№
гр. П., 03.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - П., I състав в открито съдебно заседание на
двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ
с участието на секретаря М.М., след като разгледа
докладваното от съдията НАХД № 338 по описа за 2019 г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ж. Й. Ж., ЕГН ********** срещу
наказателно постановление № 19 – 0324 – 000473 от 25.09.2019 г., издадено от
началник група към ОДМВР – Варна, РУ-П., с което на жалбоподателя за нарушение
на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
"а" ЗДвП, на основание чл. чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП са му наложени
административни наказания глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца.
Жалбоподателят намира издаденото наказателно
постановление за неправилно незаконосъобразно. Твърди, че след настъпване на
ПТП-то е бил откаран в Болницата в гр.П., където му е била оказана спешна
медицинска помощ.
Поради гореизложеното моли съдът да отмени обжалваното
наказателно постановление.
Жалбоподателят редовно призован се явява лично с адв.Х.Г.,
като поддържа жалбата о моли за отмяна на обжалваното НП.
Наказващият орган, редовно призован не изпраща
представител.
Контролиращата страна-РП-П., също редовно призован, не
изпраща представител.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства
и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От фактическа страна:
На 01.07.2019г. около 07,30 часа в Община Ветрино, на път
№VAR 1211-при км 8, посока с.Н.Р., въззивникът управлявал лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с рег.№***, собственост на Й. Ж.Й., като претърпял ПТП с
материални щети. След настъпването на ПТП-то, водачът не останал на
местопроизшествието, за да установи какви са имуществените вреди, а го
напуснал.
По това време св. Д.Р. ***) била изпратен да посети
произшествието. Пристигайки на място установила, че на место има два
автомобила, като водачът на виновния според нея автомобил бил на место и същият
бил изпробван за алкохол с техническо средство, което отчело 0.00.
Водачът на другия автомобил липсвал, като според данни от
изпробвания за алкохол водач, последният позвънил по телефона след инцидента и след малко
пристигнал лек автомобил, който го отвел в неизвестна посока.
Веднага би установен собственика на автомобила-бащата на
въззивника, който декларирал, че същият е бил управляван от синът му Ж.Й.Ж..
Звънял му по телефона, но той не вдигал. Едва на сутринта въззивника сам дошъл
в РУ-П. и заявил, че след инцидента се уплашил много и поради тази причина
напуснал мястото на произшествието. На св.Р. не споделил нищо от сорта, че е
пострадал и е ходил да му бъде оказвана медицинска помощ.
Разпитан в хода на делото-К.И.-актосъставител заявява, че
е посетил местопроизшествието където липсвал въззивника. Същият бил установен
още същата вечер, а самият той се появил в РУ-П. едва на следващия ден.
В същия дух са и показанията на св.Д.С.Р..
Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите И. и Р.,
като определя същите, като логични, последователни и взаимно допълващи се.
В хода на делото до разпит бе допуснат св.Д.Х.Д., който
завява, че непосредствено след инцидента е минавал по същия път и е забелязал
ударена кола и микробус. Разпознал въззивника и му направило впечатление, че е
пострадал. Предложил му да го откара за оказване на лекарска помощ. Отишли да
търсят д-р Я. в гр.П., но поради ранния част не го намерили и тогава св.Д.
решил да закупи някои лекарства на въззивника. След това го откарал до дома му.
Съдът не кредитира показанията на св.Д., като счита, че
същите са дадени с цел Ж. да избегне административно-наказателна отговорност.
Неговите показания по никакъв начин не кореспондират с установената по делото
фактическа обстановка.
С подаването на жалбата срещу НП, въззивникът е заявил,
че непосредствено след инцидента е бил откаран в болницата в гр.П., където му е
била оказана медицинска помощ.
Видно о изготвената справка от ЦСМП-П., подкрепена с
конкретни доказателства, на въпросната дата въззивника не е посещавал
въпросното здравно заведение.
Няма никакви данни, че Ж. е пострадал и му е оказвана
каквато и да е била медицинска помощ.
Самият той при появата си в РУ-П. на сутринта е заявил,
че се е уплашил и затова е напуснал мястото на ПТП.
За въпросното нарушение св.К.И. съставил акт за
установяване на административно нарушение, с който вменил на жалбоподателя Ж.Й.Ж.
нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
"а" ЗДвП.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок писмено
възражение срещу съставения АУАН не било депозирано, като на 25.09.2019 г. В.Т.-
началник група към ОД на МВР – гр. Варна, РУ-П. (определен от министъра на
вътрешните работи като компетентен да издава наказателни постановления), издал
наказателно постановление, с което на жалбоподателя Ж.Й.Ж. на основание разпоредбата
на чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП са наложени
административни наказания глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
"а" ЗДвП.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се
потвърди въз основа на следните доказателства и доказателствени средства:
гласни доказателствени средства - показанията на св. К. И., Д.Р. и писмени
доказателства и доказателствено средство – заповед на министъра на вътрешните
работи; АУАН и писмени доказателства от ЦСМП-П..
Настъпването на пътно-транспортното произшествие,
поведението на водача на автомобила и нанесените имуществени вреди се
установяват изцяло от показанията на св. И. и Р., които са вътрешно
непротиворечиви, последователни и логични. От показанията на свидетелите се
установява, че на процесната дата и място жалбоподателят е участвал в
пътно-транспортно произшествие, при което е имал качеството на пострадал. Св. И.
и Р. изясняват, че когато са пристигнал на място участникът в ПТП е напуснал
местопроизшествието, като на друго място е установен автомобилът, без в него
или около него да се намира водачът. Установи се още от разпитаните свидетел и
писмените доказателства по делото, че от пътно-транспортното произшествие са
причинени материални щети.
При анализа на доказателствената стойност на съставения
АУАН съдът съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която
същият се ползва с презумптивна доказателствена сила, т. е. удостоверените от
контролните органи факти се считат за установени до доказване на противното.
Доколкото по делото не са налице доказателства, които да опровергават
констатациите на контролните органи, а напротив показанията на св. К.И. и Д.Р.
подкрепят и затвърждават удостовереното в АУАН, то последният също служи като
основа на направените от съда фактически изводи.
Съдът кредитира представените по делото писмени доказателства
като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото,
доколкото същите по отделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради
което въз основа на тях, АУАН и на свидетелските показания изгради своите
фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в
установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от
надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява
процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира
съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен
от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити,
изброени в чл. 42 ЗАНН и е надлежно
предявен по реда на чл. 43, ал. 1 ЗАНН. НП е издадено от
компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН и е надлежно връчено
по реда на чл. 58, ал. 1 ЗАНН.
По отношение нарушението на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
"а" ЗДвП:
Съгласно императивната разпоредба на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
"а" ЗДвП водачът на ППС, който е участник в пътнотранспортно
произшествие е длъжен: когато при произшествието са причинени само имуществени
вреди да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието.
Съгласно § 6, т. 27 от ДР на ЗДвП "участник в
пътнотранспортно произшествие" е всеки, който е пострадал при
произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му".
Дефиницията за пътно-траспортно произшествие се съдържа в
§ 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, съгласно която
"пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на
хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или
други материални щети". Предвид наличието на повреда по МПС, съдът намира,
че жалбоподателят е участник в ПТП, при което са настъпили само имуществени
вреди.
След произшествието Ж.Й.Ж. е напуснал мястото на
инцидента и не е останал на место. Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП при подобна ситуация
водачът е длъжен да спре и да установи последиците от произшествието. След като
са били причинени материални щети за жалбоподателя е възникнало задължението да
окаже съдействие за тяхното установяване съгласно изискването на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
"а" ЗДвП. Оказването на съдействие може да се изразява в
сигнализиране на тел. 112 за настъпилото ПТП, изчакване на служителите на
сектор "Пътна полиция" при ОДМВР – Варна, РУ-П. за съставяне на
протокол за ПТП, предоставяне на данни за самоличността си и за задължителната
застраховка "Гражданска отговорност", предоставяне на автомобила за
оглед от страна на полицейските органи и др. Като не е извършил никакви
действия, които биха допринесли за установяване на причинените от ПТП вреди,
жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
"а" ЗДвП, поради което и правилно е била ангажирана административнонаказателната
му отговорност по пункт 2 от обжалваното наказателно постановление.
По приложението чл. 28 ЗАНН:
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН за деянието, тъй
като не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
отличават някое от тях като такова с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив касае се за
типично нарушение.
По отношение на наказанията:
В санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП са предвидени
административни наказания лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. за водач, който
наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие.
При индивидуализацията на административното наказание
съдът не отчита, като смекчаващо отговорността обстоятелство факта, че
въззивника доброволно се е явил в РУ-П., след като полицейските служители са се
свързали с неговия баща.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчита,
че жалбоподателят няколкократно е променял версията си за причините за
напускането на местопроизшествието.
При наличието на паритет между смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства правилно наказващият орган е наложил
административно наказание глоба малко над минималния и под средния размер, а
именно в размер от 100, 00 лв.
По гореизложените съображения срокът на наказанието
лишаване от право да управлява МПС също правилно определен към средния размер,
предвиден в закона.
По изложените съображения, съдът намира, че наказателното
постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19 – 0324 –
000473 от 25.09.2019 г., издадено от началник група към ОДМВР – Варна, РУ-П., с
което на Ж. Й. Ж., ЕГН ********** за нарушение на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
"а" ЗДвП, на основание чл. чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП са му наложени
административни наказания глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от
страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: