Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 04.02.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на двадесет
и шести януари
две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Председател: П. АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 16932 по описа
за 2017 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Д.Д.Г.,
Д.Г.М. и М.Г.М. срещу З. „А.И.” АД, с която са предявени активно, субективно и
обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ,
в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищците твърдят, че Д.Д.Г. е съпруга, а Д.Г.М. и М.Г.М. са деца на починалия,
вследствие на ПТПГ. М.Г. на 55 години. Поддържат, че на 23.11.2016 г. около
06,50 ч. на път ІІ-48 км при движение в посока от гр. Котел за гр. Омуртаг, се
движел товарен автомобил „Скания“ с рег. № *******с
прикачено полуремарке с рег. № *******, управляван от
водача П.А.П., който нарушил правилата за движение по пътищата, като в зоната
на остър десен завой частично навлязъл в насрещната пътна лента и с лявата
средна част на полуремаркето блъснал правомерно
движещият се в собствената си лента товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“ с рег.
№ *******, управляван отГ. М.Г., вследствие на което
била причинена смъртта на последния. Твърди се, че по случая е образувано
н.о.х.д. № 209/17 г. по описа на ОС-Търговище, което не е приключило с
окончателен съдебен акт. Твърди се, че вина за настъпилото произшествие има
водача П.А.П., както и че съществува пряка причинна връзка между деянието на
водача и причинената смъртта наГ. М.Г.. Поддържа се,
че увреждащият товарен автомобил има валидно сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество с полица № BG/33/116002866402
от 08.11.2016 г., валидна от 14.11.2016 г. до 13.11.2017 г. Поддържа се, че починалиятГ. М. бил стожер на семейството, който ги крепял
и свързвал, бил изключително трудолюбив, жизнен и активен, опора за семейството
си, всички разчитали на него и се радвали на неговите грижи и морална подкрепа.
Твърди се, че несвоевременната, неочаквана и безвъзвратна загуба наГ. е особено трагично обстоятелство, което завинаги
променя живота на семейството. Мъката е огромна и не може да бъде компенсирана
с нищо. Огромната морална загуба се отразява на психическото и физическото
здраве на ищците.
Твърди се, че ищците са провели
процедурата по чл.380 КЗ, но до момента ответникът не е изплатил
застрахователно обезщетение.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати на ищците сумата от по 200 000 лв. за
всеки един ищец, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от
ищците неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на техния съпруг и бащаГ. М.Г., вследствие на ПТП, настъпило на 23.11.2016 г.
на път ІІ-48 км при движение в посока от гр. Котел за гр. Омуртаг, виновно
причинено от водача на товарен автомобил „Скания“ с
рег. № *******с прикачено полуремарке с рег. № *******,
чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при З. „А.И.” АД с полица BG/33/116002866402 от 08.11.2016 г.,
валидна от 14.11.2016 г. до 13.11.2017 г., ведно със законната лихва върху сумите,
считано от 01.12.2016 г. до окончателното изплащане на сумите. Претендират се
направените разноски, включително и адвокатско възнаграждение на основание
чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, заедно с начислен ДДС.
Такива са исковите претенции,
съобразно допуснатите с протоколни определения, съответно от 28.01.2020 г. и от
26.01.2021 г. изменения на исковите претенции, включително и по отношение на
началния период на претендираните лихви.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез адвокатско дружество „Д.и Д.“, надлежно
упълномощено с пълномощно приложено към отговора.
Оспорва изцяло предявените срещу
дружеството искове по основание и размер.
По същество оспорва изцяло
твърденията, изложени в исковата молба във връзка с механизма на осъществяване
на твърдяното ПТП, както и твърдението, че произшествието е настъпило по вина
на водача П.А.П. при управление на товарен автомобил „Скания“
с рег. № *******с прикачено полуремарке с рег. № *******,
който нарушил правилата за движение по пътищата. Твърди, че водачът П. не е
навлязъл в лентата за насрещно движение и че преди удара не се е движил със
скорост по-голяма от 50 км/ч. Твърди, че единствената причина за настъпилото
ПТП е движението на автомобил „Ситроен Джъмпер“, управляван от пострадалия със
скорост повече от 101 км/ч, в населено място при максимално разрешена такава от
50 км/ч., и навлизането му в насрещната лента за движение. Оспорва наличието на
причинна връзка. При условията на евентуалност твърди съпричиняване от страна
на пострадалия. Твърди, че пострадалият към датата на ПТП е бил лишен от право
да управлява МПС, алтернативно, че не е имал нужната правоспособност и
квалификация за управление на товарен автомобил, има множество нарушения на ЗДвП,
за което са му налагани наказания, което е допринесло за настъпване на ПТП, а
оттам и за настъпилия вредоносен резултат. Оспорва вида, тежестта и размера на
твърдените като причинени на ищците неимуществени вреди. Оспорва размера на
предявените искове като прекомерно и неоснователно завишени. Оспорва иска за
лихви с твърдението, че такива се дължат не от датата на събитието, а от
изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищците депозират допълнителна искова молба. Оспорват искането за спиране на
производството по делото като неоснователно. Оспорват всички възражения на
ответника като незаконосъобразни, неоснователни и недоказани. Оспорват като
неоснователно и недоказано възражението за съпричиняване. Оспорват възражението
за недължимост на лихва, като считат че такава се
дължи от 30.11.2016 г.-датата на която изтича срокът по чл.429, ал.3 от КЗ във
връзка с чл.430, ал.1 КЗ.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК
ответникът е депозирал допълнителен отговор, с който поддържа всички си възражения,
оспорвания, твърдения и доказателствени искания.
В съдебно
заседание ищците поддържат исковете чрез своя процесуален представител. Адвокат
К. претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА с
начислено ДДС. Заявява възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на
претендираното от ответника адвокатско възнаграждение, евентуално недължимост поради липса на доказателства за изплащането му.
Ответникът
в съдебно заседание чрез процесуалните си представители оспорва исковете и моли
съда да ги отхвърли, при условията на евентуалност моли съда да приеме, че е
налице съпричиняване от страна на пострадалия поне на 90%. Оспорва увеличената
част от исковата претенция като погасена по давност, както и претенцията за
лихва върху тази увеличена част. Подробни съображения излага в писмени бележки
представени по делото. Претендира направените по делото разноски, за което
представя списък по чл.80 от ГПК.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
С влязла в сила в хода на
настоящото производство на 30.07.2020 г. Присъда, постановена на 08.02.2019 г.
по н.о.х.д. № 209/2017 г. по описа на Окръжен съд-Търговище, П.А.П. е признат
за виновен в това, че на 23.11.2016 г. около 6,55 часа на второкласен път II-48 гр. Котел-гр. Омуртаг на км 12+600, в близост до
ресторант „Демта“-с. Зелена Морава, Община Омуртаг,
при управление на товарен автомобил „Скания“ с рег. №
*******с прикачено полуремарке с рег. № *******,
собственост на „С.Т.“ ЕООД-гр. *** е нарушил правилата за движение-чл.16, ал.1,
т.1, чл.21, ал.1 от ЗДвП, като управлявал товарния автомобил със скорост над
разрешената за пътния участък, а именно: 60 км/ч и управляваното от него полуремарке навлязло в лентата за насрещно движение и по
непредпазливост причинил смъртта наГ. М.Г., който
управлявал товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“ с рег. № *******.
От приетото по делото
удостоверение за наследници изх. № 13500 от 28.11.2016 г. на Община Търговище,
се установява, че ищцата Д.Д.Г. е съпруга, а ищците М.Г.М.
и Д.Г.М. са съответно: син и дъщеря на пострадалияГ. М.Г..
Между страните не се е спорило, че към датата
на настъпване на произшествието, по отношение на товарен автомобил „Скания“ с рег. № *******с прикачено полуремарке
с рег. № ******* е имало активна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника, сключена със застрахователна полица „Гражданска
отговорност“ № BG/33/116002866402 от 08.11.2016 г., валидна от 14.11.2016 г. до
13.11.2017 г., както и че смъртта наГ. М.Г. е
настъпила в пряка причинна връзка от процесното ПТП.
От протокол за оглед и
свидетелските показания на П.А.П. се установява, че пострадалият Г. е
управлявал товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“ със скорост от порядъка на 100
км/ч, при разрешена скорост в населено място от 50 км/ч, а с показанията на
свидетеля Т.И.Х. се установява, че водачът Г. е бил с поставен предпазен колан.
Свидетелят установява, че водачът Г. бил много зле притиснат и увиснал на една
страна върху колана, наложило се да се разреже буса, за да се освободи трупа на
пострадалия.
Заключението на приетата по делото комплексна
СМЕ и САТЕ, изготвено от вещите лица д-р А.Т.М. и инж. Ж. Х. Е. е оспорена от
ищците. Съдът не кредитира това заключение, тъй като същото е в пълно
противоречие, относно механизъм на настъпване на произшествието и причините за
това, установени с влязла в сила присъда на наказателен съд, която на основание
чл.300 от ГПК е задължителна за настоящия съдебен състав, относно установеното
в наказателното производство виновно и противоправно поведение на водача П.А.П.
и настъпилата в пряка причинна връзка от това поведение смърт наГ. М.Г..
По същата причина съдът не
кредитира и повторната експертиза, изготвена от вещото лице Д., също оспорена
от ищците, доколкото повторната експертиза преповтаря изводите на първоначално
приетата по делото.
От показанията на разпитания
свидетел В.Й.В., се установява, че познава починалияГ.
от ученическите години и са приятелски семейства. Свидетелят установява, чеГ. живеел заедно с децата и съпругата си. Момиченцето е
глухонямо дете, а съпругата му била преподавателка в училище.Г. бил всеотдаен
баща, особено след като се случил проблема с дъщеричката му, тогава изцяло се
отдал на детето си и на семейството. В семейството наГ.
отношенията били много близки. Близките му приемат много тежко загубата,
особено съпругата му. Тя се променила като човек, затворила се в себе си. Дъщерята
наГ., когато разбере, че става въпрос за него
постоянно плаче, жалва се и го показва с жестове. Съпругата наГ.,
в съботен ден закъснее ли в магазина, свидетелят знае, че е на гробищата.
Постоянно тъгува и още не е махнала черното, въпреки че са минали повече от три
години. Не е лесно и на сина наГ., защото той се бори
с всичко, грижи се за цялото семейство и за сестричката си, и за майка си.
Свидетелят В.П.Н.установява, че
за инцидента сГ. разбрал в същия ден от сина му,
който бил много разстроен, плачел и все още не можел да осъзнае какво е
станало. Установява, чеГ. бил много добър
човек-помагал на семейството си и на хората. Семейството му се състояло от
съпругата му, син и дъщеря, а също и майката на жена му. Всички те били много
близки, на всеки празник били заедно, заедно ходели на почивки. Закон било
вечер да вечерят заедно. Много силна връзка. Със съпругата си са заедно от над
30 години, разбира ли се много добре, работели в една насока, тя го подкрепяла
в бизнеса. Съпругата наГ. имала здравословни проблеми
и той винаги се е грижел за нея, както и за глухонямата им дъщеря. Семейството наГ. все още не е приело загубата му. Тъжат много, скърбят,
ходят непрекъснато на гробища, много им е трудно без него. Дори когато се
събират и са заедно някъде, продължават да говорят за него, скърбят, плачат.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите в обсъдената им по-горе част. Същите са дадени добросъвестно,
логични са, последователни, кореспондират със събраните по делото писмени
доказателства.
На 20.09.2017 г. ищците предявили
пред ответника претенция за изплащане на застрахователни обезщетения, но такива
до момента не са изплатени. В хода на настоящото производство ищците не
доказаха, собственикът на увреждащия автомобил да е уведомил застрахователя на
по-ранна от 20.09.2017 г. дата. Обяснението дадено от собственика на увреждащия
автомобил, няма доказателствена стойност, доколкото същото представлява на
практика свидетелски показания, събрани не по предвидения в ГПК ред. На
основание чл.430, ал.1, т.2 от КЗ застрахованият е длъжен във връзка с неговата
гражданска отговорност в срок до 7 работни дни да уведоми застрахователя за
настъпване на застрахователно събитие. Законът не въвежда задължителна форма и
начин по който това трябва да бъде извършено, т.е. уведомлението може да бъде и
устно (например по телефона), но с оглед доказването му, което е в тежест на ищците,
препоръчителна е писмената форма, доколкото в настоящия случай застрахователят
оспорва изрично да е уведомяван по-рано.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От правна страна предявените искове за заплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, съдът
квалифицира по чл.432, ал.1
от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявените искове са процесуално допустими.
На 20.09.2017 г. ищците са предявили извънсъдебно претенциите си пред
ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496, ал.1
от КЗ, изтекъл на 20.12.2017 г. ответникът не е заплатил застрахователно
обезщетение. Настоящите искове са предявени в съда на 29.12.2017 г. и в този
смисъл се явяват процесуално допустими.
По същество на предявените искове.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността
на делинквента. За да
се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал.
1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането
да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя.
Наред с това следва да са
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.
45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност
на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Безспорно делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 23.11.2016
г. между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС.
Съобразно чл.300 ГПК
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за съда, разглеждащ
гражданско правните последици от конкретно деяние, но само относно това, дали
то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен,
поради което съдът приема, че деянието, авторството и виновното поведение на
водача П.А.П. и настъпилата в пряка причинно-следствена връзка с това поведение
смърт наГ. М.Г. са установени в настоящия процес с
влязлата на 30.07.2020 г. Присъда, постановена на 08.02.2019 г. по н.о.х.д. № 209/2017 г. по описа на
Окръжен съд-Търговище.
Безспорно с
обсъдените по-горе писмени и гласни доказателства, се установяват елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена вреда-причинена смърт на съпруга и бащата на
ищците.
Въпреки разпределената му
доказателствена тежест, ответникът не доказа главно и пълно възраженията си за
принос от страна на пострадалия Г..
Ответникът не доказа твърдението
си, че управлявания от пострадалия товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“ е
навлязъл в лентата за насрещно движение. Това твърдение ответникът поддържа и
писмените си бележки, твърдейки че ако пострадалият се е движил с разрешената
за този пътен участък скорост от 50 км/ч, не би навлязъл в насрещната лента за
движение, нямало да има и ПТП.
Тези твърдения на ответника и
възприетия от тях механизъм на настъпване на процесното
ПТП в пълно противоречие с приетия механизъм в наказателното производство, е
изцяло опроверган от влязлата в сила присъда, с която се установява, че причина
за настъпилото ПТП е навлизането на товарен автомобил „Скания“,
а не на товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“, в насрещната лента за движение,
както и че мястото на удара между двата автомобила е в лентата на движение на
управлявания от пострадалия товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“, тъй като в
този момент управляваната от водача П. товарна композиция „Скания“
с прикачено полуремарке е била в средната част на
пътното платно, заемащ и част от лявата лента за движение. Както съдът изрично
е указал на страните в проведеното на 26.01.2021 г. открито съдебно заседание,
установената вина и механизъм на настъпване на произшествието като елементи от
състава на престъплението, за което е осъден виновния водач, са задължителни за
гражданския съд, който не може да приеме нещо различно и противоречащо напълно
на установеното в наказателното производство. Поради тази причина настоящият
съдебен състав не може да приеме за установен механизма, описан от ответника в
писмените му бележки.
Твърдението на ответника, че
пострадалият е пътувал без поставен предпазен колан, също категорично се
опровергава от показанията на свидетеля Т.И.Х.-***, пристигнал на
местопроизшествието след подаден сигнал, който установява, че водачът Г. е бил
с поставен предпазен колан, тъй като свидетелят видял, че Г. бил много зле
притиснат и увиснал на една страна върху колана.
По отношение на твърдението, че
пострадалият е управлявал товарния автомобил със скорост значително надвишаваща
разрешената за пътния участък. Безспорно с доказателствата по делото се
установява, че тази скорост е била от порядъка на 100 км/ч, при разрешена 50
км/ч. Това нарушение обаче само по себе си не е достатъчно да обоснове извод за
принос, доколкото ответникът не е ангажирал доказателства относно обстоятелството,
ако пострадалият беше управлявал превозното средство със скорост от 50 км/ч, то
каква би била опасната зона за спиране и в този случай същият би ли имал
техническата възможност да предотврати процесното ПТП от момента, от който е
имал обективна възможност да възприеме опасността, посредством аварийно спиране
или по друг начин. Няма и отговор на въпроса в кой момент управляваният с
висока скорост от пострадалия автомобил би загубил напречна устойчивост, преди
удара или след него. Отговорът и установяването на значителен принос от
пострадалия в наказателното производство, включително и посредством приетите
заключения на експертизи, не обвързва настоящия съдебен състав, доколкото
доказателствата не са събрани по предвидения в ГПК ред и доколкото приносът не
е елемент от състава на престъплението, за което е налице влязла в сила присъда.
И двете експертизи събрани пред
настоящия съдебен състав и оспорени от ищците отговарят, че при движение със
скорост от 50 км/ч товарен автомобил "Ситроен Джъмпер“ не би загубил
напречната си устойчивост и двете МПС биха се разминали безконфликтно. Съдът
обаче не кредитира този извод на експертизата, доколкото той изначално почива
на приетото от експертите, че причина за настъпване на произшествието са
субективните действия на водача на товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“, който
при движението в лява за него хоризонтална крива със скорост надвишаваща
критичната, загубва управлението над автомобила и навлиза в лентата за насрещно
движение, който извод както вече бе посочено по-горе е в пълно противоречие с
установеното с влязлата в сила присъда.
По въпроса относно предпоставките
за намаляване на обезщетението за вреди при принос на пострадалия съществува
задължителна практика на ВС и ВКС - ППВС № 17/1963 г. и множество решения,
постановени по реда на чл.290 на ГПК, съобразно която приложението на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на категорично доказани в процеса действия
или бездействия на пострадалия, с които той обективно е създал предпоставки за
настъпване на увреждането. При предявен пряк иск с правно основание чл. 432 КЗ
и с оглед разпределението на тежестта на доказване в процеса, ответникът следва
да докаже при условие на пълно главно доказване приноса на пострадалия за
настъпване на резултата и не би могло този принос да се отчита от съда въз
основа на предположения.
Ето защо и доколкото с
ангажираните по делото доказателства ответникът не доказа главно и пълно, че в
пряка причинна връзка от поведението на пострадалия, а именно: управление на
превозно средство със скорост над разрешената, е настъпило процесното ПТП, то и
това възражение за принос следва да бъде отхвърлено като недоказано.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие
в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното
настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са
в резултат от покрит риск по
застраховката "Гражданска
отговорност", са безспорно установени.
По отношение на размера на
предявените искове за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта
и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат
стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът
и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията,
дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на
съответния етап от развитие на
обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Претърпените от ищците
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от по 150 000 лв., поради
което и предявените искове за разликата над сумите от по 150 000 лв. до пълния претендиран размер от по 200 000
лв. следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Неоснователно е
възражението на ответника, че вземането на ищците за увеличената част от
исковете за главница е погасено по давност. На основание чл.378, ал.2 от КЗ,
правата и задълженията по
преки искове по застраховки "Гражданска отговорност" по т. 10 - 13,
раздел II, буква "А" от приложение № 1 във връзка със
застрахователното обезщетение или сума се погасяват с 5-годишна давност,
считано от датата на настъпване на застрахователното събитие. Процесното
застрахователно събитие е настъпило на 23.11.2016 г., следователно 5-годишната
давност изтича на 23.11.2021 г., а увеличението на исковете е допуснато на
26.01.2021 г., т.е. преди изчитането на петгодишния срок.
При определяне на размера на
застрахователните обезщетения съдът съобразява и взема предвид характера,
силата, интензитета и продължителността на търпените от ищците
след смъртта на техния съпруг и баща болки и страдания,
отчита степента на преживяваните от тях отрицателни
емоции, и близката връзка, привързаността между съпрузите, както между бащата и децата му, отчита и депресираното състояние на ищците след
трагедията. Ищците са загубили съпруг и баща, който към деня на
смъртта си е бил само на
55 години. Загубата за първата ищца е още
по-силна, включително и предвид обстоятелството, че същата е живяла заедно със
съпруга си над 30 години.
Болките и страдания, които ищците ще
продължат да изпитват от загубата,
трябва да бъдат отчетени при определяне размера на дължимите застрахователни обезщетения. Като изхожда от установените по делото факти, относно
действително претърпените болки и страдания от ищците, вследствие търпените
от тях болки
и страдания, изведени както от доказателствата
по делото, така и на база
съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав намира, че определените по-горе
обезщетения не са завишени
по своя размер,
спрямо действително установените по делото факти и не противоречат на принципа на
справедливостта.
Предвид основателността и
доказаността на главните претенции, основателни и доказани са акцесорните искове
с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.
Съгласно разпоредбите на чл.493,
ал.1, т.5 във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 от КЗ в
застрахователното обезщетение се включват пропуснати ползи, които представляват
пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на ал. 3, където е предвидено, че лихвите за забава на застрахования
по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице – която от двете дати е най-ранна.
Настоящият съдебен състав приема,
че нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ е приложима само в хипотезата на
доброволно уреждане на отношенията между страните.
Следователно и доколкото по
делото няма доказателства застрахованият да е уведомил ответното дружество за
настъпване на застрахователното събитие /ищците не доказаха това свое твърдение
по съображения изложени по-горе в настоящото решение/, то лихва следва да се
присъди от датата на предявяване на застрахователната претенция от увредените
лица, която в случая е 20.09.2017 г.
Предвид горното исковете за
заплащане на законна лихва за периода от 01.12.2016 г. до 19.09.2017 г. следва
да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Неоснователно е и възражението на
ответника, че исковете за лихва върху увеличените части от главните искове са
погасени с изтичането на 3 годишна давност.
Първоначално исковете са били
предявени като частични за сумите от по 25 500 лв. от общо сумите по 200 000
лв. С молба от 09.12.2019 г. ищците са увеличили предявените от тях искове на
сумите от по 160 000 лв. частично от сумите по 200 000 лв., ведно със законната
лихва от 01.12.2016 г. Към тази дата 09.12.2019 г. претенцията за лихви не е
била погасена по давност, тъй като погасяването е следвало да настъпи на
20.09.2020 г. Давността за лихвите е започнала да тече, считано от 20.09.2017
г., от който момент това вземане е станало изискуемо по съображенията изложени
по-горе.
Съдът уважава предявените искове
в размер на сумите от по 150 000 лв., който размер ищците вече са били
предявили към 09.12.2019 г. и към която дата както бе посочено вече, лихвите
все още не са били погасени по давност.
Ако има погасени лихви, то те са
върху увеличената част от исковете от по 40 000 лв. към датата на увеличението-26.01.2021
г. и три години назад, считано от тази дата. Но доколкото съдът отхвърля
исковите претенции за сумите от по 50 000 лв., то е безпредметно да се
произнася по възражението за погасяване по давност на лихвите върху увеличените
искове от по 40 000 лв.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски
се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищците са освободени от държавна
такса, а единствената разноска, която са направили е
в размер на 60 лв.-депозит свидетел, поради което и ответникът и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК и съобразно уважената част от исковете дължи разноски в
размер на 45 лв.
Видно от представените два броя
договори за правна защита и съдействие от 13.07.2017 г. адвокат П.К. е
осъществявала безплатна правна помощ на ищците, поради което и на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, ответното дружество ще следва да бъде
осъдено да заплати на адвокат К. адвокатско възнаграждение, чийто размер съдът
определя на основание чл.2, ал.5 и чл.7, ал.2, т.5 Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно: по 5530 лв. за
всеки един от предявените искове, от който размер съдът присъжда сумите от по 4
147,50 лв., който размер съответства на уважената част от всеки един от трите
иск (150 000 лв.), съответно 4 977 лв. с начислено ДДС, предвид
представените доказателства, че адвокат К. е регистрирана по ЗДДС, или общо
дължимото адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 14 931 лв.
Ответникът е направил разноски в
размер на 600 лв. за депозит вещи лица, 60 лв.-депозит свидетел, 10 лв.-такси
съдебни удостоверения, както и адвокатско възнаграждение в размер на 3 390 лв.
с ДДС, уговарянето и заплащането на което се установява с представените договор
за правна помощ и съдействие от 14.06.2018 г., фактура № 172/14.06.2018 г. и
извлечение от банковата сметка на Адвокатско дружество Д.и Д.. Предвид
гореизложеното за размера на минималните адвокатски възнаграждения, то
безспорно така заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение не се явява
прекомерно, поради което и направеното от процесуалния представител на ищците
възражение по чл.78, ал.5 от ГПК се явява неоснователно.
От общата сумата от 4060 лв., ищците ще следва да бъдат осъдени на
основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплатят на ответника направените от него
разноски в размер на 1014 лв., която сума е съответна на отхвърлената част от
исковете (150 000лв.)
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Софийски градски съд сумата от 18 000
лв.-държавна такса върху размера на уважения иск, както и сумата от 375
лв.-заплатени възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда, съответна на
уважената част от иска.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „А.И.”, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***-83 да заплати на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД на Д.Д.Г.,
ЕГН **********, на Д.Г.М., ЕГН ********** и на М.Г.М., ЕГН **********, тримата
с адрес: ***, със съдебен адрес:*** сумите
от по 150 000 лв. /сто и петдесет хиляди лв./, представляващи
застрахователно обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди-болки
и страдания от смъртта на техния съпруг и бащаГ. М.Г.,
вследствие на ПТП, настъпило на 23.11.2016 г. на път ІІ-48 км при движение в
посока от гр. Котел за гр. Омуртаг, виновно причинено от водача на товарен
автомобил „Скания“ с рег. № *******с прикачено полуремарке с рег. № *******, чиято отговорност е била
застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З. „А.И.”
АД с полица BG/33/116002866402 от 08.11.2016 г., валидна от 14.11.2016 г. до
13.11.2017 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 20.09.2017 г.
до окончателното изплащане на сумите, на основание чл.78, ал.1 от ГПК да
заплати и сумата от 45 лв. /четиридесет и пет лв./ разноски, съобразно
уважената част от исковете, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове
за неимуществени вреди за разликата над сумите от по 150 000 лв. до пълните
претендирани размери от по 200 000 лв., а искът за заплащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдените главници за
периода от 01.12.2016 г. до 19.09.2017 г.
ОСЪЖДА З. „А.И.”, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***-83 да заплати на основание чл.38, ал.2
от Закона за адвокатурата на адвокат П.Д. С.-К.,*** адвокатско възнаграждение в
размер на 14 931 лв. с ДДС (четиринадесет хиляди деветстотин
тридесет и един лв.)
ОСЪЖДА Д.Д.Г.,
ЕГН **********, Д.Г.М., ЕГН ********** и М.Г.М., ЕГН **********, тримата с
адрес: ***, със съдебен адрес:*** заплатят на основание чл.78, ал.3 от ГПК на З.
„А.И.”, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***-83
сумата от 1014 лв. (хиляда и четиринадесет лв.) разноски направени от ответника пред настоящата съдебна
инстанция.
ОСЪЖДА З. „А.И.”, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***** да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийски градски съд
сумата от 18000 лв. (осемнадесет хиляди лв.)-държавна такса и сумата от 375 лв.
(триста седемдесет и пет лв.)-заплатени възнаграждения на вещи лица от бюджета на
съда.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: