Решение по дело №13546/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 261175
Дата: 13 ноември 2020 г. (в сила от 1 декември 2021 г.)
Съдия: Деница Добрева Добрева
Дело: 20193110113546
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Варна,       .11.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 46- ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав: 

                                     

  РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА     

                   

при участието на секретаря Ана Ангелова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13546/ 2019 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявен от „И.” ЕООД, *** срещу „К.Г.” ЕООД, ***, „П.М.” ЕООД, *** и „Г.Г.Г.Е.” ЕООД, *** иск с правно осн. чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване в отношенията между страните, че „И.” ЕООД е носител на вземане в размер на 1200.07 лв., произтичащо от сключен на 23.10.2014г. договор за цесия между „К.Г.” ЕООД и „И.” ЕООД, която сума представлява платена без основание стройност на начислена с фактура № **********/30.09.201г. електроенергия след извършена корекция на сметка, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането, което е съдебно установено в производството по гр.д. № 10168/2014г. по описа на Районен съдВарна и е издаден на 13.06.2019г. изпълнителен лист.

Претендират се и сторените по делото съдебно – деловодни разноски.

В исковата молба се твърди, че след отмяна на влязло решение по гр.д №10168/2014г. по описа на ВРС “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД е осъдено да заплати на „К.Г.” ЕООД сумата от 1200.07 лв., представляваща  платена без основание стойност на коригирана потребена ел.нергия по фактура № **********/30.09.201г.

В хода на разглеждане на първоинстанционното производството, ищецът  К.Г.” ЕООД е прехвърлил на „И.” ЕООД вземането си в размер на 1200,07 лв. по корекционната процедура с договор за цесия, сключен на 23.10.2014г.

След влизане в сила на решението в полза на „К.Г.” ЕООД е издаден изпълнителен лист на 13.06.2019г., а съобразно спогодба – анекс от 23.12.2014г., сключена между страните по договора за цесия и „Г.Г.Г.Е.” ЕООД, отговарящ солидарно за задълженията на двете дружества, цедентът „К.Г.” ЕООД е поел задължение да предаде на цесионера „И.” ЕООД изпълнителния лист за посоченото вземане.

Вместо да изпълни поетите с анекса задължения, цедентът  „К.Г.” ЕООД е предал изпълнителния лист на „П.М.“ ЕООД, който се легитимира като носител на вземането с договор за цесия, сключен преди цесионния договор от 23.10.2014г., за което прехвърляне длъжиникът “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД е бил уведомен на 20.01.2015г.

Въз основа на него и по молба „П.М.“ ЕООД е образувано изпълнително производство.

По отношение на ответника „Г.Г.Г.Е.” ЕООД се сочи, че същият извънсъдебно претендира титулярство на спорното право. Отделно се твърди, че Г.Г.Г.Е.” ЕООД отговаря за задължения на „К.Г.“ ЕООД, солидарно с дружеството.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът “П.М.” ЕООД е депозирал писмен отговор, с който счита предявеният иск за недопустим, а в условие на евентуалност за неоснователен.

Твъдри се, че на 21.10.2014г. “П.М.” ЕООД и “К.Г.” ЕООД са постигнали съгласие по съществените елементи на договора за цесия, поради което считано от тази дата ответникът е носител на процесното вземане.

Доколкото уведомяването за извършената цесия не е елемент от фактическия състав на сключения на 21.10.2014г. договор за цесия, то момента на уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне, е правно ирелевантен.

Предвид изложеното се настоява за отхвърляне на предявения иск.

Ответникът “К.Г.” ЕООД също е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който счита искът за недопустим, евентуално за неоснователен.

Поддържа тезата, че уведомяването за извършената цесия няма отношение нито към сключването, нито към действителността на договора за цесия от 21.10.2014г.

Релевирано е възражение за недействителност на договора за цесия от 23.10.2014г., сключен между “К.Г.” ЕООД и “И.” ЕООД и спогодба – анекс от 23.12.2014г, на осн. чл. 40 ЗЗД, тъй като пълномощникът на “К.Г.” ЕООД адв. Красимир Тодоров е действал във вреда на упълномощителя, защото е уговорено цената да бъде платена на кредитора на “К.Г.” ЕООД, явяващ се потребител на ел. енергия.

Релевирано е и възражение за нищожност на двете съглашения, поради заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави.

Изтъква се, че Красимир Тодоров е “създал” двете дружества с намерение да придобива вземания на абонати на ЕРП. Целта, която си е поставил, е била “И.” ЕООД да придобива безспорно установени вземания на потребители на ел. енергия, а “К.Г.” ЕООД – вземания на абонати, които не са съдебно установени и при неблагоприятен изход от делата, последният търговец да носи риска от възложените в негова тежест съдебно-деловодни разноски, които не е в състояние да погаси.

Твърди се, че процесния договор за цесия от 23.10.2014г., е развален поради неизпълнение на задължението на ,,И.“ ЕООД  за плащане на цената.

Ответникът „Г.Г.Г.Е.” ЕООД не е депозирал писмен отговор. След изтичане на срока по чл. 131 ГПК е постъпила молба, инкорпорираща възражения за нищожност на спогодбаанекс от 23.12.2014г.

В съдебно заседание ищцовото дружество чрез адв. Гетев поддържа предявения иск. Представя подробни писмени бележки.

Ответниците „К.Г.” ЕООД и „П.М.“ ЕООД се представляват от адв. Я. в о.с.з., който поддържа оспорванията по иска.

Ответникът „Г.Г.Г.Е.“ ЕООД не изпраща законен или упълномощен представител в съдебно заседание.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По иска на “К.Г.” ЕООД срещу „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД е образувано гр.д. 10168/2014г.  по описа на ВРС правно осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на 1200.07 лв., представляваща цедирано вземане по силата на договор за цесия между „КНМ Груп” ООД и Георги Иванов Георгиев ЕГН **********, включващо сума по корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за период от 12.01.2011г. до 06.07.2011г. в обект - находящ се в гр. Добрич, кв. Балик” № 45, вх.В, ап.16, ет.6, аб.№ **********, платена от цедента без основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

В съдебно заседание, проведено на 12.12.2014г. по процесното дело, са представени и приобщени към доказателствата по делото е представено уведомление “К.Г.” ЕООД, чрез пълномощника му адв. Красимир Тодоров, с което дружеството уведомява „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, че с договори за цесия от 23.10.2014г. е прехвърлил на „И.” ЕООД 198 вземания, измежду които и това, предмет на иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, посочено в позиция под № 163. (л.68 от 10168/2014г. на ВРС)

С процесния договор за цесия от 23.10.2014г., “К.Г.” ЕООД представлявано от пълномощника си адв. Красимир Тодоров е прехвърлило на „И.” ЕООД вземането си от на 1200.07 лв., представляваща цедирано вземане по силата на договор за цесия между „КНМ Груп” ООД и Георги Иванов Георгиев ЕГН **********, включващо сума по корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за период от 12.01.2011г. до 06.07.2011г. в обект - находящ се в гр. Добрич, кв. Балик” № 45, вх.В, ап.16, ет.6, аб.№ **********, което вземане цедентът е придобил от абоната Георги Георгиев с договор за прехвърляне на вземания от 29.07.2014г.

Уговорено е, че цената срещу която вземането се прехвърля, е в размер на 1 150 лв., за която страните се съгласяват, че е заплатен на цедента К.Г.” ЕООД в брой.

Със спогодба –анекс от 23.10.2014г., сключена между „К.Г.” ЕООД, „И.“ ЕООД и „Г.Г.Г.Е.“ЕООД, имаща за цел да уреди отношенията между страните, възникнали по 198 договора за прехвърляне на вземания, сключени между първите две страни на 23.10.2014г., страните са приели, че „К.Г.” ЕООД е изпълнило задължението си да уведоми на осн. чл. 99 от ЗЗД длъжника „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД за прехвърлените вземания с писмо по ел поща от 26.10.2014г. с вх.№ ЕPRS-2762/28.10.2014г.(чл. 3 от договора) Уговорено е, че общата стойностна прехвърлените вземания по чл.1 от Спогодбата е в размер на 2999 148,15 лева (чл. 2). С подписването на анекса „И.“ ЕООД се е задължило да заплати на кредиторите на „К.Г.” ЕООД по всичките 198 договора сумата от 282 887,67 лева(чл. 5). „К.Г.” ЕООД се е задължимло да преде на „И.“ ЕООД изпълнителните листи по производствата с предмет 198-те вземания (чл.13).

Видно от уведомление за сключени договори за прехвърляне на вземания, изходящо от „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД уведомлени е вх.№ ЕPRS-2762/28.10.2014г. е получено от длъжника на 26.10.2020г.

 

 На л. 221 от гр.д. 10168/2014г.  е приложено уведомление от 18.03.2015г. от законния представител на “К.Г.” ЕООД Петър Колев, с което уведомява „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, че оттегля горното уведомление, депозирано от адв. Красимир Тодоров, за което „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД е било уведомено с нарочни уведомления от 26.10.2014г.

В пълномощното от 04.07.2014г., Петър Колев, действащ като законен представител на “К.Г.” ЕООД, е упълномощил адв. Красимир Тодоров „да се разпорежда с всички вземания при условия, каквито пълномощникът намери за добре, вкл., но не само да уведомява от мое име съответния длъжник за сключени договори за прехвърляне на съответните вземания, както и да извършва всякакви други правни и фактически действия на управление и разпореждане в всички мои вземания.”

Съобразявайки от една страна обема на учредената на пълномощника представителна власт, а от друга постигнатата уговорка между “К.Г.” ЕООД и „И.” ЕООД досежно плащането на цената по договора за цесия от 23.10.2014г., платима от “И.” ЕООД на абоната в шестмесечния срок, указан в чл.6 от спогодба- анекс от 23.12.2014г. съдът приема, че пълномощникът не е действал във вреда на представлявания. Същият е бил надлежно упълномощен да се разпорежда с всички вземания на “К.Г.” ЕООД при условия, каквито пълномощникът намери за добре. Следователно уговорката не е във вреда на представлявания, защото тя обезпечава изправността на “К.Г.” ЕООД по договора за цесия, сключен с абоната Георги Георгиев.

Договорът за цесия от 23.10.2014г. не е нищожен на другите сочени от “К.Г.” ЕООД основания - заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави. Каква е целта, която един търговец преследва със създаване на едно дружество, е правно ирелевантна, след като са налице всички предпоставки за възникването му като правен субект.

Не може да се приеме и че договорът за цесия от 23.10.2014г. е развален поради неизпълнение, изразяващо се в неплащане на договореното възнаграждение по него. Това е така, тъй като с последващия анекс от същата дата  -23.10.2014г. страните са преуредили отношенията, като са приели, че цедента „И.“ ЕООД ще заплати цената направо на абонатите по договорите, по които „К.Г.” ЕООД е придобило вземанията. Касае се за допустима новация на облигационната връзка на страните, след която вземането на цесионерът „К.Г.” ЕООД се  явява погасено.

С договор за прехвърляне на вземане от 21.10.2014г. „К.Г.” ЕООД е прехвърлило на „П.М.“ ЕООД вземането си срещу длъжника „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД за сумата от 1200.07 лв., представляваща цедирано вземане по силата на договор за цесия между „КНМ Груп” ООД и Георги Иванов Георгиев ЕГН **********, включващо сума по корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за период от 12.01.2011г. до 06.07.2011г. в обект - находящ се в гр. Добрич, кв. Балик” № 45, вх.В, ап.16, ет.6, аб.№ **********.

С уведомление вх. № 5012926/27.12.18г./л.75/ „К.Г.” ЕООД, чрез законния си представител Петър Колев е уведомило „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД,  че е прехвърлило с договори за цесия от 21.10.2014г. вземанията си, измежду което и това, предмет на осъдителния иск под № 37, в полза на “П.М.” ЕООД.

Въз основа на влязлото в сила решение гр.д. № 10168/2014г. на ВРС за сумата от 1200,07 лв. по молба 07.06.2018г. на “К.Г.” ЕООД е издаден изпълнителен лист. По делото не представен договора за цесия от 21.10.2014г., нито уведомлени за цесията до длъжника.

 

Договорът за цесия от 21.10.2014г. е представен за първи път в настоящото производство /л. 74/. В него е посочено, че “К.Г.” ЕООД, действащо чрез управителя Петър Колев прехвърля на “П.М.” ЕООД вземането си за 1200,07лв., придобито от абоната Георги Георгиев при цена от 1150,07 лв.

Спорният по делото въпрос е кое от двете дружества - „И.” ЕООД и “П.М.” ЕООД, е титуляр на вземане, придобито от “К.Г.” ЕООД с договор за цесия от 28.04.2014г.

От съществено значение в разрешаване на конкуренцията между множество правоприемници, респ. за пораждане на правните последици за новите длъжници и третите лица ще е релевантният съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД момент – съобщаването на цесията от цедента на длъжника. Когато цедираното вземане не е обявено на длъжника, цесията не произвежда действие и вземането не се счита прехвърлено от стария на новия кредитор. В кръга на третите лица следва да се включат длъжникът, правоприемниците на страните и кредиторите на цедента и цесионера.

Когато цесионерите се конкурират помежду си, титуляр на вземането е онзи от тях, за когото цедентът е съобщил на длъжника най-напред. Останалите могат да търсят отговорност от цедента.

Цесията от 21.10.2014г. е действителна, но е породила действие спрямо всички трети лица с уведомяването на длъжника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД на 27.12.2018г. към който момент „К.Г.” ЕООД вече не е бил носител на вземането, тъй като го е прехвърлил на „И.” ЕООД с договор за цесия от 23.10.2010г., за което прехвърляне длъжникът е уведомен на 26.10.2014г. От тази дата титуляр на прехвърленото вземане, както спрямо длъжника, така и спрямо третите лица, вкл. и „П.М.” ЕООД, е „И.” ЕООД въз основа на договора за цесия от 23.10.2014г.

Горният извод на съда се подкрепя и от изявлението на пълномощника на “К.Г.” ЕООД, съдържащо се в уведомлението, достигнало до „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД на 26.10.2014г., което представлява признание на неизгоден факт, че към посочения момент титуляр на вземането е „И.” ЕООД въз основа на договор за цесия от 23.10.2014г.

Идентично признание за съобщаването на цесията се съдържа и в нотариална покана, рег. № 4398/2017, том , № 148 , изпратена от „К.Г.” ЕООД до И.” ЕООД /л.63/

Предвид изложеното, предявеният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, следва да бъде уважен.

При този изход на спора с право на разноски разполага ищцовата страна „И.” ЕООД, чиито размер, според представения списък и ангажираните доказателства, възлиза на 455 лв., от които 40 лева за производството по обезпечение на иска и 15 лева в производството по в.ч.т.д. № 641/2020г. на Окръжен съд – Варна, образувано по частна жалба срещу прекратително определение по настоящото делото. За производстово по ч.гр.д. № 12842/2019г. на ВРС разноските следва да се възложат единствен в тежест на „К.Г.” ЕООД и „П.М.” ЕООД, тъй като „Г.Г.Г.Е.” ЕООД, не е страна в това производство.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

         

ПРИЕМА за установено по предявения от „И.” ЕООД, *** срещу „К.Г.” ЕООД, ***, „П.М.” ЕООД, *** и „Г.Г.Г.Е.” ЕООД, *** иск, че в полза на „И.” ЕООД, *** съществува вземане в размер на 1200.07 лв., произтичащо от сключен на 23.10.2014г. договор за цесия между „К.Г.” ЕООД и „И.” ЕООД, която сума представлява платена без основание стройност на начислена с фактура № **********/30.09.201г. електроенергия след извършена корекция на сметка, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането, което е съдебно установено в производството по гр.д. № 10168/2014г. по описа на Районен съдВарна и е издаден на 13.06.2019г. изпълнителен лист, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.

 

ОСЪЖДА „К.Г.” ЕООД, ***, „П.М.” ЕООД, *** и „Г.Г.Г.Е.” ЕООД, *** ДА ЗАПЛАТЯТ на „И.” ЕООД, *** сумата от 415 лв., представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

ОСЪЖДА „К.Г.” ЕООД, *** и „П.М.” ЕООД, *** ДА ЗАПЛАТЯТ на „И.” ЕООД, *** сумата от 40 лева, представляваща сторени в производството по ч.гр.д. № 12842/2019г. на ВРС  по молба по чл. 390 ГПК съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: