№ ......, 22.01.2021 г., гр. Пазарджик
РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, Гражданско
отделение, в закрито заседание проведено на двадесет и втори януари през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Ангел Ташев
като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 1183 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова
молба от А.Н.К.,
ЕГН **********,***, чрез пълномощник адвокат И.Г.Б.,***, със съдебен адрес:***,
офис 15, Срещу Д.И.Ч., ЕГН **********,***.
Обстоятелства, на които ищецът основава
претендираното право и предявения иск:
В исковата молба се твърди, че страните
са съсобственици по силата на нотариален акт за покупко - продажба на недвижим
имот № 113 ,том II, рег. № 2, н. д № 264/2014 г. от 12.03.2014 г на Нотариус Анета
Илкова с рег. № 423, с район на действие РС Пазарджик, на недвижим имот - УПИ
П-494, кв. №52 по плана на с. Лозен, с административен адрес: с. Лозен общ.
Септември, ул. „Двадесета“ № 4, с площ 820 кв.м. с приложен регулационен план и
построена в него масивна едноетажна жилищна сграда с полуподземен етаж /изба/ със
застроена площ 70 кв. м.. Посочено е че съседите са - УПИ I- 493 , УПИ III- 495
, УПИ XXVI -499 и улица. Излагат се
съображения, че страните притежават по ½ ид.ч. от имота. Твърди се, че съществуващата
съсобственост не е прекратена доброволно, въпреки опитите на ищеца, поради
което било налице правен интерес от образуване на настоящото дело.
По тези съображения моли съдът да
постанови решение, по силата на което да допуснете делба между страните на
следния недвижим имот: УПИ П-494, кв. №52 по плана на с. Лозен с
административен адрес: с. Лозен общ. Септември, ул. „Двадесета“ № 4, с площ 820
кв.м., с приложен регулационен план и построената в него масивна едноетажна
жилищна сграда с полуподземен етаж /изба/ със застроена площ 70 кв. м. при
съседи УПИ I- 493 , УПИ III- 495 , УПИ XXVI -499 и улица, при следните квоти:
по ½ ид.ч. за всяка една от страните. Претендират се разноски съобразно
притежаваните от страните дялове.
Правна квалификация:
Исковата молба при посочените по-горе
обстоятелства има своето правно основание в разпоредбата чл.341 и сл. от ГПК –
конститутивен иск, с който се цели правна промяна - прекратяване на
имуществената общност и създаване на нейно място на реални дялове в
индивидуална собственост на всеки един от съделителите.
В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран
отговор на исковата молба от ответника Д.Ч., чрез назначения му особен
представител – адвокат М.Н. ***.
Обстоятелства, на които ответникът
основава възраженията си:
В отговора на исковата молба се излага
становище за допустимост и основателност на предявената искова претенция.
Доказателствени искания:
С исковата молба
ищцата е направила искане за приемане на представени писмени доказателства.
Съдът намира, че представените
от ищцата писмени доказателства следва да бъдат допуснати до събиране като
допустими, относими и необходими.
На основание чл.146, ал.1, т.3 ГПК БЕЗСПОРНО
между страните и ненуждаещо се от доказване е, че са съсобственици по силата на
нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 113 ,том II, рег. № 2,
н. д № 264/2014 г. от 12.03.2014 г на Нотариус Анета Илкова с рег. № 423, с
район на действие РС Пазарджик, на недвижим имот - УПИ П-494, кв. №52 по плана
на с. Лозен, с административен адрес: с. Лозен общ. Септември, ул. „Двадесета“
№ 4, с площ 820 кв.м. с приложен регулационен план и построена в него масивна
едноетажна жилищна сграда с полуподземен етаж /изба/ със застроена площ 70 кв.
м., при съседи - УПИ I- 493 , УПИ III- 495 , УПИ XXVI -499 и улица. Излагат се съображения, че страните
притежават по ½ ид.ч. от имота.
На
основание чл.146, ал.1, т.5, вр. ал.2 ГПК съдът следва да укаже на страните, че
съгласно чл.153 и чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните
факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между
тези факти.
Делбеното производство е особено исково
производство, в което се разрешават съществуващите между страните спорове,
свързани със съсобствеността и целта е с приключване на производството тези
спорове да бъдат разрешени изцяло.
За уважаването на предявения иск, т.е. за да
бъде постигната крайната цел на делбеното производство, а именно прекратяване
състоянието на съсобственост върху общата вещ или съвкупност от вещи, е
необходимо на първо място да бъде установено дали такова състояние на
съсобственост действително съществува, между кои лица и какви са техните права
от съсобствената вещ. Тези въпроси се разрешават в първата фаза на делбеното
производство. В тази фаза непосредствената цел е именно установяване
съществуването на съсобствеността, както и разрешаването на всички спорове
между съсобствениците, свързани с наличието на съсобствеността върху
конкретната вещ или съвкупност от вещи, които са предмет на делбата, доколкото
това е допустимо в делбеното производство. Едва след като решението по чл.344,
ал.1 ГПК влезе в сила, т.е. наличието на съсобственост е установено, съдът
пристъпва към същинското извършване на делбата във втората фаза на делбеното
производство, за да бъде постигната крайната цел, а именно ликвидиране
състоянието на съсобственост. Във втората фаза по изършване на делбата се
разглеждат и претенциите за възлагане на имоти в дял на страните и за сметки.
Всеки съделител е самостоятелна страна
по делото, като всеки от тях, независимо от процесуалното му качество на ищец
или ответник е заинтересован да се извърши разпределение на делбената маса и да
получи своя дял от общността. По този начин доказателствената тежест и
активност е за всички страни по делото.
Във връзка с така предявения иск страните
биха могли да постигнат съдебна спогодба при условията и по реда на чл.234 от ГПК, по силата на която чрез взаимни отстъпки да уредят със сила на присъдено
нещо изцяло или отчасти правния спор, като десезират съда и сложат край на
делото в рамките на постигнатата спогодба. При постигната спогодба преди
съставяне на разделителния протокол се дължи двукратно намалена ДТ в размер на
2 % върху стойността на всеки дял, съгласно чл.8 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК. В конкретния случай сключването
на спогодба се възпрепятства поради отсъствието на единия ответник, като
назначеният му особен представител не може да договаря от негово име (арг. от
чл.34, ал.3 от ГПК), поради което съдът прецени, че не следва да дава указания
в тази насока.
Мотивиран от горното и на основание
чл.140 от ГПК, РС Пазарджик
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА
производството
по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.03.2021 год. от 11:10 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с връчване на препис от настоящото определение и отговора на
исковата молба на ищцата
СЪОБЩАВА
на
страните проекта си за доклад по делото.
ДОПУСКА
представените
с исковата молба писмени доказателства.
БЕЗСПОРНО между страните
и ненуждаещо се от доказване е, че са съсобственици по силата на нотариален акт
за покупко - продажба на недвижим имот № 113 ,том II, рег. № 2, н. д № 264/2014
г. от 12.03.2014 г на Нотариус Анета Илкова с рег. № 423, с район на действие
РС Пазарджик, на недвижим имот - УПИ П-494, кв. №52 по плана на с. Лозен, с
административен адрес: с. Лозен общ. Септември, ул. „Двадесета“ № 4, с площ 820
кв.м. с приложен регулационен план и построена в него масивна едноетажна
жилищна сграда с полуподземен етаж /изба/ със застроена площ 70 кв. м., при
съседи - УПИ I- 493 , УПИ III- 495 , УПИ XXVI -499 и улица. Излагат се съображения, че страните
притежават по ½ ид.ч. от имота.
УКАЗВА
на
страните, че всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които
основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
УКАЗВА на страните,
че с оглед естеството на производството, в тежест на всяка една от тях е да
докаже, че е налице състояние на съсобственост по отношение на процесния
недвижим имот /че са единствените съсобственици/, между кои лица и какви са
техните права от съсобствената вещ.
ПРИКАНВА страните към
спогодба и ги НАПЪТВА към медиация или друг способ за извънсъдебно
уреждане на спора.
УКАЗВА на ищеца, на основание чл. 239, ал. 1,
т. 1 от ГПК, последиците по чл. 238, ал. 2 от ГПК, че ответникът може да поиска
прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на
НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по
делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
Определението е окончателно.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: