Р Е Ш Е Н И Е
№ 605 08.06.2020 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Бургас, осемнадесети състав, в открито съдебно заседание
на двадесет и осми май две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
Марина Николова
при секретар Г.
Славова, като разгледа докладваното от съдия Николова административно дело №
211/2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.156 от ДОПК.
Образувано
е по жалба на к.с.с ЕТ „Т.К.- К.С.“, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***против Ревизионен акт № Р-02000219000970-091-001/09.10.2019 г.,
издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите
при ТД на НАП – Бургас – ръководител на ревизията, потвърден с решение №
225/23.12.2019 г. на Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ Бургас при ЦУ на НАП.
Жалбоподателят
оспорва ревизионния акт с искане за неговата отмяна като възразява срещу извода
на органа по приходите, че не е отчел в пълен размер действително реализираните
приходи от дейността му. Счита, че в облагаемия оборот за задължителна
регистрация може да се включва само оборот, който е реализиран от
нерегистрирано по ЗДДС лице в точно описани от закона хипотези, които в случая
не са налице. Твърди, че не е достигнал нужния оборот за задължителна
регистрация по ЗДДС.
В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят не се явява и не изпраща процесуален представител. Не
ангажира доказателства.
Ответникът
по жалбата – директор на дирекция
“Обжалване и данъчно – осигурителна практика” при
ЦУ на НАП – Бургас, чрез
процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и
моли същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 1863,00 (хиляда
осемстотин шестдесет и три) лева.
Административен
съд - Бургас, като взе предвид изложените
доводи, съобрази събраните по делото доказателства и закона намира за
установено следното:
Производство
по издаване на процесния РА е започнало въз основа на Заповед за възлагане на
ревизия № Р-02000219000970-020-001/15.02.2019 год., изменяна със Заповеди №
Р-02000219000970-020-002/19.04.2019 год., № Р-02000219000970-020-003/16.05.2019
год., № Р-02000219000970-020-004/ 19.07.2019 год., спирана със Заповед №
Р-02000219000970-023-001/10.06.2019 год., възобновявана със Заповед № Р-02000219000970-143-001/19.07.2019год.,
издадени от началник Сектор „Ревизии”, с които е разпоредено да се извърши
ревизия на К,* Стоянов с регистрация като ЕТ „Т.К.- К.С.“, която да обхване
следните видове задължения и периоди: Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за
периода от 01.01.2015г. до 31.12.2017г., Данък върху добавената стойност за
периода от 29.08.2016г. до 03.07.2019г., ДОО за самоосигуряващи се за периода
от 01.01.2015г. до 31.12.2017г., Здравно осигуряване - за самоосигуряващи се за
периода от 01.01.2015г. до 31.12.2017г. и Универсален пенсионен фонд - за
самоосигуряващи се за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2017г.
С
уведомление № Р-02000219000970-113-001/08.04.2019год., на основание чл.124,
ал.1 от ДОПК, жалбоподателят е уведомен, че при извършване на ревизията са
констатирани обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, поради което основата
за облагане по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО за ревизираните периоди, ще бъде определена по
реда на чл.122, ал.2 от ДОПК. В уведомлението е определен срок за представяне
на доказателства и вземане на становище. Ревизираното лице не е взело становище
по връченото уведомление.
С
ревизионен доклад № Р-02000219000970-092-001/02.09.2019 год., съставен на
основание чл.117 от ДОПК, е направено предложение за установяване на задължения
на жалбоподателя по видове, периоди и лихви за просрочие към тях, изчислени към
02.09.2019г. Ревизионният доклад е връчен на жалбоподателя на 10.09.2019г.,
който в срока по чл.117, ал.5 от ДОПК, е депозирал срещу него възражение с вх.
№ ИТ-00-9856/26.09.2019г. С възражението не са ангажирани и представени нови
доказателства.
С
ревизионен акт № Р-02000219000970-091-001/09.10.2019 год., издаден от началник
сектор - възложил ревизията и инспектор по приходите - ръководител на ревизията
са установени следните задължения на жалбоподателя: годишен и авансов данък по
ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2017г. в общ размер на 3075,65
лв. и лихви за забава в размер на 716,96 лв., ДОО за самоосигуряващи се лица за
периода от 01.01.2015г. до 31.12.2017г. в общ размер на 2275,51 лв. и лихви за
забава в размер на 513,14 лв., здравно осигуряване за самоосигуряващи се за
периода от 01.01.2015г. до 31.12.2017г. в общ размер 1085,61 лв. и лихви за
просрочие в размер на 246,97 лв., за универсален пенсионен фонд за
самоосигуряващи се за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2017г. в общ размер
678,50 лв. и лихви за просрочие в размер на 154,23 лв., за Данък върху
добавената стойност за периода от 29.08.2016г. до 03.07.2019г. в размер на
30558,49 лв. и лихви за просрочие - 5098,90 лв., или всичко в общ размер на
44 403.96 лева.
Ревизионният
акт е връчен на К,* Стоянов на 12.10.2019г. и е оспорен по административен ред
с жалба вх.№ ИТ-00-10989/28.10.2019 г.
С
решение № 225/23.12.2019г. на директора на Дирекция „ОДОП” гр.Бургас,
ревизионният акт е потвърден. Решението е връчено на 07.01.2020г., видно от
приложеното удостоверение за връчване по електронен път и ревизионният акт е
обжалван по съдебен ред с жалба вх.№ 04-К-Ж-204#3/20.01.2020г., изпратена по
пощата на 17.01.2020год.
Административен съд - Бургас в
настоящия си състав, при така установената фактическа обстановка, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния
14-дневен срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от надлежна страна, в съответствие с
изискванията за форма и реквизити и след проведено оспорване по административен
ред, което е абсолютна предпоставка за развитие на съдебното производство.
Поради това, жалбата се явява процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество, съдът намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА, предвид следното:
Оспореният
ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена
форма и съдържа изискуемите реквизити по чл.120 от ДОПК, в т.ч. фактически и
правни основания за издаването му, изложени подробно както в РА, така и в
съставения ревизионен доклад, представляващ неразделна част от него.
При
извършената служебна проверка по чл.160, ал.2 от ДОПК съдът не констатира
нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят е уведомен
за ревизията, която е надлежно възложена от компетентен орган по предвидения в
закона ред. Предоставена му е възможност да представи доказателства и писмени
обяснения относно факти и обстоятелства, относими към установените с РА
задължения. Спазени са процесуалноправните разпоредби на ДОПК и ревизионното
производство е приключило в указаните срокове.
РА
е издаден и в съответствие с приложимите материално-правни разпоредби.
От
събраните в хода на ревизията доказателства се установява, че през ревизирания
период к.с.е упражнявал стопанска дейност като ЕТ „Т.К.- К.С.“ като извършвал годишни
технически прегледи /ГТП/ на автомобили, в пункт за ГТП в ***. За всяка от
ревизираните години търговецът е подавал годишна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ,
с която е декларирал доходи от стопанска дейност като ЕТ – извършени годишни технически
прегледи на автомобили. Оборотите са отчитани чрез ЕКАФП. Търговецът е
получавал плащанията от клиентите за извършените ГТП в брой. По банков път
получавал суми единствено от ЗД "Евроинс" АД, на основание сключен по
между им договор от 24.03.2011г., изменен с анекс от 30.12.2011г., по силата на
който страните са се договорили за извършените прегледи на ГТП на автомобили
със застраховка "Каско" в ЗД "Евроинс" АД застрахователното
дружество да заплаща на ЕТ „Т.К.- К.С." възнаграждение в размер на 15лв.
на автомобил, а от клиента да се събира стойността по обработката и издаването
на документите за извършения технически преглед и дължимия ДДС, която възлиза
на 10 лв.
Въз
основа на събраните доказателства в хода на ревизионното производство и на
приобщените доказателства от извършена проверка за наличие на обстоятелства за
регистрация по ЗДДС, органите по приходите са приели, че жалбоподателят не е
декларирал в пълен размер действително реализираните приходи от дейността си
като ЕТ през ревизираните периоди, тъй като за голяма част от извършените от
него технически прегледи не е издал приходни бонове от ЕКАФП. До този извод
органът по приходите е стигнал след като е съпоставил отчетените от едноличния
търговец приходи от продажби на услуги от извършени ГТП за ревизираните
периоди, за което той е издал 4431 бр. касови бонове в периода 01.01.2015г. –
31.12.2018г., с получените данни от Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация" /ИА „АА”/ за извършени от него 9917 бр. технически прегледи
на МПС в периода 01.01.2015г. – 17.04.2019г. Отчетено е обстоятелството, че за
периода ЕТ „Т.К.- К.С.” не е получил плащания от клиенти по банков път.
Размерът
на действително реализираните приходи от жалбоподателя е определен от органа по
приходите въз основа на представена от него декларация за цените на услугите за
извършваните ГТП по години, които са съобразени с фактурите, които той е издал
за аналогични услуги и с тях е остойностен действително извършения брой ГТП по
години, месеци и дни, съгласно получената справка от ИА „АА”. Взети са предвид
броя на прегледите на МПС със сключена застраховка "Каско", както и
получените за тях суми от жалбоподателя по банков път от ЗД „Евроинс” АД. Прието
е, че действително реализираните приходи от жалбоподателя като ЕТ за 2015г. е в
размер на 48732 лв., за 2016г. – в размер на 53 676 лв. (в т.ч ДДС 3082.67
лв.) и за 2017г. в размер на 69 290 лв. в това число ДДС 11 548.33
лв.). Ето защо, извода на органа по приходите, че жалбоподателят не е отчел в
пълен размер действително реализираните приходи от дейността си като ЕТ е
правилен и обоснован.
При
извършване на проверката за наличие на обстоятелства за регистрация по ЗДДС е
констатирано, че облагаемият оборот на ЕТ „Т.К.- К.С.“ за 12 последователни
месеца(за периода 01.08.2015г.- 30.07.2016г.) е надвишил 50000лв. /в случая
51612 лв./ и отговаря на критериите за регистрация за целите на ЗДДС. Формиран
е извод, че в нарушение на чл. 96,ал. 1 от ЗДДС, търговецът не е подал
заявление за регистрация по ЗДДС в 14-дневен срок от изтичането на данъчния
период, през който е достигнат този оборот. В резултат на направените
констатации ЕТ „Т.К.- К.С.“ е регистриран за целите на ЗДДС, по реда на чл.
102, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 96 ал. 1 от ЗДДС с Акт за регистрация № 020421901637249/02.07.2019г.,
който е връчен на 03.07.2019г. и не е бил обжалван от задълженото лице.
При
констатираното несъответствие между отчетените и действително реализираните
приходи от дейността на ЕТ "Тодор Стоянов-Кирил Стоянов" през
ревизираните периоди, правилно органите по приходите са приели, че са налице
данни за укрити приходи или доходи, т.е. обстоятелство по смисъла на чл. 122,
ал. 1, т. 2 от ДОПК. В случая, наличието на основанията по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК са доказани по несъмнен начин, което е предпоставило извършването на
данъчната ревизия по особения ред, предвиден в чл. 122 и сл. от ДОПК. Този
ред е приложим във всеки случай, когато е налице противоправно развитие на
данъчните правоотношения, като последица от проявлението на някой от фактите,
установени в чл. 122, ал. 1 от ДОПК.
Ревизията по реда на чл.122 от ДОПК е свързана с определяне на размер на
данъка, който се изчислява в съответствие с материалния закон в който е
предвиден. Разликата между ревизиите по общия ред и тези при особените случаи е
относно начина на определяне на данъчната основа, като тя не е декларираната от
лицето, а е тази определена по критериите на чл.122, ал.2 от ДОПК. Същността на
особения ред за извършване на ревизионно производство е именно да се установят
и анализират тези законоустановени критерии/обстоятелства/, които са относими
към ревизирания данъчен субект, като целта на закона е да се установи
възможната пълнота от данни, които се доближават максимално до тази данъчна
основа, при която би се стигнало при нормално развие на правоотношението.
Съгласно
чл. 124, ал. 2 от ДОПК , в
производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК,
фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното,
когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е
подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност
на фактическите констатации е оборима, но доказателствената тежест за това носи
жалбоподателят. Следователно, в производството по съдебно обжалване на РА, в
тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за
облагане по аналог, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на
пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се
опровергават фактическите констатации в акта.
На
жалбоподателя е връчено уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК и в негова тежест е
било с всички допустими доказателства и доказателствени средства да опровергае тези
констатации, което той не е сторил. Жалбоподателят не е взел становище и не е
представил доказателства. Отчитайки този факт и след като наличието на
основанията по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК са доказани по несъмнен начин, следва
да се заключи, че данъчната основа за облагане с данъци - данък по ЗДДФЛ на ЕТ
и ДДС, както и осигурителният доход на жалбоподателя за установяване на
дължимите от него ЗОВ за ДОО, Здравно осигуряване и УнПФ като самоосигураващо
се лице, са правилно определени в съответствие с разпоредбата на чл. 122, ал. 2
и чл. 124а от ДОПК.
По отношение на
установените задължения по ЗДДФЛ.
Жалбоподателят,
в качеството си на местно физическо лице по смисъла на чл.4, ал.1, от ЗДДФЛ, на
основание чл.6, чл.10, т.2 и чл.12 от същия закон е данъчно задължено лице за
облагаемия си доход, получен през данъчната година от източници в България и от
чужбина.
Съгласно
чл. 26,ал.1 от ЗДДФЛ, облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен
търговец е формираната по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане
данъчна печалба, включваща и финансовия резултат от прехвърляне на
предприятието на едноличния търговец без заличаване на едноличния търговец от
търговския регистър.
На
основание чл. 28,ал. 1 от ЗДДФЛ, годишната данъчна основа за доходите от
стопанска дейност като едноличен търговец се определя, като облагаемият доход
по чл.26 за данъчната година се намалява с вноските, които самоосигуряващото се
лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на Кодекса
за социално осигуряване и на Закона за здравното осигуряване, както и с
внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на
физическото лице. Размерът на данъка върху годишната данъчна основа за доходите
от стопанска дейност като едноличен търговец, се определя, съобразно
разпоредбите на чл. 48 от ЗДДФЛ като годишната данъчна основа по чл.28 се
умножи по данъчна ставка 15 на сто.
При
ревизията е безспорно установено, че към подадените от жалбоподателя годишни
данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ за 2015г., 2016г. и за 2017г. е подавано
само приложение № 2 Доходи от стопанска дейност като ЕТ, в което и за трите години той е декларирал за
дейността си като ЕТ годишна данъчна основа по чл.28, ал.1 от ЗДДФЛ – 0 лв.,
съответно и данък върху тази основа в размер на 0 лв.
Формирана
от органа по приходите на основание чл.122 от ДОПК, данъчната основа за
облагането на жалбоподателя по ЗДДФЛ за 2015г., 2016г. и за 2017г. е правилно
определена като разлика между установените при ревизията приходи от ГТП на ЕТ „Т.К.-
К.С.” за съответната година и отчетените за същия период разходи от едноличния
търговец по ОПР (за материали - печат на стикери, ел.енергия, наем на помещение,
РЗ, осигуровки и др). Установена по този начин данъчната основа по чл.122 от ДОПК е в размер на 7507.66 лв. за 2015г.( разлика между действително
установените приходи от ГТП за 2015г. в размер на 48 732 лв. и отчетените
разходи от ЕТ за дейността в размер на 41 224.34лв.), в размер на 9784.47
лв. за 2016г. (разлика между действително установените приходи от ГТП за 2016г.
в размер на 50 593.33 лв. и отчетените разходи от ЕТ за дейността в размер
на 40 808.86 лв.) и в размер на 11 877.96 лв. за 2017г. (разлика
между действително установените приходи от ГТП за 2017г. в размер на
57 741.67лв. и отчетените разходи от ЕТ за дейността в размер на 45 863.71
лв.
Данъчна
основа, определена по чл. 122 от ДОПК за 2015г., 2016г. и 2017г. е намалена с
установения при ревизията размер на задължителните вноски, които
самоосигуряващото се лице е задължено да прави за съответната година за своя
сметка по реда на Кодекса за социално осигуряване и на Закона за здравното
осигуряване(ЗОВ в размер на 2199.74 лв. за 2015г., ЗОВ в размер на 2866.85 лв.
за 2016г. и в размер на 3599.03 лв.за 2017г. В резултат на това е определена
годишна данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен
търговец, която за 2015г. е в размер на 5307.92 лв., за 2016г. е в размер на
6917.62 лв. и за 2017г. е в размер на 8278.93 лв.
Жалбоподателят
не е релевирал възражения срещу размера на установените с РА задължения по
ЗДДФЛ. Съдът намира, че органите по приходите са съобразили правилата за
облагане, установени в ЗДДФЛ и при наличието
на предпоставките предвидени в чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК са взели предвид всяко
от относимите за ревизираното лице обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК и
конкретното му проявление при определяне на основата за облагане с данъка за
всеки един от процесните периоди. Спрямо така определената годишна данъчна
основа и на основание чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ е начислен дължимият данък в
размер на 15%, който за 2015г. е в размер на 796.18 лв., за 2016г. е в размер
на 1037.64 лв. и за 2017г. е в размер на 1241.83 лв.
Върху
така установените допълнителни задължения правилно са начислени и следващите се
лихви за просрочие на основание чл. 1 от ЗЛДТДПДВ и чл. 175 от ДОПК в общ
размер 716,96 лв.
По отношение на
установените задължения по ЗДДС.
На
основание чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, тъй
като жалбоподателят е бил длъжен, но не е подал заявление за регистрация в
срок, органите по приходите са приели, че той дължи данък за периода от датата
на изтичане на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация
/29.08.2016г./ до датата, на която е регистриран служебно /03.07.2019г/.
С
оглед констатациите в РА и предвид липсата на твърдения и ангажирани
доказателства от страна на жалбоподателя за оспорване на Акта за служебната му
регистрация като ЕТ по ЗДДС, съдът приема, че същият е влязъл в сила.
Жалбоподателят не е успял да опровергае констатациите на органите по приходите,
че облагаемият му оборот за 12 последователни месеца, конкретно за периода
01.08.2015г. – 30.07.2016г. е над 50 000 лв., респективно, че спрямо него
са били налице условия за задължителна регистрация по ЗДДС.
При
наличие на обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК – данни за укрити
приходи или доходи, данъчната основа за облагане с ДДС е определена правилно от
органа по приходите по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, съобразно изискванията
на 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, във връзка
с чл. 96, ал. 1 от ЗДДС и след анализ на всички факти и обстоятелства, относими
към дейността на ЕТ „Т.К.- К.С., в т.ч. и получените доказателства от ИА
„Автомобилна администрация" за действително извършените от него услуги за
ГТП по години и месеци, за които е прието, че са облагаеми доставки по смисъл
на чл.12 от ЗДДС. Прието е, че действително получените приходи от търговеца в
резултат на така извършените услуги в периода от 29.08.2016г. до 03.07.2019г.
са в размер на 183 351 лева, в това число данъчна основа за облагане с ДДС
за целия период – 152 792.50 лева и ДДС – 30 558.49 лв. Данъчната
основа и данъка са определени съобразно правилата в чл. 67, ал. 1 и 2 от ЗДДС,
като правилно е прието, че данъкът е включен в договорената цена.
Относно
установените задължения по КСО и ЗЗО – годишни изравнителни вноски за ДОО, ЗО и
ДЗПО.
Правилен
е изводът на органите по приходите, че К,* Стоянов като лице, извършвало
трудова дейност като едноличен търговец в периода от 01.01.2015г. до
31.12.2017г., попада в кръга на осигурените лица по смисъла на чл. 4, ал. 3, т.
2 от КСО, за които се дължат задължителни осигурителни вноски (ЗОВ) като самоосигуряващо
се лице за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт.
Установено е при ревизията, че за ревизирания период К,* Стоянов е подал в ТД
на НАП декларация обр. Окд 5, с която е декларирал вид осигуряване „Всички
осигурителни рискове".
К,*
Стоянов подлежи на здравно осигуряване, съгласно чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО и
задължително следва да се осигурява за допълнителна пенсия в универсален
пенсионен фонд, съгласно чл. 127 от КСО, тъй като е роден след ***г. и подлежи
на задължително осигуряване за фонд „Пенсии” по реда на Раздел първи от КСО.
Осигурителните
вноски са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен
осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода,
определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за
съответната година. Освен текущо върху „избран месечен доход”, самоосигуряващото
се лице следва да формира окончателен размер на осигурителния доход за всяка
календарна година въз основа на справка към годишната данъчна декларация по
ЗДДФЛ. Окончателният размер на осигурителния доход не може да бъде по-малък от
минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица,
определен със Закона за бюджета на ДОО за съответната година.
Минималният
месечен размер на осигурителния доход на жалбоподателя като самоосигураващо се
лице, което се осигурява за ДОО, за ДЗПО-УнПФ и което е длъжно да прави вноски
за здравно осигуряване е определен съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от ЗБДОО
(действащ в периода 2015г.) и чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗБДОО (действащ в периода
2016 и 2017г.) и е в месечен размер от 420,00 лв. за 2015г. и 2016г., и в
размер на 600 лв. за месец през 2017г. Осигурителната вноска за ДОО е в размер
на 16,3% за 2015г. и 2016г. и 17,3% за 2017г. Осигурителната вноска за ДЗПО -
УнПФ е в размер на 5% за същия период. Вноската за здравно осигуряване е в
размер на 8% за същия период.
На
тази база в хода на ревизията правилно е установен размера на дължимите,
начислени и внесени от жалбоподателя авансови вноски за ДОО, ДЗПО – Универсален
пенсионен фонд и вноски за здравно осигуряване.
Установено
е, че в подадените от к.с.ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за периода от 2015г. до 2017г. същият
не е попълвал Таблици 1 и 2 за определяне на окончателния размер на
осигурителния му доход за периода.
Тъй
като в хода на ревизията е доказано наличието на обстоятелства по чл.122, ал.1,
т.2 от ДОПК – данни за укрити доходи от жалбоподателя от дейността му като ЕТ в
резултат на неотчетени услуги по извършване на ГТП, основата за определяне на
дължимите от него годишни изравнителни вноски за ДОО, за ДЗПО-УнПФ и за здравно
осигуряване е правилно определена по реда на чл. 124а-122 от ДОПК като са взети
предвид всички относими за това обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК.
Определен по този начин, окончателният осигурителен доход на жалбоподателя за
2015г., за 2016г. и за 2017г. представлява разликата между установения при
ревизията размер на облагаемия му доход за съответната година и сбора от доходите,
върху които са внасяни авансово осигурителните вноски през годината.
Върху
тази разлика правилно са определени дължимите от жалбоподателя изравнителни
вноски както следва: за ДОО в общ размер на 402.23 лв. за 2015г., 773, 35 лв.
за 2016г. и 809.29 лв. за 2017г.; за ДЗПО-УПФ в общ размер на 123.38 лв. за
2015г., 237.22 лв. за 2016г. и 233.90 лв. за 2017г.; за Здравно осигуряване в
общ размер на 197.41 лв. за 2015г., 379.56 за 2016г. и 374.24 лв. за 2017г.
В
заключение и с оглед коментирания по-горе въпрос за разпределение на
доказателствената тежест, съдът приема, че жалбоподателят не е ангажирал в
настоящото производство доказателства, с които успешно да опровергае,
посредством проведено пълно насрещно доказване нормативно установената материална
доказателствена сила на ревизионния акт, придадена му от разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК и да
докаже твърденията си за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт.
В
случая, органите на приходната администрация са установили по несъмнен начин
проявлението на фактите и обстоятелствата, които предпоставят правомощието им
да определят данъчната основа за облагане на жалбоподателя по реда на чл. 122 от ДОПК, като
констатациите им са обосновани със събраните в хода на ревизионното
производство доказателства, а направените въз основа на тях правни изводи са
съответни на материалния закон. Конкретният размер на облагаемата основа и
дължимите данъци и осигурителни вноски и следващите се акцесорни задължения са
правилно определени в ревизионния акт.
Предвид
гореизложеното, ревизионният акт като правилен и законосъобразен следва да бъде
оставен в сила, а жалбата срещу него отхвърлена.
С
оглед изхода на спора, предвид своевременно направено искане и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК и чл.8, ал.1, т.
4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в полза на ответната страна следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 1863.00 лева.
Воден от горното и на основание
чл.160, ал.1 и чл.161, ал.1 ДОПК Административен съд Бургас, XVІIІ
състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на к.с.с ЕТ „Т.К.- К.С.“, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***против
Ревизионен акт № Р-02000219000970-091-001/09.10.2019 г., издаден от началник
сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите при ТД на НАП –
Бургас – ръководител на ревизията, потвърден с решение № 225/23.12.2019 г. на
Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при ЦУ
на НАП, с който са установени следните задължения на жалбоподателя: годишен и
авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2017г. в общ
размер на 3075,65 лв. и лихви за забава в размер на 716,96 лв., ДОО за
самоосигуряващи се лица за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2017г. в общ размер
на 2275,51 лв. и лихви за забава в размер на 513,14 лв., здравно осигуряване за
самоосигуряващи се за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2017г. в общ размер
1085,61 лв. и лихви за просрочие в размер на 246,97 лв., за универсален
пенсионен фонд за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2017г.
в общ размер 678,50 лв. и лихви за просрочие в размер на 154,23 лв., за Данък
върху добавената стойност за периода от 29.08.2016г. до 03.07.2019г. в размер
на 30558,49 лв. и лихви за просрочие - 5098,90 лв., или всичко в общ размер на
44 403.96 лева.
ОСЪЖДА к.с.с
ЕТ „Т.К.- К.С.“, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***да заплати на
Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" гр. Бургас при
Централно управление на Национална агенция за приходите, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 1863,00
(хиляда осемстотин шестдесет и три) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14-дневен
срок, от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: