СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
25.06.21г.
Софийски градски съд І-12 състав с:
Председател: Георги
Иванов
Разгледа в съдебно заседание на 27.05.21г. /с участието на секретаря Д.
Цветкова/ гражданско дело № 7706/17г. и констатира следното:
Предявен е иск от М. С. против СРС с правно основание
чл. 2 от ЗОДОВ за сумата 30 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди/.
Претендира се /при условията на и чл. 86 от ЗЗД/ и законна лихва върху посочената
сума /главница/ за периода след 21.04.16г.
Съображенията на страните са изложени по делото.
Не
се спори /макар това обстоятелство да не е конкретно установено по делото с
писмено доказателство/, че:
с определение на СРС /постановено в рамките на производството по ч.г.д. № 13929/15г./ е било
разпоредено – принудително довеждане на ищеца /с оглед лично явяване и
присъствие в съдебно заседание; в рамките на производство по чл. 427 от НПК - чл.
432 от НПК във връзка с чл. 89 от НК – чл. 92 от НК/ и, че: разпореждането на
съда е било изпълнено реално /действително, фактически/.
Исковете
/главен и акцесорен/ са неоснователни:
От
една страна:
Описаните
от ищеца обстоятелства /фактическа обстановка/ не попадат в нито една от
изчерпателно изброените хипотези в разпоредбата на чл. 2 от ЗОДОВ. Тези
/същите/ обстоятелства /от друга страна/ попадат в обхвата на изключението по
чл. 5, пар. 1, б. „б“ от КЗПЧОС, преценено в контекста на правилата по чл. 430,
ал. 3 от НПК във връзка с чл. 71, ал. 1, предл. – последно от НПК, които текстове
/преценени в съвкупност/ изрично позволяват на съдебен орган /в това число и по
своя лична преценка – съобразно конкретните обстоятелства по съответното дело/
да постанови – принудително довеждане на подсъдим /или на лице, спрямо което се
иска прилагане на принудителни медицински мерки/ в съдебната зала.
В
такава хипотеза /с оглед изложеното/ следва да се направи извод, че процесното
/атакуваното/ действие /акт/ на съда не е било предприето /постановено/ в
противоречие с процесуалния закон НПК /съответно правилата на ЗОДОВ и КЗПЧОС/.
Този факт /посоченото обстоятелство/ е констатирано изрично /и конкретно/ и от
СГС - в рамките на производството по в.н.ч.д. № 5536/17г. /където също -
многократно е било разпореждано принудително довеждане на ищеца – заради
процесуалното му бездействие/ в рамките на който процес е бил осъществен въззивен
- инстанционен контрол на определението на СРС по ч.г.д. № 13929/15г. /като въззивната
инстанция е приела конкретно и изрично, че: действията и актовете на СРС –
конкретно в частта досежно постановеното принудително довеждане на ищеца - са
били предприети и постановени в съответствие с процесуалните правила по НПК,
както и, че: първоинстанционният съд е положил „изключително сериозни
процесуални усилия“ с оглед установяване на всички релевантни за делото
обстоятелства; за установяване на обективната истина/.
С
оглед изложеното: исковете /главен и акцесорен/ следва да бъдат - отхвърлени.
Исковете
биха се явили неоснователни и в хипотезата на чл. 49 от ЗЗД:
Принципно:
Председателят
на състава намира, че правилността и законосъобразността в действията и
актовете на съдебен орган – могат да бъдат проверявани единствено в рамките на
съответен инстанционен контрол, а отговорността на такъв орган може да бъде
ангажирана единствено по реда на специалния ЗОДОВ /в изрично и изчерпателно
посочените в този закон случаи/, но не и по реда на общия ЗЗД – предвид
изричната забрана по чл. 132 от КРБ /която разпростира действието си и спрямо
конкретния магистрат в хипотезата на чл. 45 от ЗЗД, и спрямо работодателя му в
хипотезата на чл. 49 от ЗЗД/. Съдът не споделя обратната съдебна практика
/обоснована с правилото на чл. 7 от КРБ/ доколкото - този законов текст се
явява приложим само за останалите случаи - при които не е налице забраната по чл.
132 от КРБ. Независимо от това – искът /дори и заявен в хипотезата на чл. 49 от ЗЗД/ би се явил неоснователен /предвид горните съображения, обосноваващи извода
за отсъствие на противоправност в действията и актовете на първоинстанционния
съдия -по смисъла на чл. 45 от ЗЗД/.
На
последно място:
Ответникът
/СРС/ принципно не се явява легитимиран /в материално-правен аспект/ да носи
отговорност за действията на службата за охрана към съдебната власт /по
фактическото изпълнение на процесното принудително довеждане/.
С
оглед изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете /с правно основание чл. 2 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД/ на М.М.С.
ЕГН ********** против Софийски районен съд.
ОСЪЖДА М.М.С. да плати на Софийски районен съд 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение /на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата към него
във връзка с чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ/.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Председател: