Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 21.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВИКТОР
АТАНАСОВ
АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Павлина Петрова и в присъствието на прокурор Василева от ОП-Кърджали, като разгледа докладваното от съдия Шефки канд №77 по описа на КАС за
2020 г., и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН, във вр. с чл.
208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба
от Община Черноочене, чрез кмета на общината, против Решение №120/22.05.2020 г., постановено по анд №210/2020 г., по описа на Районен
съд – Кърджали. Касаторът намира оспореното
решение за незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния
закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Твърди, че в
случая АУАН е бил съставен след изтичане на срока по чл.34, ал.1 ЗАНН и това не
било взето предвид при постановяване на оспореното решение. Сочи и нарушение на
чл.43, ал.4 ЗАНН, както и на чл.40, ал.3 от ЗАНН, тъй като АУАН не бил предявен
на кмета на община Черноочене и не бил съставен в присъствието на надлежните
свидетели. В тази връзка, намира за необоснован извода на районния съд за липса
на съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Счита също, че размерът на наложената санкция е необоснован и не
съответства на описаното деяние. Иска отмяна на оспореното
решение, както и на потвърденото с него наказателно постановление. Алтернативно, прави искане за отмяна на решението и изменение
на наказателното постановление, като
се намали размерът на наложената санкция от 3 000 лв. на 1 000 лв.
Ответникът
по касация – Заместник председател на Държавна агенция по метрологичен
и технически надзор - гр.София,
редовно призован,
не взема становище по
касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали дава
заключение за неоснователност на касационната жалба, респ., за законосъобразност на
оспореното решение.
Административният съд,
след като извърши проверка
на обжалваното решение, във връзка със
сочените в жалбата пороци на решението, както и по отношение на указаните в чл.218, ал.2 от АПК, за спазването на които съдът следи
служебно, констатира следното:
Касационната жалба е допустима - постъпила
е в срок, и е подадена от надлежно легитимирано лице
- страна по анд №210/2020 г., по описа на Районен съд – Кърджали, а по същество
е частично основателна.
С обжалваното решение, районният съд
е потвърдил Наказателно постановление № НЯСС-260/30.12.2019
г., издадено от зам.-председателя на ДАМТН - гр.София, с което на основание чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, на Община Черноочене, представлявана от
кмета на общината - А. А. О., е наложено административно
наказание „имуществена санкция" в размер
на 3 000 лв.,
за неизпълнение на задължение
по чл.190а, ал.2, вр. с чл.190а, ал.1, т.З от Закона за водите /ЗВ/. В решението си, предвид събраните
по делото доказателства,
районният съд е приел за
установено, че жалбоподателят е осъществил вмененото
му административно нарушение, защото, като собственик на язовир
„***“
и адресат на
задължително предписание по чл.190а,
ал.1, т.З от ЗВ, не изпълнил
последното предписание в определения му срок. При извършената служебна проверка, районният съд не констатирал и нарушения на процесуалните правила или материалния
закон, които да съставляват основание за отмяна
на наказателното постановление.
В случая,
видно от съдържанието на АУАН и НП, касаторът,
като собственик на язовир
„***“, е наказан
нарушение на чл.200, ал.1,
т.39 ЗВ, за това,
че не е изпълнил задължение по чл.190а, ал.2 ЗВ, а
именно: предписание по чл.190а, ал.1,
т.3 ЗВ, съдържащо се в констативен
протокол №***/*** г. на Главна дирекция „НЯСС“, свързано с извършване на ремонтно-възстановителни работи
по бързотока на язовира, с цел привеждането му в
техническа изправност, със срок на изпълнение -27.05.2019 г.
Видно от приложения АПОС №498/29.10.2009 г., Община Черноочене
е собственик на процесния водоем.
С разпоредбата
на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, е предвидено
наказание глоба, съответно имуществена санкция от
1 000 до 20 000 лв.,
освен ако не подлежи на по-тежко наказание,
за физическото или юридическото лице, което
не изпълни предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 5
или задължение по чл. 190а, ал. 2 ЗВ.
С т.V.2 на констативен протокол №***/*** г.,
във връзка с проверка, извършена на 22.03.2019 г. от служители на ГД „Надзор на язовирните стени
съоръженията към тях“, на основание чл.190а, ал.1, т.3 ЗВ, на собственика на язовира е предписано,
в срок до 27.05.2019 г., да извърши ремонтно-възстановителни работи
по бързотока, с цел привеждането му в техническа
изправност. На 14.06.2019 г, служителите И. и К. установили, че горното
предписание не било изпълнено от адресата. Така установеното
неизпълнение било отразено в т. IV.2 на констативен протокол №***/***
г.
По делото не са
представени никакви доказателства от страна на собственика, че е изпълнил
дадените му предписания по
извършването на ремонтно-възстановителни
работи по бързотока и привеждането му в техническа
изправност, задължителни за изпълнение,
съгласно чл.190а, ал.2 ЗВ. При така установеното,
правилно РС е
приел, че дружеството е нарушило
разпоредбата на чл.200, ал.1,
т.39 ЗВ.
Настоящата инстанция намира
за неоснователни възраженията на касатора, за допуснато нарушение на чл.34, ал.1 ЗАНН. Според отразеното в констативен протокол №***/***
г., срокът за изпълнение на даденото предписание е бил
до 27.05.2019 г. Неизпълнението на предписанието
в този срок означава, че от следващата дата, а именно - от 28.05.2019 г. дружеството
вече е в нарушение, а нарушителят е известен. От този
момент е започнал да тече и тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, за
образуване на административнонаказателно производство
чрез съставянето на АУАН, В случая, АУАН е съставен на 12.08.2019 г. и този 3 –
месечен срок е спазен, тъй като нарушението и нарушителят са открити на 28.05.2019 г.
Неоснователни са и твърденията на касатора, че съставеният
АУАН не
бил предявен по надлежния
ред на кмета
на община Черноочене.
Установи се по делото,
че на 01.08.2019 г., в деловодството на
Общинска администрация-
Черноочене е постъпила покана за съставяне
на акт за
установяване на административно нарушение по Закона за
водите, отправена до кмета на общината, във връзка с неизпълнение на предписанието за извършване на
ремонтно-възстановителни
работи по бързотока на язовир „***“, изходяща от ГД „НЯСС“, РО“ЮБ“.
АУАН е съставен при хипотезата на чл.40, ал.2 ЗАНН. Т.е., след като нарушителят е бил поканен и не
се е явил на определената в поканата дата. Според показанията
на свидетелите: И. – актосъставител, К. - свидетел при установяване на нарушението и съставянето на акта и К. – свидетел по съставянето на акта, на 20.08.2019г., след съставянето
на АУАН, актосъставителят и св.К., запознали кмета на общината с неговото съдържание, но последният отказал да подпише и приеме
акта, като този отказ бил оформен с подписа
на лицето Т. В. К., с надлежно отбелязани
три имена и адрес, каквито са и изискванията на чл.43, ал.2 ЗАНН.
Не се установи и твърдяното в касационната жалба нарушение на
чл.40, ал.3 ЗАНН, тъй като процесният АУАН е съставен в присъствието на двама свидетели, единият от които Д. К. - свидетел при установяване на нарушението и съставянето на акта, а другият - М. К. – свидетел по съставянето на акта, като последните обстоятелства са надлежно отбелязани в акта.
При така установеното, правилно
е била ангажирана административнанаказателната
отговорност на касатора за описаното в НП нарушение.
Административният съд
намира обаче, че така наложеното наказание е завишено по размер.
В случая, размерът на санкцията е определен от наказващия
орган и потвърден от районния съд,
без да са
изложени конкретни мотиви, обосноваващи, както решението на наказващия орган
да наложи санкция в завишен размер, така и това на
районния съд, поради което НП, респ. оспореното решение се явяват необосновани в частта, касаеща размера на
наложената санкция. С оглед, описаните
в АУАН и в НП обстоятелства, при
които е допуснато нарушението и последиците от него, съдът
намира, че размерът на наложената
санкция следва да бъде намален,
като се наложи
такава в минималния, предвиден в закона размер, а именно: „имуществена
санкция“ в размер на 1 000 лв.
Предвид
изложеното,
касационната
инстанция намира, че оспореното решение следва да бъде
отменено в частта, касаеща
размера на наложеното наказание, като в съответствие с горното се измени и наказателното постановление, предмет на производството
пред РС-Кърджали.
Мотивиран така,
и на основание чл.222, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №120/22.05.2020 г., постановено по анд №210/2020
г., по описа на Районен съд – Кърджали, в частта, в която е потвърден размерът на наложеното наказание по Наказателно постановление № НЯСС-260/30.12.2019
г., издадено от зам.-председателя на ДАМТН - гр.София, вместо което п
о с т а н о в я в а:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №
НЯСС-260/30.12.2019
г., издадено от зам.-председателя на ДАМТН - гр.София,
с
което на основание чл.200,
ал.1, т.39
от ЗВ,
на Община Черноочене е наложено административно наказание „имуществена санкция" в размер
на 3 000 лв.,
за неизпълнение на задължение
по чл.190а, ал.2, вр. с чл.190а, ал.1, т.З от ЗВ, като намалява размера на наложената „имуществена
санкция" на 1 000
лв.
ОСТАВЯ
В СИЛА решението,
в останалата му част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.