№ 1570
гр. Варна, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20213100501831 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 291379/17.06.2021г. от ИВ. П.
Т. ЕГН **********, чрез адв. С.К. преупълномощена от адв. С.Д. –назначена за особен
представител на въззивника срещу Решение № 261335/15.04.2021г. по гр.д. № 14166/2020г.
на ВРС,41 св., с което съда е отхвърлил предявения от въззивника против Община Варна, с
БУЛСТАТ ********* иск с правно основание чл. 55 ал.1 пр.1 от ЗЗД за осъждане ответната
община да заплати на ищеца сумата от 21 /двадесет и един/ лева, получена без основание на
23.10.2020г., за което на същата дата е издаден фискален бон от Общинско предприятие
„Общински паркинги и синя зона“ Варна, като неоснователен и недоказан.
Считайки обжалваното решение за неправилно, моли за отмяната му и
постановяване на друго, с което иска да бъде уважен, като основателен и доказан. Твърди
се, че ищеца е доказал изплащането на СМС , но със сгрешен номер, като по този начин
добросъвестно е изпълнил задълженията си при паркиране в „синя зона“. Твърди се, че с
обжалваното решение е допуснато обогатяване на ответника, т.к. на практика е платена два
пъти такса.
1
В съдебно заседание, въззиваемият лично и чрез назначения му особен представител,
поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена, като Община Варна бъде
осъдена да заплати на ищеца сумата от 21.00 лева, като получена без основание.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата
страна, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу
постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание по същество, въззивникът редовно призован не се явява и не се
представлява.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по иск на ИВ. П. Т., ЕГН ********** срещу
Община Варна, с БУЛСТАТ ********* , с която е предявен иск с правно основание чл.55,
ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане ответната община да заплати на ищеца сумата от 21 /двадесет и
един/ лева, получена без основание на 23.10.2020г., за което на същата дата е издаден
фискален бон от Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ Варна.
В исковата молба ищецът сочи , че на 23.10.2020г. около 14:15 часа паркирал л.а.,
който временно ползвал на ул. „Кавала“ в гр.Варна- в „синя зона“. Веднага изпратил
текстово съобщение на кратък номер 1352 с номера на автомобила на кирилица. Когато се
върнал при автомобила ищецът видял, че на стъклото на шофьорската врата е залепена
бележка със съобщение, че му е наложено наказание задържане с техническо средство на
предна лява гума. Ищецът веднага погледнал телефона си за да види дали е просрочил
заплатеното време за престой, но не бил. След това позвънил на посочения в съобщението
телефон за връзка. По време на разговора ищецът установил, че поради притеснение,
бързане и объркване на бутоните на телефона е сбъркал с една буква номера на автомобила.
Твърди, че макар и със сгрешен номер е заплатил добросъвестно такса за кратковременен
престой на автомобила, но въпреки това бил принуден да заплати сумата от 21 лева за
премахване на поставената на автомобила скоба, за което му бил издаден фискален бон от
Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“-Варна. Твърди , че доколкото
това предприятие е специализирано звено на Община Варна, създадено при условията и
реда на чл.52 и сл. от ЗОбС, то тя е надлежен ответник по предявения иск.
В срока по чл.131 от ГПК Община Варна, чрез процесуален представител оспорва
иска като неоснователен. Твърди се,че по делото липсват доказателства ищецът
действително да е изпратил СМС на номер 1352, както и кой точно регистрационния номер
на управляваното от него МПС. Твърди се, че дори да се приеме, че е изпратил СМС на
номер 1352, то още при получаване на отговор от системата той може да установи грешката
си при изписване на текста на съобщението и да констатира, че в резултат на тази грешка
заплаща такса за паркиране на МПС с друг регистрационен номер. Погрешно посочения
регистрационен номер на паркирания от ищеца автомобил не породил целения от него
2
правен резултат – заплащане на таксата за паркирането му. Неспазването и неточното
изпълнение на правилата за заплащане на ползваната услуга водело до липсата на надлежно
и своевременно плащане по отношение на предоставящия услугата за паркираното МПС,
независимо от причините за неспазването на правилата. Твърди, че административния орган,
налагащ ПАМ, действал в условията на обвързана компетентност при прилагане на
техническо средство и при събирането на такса от 20 лева за поставяне на техническото
средство и за освобождаване на автомобила и таксата за престоя в зоната за платено
паркиране в размер на 1 лев. Правилно, основателно и законосъобразно длъжностно лице от
ОП „Общински паркинги и синя зона“ поставил техническо средство тип „скоба“ на МПС,
управлявано от ищеца, на основание чл.167, ал.2, т.2 ЗДвП, поради което и заплатената от
ищеца сума се явявала дължима, а исковата претенция неоснователна и
недоказана.Ответникът моли за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан и прави
искане за присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание страните поддържат съображенията си.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
Съдът намира, че фактическата обстановка по спора установена въз основа на
събраните по делото доказателства пред първа инстанция е описана в обжалваното решение,
поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към нея.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна до следните
правни изводи:
По делото няма спор относно фактите. Спорно без основание ли е получена от
3
ответника сумата от 21 .00 лева , за която е издаден фискален бон от ОП „Общински
паркинги и синя зона“ Варна на 23.10.2020г. в 15:16 часа, заплатена за заскобване и
престой.
Доколкото по делото не се спори, а и е установено от приетите писмени
доказателства,че процесната сума е платена от ищеца , то в тежест на ответника е да
установи при условията на пълно и главно доказване наличие на основание за задържането
й, т.е. че паркирайки в „синя зона“ водачът не е изпратил СМС на посочения кратък номер
с посочен рег. номер на автомобила,поради което и по отношение на същия е приложена
ПАМ принудително задържане на 1 брой ППС с техническо средство тип „Скоба“, за която
той дължи на Общината сумата по издадения касов бон , а именно 21.00 лева.
Съгласно чл.99 от Закона за движение по пътищата в населените места собственикът
или администрацията, управляваща пътя, може да определи райони, пътища или части от
пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието, като
местата за паркиране се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които
на водача се указват условията за паркиране, а Общинският съвет определя цената за
паркиране на тези места, както и условията и реда за плащането й от водачите.
Според разпоредбата на чл.167, ал.2, т.2 от същият закон службите за контрол,
определени от кметовете на общините използват техническо средство за принудително
задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за
паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на
техническото средство.
Видно от Протокол № 33 от заседание на Общински съвет – Варна, проведено на
20.04.2011г и 21.04.2011г. е решено и е определено сумата за възстановяване на разходите
направени за принудително задържане на 1 брой ППС с техническо средство тип „Скоба“ да
бъде в размер на 20 лева. Ответникът е представил копие от протокол № 33 от заседанието
/л.62-64/, както е посочил и интернет адрес, на който решението е публично достъпно:
https:/varnacouncil.bg/wp-content/uploads/2017/04/resh_33_2011.pdf.
В конкретната хипотеза ищеца е управлявал, паркирал и платил процесната сума
касателно лек автомобил марка „Опел“ с ДКН В5744КА . По делото няма доказателства, а
и не се твърди от ищеца, че е за същия е изпратен кратък СМС на номер 1352 при
паркирането му в „синя зона“ на 23.10.2020г. Напротив твърди се , че изпратен такъв за л.а.
с рег.№ В 5744КК. Т.е. служителите на Община –Варна, законосъобразно и в изпълнение на
служебните си задължения са поставили скоба на л.а. паркиран от ищеца и са приложили по
отношение на него ПАМ. Твърдяната от И.Т. добросъветност т.е. изпратен СМС, но с
грешен рег.номер на автомобила , дори и да бъде приета за безспорна, не може да обоснове
извод за недължимост на сумата от 21.00 лева в полза на ответника Община Варна.Същата е
заплатена на законово основание, въз основа влязъл в сила акт за налагане на принудителна
административна мярка, взет от компетентен орган.
4
С оглед изложените съображения, въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение , а обжалваното решение потвърдено.
Предвид изхода на делото и направеното искане, в полза на въззиваемия следва да
бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция, в размер на 100.00 лв., представляващо
юристконсулско възнаграждение, на основание чл.78 ал.3 вр. ал.8 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 261335/15.04.2021г. по гр.д. № 14166/2020г.
на ВРС,41 св.
ОСЪЖДА ИВ. П. Т., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Община Варна, с
БУЛСТАТ ********* сумата от 100.00 /сто/ лева, представляваща разноски за въззивното
производство , на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и неподлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5