Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София,
06.11.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО-Брачни
състави, І-ви въззивен брачен състав в закрито заседание на шести ноември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМАНА ЙОСИФОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАТЯ ХАСЪМСКА
ЕМИЛИЯ
А.
като разгледа докладваното от съдия
Хасъмска ч. гр. дело № 12660 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.435,
ал.2, т.6 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 118383/01.10.2019
г. по описа на СГС /вх. № 038625/02.09.2019 г. по описа на ЧСИ/, подадена от С.А.С.,
в качеството й на длъжник, срещу действия на ПЧСИ И.П.при ЧСИ С.Я., рег. № 844 на
Камарата на ЧСИ, с район на действие Софийски градски съд по
изпълнително дело № 20128440401145, изразяващи се в отказ да прекрати
производството по изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1,т.8 ГПК.
Жалбоподателката счита отказа на помощник съдебния
изпълнител за неправилен и незаконосъобразен. Излага, че между нея и взискателя „Банка ДСК“ АД на
12.06.2013 г. е сключено извънсъдебно споразумение и последващо такова, въз
основа на което на 14.07.2013 г. образуваното срещу нея изпълнително производство
е
спряно. С оглед на сключените споразумения редовно заплащала договорените
месечни вноски, поради което счита, че
не са настъпили предпоставките за
възобновяване на образуваното срещу нея изпълнителното дело. Поддържа, че при
наличието на сключено извънсъдебно споразумение изпълнителното дело е следвало
да бъде прекратено, а не спирано. Твърди, че при извършена справка е
констатирала, че през периода 14.07.2013
г. до 14.07.2015 г. взискателя не е
поискал извършване на изпълнителни действия, поради което делото е прекратено
по силата на закона и всички изпълнителни действия извършени след 14.07.2015 г.
се явяват невалидни. Моли съда да отмени обжалвания отказ на помощник частния съдебен
изпълнител да прекрати изпълнителното производство при условията на чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК, като постанови прекратяване на посоченото изпълнително
дело.
Взискателят по изпълнителното дело - „Банка
ДСК“ ЕАД, в законоустановения срок по чл. 436, ал. 3, изр. 1 от ГПК не взима
становище по депозираната от длъжника частна жалба.
По делото са представени мотиви на помощник -
ЧСИ И.П.при ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ по чл.436, ал.3, изр.2 от ГПК, с които
е заявено становище за неоснователност на жалбата.
Приложено е и копие от изпълнителното дело.
Съдът, след като обсъди
доводите на жалбоподателката, взе предвид мотивите на ПЧСИ и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
Производството
по изпълнителното дело № 20128440401145 по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 840 на
КЧСИ е образувано на 02.04.2012 г. по молба на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД, въз
основа на издаден на 05.01.2012 г. изпълнителен лист по гражданско дело № 56175/2011г.
по описа на СРС, 35 състав, по силата на който С.А.С. е осъдена да заплати на „Банка
ДСК“ ЕАД следните суми: 59 100 евро- главница; 16 940 евро просрочени
лихви, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.12.2011 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в
размер на 2 974,46 лв.
С
молбата взискателят е направил искания до ЧСИ за изпращане на покана за
доброволно изпълнение до длъжника, за извършване на цялостното проучване на
имущественото му състояние, за налагане на възбрана върху недвижим имот,
собственост на длъжника, за насрочване на опис и оценка на възбранения имот,
като му е възложил правата по чл. 18 от ЗЧСИ, за определяне на способа на
принудително изпълнение.
Вземането
на „Банка ДСК“ ЕАД е обезпечено с договорна ипотека от 27.08.2007 г.,
обективирана в нотариален акт № 51, том ІІІ, рег. № 6709, дело № 388 върху следния
недвижим имот: Апартамент № 30, находящ се в гр. София, ж.к. „Св. Троица“,
бл.350, вх. Б, ет.1 със застроена площ от 59,69 кв.м., състоящ се от една стая,
дневна, кухня и обслужващи помещения, заедно с избено помещение № 8, с полезна
площ от 3,39 кв.м., ведно с 1,694% ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, собственост на С.А.С. и Р.А.С./трето задължено
лице/, както и договорна ипотека, обективирана в нотариален акт № 153, том ІІІ,
рег. № 5658, дело № 553 върху Апартамент № 6, находящ се в гр. Пловдив, бул. „******,
състоящ се от две стаи, кухня и сервизно помещение със застроена площ от 74,27
кв.м., ведно със избено помещение № 6 със застроена площ от 20,78 кв.м., ведно
с 4,02% ид.части от общите части на сградата и съответното право на строеж
върху дворното място.
В пределите на инициирания изпълнителен
процес се констатира, че на 02.04.2012 г. ЧСИ е разпоредил проучване на семейното
състояние на длъжника, трудовото му
правоотношение, притежаваните недвижими имоти, движими вещи, банкови сметки
лични и съпружеска имуществена общност, дружествени дялове и акции чрез
извършени справки в НБД „Население“, НОИ, Служба по вписванията, Кадастъра и
имотен регистър на България, Търговския регистър и е предприел съответните
изпълнителни действия по налагане на запор на трудовото възнаграждение на
длъжника, възбрана на недвижими имоти, негова собственост, както и извършване
на опис и оценка на недвижимите му имущество и насрочване на публична продан.
С молба вх. № 31772/04.07.2013 г. /л.
154/ взискателят е поискал от съдебния изпълнител на основание чл. 432, т. 2 от ГПК да спре производството по изпълнителното дело като е приложил към същата
извънсъдебно споразумение сключено на 12.06.2013 г. между „Банка ДСК“ ЕАД, в
качеството й на кредитор и С.А.С., в качеството й на длъжник /л. 155-156/, по
силата което длъжника се задължава съгласно
т.1 да плаща не по-малко от 840 евро месечно, като всяка от месечните вноски
следва да се внася в рамките на всеки текущ месец /до 15-то число/, считано от м.06.2013 г. Длъжника има право да
прави вноски и извън договорените, но това не го освобождава от внасянето на
посочената ежемесечна сума. В т.2 е посочено, че споразумението се сключва за
срок от 12 месеца до 15.05.2014 г., като след това длъжника се задължава да
предложи нови адекватни мерки, които подлежат на разглеждане от компетентните
органи на Банката. Уговорено е, че ако
до 1 месец след 15.05.2014 г. не се подпише ново споразумение между страните за
цялостно погасяване на вземанията на кредитора към длъжника, то в правото на
кредитора е да поднови изпълнителното дело, без възможност за ново спиране.
Съгласно т. 4 – кредитора се е съгласил
да не предприема принудителни действия по събиране на вземането по
издадения изпълнителен лист, както и образуваното при съдебния изпълнител дело
№ 1145/2012 г. да бъде спряно. При неплащане на която и да е дължима сума в т. 5 е
уговорено, че кредиторът може едностранно да прекрати споразумението, без да е
необходимо за това да уведомява длъжника, като възобнови изпълнителното дело и
предприеме действия по принудителното
събиране на вземането срещу длъжника.
Със свое разпореждане от 04.07.2013 г. и на
основание чл. 432, т.2 ГПК частния съдебен изпълнител е спрял изпълнителното
производство по процесното изпълнително дело.
Видно от съдържащите се в кориците на
изпълнителното дело платежни нареждания от 10.02.2014 г., 12.02.2014 г.,
12.03.2014 г.,14.03.2014 г., 08.04.2014 г., 11.04.2014 г., 10.05.2014 г.,
13.05.2014 г., 10.06.2014г., 13.06.2014 г., 11.07.2014 г., 15.07.2014 г.,
10.09.2014 г., 12.09.2014г., 09.10.2014 г., 10.10.2014 г., 12.11.2014 г.,
14.11.2014 г., 09.12.2014 г., 12.12.2014 г., 09.01.2015 г., 14.01.2015 г.,
12.02.2015 г., 13.02.2015 г., 12.03.2015
г., 16.03.2015 г., 08.04.2015 г., 15.04.2015 г., 08.05.2015 г., 14.05.2015 г., 09.06.2015
г., 12.06.2015 г., 08.07.2015 г., 10.07.2015 г., 11.08.2015 г., 18.08.2015 г.,
07.09.2015 г., 11.09.2015 г, 07.10.2015 г., 13.10.2015 г., 11.11.2015 г., 13.11.2015
г., 07.12.2015 г., 09.12.2015 г., 08.01.2016 г., 12.01.2016 г., 08.02.2016 г.,
12.02.2016 г., 07.03.2016 г., 12.03.2016 г., 07.04.2016 г., 13.04.2016 г., 05.06.2016
г.,12.05.2016 г, 07.06.2016 г., 09.06.2016 г., 08.07.2016 г., 13.07.2016 г.,
08.08.2016 г., 16.08.2016 г., 08.09.2016 г., 12.09.2016 г., 07.10.2016 г.,
11.10.2016 г., 09.11.2016 г., 14.11.2016 г., 12.12.2016 г., 14.12.2016 г.,
10.01.2017 г., 13.01.2017 г., 10.02.2017 г., 15.02.2017 г. по сметка на
съдебния изпълнител са извършвани периодични плащания от длъжника.
С разпореждане от 20.02.2017 г. съдебния
изпълнител е наложил запор върху всички банкови сметки на длъжника открити в
„Банка ДСК“ ЕАД.
На 21.02.2017 г. съдебния изпълнител е разпоредил
налагането на запор върху дружествените дялове, притежавани от длъжника в
капитала на „Конект 2016“ ООД.
Преводни нареждания от съдебния изпълнител по
сметка на взискателя „Банка ДСК“ са постъпили съответно и на 08.03.2017 г.,
15.03.201 7г., 07.04.201 7г., 12.04.2017 г., 11..05.2017 г., 16.05.2017 г. ,22.06.2017
г., 19.07.2017 г., 04.09.2017 г., 18.09.201 7г., 02.10.2017 г., 20.10.2017 г.,
26.10.2017 г., 10.11.2017 г., 14.11.2017 г., 11.12.2017 г., 13.12.2017 г.,
08.01.2018 г., 15.01.2018 г.
С молба вх. № 003408/22.01.2018 г. „Банка
ДСК“ е поискала възобновяване на изпълнителното производство чрез насрочване на
публична продан на ипотекирания в полза на банката недвижим имот.
С разпореждане от същата дата ЧСИ е възобновил
производството по делото като е разпоредил да се изготви актуализация на
пазарната оценка.
От удостоверение изх. № 006333/07.02.2018 г.
издадено от ЧСИ С.Я. е видно, че по процесното изпълнително дело с взискател
„Банка ДСК“ ЕАД,образувано въз основа на изпълнителен лист издаден от СРС на
05.01.2012 г. по гр.д. № 56175/2011 г. от длъжника С.А.С. са постъпили суми в
общ размер от 46 879,35 лв., както и
203, 31 лв. – преведени от „Банка ДСК“ в изпълнение на Споразумение от 12.06.2013
г. за погасяване на разноски по изпълнението, представляващи пропорционална
такса, съгласно ТТРЗЧСИ. Постъпилите от длъжника суми са разпределени както
следва: 45073,09 лв.- на взискателя БАНКА ДСК
и 1806,26 лв. – удържани разноски по изпълнителното дело.
Преводни
нареждания от ЧСИ по сметка на взискателя „Банка ДСК“ са постъпили съответно и
на 08.02.2018 г., 09.02.2018 г., 08.03.2018 г., 09.03.2018 г., 10.04.2018 г.,
13.04.2018 г.,
Постъпила е молба вх. № 022412/03.05.2018 г. от
„Банка ДСК“ ЕАД на л. 356 до ЧСИ, чието съдържание не може да бъде установено
от настоящия съдебен състав.
Преводни нареждания от ЧСИ по сметка на
взискателя „Банка ДСК“ са постъпили и на 09.05.2018 г., и 10.05.2018 г.
С молба вх. № 025529/17.05.2018 г. взискателя
е поискал от съдебния изпълнител да не насрочва публична продан на недвижимия
имот, ипотекиран в негова полза и да спре производството по изпълнителното дело
поради сключено извънсъдебно
споразумение с длъжника.
На същата дата ЧСИ е разпоредил спиране на изпълнителното
производство.
На 21.05.2018 г. е постъпила последваща молба
вх. № 025898 от взискателя до ЧСИ с идентично съдържание на молбата от
17.05.2018 г.
Преводни нареждания от ЧСИ по сметка на
взискателя „Банка ДСК“ са продължили да постъпват и на 07.06..2018 г., 08.06.2018
г., 11.07.2018 г., 13.07.2018 г., 07.08.2018
г., 29.08.2018 г., 11.09.2018 г., 21.09.2018 г., 09.10.2018 г.,
10.10.2018 г., 07.11.2018 г., 08.11.2018г., 10.12.2018 г., 11.12.2018 г.,
08.01.2018 г, 09.01.2019 г., 08.02.2019г., 11.02.2019 г., 08.03.2019 г.
/частично плащане/, 11.03.2019г., 08.04.2019 г., 10.04.2019 г, 07.05.2019 г.,
10.05.2019 г., 07.06.2019 г., 10.06.2019 г.
С молба вх. № 028689/01.07.2019 г. взискателя
отново е поискал от съдебния изпълнител производството по изпълнителното дело
да бъде възобновено и да се насрочи публична продан на недвижимия имот,
ипотекиран в негова полза , при съответната цена.
С разпореждане от 16.07.2019 г. съдебния
изпълнител е насрочил публичната продан за периода 09.08.2019 г. до 09.09.2019 г.,
при определена начална цена от 100 000 лв.
Преводни нареждания от ЧСИ по сметка на
взискателя „Банка ДСК“ са продължили да постъпват и на 15.07.2019 г. и
18.07.2019 г.
С разпореждане от 08.08.2019 г. ПЧСИ е
пренасрочил публичната продан за периода от 19.08.2019 г. до 19.09.2019 г.,
поради нередовна процедура по разгласяване. Разпоредил е и разгласяване на
проданта.
От удостоверение изх. № 038529/12.08.2019 г.
издадено от ЧСИ С.Я. е видно, че по процесното изпълнително дело длъжника С.А.С.
продължава да дължи следните суми: 88373,77 лв. – главница, ведно със законната
лихва, която към 08.08.2019 г. възлиза на 81290,06 лв.
На 13.08.2019 г. длъжника е редовно уведомен със
съобщение за извършване на публична продан на ипотекирания в полза на
взискателя недвижим имот .
С молба вх. № 036773/19.08.2019 г. до
ЧСИ длъжника е поискал да бъде отменена
насрочената публична продан и изпълнителното дело да бъде прекратено поради настъпила
перемпция, тъй като в периода 03.02.2014 г. до 04.02.2016 г. не са извършвани изпълнителни действия като
към 04.02.2016 г. делото е прекратено по силата на закона и всички изпълнителни
действия след тази дата се явяват невалидни.
С обжалваното разпореждане от 26.08.2018 г. ПЧСИ е оставил
без уважение молбата на длъжника за прекратяване на изпълнителното производство
на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК и за отмяна на публичната продан.
Видно от приложени преводни нареждания от ЧСИ
по сметка на взискателя „Банка ДСК“ са продължили да постъпват суми на 08.08..2019
г. и на 04.09.2019 г.
Въз основа на така установеното, съдът намира
следното от правна страна :
Жалбата е процесуално допустима. Същата е
подадена от процесуално легитимирано лице – длъжникът, срещу подлежащо на
обжалване действие по чл.435, ал. 2, т. 6 от ГПК – отказа на съдебния
изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна,
поради следното:
В чл. 433 от ГПК законодателят изчерпателно е
уредил хипотезите, в които се стига до прекратяване и приключване на
изпълнението. Сред тези основания водещи до прекратяване на изпълнението е
визирано и това по т. 8, където е предвидено, че изпълнителното производство се
прекратява, ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. В процесната
хипотеза жалбоподателят се позовава именно на реализацията на това
прекратително основание.
С ТР
№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т.10, е прието, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие. Според мотивите на
същото тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя, съгласно
чл.18 ал.1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и др. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др. Със същото ТР е прието, че прекъсването на
давността с предявяването на иск и др. действия по чл.116 б. „б“ ЗЗД и
прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително
изпълнение по чл.116 б. „в“ ЗЗД са уредени по различен начин, че законодателят
е уредил отделно хипотезата на чл.116 б. „в“ ЗЗД относно давността в
принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане
на ефекта на прекъсването в исковия процес, че тези правила са неприложими при
прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение
по чл.116 б. „в“ ЗЗД не защото ефектът на спирането в този случай настъпва
безвъзвратно, а защото в този случай няма спиране на давността, нито отпадане
на ефекта на прекъсването. Прието е също, че при изпълнителния процес давността
се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и
с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Посочено е, че искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие
за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
Със същото ТР е прието, че когато взискателят
не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК, че
прекратяването на изпълнителното
производство, поради т.нар. “перемпция”, настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни
факти. Прието е, че без правно значение е дали съдебният изпълнител ще
постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи
това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата
давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително
действие.
В настоящият случай няма спор, че за периода
от образуване на процесното изпълнително дело през 2012 г. до първото му
спиране му през 2013 г. взискателят е сезирал съдебния изпълнител с искане за предприемане
на действия по принудително изпълнение чрез налагане на запор на трудовото
възнаграждение на длъжника и възбрана върху недвижими имоти, негова
собственост. Спорен момент е обаче дали по процесното изпълнително дело №
20128440401145 през периода 14.07.2013 г. – 14.07.2015 г. са извършвани
изпълнителни действия и дали изпълнителното производство не е прекратено по
силата на закона. При преценка на описаната подробно по-горе фактическа
обстановка се установи, че въз основа на сключено между жалбоподателя – длъжник
и взискателя извънсъдебно споразумение от 12.06.2013 г., длъжника се е задължил
да заплаща в полза на „Банка ДСК“ ежемесечни вноски в размер на не по-малко от
840 евро в рамките на всеки текущ месец – до 15-то число. С оглед на договореното,
Банката се е съгласила да не предприема принудителни действия срещу длъжника по
събирането на вземането си и производството по изпълнителното дело да бъде
спряно. За целта на 04.07.2013 г., на основание чл. 432, т.2 ГПК, в качеството
си на взискател Банката е депозирала молба до съдебния изпълнител по изп.д. № 20128440401145
с искане същото да бъде спряно. На същата тази дата ЧСИ е разпоредил спиране на
изпълнителното производство. От изложеното се налага извода, че с подписаното
извънсъдебно споразумение жалбоподателката е поела задължение считано от
12.06.2013 г. да внася сумата от 840
евро по сметка на взискателя. Споразумяването на длъжника с взискателя не
означава, че последния е загубил интерес от продължаването на изпълнителния
процес. Напротив
действията му сочат, че желае да получи сумите по изпълнителния лист, дължащи
се от длъжника и чрез извънсъдебно споразумение, каквато и е целта на
принудителното изпълнение.Спирането на изпълнително производство означава
временна забрана на страните да упражняват процесуалните си права и задължения,
а съдебния изпълнител да може да предприема някакви изпълнителни действия,
освен тези по обезпечаване на вземането предмет на изпълнителното производство.
Със спирането на изпълнението изпълнителното производство остава висящо, а не
прекратено по право, каквато е тезата на жалбоподателката.
На следващо място от приложените в кориците
на изпълнителното дело платежни нареждания е видно, че длъжникът е превеждал
ежемесечни вноски в изпълнение на споразумението си с Банката, включително и в
периода, за който твърди, че е настъпила т.нар. „перемпция“ – 14.07.2013 г. –
14.07.2015 г. С това свое процесуално поведение същия по категоричен начин
признава задължението си към взискателя. В този смисъл депозирането на молба от
страна на Банката за извършване на изпълнителни действия се е обезмислило за
времето, през което сумите са постъпвали съгласно уговореното с длъжника .
При неплащане на която и да е обаче дължима сума, съгласно
т. 5 от подписаното между взискателя и длъжника извънсъдебното споразумение, взискателят
може едностранно да го прекрати, без да е необходимо за това да уведомява
длъжника, като възобнови изпълнителното дело и предприеме действия по принудителното събиране на вземането срещу
длъжника. Именно въз основа на посоченото основание Банката е подала молба за
възобновяване на изпълнителното производство и насрочване на публична продан на
ипотекирания в нейна полза недвижим имот едва на 22.01.2018 г. Изложената
по –горе подробна хронология за действията на длъжника по погасяване на задължението
му спрямо взискателя с ежемесечни вноски означава, че е налице многократно
прекъсване на давността по процесното изпълнително дело. Следователно се налага
извода, че не са налице твърдените от длъжника основания за прекратяване на
и.д. № 20128440401145, поради което и обжалваният акт на помощник -съдебния
изпълнител, с който е отказал да прекрати принудителното изпълнение е
законосъобразен и подадената жалба следва да се остави без уважение. Извън
предмета на настоящия спор следва да се отбележи и обстоятелството, че приложените
преводни нареждания установяват, че и към настоящия момент от длъжника
продължават да постъпват плащания в полза на взискателя.
По отношение на възражението на длъжника -
жалбоподател, че отказа на съдебния изпълнител не бил мотивиран, настоящият
съдебен състав намира за необходимо да отбележи следното: Съгласно действащото
право на Република България в гражданския процес задължително се мотивират
съдебните актове /чл. 121, ал.4 от Конституцията/, но не и тези на съдебното
изпълнение. Гражданско процесуалния кодекс не предвижда реквизити на актовете
на съдебните изпълнители и не съдържа задължение за мотивирането им. Предвидено
е единствено, че такива следва да се издават /чл.434 от ГПК/. Следователно,
актовете на съдебното изпълнение не е задължително да се мотивират, освен
когато законът изрично не изисква това.
Единствено в случаите, когато е подадена жалба срещу действие на съдебния
изпълнител, същият следва да изложи мотивите си / чл. 436, ал.3 от ГПК/ . По
аргумент на противното от цитираната разпоредба, останалите актове на съдебния
изпълнител, включително тези, с които се отказва прекратяване на изпълнителното
дело, не е необходимо да се мотивират. Съдът следи за тяхната правилност като
извърши проверка на представения препис от изпълнителното дело и въз основа на
него формира свои мотиви.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че
жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. №118383/01.10.2019 г. по описа на
СГС /вх. № 038625/02.09.2019 г. по описа на ЧСИ/, подадена от С.А.С., в
качеството й на длъжник, срещу действия на ПЧСИ И.П.при ЧСИ С.Я., рег. № 844 на
Камарата на ЧСИ, с район на действие Софийски градски съд по изпълнително дело
№ 20128440401145, изразяващи се в отказ да прекрати производството по
изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1,т.8 ГПК, като неоснователна.
Препис от настоящето решение да се изпрати на
ПЧСИ и страните за сведение и изпълнение.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.