Определение по дело №178/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

Постъпила е възивна жалба вх.№ 440 от 30.03.2010 год. от А.Д. пълномощник на жалбоподателя Б.Ю.Ч. против решение № 23 от 25.02.2010 год. по Г.дело № 213/2009 год. по описа на Мадански районен съд в частта, с която е отхвърлен иска над уважение размер от 25331.60 лева до пълния размер 280000 лева. Развиват се съображения, че по същество всички приети от районен съд обстоятелства и тяхната правна квалификация са законосъобразни, правилни и напълно съответствуват на събраните доказателства. Размерът на обезщетението от 140000 лева е несправедлив за начина, по който е увредено здравето, личността, самочувствието и целия живот на ищеца-жалбоподател. Състоянието му е опасно за живота, вследствие на дихателната недостатъчност се налага да му се прави интубация и апаратна вентилация. Той е неподвижен от кръста надолу и няма тенденция на подобрение.Тежкото увредено физическо здраве на ищеца е необратимо. Увреждането на здравето е свързано с изключително тежки физически и психически страдания и болки, които е претърпял и търпи ежедневно. Той е млад мъж, със семейство, бил е активна личност и на 41 години и тотално обездвижен, неспособен за всякакъв труд и всякаква човешка дейност.

В съдебно заседание възивната жалба се подържа от А.Д. със същите съображения.

Възивната страна не се явява за становище в съдебно заседание. Постъпил е писмен отговор вх.№ 498 от 7.04.2010 год. със становище, че постановеното решение е правилно, законосъобразно и най-вече справедливо. От страна на ищеца е допусната груба небрежност и има съпричиняване по смисъла на чл.201 ал.2 от КТ, което не е отчетено от първоинстанционния С. Видно от длъжностната характеристика ищецът е бил длъжен да обезопаси работното място, извършване на основните операции по закрепване на изработките и управлението на горнището., той е бил длъжен да предвиди признаците за възникване на срутвания предвид дългогодишния си стаж от 16 години. Според проведеното разследване ищецът е допуснал нарушения на чл.33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, както и на чл.32, чл.33, чл.34 и чл.35 от Правилника за безопасност на труда при разработването на рудни и нерудни находища по подземен начин В-01-02-04. Моли да се остави без уважение възивната жалба.

Съдът като взе предвид изложеното в жалбата, становището на възиваемата страна и след преценка на събраните по делото доказателства, намира, че същата е подадена в срок от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено е от компетентен съд съобразно правилата на родовата и местна подсъдност от надлежен състав и в рамките на правораздавателната дейност на съда.

По същество възивната жалба е частично основателна.

Първоинстанционният съд като е постановил решение № 23 от 25.02.2010 год. по Г.дело № 213/2009 год. по описа на Мадански районен съд и е осъдил „. М." Г.М. да заплати на Б.Ю.Ч. на основание чл.200 ал.1 от КТ сумата 25331,60 лева неимуществени вреди причинени от трудова злополука, ведно със законна лихва, считано от 15.09.2007 год. е приел в мотивите си, че на 15.09.2007 год. ищецът е претърпял по време на работа трудова злополука и претърпял множество наранявания и е намалена трайно работоспособността му 100%. Увреждането е причинило и ще причинява неимоверни болки и страдания до края на живота му, като ищецът е парализиран от кръста надолу, не може да се труди и храни самостоятелно, не е в състояние да се грижи за себе си и за семейството си. С оглед степента на търпените болки и страдания и по справедливост съобразно нормата на чл.52 от ЗЗД иска е уважен в размер на 140000 лева, от които е приспаднато полученото застрахователно обезщетение в размер на 114 668.40 лева или са присъдени 25 331,60 лева. Прието е, че няма допусната груба небрежност от ищеца, от негова страна няма допуснати нарушения на правилата за безопасност, той не е съзнавал настъпването на вредоносните последици от своето поведение.

Възивният съд не споделя отчасти мотивите касаещи определяне размера на следващото се обезщетение по справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Бегло са засегнати настъпилите последици причинени от трудовата злополука, че ищецът е парализиран от кръста надолу, не може да се труди и храни самостоятелно и не е в състояние да се грижи за себе си и семейството. Според вещото лице Д.Х. се касае за животозастрашаваща множествена травма, засягаща тялото, крайниците и вътрешни органи довело да животозастрашаващо състояние - шок, остра дихателна недостатъчност, голям зад коремен кръвоизлив, гръбначномозъчна травма, включваща детайлно следните увреди: контузия на гръден кош, контузия на тяло, контузия на Б. дроб двустранно, счупване на ІІ-ІХ ребра вляво, ІІІ-VІІ ребра вдясно, скъсване на диафрагмата, счупване на 3-ти поясен прешлен с плегия на долни райници, тазови резервоари не контролира, задкоремен кръвоизлив, остра дихателна недостатъчност. Направена е по спешност оперативна интервенция - отваряне на гърди, корем, наместване на стопах и слезка, дренаж на плевралната и коремна кухина и поставяне на апарат за белодробна вентилация. Извършена задна транспедикуларна фиксация, поради нагнояване, впоследствие лечение на гнойни усложнения. В М.Г.Кърджали са направени операции за декомпресия на гръбначни коренчета и поради нагнояване впоследствие изрязване на тъкани в областта на гръбначната рана. Претърпял е остри и хронични болки с различна интензивност на различни етапи, като болките са степенувани от леки, умерени, силни, непоносими и ужасяващи, като последните е усещал независимо, че е бил в шок или с неясно съзнанние. Непрекъснато е ползувал силно болкоуспокояващи средства от рода на лидол, морфин, психотропни средства, спазмолитици. През целия период е в състояние на тежък дискомфорт с невъзможност за самообслужване и постоянна нужда от чужда помощ. Бил е сложен на инвалидна количка по средата на 2008 година, като и в момента не може да издържи повече от 1 час на количка. Състоянието му в момента: налице е пълна неподвижност на долни крайници, липсващи коленни и ахилови рефлекси, невъзможна походка, тазови резервоари не контролира, данни за пареза на черва и трудно хранене, операт.цикатрис в поясната част с фистула в областта на счупения прешлен, декубитална рана с големина на мъжка длан в областта на лява глутеална гънка, много дълбока стигаща да фасции и мускули, двата крака с тежка хипотрофия и минимална мускулна маса, не контралира ставите, пълна липса на сетивност. Нуждае се през цялата цаст от денонощието от чужда помощ. Съществуват остатъчни нарушение след лечението. Прогнозата е неблагоприятна и са възможни усложнения в опорно-двигателния апарат, пикочно-полова система - хроничен пиелонефрит, храносмилателна система -илеус, дихателна система - застойни пневмонии, сърдечно съдова система - тромбоза и емболии, сепсис и септикопиемия-нагнояване на няколко органа, свързано с постъпването на бактериални агенти от гнойно огнище в кръвта.. Налице е увредена трудоспособност на 100.

Съдебно-психологичната експертиза дава заключение, че в резултат на злополуката и последствията от нея са се проявили симптоми на вътрешна тревога и депресия, които засилвт интензитета си. Напрегнат, тревожен, подтиснат, песимистично настроен, със затруднения в междуличностните отношения., нарушена комуникация със средата и самоизолацияа. Често е гневен и избухлив. Постепенно се дистанцира, започва да се затваря в себе си, което води до промяна в психичния му статус.

Св.Ч. съпруга на жалбоподателя установява, подробно извършените медицински интервенции, претърпяните болки и страдания, постоянните грижи , често постъпвае в болница, преди злополуката бил майтапчия, сега се затворил, притеснява се когато дойде друг човек, не може да го изкарат навън.

Накратко би могло да се обобщи, че в резултат на рудничната злополука на 15.09.2007 год. ищецът е претърпял животозастрашаваща множествена травма, довела до животозастрашаващо състояние, провеждане на многобройни лечебни терапевтични дейности и постоянно нарастваща интензивност на понесените болки и страдания стигащи до ужасяващи болки, крайно неблагоприятна прогноза за в бъдеще, промяна в психичния му статус, постоянна нужда от чужда помощ и очакване на нови усложнения. Касае се за млад мъж на 41 години със семейство, който е обречен за цял живот на легло без никакви переспективи, а напротив има очакване за усложнения. За така описаното здравословно състояние на ищеца едва ли може да има еквивалент за справедливост по смисъла начл.52 от ЗЗД. И въпреки това, с оглед установената практика на съдилищата и най-вече на ВКС възивният съд счита, че следва да определи сумата 200 000.00 лева обезщетение, което би могло до накъде да възмезди случилото се неописуемо нещастие на ищеца. След като се приспадне полученото застрахователно обезщетение от ищеца в размер на 114 668,40 лева с оглед разпоредбата на чл.200 ал.4 от КТ и присъденото обезщетение от районния съд в размер на 25 331,60 лева, то ще остане за допълнително присъждане на сумата 60 000.00 лева. В този смисъл ще следва да се отмени обжалваното решение за разликата от 140 000.00 лева до 280 000.00 лева.Ще следва да се присъди ДТ върху присъдения размер на обезщетението в размер на 2400 лева в полза на окръжен съд Г.С..

По отношение на поставения въпрос в писмения отговор на „. М." Г.М. за проявена груба небрежност от страна на пострадалия съдът не следва да взема отношение, тъй като в тази част няма възивна жалба.

Поради изложеното възивният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ ршение № 23 от 25.02.2010 год. по Г.дело № 213/2009 год. по описа на Мадански районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения иск по чл.200 ал.1 от КТ за разликата над 140 000.00 лева до 280 000.00 лева и вместо това ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА „. М." Г.Мадат да заплати на Б.Ю.Ч. , с ЕГН * на основание чл.200 ал.1 от КТ сумата 60 000.00 /шестдесет хиляди/ лева неимущественви вреди, ведно със законна лихва, считано от 15.09.2007 год. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „. М." Г.М. да заплати ДТ в полза на Окръжен съд в размерна 2400 /две хиляди и четиристотин/ лева.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.