СМЕ е била без поставен обезопасителен колан, за което свидетелства установената при аутопсията „воланна травма”. Същевременно е получила множество други тежки, несъвместими с живота увреждания и с оглед силния челен удар при голяма сумарна кинетична енергия летален изход би настъпил дори и да е била с предпазен колан. Следователно допуснатото нарушение на чл.137а ЗДв.П обективно не е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, поради което и не е налице основание за намаляване на обезщетението по чл.51, ал.2 ЗЗД.

Неимуществените вреди съставляват накърняване на нематериални блага и подлежат на обезщетяване по справедливост на основание чл.52 ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази разпоредба е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението при съобразяване критериите посочени в ППВС № 4/1968г.

Ищците са съответно съпруг и дъщеря наТ.И. и съобразно ППВС № 4/1961г. попадат в кръга от лицата, легитимирани с право на обезщетение за неимуществени вреди.

От разпитаните по делото свидетели Д.Т.и Д.Т.се установява, че ищците и починалата били много сплотено семейство, в отлични лични отношения, основани на взаимна обич, уважение, разбирателство и подкрепа.Т.Т. била всеотдайна и грижовна майка и съпруга, която активно подпомагала дъщеря си в отглеждането на собствените й деца. Ищците изключително тежко приели загубата й, изпитвали силна мъка и били непрежалими. Преди катастрофата били социално активни, често се събирали с приятели и роднини, което след това се променило. Станали по-затворен, мълчаливи, тъгата им била видима.

Според заключението на вещото лице по СПсих.Е поради смъртта на своята близка всеки от ищците претърпял тежка психотравма, довела до остра стресова реакция /остра кризисна реакция/, след което е възникнала невротично-депресивна симптоматика като отговор на психотравмиращото събитие с различно изразена интензивност. При А.Т. депресивната симптоматика се изразява в смесена тревожно-депресивна реакция с протрахиран характер в границите на адаптационно разстройство, а при И.Т. е била с голяма интензивност в първите три-четири месеца и е в параметрите на протрахирана депресивна реакция в границите на адаптационно разстройство. Вещото лице обяснява, че адаптационното разстройство е заболяване, което възниква в периода на адаптация към значими жизнени събития, житейски кризи и стресогенни преживявания, има функционален характер и различна продължителност, но завършва предимно с оздравяване. Периодът за това е индивидуален. Към момента при ищците е налице неотреагирано психотравмено преживяване  и невротичната симптоматика не е напълно компенсирана, но е с по-малка интензивност. Налице са и данни за промяна в личностовите характеристики и начина им на живот, което кореспондира със свидетелските показания.

Горното установява по безспорен начин претърпени от ищците неимуществени вреди, намиращи се в причинна връзка с произшествието и подлежащи на обезщетяване.  По отношение И.Т. те се изразяват в болки и страдания от загубата на съпругата, с която живял дълги години, създал дом и семейство. Внезапната й и неочаквана смърт повлияла много силно върху емоционалното и психичното му състояние-изживял стрес, изпитвал силна мъка, затворил се в себе си, изпаднал в депресивно разстройство с подчертана интензивност на душевните страдания в първите няколко месеца от събитието и намаляваща впоследствие, но към момента все още непреодоляна. По отношение А.Т. болки и страдания от загубата на любяща и грижовна майка, на чиято подкрепа вече не може да разчита. И при нея събитието повлияло негативно в емоционално и психично отношение с изпадане в депресивно състояние, идентично на нейния баща, което също не е напълно преодоляно, изпитвала непрежалимост и мъка. При съобразяване критериите по ППВС № 4/1968г.-възрастта наТ.Т. към деня на ПТП /53г./, обстоятелствата, при които е причинена нейната смърт, съществуващите приживе близки семейни отношения и привързаност между нея и ищците, негативното отражение върху тях и завишената интензивност на душевните болки и страдания, съдът приема справедлив размер на обезщетението от 150 000лв. за всеки един, до който исковете следва да се уважат. Този размер е съответен на конкретните икономически условия в страната и лимитите на застрахователна отговорност към деня на произшествието, както и съдебната практика по сходни случаи.

При непозволено увреждане в съответствие чл.84, ал.3 ЗЗД делинквентът е в забава спрямо увредения от деня на увреждането и от този момент дължи обезщетение по чл.86 ЗЗД равно на законната лихва. Отговорността на застрахователя за плащане на обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен договор „Гражданска отговорност”, но е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие. Той отговаря за всички причинени от него вреди, включително и за вредите от забавата. Това изрично е предвидено в чл.429, ал.2, т.2 КЗ, според която застрахователното обезщетение обхваща и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал.3. Според ал.3 лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпване на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Нормата на ал.3 ограничава отговорността на застрахователя за законна лихва, като определя различен от чл.84, ал.3 ЗЗД момент, от който я дължи-по ранната дата от деня на уведомяването му от застрахования или уведомяването, съответно претенцията на увредения за обезщетение. По делото не са събрани доказателства дали и кога застрахованият е уведомил застрахователя за настъпване на събитието, поради което следва да се приеме, че последният дължи законна лихва за забава считано от 13.02.2018г., когато е получена претенцията на ищците за заплащане на обезщетение. Поради това искането за законна лихва за периода от деня на деликта-17.01.2018г. до 13.02.2018г. се явява неоснователно и следва да се отхвърли.

 

По разноските:

С определение от 15.06.2018г. на основание чл.83, ал.2 ГПК ищците са освободени от заплащането на държавна такса за предявените искове.

Направили са разноски от 600лв. за депозити за вещи лица, от които на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати 450лв. с оглед уважената част от исковете или на всеки един ищец разноски от 225лв.

Ищците са представлявани от адвокат при условията на чл.38, ал.1 ГПК, поради което и на основание чл.38, ал.2 ЗА  ответникът следва да заплати на адв.С.Ч. адвокатско възнаграждение общо от 9954лв. с ДДС /за всеки ищец по 4977лв./, съобразно уважената част от исковете.

Ответникът е направил разноски от 10440лв., от които 480лв. депозити за вещи лица и свидетел и 9960лв. с ДДС платено възнаграждение за адвокат. Предвид отхвърлената част от исковете ищците следва да заплатят на ответника разноски от 2610лв. или всеки един по 1305лв. на основание чл.78, ал.3 ГПК.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса за уважените искове от 12 000лв.   

Водим от горното съдът

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на И.Г.Т., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 150 000лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на своята съпругаТ.И.Т. вследствие ПТП настъпило на 17.01.2018г. и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” водач на л.а. Мицубиши Каризма с ДК № *******, ведно със законната лихва от 13.02.2018г. до изплащането, като

ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер 200 000лв. и искането за законна лихва за периода 17.01.2018г.-13.02.2018г.

ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на А.И.Т., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 150 000лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на своята майкаТ.И.Т. вследствие ПТП настъпило на 17.01.2018г. и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” водач на л.а. Мицубиши Каризма с ДК № *******, ведно със законната лихва от 13.02.2018г. до изплащането, като

ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер 200 000лв. и искането за законна лихва за периода 17.01.2018г.-13.02.2018г.

ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, *** да заплати на И.Г.Т., ЕГН **********, и А.И.Т., ЕГН **********, двамата от гр.Хасково, разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК на всеки един по 225лв.

ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ***, да заплати на адв.С.Ч.-САК с адрес ***, адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА от 9954лв.

ОСЪЖДА И.Г.Т., ЕГН **********, и А.И.Т., ЕГН **********, двамата от гр.Хасково, да заплатят на З. „Б.И.” АД, ***, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК всеки един по 1305лв.

ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ***, да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса за уважените искове на основание чл.78, ал.6 ГПК от 12 000лв.

 

Решенето може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

 

 

 

                                                                      СЪДИЯ: