Р Е Ш Е Н И Е
№33
гр.
Велико Търново, 8.03.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, касационен
състав в публично заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ БАНЕВ
ИВЕЛИНА
ЯНЕВА
При секретаря С.Ф.и в присъствието на прокурора В.К.от
ВТОП разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД №10017/2022 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по реда на чл. 63в от Закон за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото
е образувано по касационна жалба на по касационна жалба на К.С.Д. *** против
Решение № 31/19.11.2021г.постановено по
НАХД 20214150200206 по описа за 2021г. на Районен съд Свищов в частта, в
която е потвърдено Наказателно постановление НП- № 7395/1.9.2021г на Агенция
„Пътна инфраструктура“ , с което на касатора за извършено нарушение на чл. 26,
ал.2, т.1 ,б“а“ във вр. с чл. 53, ал.1, т. 2 от Закона за пътищата във вр. с
чл. 37,ал.1, т.1 от Наредба № 11/3.7.2001г. на МРРБ е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева.
В жалбата се правят оплаквания за неправилност на
обжалваното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон
и съществено нарушение на процесуалните правила – касационни основания по чл.
348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложими в производството по силата на
препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Основното възражение е, че
неправилно СвРС е приел, че касаторът в качеството си на водач на ППС може да
бъде субект на нарушение по на чл. 26,
ал.2, т.1 ,б“а“ във вр. с чл. 53, ал.1, т. 2 от Закона за пътищата във вр. с
чл. 37,ал.1, т.1 от Наредба № 11/3.7.2001г. на МРРБ . Този извод е неправилен,
тъй като само собственикът на ППС може да подава заявление за издаване на
разрешение за превоз на извънгабаритни товари. Освен това горепосочените норми посочват като субект на
нарушението физическо лице, но не и
водачът, а собственикът на ППС или Управител на дружеството, собственик на ППС.
Счита, че по отношение на него следва да бъде приложена нормата на чл. 177,
ал.3 от ЗДвП и компетентен да стори това е органът по контрол на движението по
пътищата- ПП към ОД на МВР. Освен това чл. 36 от горепосочената Наредба,
контролът за спазването на ЗП и Наредба № 11/3.7.2001г. се осъществява от
органите на АПИ със съдействието на съответната служба за контрол на МВР.
Следователно законодателят изисква при съставяне на АУАН да присъстват и двата
органа, което в настоящия казус не е сторено и това представлява съществено
процесуално нарушение- самостоятелно основание за отмяна на НП. Такова е и
издаването на НП в следствие издаване на нередовен АУАН. Освен това СвРС не е
взел предвид факта, че превозвачът е заплатил към АПИ такса за претоварване на
ППС, за което му е издадена квитанция. Това обстоятелство изключва виновно
поведение на водача, или следва да бъде разглеждано като основание за приложение
на чл.28 от ЗАНН. Освен това както в текстовата част на АУАН, така и в тази на
НП не става ясно какво е превозвано. Издаване на разрешение за превозване на
товар в насипно състояние, противоречи на нормата на чл. 8, ал.1 от Наредбата.
По горните съображения от съда се иска да отмени обжалваното решение и
постанови друго по съществото на спора, с което се отмени НП.
В
о.з. не се явява, не се представлява. Депозира писмени бележки, в които
подробна аргументира тезата си за незаконосъобразност на процесното решение.
Ответник жалба –АПИ се
представлява от ***Д., която оспорва така подадената жалба. Счита, че същата е
неоснователна. Правилно СвРС е приел, че в случая се касае за нарушение,
извършено по ЗП, а не както твърди касаторът по ЗДвП. Счита, че правилно е
ангажирана отговорността му като водач на ППС, тъй като чл. 53, ал.2 от ЗП
посочва, че службите за контрол съставят акт, а административно- наказателната
отговорност се носи от физическото лице, осъществило състава на нарушение по
чл. 26 от ЗП. В тази връзка мои съда да потвърди обжалваното решение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на касационната
жалба. СвРС правилно е изяснил фактическата обстановка, след като е направил задълбочен
анализ на доказателствата и правилно е приложил материалния закон. Обсъдил е
всички направени от касатора възражения. Споделя доводите на съда, че няма
допуснати нарушения на процесуалните прави при съставяне и връчване на НП.
Споделя изложените съображения за размера на наложеното наказание и счита ,че
правилно размърът е намален на 1000 лева.
Съдът, след като се запозна с
подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими
по силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално
допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи
наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен
акт.
Предмет
на настоящото производство е Решение № 31/19.11.2021г.постановено по НАХД 20214150200206 по описа за 2021г. на
Районен съд Свищов в частта, в която е потвърдено Наказателно постановление НП-
№ 7395/1.9.2021г на Агенция „Пътна инфраструктура“ , с което на касатора за
извършено нарушение на чл. 26, ал.2, т.1 ,б“а“ във вр. с чл. 53, ал.1, т. 2 от
Закона за пътищата във вр. с чл. 37,ал.1, т.1 от Наредба № 11/3.7.2001г. на
МРРБ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева.
Въз основа на събраните в хода на
административно-наказателното и съдебното производство доказателства, се
установи, че фактическата обстановка по делото е изяснена от районния съд,
поради което не е нужно същата да бъде подробно преповтаряна. Касаторът е бил
спрян за проверка на 6.8.2021г. в 11,15 часа, на път I- 3, км. 34 след разклона за с. Овча могила
в посока гр. Бяла – гр. Плевен,към който момент същият е управлявал съчленено ППС с пет оси: МПС с две оси марка „Волво“ ,
модел ФХ 14.400 с рег. № ...и полуремарке с три оси с рег. № .... При проверка
е извършено измерване на широчината на ППС с техническо средство- ролетка, и е
било установено, че същата е 3м. Проверката е извършена от служител на АПИ М.К.и в присъствието на св. Бойко Караджов.
След като от страна на касатора не е представено разрешение за ползване на
републиканската пътна мрежа за извънгабаритни ППС , нито е заплатена такса за
извършване на такъв извънгабаритен превоз, от М. К. е съставен АУАН , подписан
от нарушителя без възражения и предявен му. Възложителят на превоза и
собственик на ППС –„Вера строй“ЕООД гр. София е заплатило такса за извършване
на извънгабаритен превоз с ППС ¾
оси .В законоустановения тридневен срок не са представени писмени възражения,
поради което е издадено процесното пред СвРС –НП. Същото е връчено на касатора
и в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН е обжалвано пред компетентния за това съд.
Тази фактическа обстановка съдът е
установил като е обсъдил всички събрани в хода на производството доказателства-
заедно и поотделно, като административната преписка ,свидетелските показания на
актосъставител и свидетел на нарушение, и други.
Без да оспорва отразената в АУАН и НП фактическа обстановка, пред районния съд касаторът е изложил доводи за незаконосъобразност на издаденото НП, идентични с тези в касационната жалба. Районният съд е намерил подадената пред него жалба за частично основателна, като е приел, че водачът на ППС е субект на административно-наказателната отговорност по чл. 53, ал. 1 т.2 от ЗП, деянието, извършено от водача на ППС осъществява от обективна и субективна признаците на административно нарушение по съответната хипотеза на ЗП и като такова е наказуемо по административен ред. Съдът е формирал извод за законосъобразност на проведената процедура по издаването на АУАН и на НП, съответствие на същите с установените в ЗАНН формални изисквания, правилност на дадената от административно-наказващия орган квалификация на извършеното нарушение и липса на основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Той обаче е преценил, че при индивидуализацията на наказанието АНО наказващият орган не се е съобразил в пълна степен с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН. В тази връзка е посочил, че наложеното наказание не е съобразено с имущественото положение на нарушителя и се явява се твърде тежко за него, предвид установяващия се от приложения трудов до говор размер на получавания от Ц. месечен доход /около минималната работна заплата за страната/. С тези мотиви съдът е приел, че е следвало да се определи наказание в минималния предвиден в закона размер, а именно 1000, 00 лв. и е изменил размера на наложената глоба.
Постановеното от Районен съд – Свищов решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна.
При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила. Въззивният съд е формирал изводите си, след като е обсъдил всички значими за разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените от страните в него производство доводи и възражения. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина, чрез приобщаването на допустими и относими доказателства, събрани по предвидения за това ред. Реално касаторът не оспорва фактическата обстановка, само правните изводи на СвРС. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за заседанието е съставен протокол.
По приложението на материалния закон съдът намира следното: Решаващият състав е обсъдил всички направени пред него възражения и подробно е мотивирал тяхната неоснователност. Касационният състав споделя фактическите и правни изводи на въззивната инстанция, като съответстващи на данните от събраните по делото доказателства и на материалния закон и на основание чл.221,ал.2 от АПК препраща към тях.
Основният спорен въпрос по делото е, дали касаторът като водач на ППС, може да бъде субект на нарушението по чл. 53, ал.1,т. 2 . В случая санкцията е по този текст, според която разпоредба се наказват с глоба от 1 000 до 5 000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 26, ал. 2 от същия закон, като именно за такова по вид деяние е ангажирана административно-наказателна отговорност на касатора. Не намира опора в закона тезата, че този вид отговорност следва да се носи само от собственика на ППС или превозвача. За самия водач на тежко или извънгабаритно ППС е налице забрана да управлява такова без издадено разрешение, поради което и санкцията е предвидена да се наложи на физическото лице, нарушило тази забрана. Аргумент в тази насока са и разпоредбите на чл. 37, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 11/ 2001 г. на МРРБ, съгласно които във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и АПИ имат правомощията да спират и да съставят актове на водачи на извънгабаритното и/или тежко пътно превозно средство, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението на извънгабаритни и/или тежки ППС се извършва "без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3" или не е спазен определеният в разрешителното или посоченият в документа за платена такса в маршрут на движение. Видно е че като адресати на въпросните санкционни норми изрично са определени и водачите на ППС, което законодателно решение е логично, предвид спецификата на изпълнителното деяние. В този смисъл неправилно касаторът обвързва твърдението си като посочва, че в ЗП само превозвачът или собственик на ППС, в настоящата хипотеза , те съвпадат, може да поиска да му бъде издадено такова разрешение за движение на извънгабаритно ППС, което автоматично изключва неговата отговорност. Правилно СвРС е посочил, че се касае за административно- наказателна отговорност на две различни лица,като съгласно чл. 53, ал1 във вр. с чл. 26, ал.2, т.1 б“а“ от ЗП субект е физическо лице което управлява извънгабаритно ППС , което се извлича и от разпоредбата на чл. 37 от Наредбата. А отговорността на лицата , наредили превоза е различна. Освен това без правно значение е въпросът кое лице има правомощието да иска издаване на разрешение за ползване на пътя, тъй като в качеството си на водач касаторът преди да започне превоза е длъжен само при представено такова разрешение или платена такса. В самия пътен лист той не е посочил, че притежава такъв документ.
Неоснователни са и възраженията на касатора, че неговата персонална отговорност следва да бъде ангажирана по реда на ЗДвП, а не по реда на ЗП. Безспорно, в разпоредба чл. 177, ал. 3 от ЗДвП е предвидена санкция за лицата, които управляват ППС с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, без да спазват установения за това ред, като компетентността за установяване на административните нарушения и санкционирането на нарушителите е на длъжностните лица по чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП, а не на тези от администрацията, която управлява пътя /чл. 19, ал. 1 от ЗП/. В случая административно-наказателната отговорност на водача е реализирана по реда и на основание ЗП, регламентиращ обществените отношения, свързани със собствеността, ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и финансирането на пътищата, както и с управлението на безопасността на пътната инфраструктура в Република България. Закона за движение по пътищата има за основно предназначение опазване живота и здравето на участниците в движението по пътищата, улесняване на тяхното придвижване, опазване имущество на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства. Целите на двата нормативни акта са изрично регламентирани в самите тях, съобразно цитираните дефиниции. При движение на извънгабаритно и/или тежко ППС без разрешение по пътищата несъмнено се нарушават правните норми на ЗП, тъй като пътищата са застрашени от увреждане. След като се нарушават правила въведени с конкретен нормативен акт, логично и в съответствие със закона е и отговорността за това нарушаване да се ангажира на основание съответните санкционни норми от същия нормативен акт, от органите, контролиращи неговото изпълнение. Поначало единствено в правомощията на администрацията, управляваща пътя е да извърши предварителна преценка във всеки конкретния случай, дали дадено тежко и/или извънгабаритно ППС може да се движи по пътищата, и съответно какъв маршрут трябва да ползва както и да изисква заплащането на такса, предназначена да подпомага финансирането на ремонта на пътища /чл. 44, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 18, ал. 3 и чл. 44, ал. 2 от ЗП/. Съответно в правомощията на длъжностни лица от тази администрация е установяване на нарушенията, свързани с неспазването на цитираните правила и тяхното санкциониране. Не може да се сподели тезата, че чл.177, ал.3 от ЗДвП е привилигерован състав и като такъв следва да се приложи по правилото за по- благоприятния закон, тъй като както се посочи по- горе се касае за засягане на различни обществени отношения по двата закона.
Неоснователно е и възражението на касатора ,че не е посочена на кое от двете предложения на чл. 26, ал.2, т. 1,б“а“ от ЗП е извършеното нарушение, което е основание за обявяване незаконосъобразноста на НП. Правото на защита не е било съществено нарушено при непосочване на пр.1 , касаещо извънгабаритни ППС, след като в самия АУАН, НП е посочено, че се касае именно за такова ППС,а освен това описанието на нарушението е подробно и непротиворечиво, с което неговите права не се засягат.
Споделят се изцяло мотивите на СвРС, че видът на товара не е от индивидуализиращите белези на нарушението, поради което не са нарушени и чл. 42, ал.1, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН. Описанието на нарушението не е бланкетно, и е подкрепено съ събраните в хода на производството доказателства.
СвРС е взел предвид факта, че е заплатена такса за извънгабаритно ППС след съставяне на АУАН, поради което правилно и законосъобразно е изменил размера на наложеното наказание съобразно принципите на чл. 27 от ЗАНН.
Проверката правилно и законосъобразно е извършена от АПИ, като позоваването на чл. 36 от Наредбата, която изисква съвместни проверки е неприложим.
Налице е виновно нарушаване от водача на въведените задължителни правила за ползване на пътищата, при което касаторът е осъществил от обективна и субективна страна състава на деяние, представляващо административно нарушение по смисъла на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП и основание за реализирането на административно-наказателната отговорност, установена в същата норма. АУАН и наказателното постановление отговарят на изискванията относно формата и съдържанието им, установени в разпоредбите на чл. 42, съответно чл. 57 от ЗАНН, и в хода на административно-наказателната процедура не са допуснати нарушения, ограничаващи правото му на защита на нарушителя. Липсват основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид. Като е достигнал до същите изводи, с подробно изложени мотиви по всяко от направените пред него оплаквания, районният съд е постановил решението си при правилно приложение на закона.
При така изложеното настоящият състав намира, че обжалваното съдебно решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на
основание Административния съд – В. Търново
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 31/19.11.2021г.постановено
по НАХД 20214150200206 по описа за
2021г. на Районен съд Свищов в частта, в която е потвърдено Наказателно
постановление НП- № 7395/1.9.2021г на Агенция „Пътна инфраструктура“ , с което
на К.С.Д. *** за извършено нарушение на
чл. 26, ал.2, т.1 ,б“а“ във вр. с чл. 53, ал.1, т. 2 от Закона за пътищата във
вр. с чл. 37,ал.1, т.1 от Наредба № 11/3.7.2001г. на МРРБ е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.