Решение по дело №1450/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл.63в ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на ТД Митница Варна, чрез главен юрисконсулт М.Р., против решение № 38 от 15.04.2022г. на Районен съд – Девня (ДРС), постановено по АНД № 20213120200296/2021 г., по описа на ДРС, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 59 от 05.10.2021 г. на Директор ТД Митница Варна, с което на „С. 2011“ ЕООД, ЕИК *** на основание чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1 от Закона за митниците (ЗМ) е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 24 673,28 лв., представляваща 100 % от размера на избегнатите публични държавни вземания. С решението са присъдени разноски в полза на „С. 2011“ ЕООД, ЕИК: *** в размер на 2 024 лв.

В касационната жалба се поддържа, че решението е незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, неправилно прилагане на материалния закон, поради което се претендира неговата отмяна. В условията на евентуалност се отправя искане делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Девня.

В открито съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си представител поддържа касационната жалба. По съществото на спора отправя искане да бъде постановено решение, с което да се отмени решение № 38 от 15.04.2022г. по АНД № 20213120200296/2021 г. по описа на ДРС, с което е отменено НП № 59 от 05.10.2021г., издадено от Директора на ТД Митница Варна, като неправилно, постановено в противоречие с процесуалните и материалноправни разпоредби и се постанови друго по съществото на спора, с което се потвърди обжалваното НП.

В условията на евентуалност, поради допуснати процесуални нарушения, отправя искане делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Прави възражение за прекомерност на адвокатски хонорар на насрещната страна. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна – „С. 2011“ ЕООД, чрез адв. Ж. в отговор на касационна жалба поддържа, че същата е неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното въззивно решение не страда от пороците, посочени в нея. Ответната страна счита изводите на съда за правилни. Счита, че в хода на производството е установено, че договореното, платено и декларираното напълно съвпадат по стойност. Твърди, че „С. 2011“ ЕООД плаща на продавача авансови суми за закупуване на стоки от Китай, като в последствие от този аванс се приспада стойността на поръчаните от дружеството стоки. Според ответната страна ДРС е установил неправилно разпределяне на пропорционално неусвоените аванси. Сочи, че с действията си митницата е определила нова договорна стойност, за която страните не са се договорили. Изразява се становище, че правилно въззивният съд е тълкувал договор № 45/2016 г., сключен между продавача - ***и купувача „С. 2011“ ЕООД. По изложените доводи моли да се отхвърли жалбата и да се присъдят сторените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба и дава заключение, че решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.

Административният съд, като прецени доводите на страните, фактите, изведени от ДРС от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от оспорващия касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което е процесуално допустима.

Производството пред ДРС е образувано по жалба на „С. 2011“ ЕООД, против НП № 59 от 05.10.2021 г. на Директор ТД Митница Варна, с което на „С. 2011“ ЕООД, ЕИК *** на основание чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1 от Закона за митниците (ЗМ) е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 24 673,28 лв., представляваща 100 % от размера на избегнатите публични държавни вземания.

За да отмени НП, въззивният съд е приел за установено, че на 05.02.2021 г., е извършена проверка на митническа декларация за внос на стоки с получател на стоките „С. 2011“ ЕООД, въз основа на Заповед № 3ДТ-2000-475/32-312545 от 26.10.2020 г., изменена със Заповед № 3ДТ-2000-572/32-363015 от 09.12.2020 г., издадена от Директор ТД Митница Варна, универсален правоприемник на ТД Северна морска при Агенция „Митници“, за поставянето на стоки под митнически режим за периода от 25.10.2017 г. до 25.10.2020 г., включително. При извършване на проверката, митническите служители обективирали резултатите в Доклад № BG002000/1/9/05.02.2021 г., съгласно който към декларираната митническа стойност на стоките по 19 бр. митнически декларации, сред които и MRN 19BG002002007027R8/02.05.2019 г. следва да се добавят суми, които са пропорционално разпределени от общ неусвоен аванс, платен на доставчика ***, тъй като това всъщност е реално платената цена - договорната стойност за внесените стоки с тази митническа декларация. Проверяващите установили, че през 2018 г. наказаното дружество стартирало с неусвоен аванс в размер на 2 079 822,66 лв., като през цялата година продължава да извършва плащания към китайския продавач. Митническите служители констатирали, че платените суми многократно надвишават стойността на внесената стока. Проверяващите приели, че при съпоставка на датите на извършените за проверявания период плащания, с датите на приложените към регистрираните МД търговски фактури и тяхната стойност, следва извод, че същите са в противоречие с уговорките по представения договор № 45/15.12.2016 г. и Анекс към него от 25.12.2016 г. с китайския доставчик - че всяко плащане следва да се извършва срещу издадена търговска фактура, в която е определена цената на стоките за всяка партида и са посочени условията на плащане. Митническите органи приели, че невключвайки в митническата стойност на стоката пропорционално разпределената сума от този неусвоен аванс, „С. 2011“ ЕООД е декларирал по-ниска митническа стойност, респ. данъчна основа на стоката, в резултат на което е заплатил по-малко от дължимите публични държавни вземания – мито и ДДС, в случая в общ размер на 24 673,28 лв., от които мито – 557,21 лв. и ДДС – 24 116,07 лв., с което дружеството е осъществило състава на нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1 ЗМ – митническа измама.

ДРС приел, че НП е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 231 ЗМ – Директора на ТД Митница Варна, упълномощен със Заповед № 3АМ-1091/32-246841 от 02.08.2021 г., издадена от Директора – Агенция „Митници“. НП и АУАН не страдат от процесуални нарушения, даващи основание за отмяната му. Правилно ДРС е приел, че спорният по делото въпрос е каква е митническата стойност на стоките по процесната митническа декларация - тази, декларирана при вноса и посочена във фактурите, представени към декларациите, или тази установена от митническите органи. Въззивният съд е анализирал представения договор, като е приел, че в същия не е упоменато, че всяко плащане следва да се извършва срещу издадена търговска фактура, в която е определена цена на стоките за всяка партида и са посочени условията на плащане. Договореният от страните начин за извършване на авансови плащания не противоречи на икономическата и търговска логика. От приетата ССЕ е установено, че реално платената цена за декларираните стоки по 19 бр. митнически декларации съответства на фактурираната, налице са отразявания в счетоводството на жалбоподателя, а извършените авансови плащания не са обвързани с конкретни търговски фактури. По изложените доводи е приел, че от АНО не е доказано, че реално платената цена за стоките е по-висока от декларираната и е отменил НП.

Разгледана по същество, жалбата против решението е основателна, но по различни от изложените в нея основания.

Предмет на съдебен контрол пред ДРС е било НП № 59 от 05.10.2021 г., издадено от Директора на ТД Митници Варна.

Съгласно разписаната в чл. 218, ал. 2 АПК разпоредба, приложима на основание чл. 63в ЗАНН, касационната инстанция следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. При извършената служебна проверка настоящият касационен състав намира обжалваното решение за недопустимо.

Към момента на провеждането на двете съдебни заседания 18.01.2022 г. и 15.03.2022 г. от състава на въззивния съд и към момента на постановяване на решението му е действаща разпоредбата на чл. 61, ал. 1 ЗАНН, съгласно която при разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят, поискалият обезщетение, включително този по чл. 55, ал. 2, собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4, както и допуснатите от съда свидетели.

Предвид посочената норма, като ответник по делото следва да се конституира и призове наказващият орган, в лицето на Директора на Териториална дирекция Митници Варна. В разглеждания случай съдебното производство пред ДРС е проведено с участието на ТД – Митница Варна, като учреждение, чийто орган е издал наказателното постановление, а не самият наказващ орган – Директорът на ТД Митница Варна. По делото е проведено първо с. з. на 18.01.2022 г., т. е. след влизането в сила на разпоредбата на чл. 61, ал. 1 ЗАНН в настоящата редакция. При това положение е следвало ДРС служебно да конституира в хода на производството и да призове като надлежен ответник по делото Директора на ТД Митница Варна. (В този смисъл е Тълкувателно постановление № 5 от 28.04.2023 г. по тълк. дело № 5/2022 г., ОСС на НК на ВКС и I и II колегии на ВАС).

Конституирането на ненадлежна страна по делото засяга процесуалната легитимация на страните в процеса, която е абсолютна предпоставка за допустимостта на съдебното решение. Призовавайки за ответната страна по делото учреждението, а не наказващият орган, ДРС е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. С оглед на това въззивното производство се явява процесуално недопустимо като проведено при участието на ненадлежна страна. Обжалваното решение следва да се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на ДРС с указания да се конституира надлежната ответна страна – Директорът на ТД Митници Варна, съобразно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 ЗАНН.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Административен съд – Варна, VII тричленен състав

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 38/15.04.2022 г. на Районен съд-Девня, постановено по АНД № 20213120200296 по описа на Районен съд–Девня за 2021 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд-Девня, при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: