№ 6520
гр. София, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА
при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело №
20231110122602 по описа за 2023 година
Предмет на делото са предявени от *** *** с ЕИК ***, иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ срещу Г. М. Г. – К. с ЕГН ********** /в качеството й на
наследник на Р. И. Н./ за осъждане да заплати сумите както следва : 269,46 лева главница,
начислена за топлоенергия за периода 01.05.2019г. – 01.04.2021г. за потребление в имота ***,
находящ се в гр. ***, както и 59,11 лева мораторна лихва за периода 15.09.2020г. –
05.04.2023г., също сума за дялово разпределение 17,59 лева от 01.03.2020г. до 01.04.2021г.,
ведно с мораторна лихва 4,12 лева за периода 16.05.2020г. – 05.04.2023г. Претендира
законната лихва върху главницата считано от подаването на исковата молба и разноски в
настоящото производство.
Ответната страна, чрез особен представител адв. С. З. оспорва иска,
прави възражения, подробно изложени в отговора, включително за изтекла погасителна
давност без конкретни размери.
Третото лице – помагач на страната на ищеца *** излага, че в посочения период за
цитирания абонатен номер е било изготвено дялово разпределение в съответствие с всички
действащи нормативни актове.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното.
Не се спори, а и от писмените доказателства се установява, че за процесния аб. №
*** с обект ап. ***, находящ се в гр. ***, е осъществявана услуга по топлоподаване. Същата
1
е доставяна при Договор при Общи условия, надлежно публикувани във вестник
„Монитор“, в сила от 11.07.2016г.
Видно от Молба – декларация от Р. И. Н. от 27.10.1992г. /на л. 12 от делото/ е
поискала партидата за жилището *** на посочения адрес да бъде прехвърлена на нейно име.
Р. Н. е починала на *** и единствен нейн наследник по закон е конституираната като
ответник по делото Г. Г. – К. – така в Удостоверение за наследници от 14.06.2023г. на л. 43 от
делото.
По писмените доказателства установяват данни, които ответникът не оспорва – че имотът е
топлоснабден, че е имало валидно дялово разпределение за исковия период, че Общите
условия са надлежно оповестени.
С приетите по делото писмени доказателства /представени от ищеца и ТЛП/ и
експертните заключения /СТЕ и ССЕ/, се установи изпълнение на задълженията на ищеца за
доставка на топлоенергия за посочения период, която не е платена.
Приложен е Договор между ищеца и третото лице – помагач за извършване на
дялово разпределение по чл. 139 от ЗЕ при общи условия – л. 27 и следващите.
Установява се договорна връзка и между Етажната собственост, част от която е и
апартамент на посочения адрес, и дружеството, осъществявало дяловото разпределение –
*** - Договор от 19.09.2002г. на л. 17 и следв. от делото. Същият е сключен въз основа на
Решение на Общото събрание на същата етажната собственост, като е приложен и Протокол
за същото от 05.07.2002г.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни
изводи.
Съдът намира исковете за основателни. Доказано е, че жилищната сграда, в която се намира
топлоснабденият имот, е надлежно присъединена към мрежата на услуги на ищеца. Редовни
са всички измервателни уреди. Не са констатирани нарушения на нормативните изисквания
нито за начисляване, нито за отчитане на претендираното количество. Доказа се още, че
сумите са дължими и не са плащани.
Доказана е и съсобствеността върху имота, за който е начислено вземането, да е на
ответниците при равни квоти, така същите имат качеството на потребител по смисъла на ЗЕ.
Законната лихва се дължи от датата на конституиране на Г. Г. – К. като ответник по делото –
26.06.2023г., а не от подаването на исковата молба.
Изложеният в отговора аргумент за изтекла погасителна давност е недоказан по размер.
Действително същата е три-годишна за периодичните вземания по заплащане на
топлоенергия. Най-старото начислено вземане датира от 01.05.2019г., като фактурата за
същото се изготвя и то става изискуемо 45 дни след като ищцовото дружество публикува на
своята интернет страница това задължение, т.е. считано от 15.06.2019г. /тук е мястото да се
отбележи, че с приемането на Общите условия на потребителите отнапред е известен срокът
2
за плащане, след което по силата на чл. 86 ЗЗД при неплащане изпадат в забава и без
покана/. Исковата молба е подадена на 28.04.2023г. Макар и да има известен период, по-
дълъг от три години преди подаването на заявлението, в който да се претендира вземане от
ищеца, ответната страна не доказа възражението си по размер, простото посочване не
означава доказване. Тук е важно да се отбележи, че с оглед диспозитивното начало съдът не
може да събира и да приема по свой почин доказателства за размера на тези суми.
Позоваването на каквото и да е възражение с погасителен характер /за изтекла давност, за
прихващане, за подобрения и т.н./ без конкретното му доказване не е достатъчно, тъй като
съдът правораздава, а не извършва дейност по калкулация и сметки вместо страната, която
евентуално би се ползвала от доказването на благоприятен за нея факт. Ето защо
възражението е неоснователно и подлежи на отхвърляне.
По разноските
С оглед изхода на спора при заявената претенция на ищеца се дължат сторените разноски:
150,00 лева за държавна такса, 600,00 лева за експертизи, 300,00 лева за особен
представител, както и юрисконсултско възнаграждение 100,00 лева, или общо 1150,00 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и по чл. 86 ЗЗД, Г. М. Г. – К. с ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, ДЪЛЖИ на *** с ЕИК *** сумите: : 269,46 /двеста шестдесет и
девет лв. и 46 стотинки/ лева главница за топлоенергия, ведно със законната лихва считано
от 26.06.2023г. до окончателното й изплащане, 59,11/ петдесет и девет лв. и 11 стотинки/
лева мораторна лихва за периода 15.09.2020г. – 05.04.2023г., главница за дялово
разпределение 17,59 /седемнадесет лв. и 59 стотинки/ лева от 01.03.2020г. до 01.04.2021г.,
ведно със законната лихва считано от 26.06.2023г. до окончателното й изплащане, както и
мораторна лихва 4,12 /четири лв. и 12 стотинки/ лева за периода 16.05.2020г. – 05.04.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. М. Г. – К. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на
*** сумата 1150,00 /хиляда сто и петдесет/ лева разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на *** с ЕИК ***, като трето лице – помагач
на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4