Решение по дело №10235/2019 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 октомври 2019 г.
Съдия: Константин Калчев Калчев
Дело: 20197060710235
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

161

гр. Велико Търново, 11.10.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 


Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА ДАБКОВА

КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ

 

При участието на секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП Донка Мачева разгледа докладваното от съдия Калчев касационно НАХД № 10235/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания.

 

Образувано е по касационна жалба на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – Велико Търново срещу Решение № 34 от 12.07.2019 г. по НАХД № 48/2019 г. на Районен съд-гр. Елена, с което е отменено НП № 385584-F420632 от 03.12.2018 г. на директора на ТД на НАП гр. Велико Търново. Според касатора обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано, тъй като районният съд неправилно е приложил нормата на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението, състоящо се в неиздаване на данъчен документ, било формално и типично за вида си. В конкретния случай за реализирано през м. януари 2018 г. вътреобщностно придобиване /ВОП/ бил издаден протокол  по чл. 117 от ЗДДС  през месец юни 2018 г., който е бил включен в дневника за продажби за този период, като с неправомерното си бездействие ответникът по касация бил реализирал закъснение от 4 последователни периода. Предвид изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено и НП да бъде потвърдено.

Ответникът по касационната жалба – „Вегетариана - Елена“ ЕООД, гр. Елена, в представен писмен отговор оспорва касационната жалба като недопустима, а по същество – като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба.

 

Настоящият състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима. Неоснователно е възражението за нейното просрочие. Обжалваното решение е съобщено на страните на 12.07.2019 г., а касационната жалба е подадена чрез пощенски оператор на 26.07.2019 г., в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

С Решение № Решение № 34 от 12.07.2019 г. по НАХД № 48/2019 г. на Районен съд-гр. Елена, с което е отменено НП № 385584-F420632 от 03.12.2018 г. на директора на ТД на НАП гр. Велико Търново, с което на „Вегетариана - Елена“ ЕООД, гр. Елена за нарушение по чл. 86, ал. 1 и ал. 2  във връзка с чл. 117, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДС, на основание чл. 182, ал. 1 от същия закон е наложена „имуществена санкция” в размер на 1050 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че събраните доказателства не подкрепяли извода за извършено нарушение на цитираните законови разпоредби, а освен това деянието неправилно е квалифицирано като нарушение по чл. 182, ал. 1 от ЗДДС, а освен това липсвал визирания в закона негативен резултат – да е определен данък в по-малък размер.

Решението на съда е правилно като краен резултат.

Фактите по делото не са били спорни и правилно са установени от въззивния съд:

Ответникът по касация е извършил вътреобщностно придобиване на стоки /портокали и мандарини/ през м. януари 2018 г. на стойност 2757 евро. Няма спор, че за тази доставка дружеството, макар че е лице – платец по глава VІІІ от ЗДДС /чл. 84/ не е издало протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, в който да посочи ДДС като дължим от него данъка и съответно не е включило този протокол в Справката си декларация за този месец. За извършеното ВОП е издаден протокол по чл. 117 от ЗДДС едва на 01.06.2018 г., който документ е отразен в Дневника му за покупки и Дневника му за продажби за този данъчен период като доставка с право на пълен данъчен кредит.

Безспорно е, че по този начин за съответния данъчен период м. януари 2018 г. лицето не е начислило дължимия ДДС по надлежния ред /което изцяло покрива състава на посочените като нарушени разпоредби, противно на становището на въззивния съд/, но е безспорно и че лицето не е упражнило правото си да приспадне данъкът, който е следвало да самоначисли през този данъчен период, а това е станало в последващ момент.

Няма спор по делото и че ако жалбоподателят беше спазил изискването да издаде своевременно и посочи ДДС в протокола по чл. 117, да отрази този протокол в Дневника за продажби и в Дневника за покупки за същия период /да самоначисли данъка и да го приспадне едновременно/, като краен резултат за посочената доставка нямаше да дължи сума на фиска.

Следователно с недекларирането по надлежния ред на ДДС за процесната доставка не се нанася щета на фиска – това е така, защото при правомерно начисляване на данъка и съответно упражняване на правото на неговото приспадане, данъчният резултат за тази доставка би бил идентичен за лицето с този, който то има и при неначисляване и неупражняване на право на приспадане на данъчен кредит.

Именно такива ситуации са регламентирани от привилегирования състав на чл. 180а от ЗДДС, която е следвало да бъде приложена в случая, а не общата разпоредба на чл. 182 от ЗДДС. Това е така, защото единствено по този начин се гарантира принципа на пропорционалността, който е основен за общностната ДДС система, а налагането на санкция с размера на дължимия, но неприспаднат ДДС е прекомерно.

Като е определил погрешно санкционната норма административно- наказващият орган в процесното НП е допуснал съществено нарушение на процедурните правила за съдържанието му /което изисква фактическата обстановка да се субсумира под правилната правна норма/.

С оглед на изложеното, съдът намира, че въззивното решение не страда от пороците, заявени с жалбата, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № Решение № 34 от 12.07.2019 г. по НАХД № 48/2019 г. на Районен съд-гр. Елена.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ :  1.

 

                                                                                        2.