№ 468
гр. Враца, 25.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росица Ив. Маркова
Членове:Христо Н. Х.
Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова
като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно гражданско дело №
20241400500355 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх. №
1317/28.02.2024 г., подадена от адвокат Ж. Д. от АК-Хасково, със съдебен адрес ***,
пълномощник на М. А. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** против Решение №
27/06.02.2024 год. постановено по гр. дело № 602/2023 г. по описа на Районен съд -
Козлодуй, в частта, с която е отхвърлен иска за сумата над 1 000 (хиляда) лева до сумата от
7 000 (седем хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинени телесни увреждания; в частта с
която е отхвърлен иска за имуществени вреди за заплащане на законна лихва за периода от
22.11.2021 год. (датата на предявяване на претенцията) до 14.02.2022 год. (датата на
постановения отказ) и в частта, с която е осъден ищеца да заплати на „Гаранционен фонд"
гр.София разноски, съобразно отхвърлената част от иска, в размер 838,76 лева.
В изпълнение указанията на съда дадени с разпореждане № 302/15.05.2024г.
жалбоподателя, чрез пълномощника си адв.Д. от АК-Хасково с писмена молба вх.№
4065/23.05.2024г. е представил надлежно пълномощно, с което упълномощава адв.Д. да го
представлява пред въззивната инстанция.
Жалбоподателя твърди, че решението на Районен съд - Козлодуй в отхвърлителната му
част е неправилно - постановено при неправилно прилагане на материалния закон, т.е. на чл.
52 от ЗЗД за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди, поради
което следва да бъде отменено. Счита, че пред първоинстанционния съд по категоричен
начин е доказано наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане, че при постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд се е
произнесъл в противоречие с материалния закон и по-конкретно с разпоредбата на чл. 52 от
ЗЗД, че е нарушил принципа за справедливост, като е определил изключително занижен
1
размер на обезщетение, който не съответства на претърпените от него болки и страдания,
техния вид, характер и интензитет, поради което и не може да репарира преживените от него
травматични увреждания. Поддържа, че от изготвената съдебномедицинска експертиза
всички увреждания получени от ищеца(охлузвания на лицето и в областта на лява раменна
става; рана на границата с окосмената част на главата в дясно челно теменно) са в пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП.
Въззивника счита, че в случая заместващото обезщетение за причинените му от
противоправното поведение на делинквента неимуществени вреди следва да е в размер на
7000,00 лева, като законодателят определил висок нормативен максимум на този вид
застрахователното обезщетение в размер на 10 420 млн.лв. при всяко едно застрахователно
събитие - арг. чл. 492, т. 1 от КЗ и по този начин е целял заместващото обезщетение да
отговаря на действително претърпените болки и страдания.
Съобразно обществено-икономическите условия в страната към датата на настъпване
на процесното застрахователно събитие - края на 2021 год., морални норми в обществото,
респ. съобразно съдебната практика, въззивника счита, че справедливият размер за
заплащане на заместващо обезщетение при подобни травматични увреждания следва да е в
размер на 7 000 лева. Цитира съдебна практика и посочва правни съображения за прилагане
разпоредбата на чл.51,ал.2 от ЗЗД.
Жалбоподателя счита също, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и
в частта, с която е отхвърлен предявения иск за имуществени вреди за заплащане на законна
лихва за периода от 18.11.2021 год. (датата на предявяване на претенцията) до 13.01.2022
год. (датата на постановения отказ). Посочва, че най-ранната дата, на която Гаранционен
фонд е уведомен за настъпване на застрахователното събитие е 22.11.2021 год., от когато
датира отговора му, а не както е приел районния съд от 14.02.2022г.
Моли съда, да отмени обжалваното решение на Районен съд - Козлодуй, в частта с
която е отхвърлен иска за сумата от 1 000,00 лева до сумата от 7 000,00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
причинени телесни увреждания,в частта с която е отхвърлен иска за имуществени вреди за
заплащане на законна лихва за периода от 22.11.2021 год. (датата на предявяване на
претенцията) до 14.02.2022 год. (датата на постановения отказ) и в частта, с която е осъден
да заплати разноски на Гаранционен фонд, гр. София в размер на 838,76 лева и да
постанови решение, с което осъди ответника по този иск - Гаранционен фонд, гр. София, да
му заплати допълнително сумата от 6 000,00 (шест хиляди) лева - обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинени телесни
увреждания, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.11.2021 год. - датата
на предявяване на претенцията до окончателното изплащане на обезщетението, както и да
му присъди направените по делото пред двете инстанции съдебни и деловодни разноски.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемия Гаранционен фонд, с ЕИК ***, чрез
пълномощник адв. Е. Т. Г. от АК-Враца, е постъпил писмен отговор вх.№ 2026/02.04.2024г.,
с който оспорва, като неоснователна и недоказана въззивната жалба.
Твърди, че във въззивната жалба не се сочат конкретни нарушения на
първоинстанционния съд, а само неуважени твърдения от страна на ищеца. Намира за
правилно и законосъобразно обжалваното решение, като постановено при пълнота на
доказателствата и съобразено с трайната съдебна практика на съдилищата, че правилно
Козлодуйският районен съд е приел, че в хода на производството е установено по безспорен
начин, че ищецът М. А. Х. се е возил на задна седалка в лек автомобил „Мерцедес” с peг. №
ВР*** СС, управляван от К. Ц. А. от с. *** на ***(починал при ПТП-то) без поставен
предпазен колан, знаел е, че водачът не притежава свидетелство за правоуправление и след
употребата му на алкохол.
2
Счита, че районният съд е определил размера на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди по справедливост, тъй като в хода на съдебното производство и от
заключението на СМЕ са установени безспорно вредите причинени на ищеца, които са:
охлузвания на лицето и в областта на лява раменна става; рана на границата с окосмената
част на главата в дясно челно теменно. Бил е контактен и адекватен с нормален соматичен
статус, както и нормален неврологичен статус, без загуба на съзнание. Жалбоподателя е бил
на лечение в „Хирургично отделение" към МБАЛ „Христо Ботев" АД гр. Враца за времето
от 04.09.2021г. до 17.09.2021г., но няма данни за проведено допълнително лечение.
Първостепенния съд е съобразил, че причинените увреждания на ищеца не се
характеризират със силна по интензитет и продължителност болка, че срокът на
възстановяване е бил 14 дни, липсват усложнения и оздравителния процес бил нормален.
Правилно районния съд е определил размера на дължимото обезщетение при спазване
разпоредбата на чл. 51,ал.2 от ЗЗД, като намалил обезщетението от определеното
първоначално такова в размер на 3000 лева - с 2/3 и определил окончателно обезщетение в
размер на 1000,00 лева.
Няма искане за допускане на нови доказателства.
Моли съда да потвърди, като правилно и законосъобразно, решението на Козлодуйския
районен съд, като остави без уважение въззивната жалба, ведно с всички законни последици.
В срока по чл.263 от ГПК от третото лице - помагач на страната на ответника
Гаранционен фонд-Ц. Т. А. не е постъпил отговор на въззивната жалба.
С въззивната жалба и с отговора страните не сочат доказателства и не правят
доказателствени искания.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав
обсъди събраните пред районния съд доказателства поотделно и в тяхната пълнота,
във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема следното от
фактическа страна:
Районен съд-Козлодуй е бил сезиран и се е произнесъл по предявени от М. А. Х., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ***, чрез адвокат Ж. Д. от Адвокатска колегия - Хасково,
против ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, искове
за заплащане на застрахователно обезщетение от 7000 (седем хиляди) лева, представляващо
обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания) в резултат на ПТП от 14.09.2021г.,
ведно със законната лихва от 22.11.2021г. - датата на предявяване на претенцията до
окончателното изплащане. Претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че на 14.09.2021г. е реализирано ПТП от лек автомобил
„Мерцедес", с peг. № ВР *** СС управляван от водача К. Ц. А., ЕГН ********** от с.***,
общ.Козлодуй, като ищеца бил пътник на задна седалка. Водачът управлявал лекия
автомобил в тъмната част на деня посока гр.Козлодуй с несъобразена скорост с релефа на
пътя, поради което загубил контрол върху автомобила, напуснал своето пътно плътно,
навлязъл бил в насрещното платно, пресякъл го и се блъснал в дърво. Твърди се, че
вследствие на ПТП-то ищеца пострадал, като получил „травма на други интраабдоминални
органи, без открита рана в корема” и бил на лечение в „Хирургично отделение" към МБАЛ
„Христо Ботев" АД гр.Враца за времето от 04.09.2021г. до 17.09.2021г., за което прилага
епикриза.
ПТП-то е документирано с констативен протокол за ПТП с пострадали лица с peг. №
573р-0550 от 14.09.2021г. приложен към исковата молба.
Ищеца навежда доводи, че към настоящият момент не е възстановен, като продължава
медикаментозно лечение. Освен физическите травми, преживял и душевни такива,
почувствал основателен страх за живота си и не може да се отърси и до днес. Често сънувал
кошмари, не може да спи, често си припомня случилото се и изпитва постоянна тревога.
3
Ищеца твърди, че към датата на ПТП-то увреждащия лек автомобил „Мерцедес", с peг.
№ ВР *** СС не е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите. Бил заявил претенцията си за обезщетение за неимуществени вреди
съгласно разпоредбите на КЗ, като посочил банкова сметка, за което при ответника ГФ е
образувана щета № 21210244/22.11.2021г., но с писмо с изх. № 24-01- 578/21/14.02.2022г.
ответника отказал изплащане на обезщетението.
Сочи, че било образувано досъдебно производство № 302/2021г. по описа на РУ -
Козлодуй.
Относно размера на претенцията, счита, че неимуществените вреди не могат да имат
категорично стойностно изражение и не подлежат на пряко аритметично изчисляване.
Ноторно било известно, че претърпените болки и страдания нямат материален единен
еквивалент за пострадалия, но следва да се има предвид, че целта му е да се търси от съда
справедливо репариране на реално претърпените болки и страдания вследствие на ПТП по
вина на водач, нарушил правилата за движение и с поведението си станал причина за
реализиране на ПТП. Претендира сумата от 7 000 (седем хиляди) лева, ведно със законна
лихва, считано от 22.11.2021г. - датата на предявяване на претенцията до окончателното
изплащане, както и заплащане на сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Гаранционен фонд,
действащо чрез юрисконсулт Й. Ш., с който се оспорва предявеният иск по основание и
размер по съображения изложени в него и моли исковата претенция на ищеца да бъде
отхвърлена.
Навежда възражение в условията на евентуалност за съпричиняване от страна на
ищеца, тъй като по време на ПТП-то не е бил поставил задължителен обезопасителен колан
и съзнателно се е съгласил да пътува в лекия автомобил при неправоспособен водач и
употребил алкохол. Иска на това основание обезщетението на ищеца да бъде намалено.
Ответникът оспорва размера на предявения иск и счита същия за силно завишен и не
отговарящ на съществуващите в страната икономически условия, стандарт на живот и
съдебната практика, в която е разяснено понятието "справедливост" по смисъла на чл.52
ЗЗД. Развива съображения, че обезщетяването се търси от ГФ, чието създаване има за цел да
не бъдат напълно лишени от застрахователно обезщетение увредени лица в случаите, в
които няма основания за изплащане на такова по договорно отношение със застраховател.
Посочва, че съгласно чл.558, ал.1 КЗ размерът на обезщетението, изплащано от ГФ, не може
да надхвърля размера на минималната застрахователна сума по задължителните застраховки,
определени за годината, в която е настъпило ПТП.
Оспорва началния момент на законната лихва, като твърди, че забавата настъпва от
датата на предявяването на иска в съда.
По искане на ответника като трето лице-помагач е конституиран на негова страна
наследника на починалия водач на автомобила, с който е причинено процесното ПТП - Ц. Т.
А., ЕГН ********** от с.***, общ.Козлодуй.
При тези аргументи е отправено искане за отхвърляне на предявените искове, като
неоснователни и се претендират разноски по делото.
В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства,
допуснати и изслушани са съдебно-автотехническа и съдебномедицинска експертизи, чиито
заключения не са оспорени от страните и са приети от съда.
След като е обсъдил подробно събраните доказателства, поотделно и в тяхната
пълнота, първоинстанционният съд е приел фактическа обстановка, въз основа на която е
направил изводи, че предявеният иск за заплащане на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъде уважен в размер на 3000 лева и отхвърлен до
прендираните 7 000 лева, като неоснователен и недоказан.
4
По направеното от ответника ГФ възражение за съпричиняване, първоинстанционния
съд е приел, че такова е налице по реда на чл.51,ал.2 от ЗЗД от страна на ищеца поради
доказаното по делото знание от страна на пострадалия ищец, че автомобилът, в който се е
качил, е управляван от неправоспособен водач, както и че е пътувал без поставен предпазен
колан. На това основание е намалил претендираното от ищеца обезщетение с 2/3 и му
присъдил такова в размер на 1000,00 лв.
С обжалваното решение РС-Козлодуй на основание чл. 558, ал. 5, вр. с чл. 557, ал. 1 , т.
2, б. „а“ от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД е осъдил Гаранционен фонд, *** да заплати на М. А. Х.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, сумата 1 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинени телесни
увреждания вследствие на настъпило на 14.09.2021г. ПТП, причинено виновно от К. Ц. А.
при управление на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ВР *** СС, без сключена
задължителна застраховка „гражданска отговорност“ към датата на ПТП, ведно със
законната лихва, считано от 14.02.2022г. до окончателното изплащане, като отхвърлил иска
за обезщетение за неимуществени вреди до предявения размер от 7 000 лева, като
неоснователен.
Със същото решение на основание чл.78, ал.1 ГПК е осъден Гаранционен фонд, *** да
заплати на М. А. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** разноски по делото съобразно
уважената част на иска в размер на 182.85 лева.
На основание чл.78, л.3 ГПК е осъдил М. А. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес:
*** да заплати на Гаранционен фонд, *** сумата в размер на 838.76 лева, представляваща
сторени в настоящото производство разноски съобразно отхвърлената част от иска.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ответника Гаранционен фонд - Ц. Т. А., ЕГН ********** от с.***, общ.Козлодуй, *** и Р. В.
А.а, ЕГН ********** от с.***, общ.Козлодуй, ***.
Въззивния съд констатира, че в първоинстанционното производство Р. В. А.а, ЕГН
********** от с.***, общ.Козлодуй, ***/майка на починалия К. А./ не е конституирана от
съда с определението по чл.140 от ГПК, не е призовавана за съдебни заседания и не е
участвала в процеса.
В първата инстанция ответника ГФ не е направил възражения в тази връзка, нито пред
въззивната инстанция в писмения отговор на въззивната жалба не е посочил неотразяването
на участието на тази подпомагащата страна.
Въззивника-ищец също във възивната жалба не е направил възражения относно
неучастието на това трето лице помагач.
Третите лица-помагачи не са задължителни другари в процеса и неучастието на Р. В.
А.а не опорочава съдебното решение, въпреки, че погрешно е записана в него.
Пропускът на съда не може да се отстрани чрез процедурата за поправка на
ЯФГ./Решение № 247/13.06.2012г. на ВКС по гр.д.№ 525/2011г. на IV г.о., Определение №
53/19.03.2018г. на ВКС по ч.гр.д.№ 675/2018г. на I г.о./ При неучастие на третото лице-
помагач в процеса производството между главните страни продължава, а постановеното по
спора решение няма да притежава установително действие в отношенията между
неучаствалото трето лице и главната страна./Определение № 2858/10.06.2024г. на ВКС по
к.ч.гр.д.№ 1561/2024г. на II г.о./.
Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят
приетата и изяснена от районния съд фактическа обстановка.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в
рамките на законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във
връзка с доводите на страните, настоящият съдебен състав приема следното:
5
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
При извършената служебна проверка по чл. 269 от ГПК въззивният съд констатира, че
първоинстанционното решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на
правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма; подписано е и е
разбираемо. Съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК следва да бъде проверена
правилността му в обжалваните части по изложените във въззивната жалба доводи и при
извършена служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материално правни
норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.
Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която предявеният иск за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди е уважен иска за сумата от 1000,00 лв., а
ответника ГФ също не е обжалвал решението в частта, в която този иск е уважен в размер
на 1 000,00 лв., ведно със законната лихва върху него от 14.02.2022 г. до окончателното му
изплащане, поради което в тази част то е влязло в законна сила и въззивният съд не дължи
произнасяне.
Във въззивното производство спорът се съсредоточава само върху размера на
дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пострадалия ищец, в
съответствие с критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и върху
дължимостта и размера на законната лихва за забава.
Настоящият съдебен състав намира, че по делото са събрани всички относими и
необходими за изясняване на спора доказателства. Изложената и възприета от районния съд
фактическа обстановка е правилно установена и изцяло кореспондира с представените по
делото доказателства. Въззивната инстанция споделя изложените от районния съд мотиви,
довели до извода за основателност на предявения иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер 1000,00 лева и неоснователност и недоказаност на този иск в
размер на разликата до претендираните 7000,00 лева, и намира, че решението е постановено
при правилно приложение на материалния закон и съобразно доказателствата по делото, при
което на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
В отговор на наведените във въззивната жалба оплаквания, съдът намира за
необходимо да изложи допълнително следните фактически и правни съображения:
От фактическа страна по делото е установено и не е спорно, че на 14.09.2021г. около
03:15 часа, К. Ц. А., ЕГН ********** от с.***, общ.Козлодуй без да притежава свидетелство
за правоуправление, управлявал лек автомобил „Мерцедес", с peг. № ВР *** СС, в който
ищеца пътувал на задна седалка, като се движил с несъобразена скорост с релефа на пътя,
поради което загубил контрол върху автомобила, напуснал своето пътно плътно, навлязъл
бил в насрещното платно, пресякъл го и се блъснал в дърво, реализирайки ПТП. Установено
е също и не е спорно, че за Мерцедес", с peг. № ВР *** СС не е била сключена застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
За процесното ПТП е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с peг.
№ 573р-0550 от 14.09.2021г., който не е оспорен от страните по делото.
По делото е приложено за послужване досъдебно производство № 302/2021г. по описа
на РУ - Козлодуй, което е прекратено с Постановление от 22.03.2022г. на ОП-Враца, поради
липсата на данни да е извършено престъпление по чл.343, ал.1 б.”в” от НК, доколкото
виновния за ПТП водач К. Ц. А. е починал. В постановлението се съдържат факти за
пострадалия пътник в автомобила – ищеца, на когото са причинени леки телесни повреди.
Посочена е причината за ПТП-то, а именно вината на починалия водач, който е бил
неправоспособен и е управлявал със скорост над разрешената и несъобразена с пътните
условия.
6
По делото е безспорно, че К. Ц. А. не притежавал свидетелство за правоуправление на
МПС, което се потвърждава от приложена справка изд.от ОД на МВР-Враца в досъдебно
производство № 302/2021г. по описа на РУ – Козлодуй, както и от справката на ИЦ към ГФ
изготвена на база данни от застрахователните компании в страната за сключени застраховки
„Гражданско отговорност” по регистрационни табели, от която е видно, че л.а. Мерцедес", с
peг. № ВР *** СС застраховка ГО е била прекратена на 07.09.2021г. в 00:00 часа, т.е. към
датата на ПТП-то реализирано на 14.09.2021г. в 03:15 часа тя е била невалидна.
От приетата САТЕ, чието заключение не е оспорено от страните и възприето от
първоинстанционния и въззивния съд, се установява механизма на ПТП, при който лек
автомобил „Мерцедес Ц220 ЦДИ” с peг. № ВР***СС, управляван от К. Ц. А. от с. *** на ***
около 02,05 часа в тъмната част на денонощието се движил по платното за движение на ***
в посока към с. Хърлец със скорост на движение около 135 км/ч. В опит да заобиколи умряло
животно, разположено на средата на платното за движение, водача завъртял кормилния кръг
на волана в посока обратна на въртенето на часовниковата стрелка под ъгъл по-голям от
критичния на занасяне за гумите на ходовите колела, при което автомобилът загубил
напречна устойчивост, отклонил се в ляво и напуснал платното за движение. Изминавайки
около 37,5 метра по платното за движение и 30,5 метра по тревната площ автомобилът се
блъснал с предната и лявата странична част в крайпътно дърво, след което се установил до
него. В резултат на реализираното ПТП водачът на лекия автомобил „Мерцедес Ц220 ЦДИ”
с peг. №ВР***СС К. Ц. А. е починал на място, а лекият автомобил получил големи повреди
и деформации. При настъпилото ПТП на *** в с. ***, ищеца бил пътник задна пасажерска
седалка и получил описани в медицинските документи наранявания.
Експерта посочил, че лек автомобил, марка „Мерцедес“ с рег. № ВР***СС,
производство 2000 година, заводско изпълнение е бил оборудван с предпазни колани за
водача и пътниците на всички седалки в него, включително и с въздушни възглавници.
Според заключението, при процесното ПТП реализирано на ***, ищеца седял на задна
пасажерска седалка в катастрофиралият автомобил марка „Мерцедес“ с рег.№ ВР***СС, бил
е без предпазен колан, като с оглед характера и степента на уврежданията на ищеца по време
на ПТП, тялото му е придобило инерционна сила, която е пропорционална на масата и
загубата на скорост на МПС, при което тялото се отклонява в посока обратна на посоката на
ударния импулс, като надлъжното и напречно се премества в купето, вследствие на
инерционното движение на тялото, при което са получени наранявания в областта на главата
и лявото рамо.
За установяване на причинените на ищеца травматични увреждания, техния
интензитет и продължителност на лечение в първоинстанционното производство е
представена като писмено доказателство Епикриза от ХО при МБАЛ „Христо Ботев“ АД
град Враца, от която се установява, че ищеца М. Х. е бил на лечение от 14.09.2021г. до
17.09.2021г. и изписан с диагноза: „Травма на други интраабдоминални органи, без открита
рана в корема. Контузио корпорис генерализата. Контузио париетис абдоминис.“ Назначена е
терапия с обезболяващи средства. Изписан при липса на медицински риск, контактен,
адекватен, с дадени указания.
От приетото от първоинстанционния съд, като обективно и обосновано заключение на
съдебномедицинска експертиза (СМЕ), което и настоящия въззивен състав приема като
професионално и компетентно изготвено, е установено, че в резултат на процесното ПТП на
*** ищеца като пътник на задната седалка в лек автомобил „Мерцедес", е получил:
охлузвания на лицето и в областта на лява раменна става; рана на границата с окосмената
част на главата в дясно челно теменно и е претърпял медикаментозно-симптоматично
лечение в ХО на МБАЛ „Христо Ботев“ АД гр. Враца, за срок от 3 дни. Според вещото лице
по механизъм тези увреждания отговарят да бъдат получени от тангенциално действие на
7
твърди тъпи предмети. В заключението е отразено, че описаните увреждания са причинили
на М. Х. лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание – временно разстройство
на здравето, неопасно за живота. Оздравителния (възстановителния) процес, според
заключението, е от порядъка на 14 дни при липса на усложнения и нормален оздравителен
процес, без настъпили последващи усложнения. Също от заключението е установено, че
получените от ищеца травматични увреждания по своята същност не са тежки и могат да се
получат и при поставен обезопасителен колан в зависимост от механизма на ПТП, но в
конкретния случай травмите в областта на лицето биха могли да бъдат избегнати при
поставен обезопасителен колан, като към датата на изготвяне на експертизата, ищеца е
напълно възстановен от претърпените травми и физическото му състояние е добро.
За установяване на преживените от пострадалия болки, страдания и неудобства в
резултат на извършеното ПТП, по делото е разпитана Г. Д. Х.а, негова майка, като
показанията й са съобразени с нормата на чл.172 от ГПК. Същата свидетелства за престоя на
ищеца в ХО на МБАЛ в гр.Враца, който факт не е спорен по делото. Свидетелства за
преживян стрес от сина й, уплах от катастрофата, нощни кошмари. Посочва, че след
изписване на сина й от болницата, са му изписани лекарства, но не знае точно какви. Имал
синини по гърба и в областта на кръста.След ПТП-то посещавали психолог в
гр.Враца(свидетелката не можа да посочи името на специалиста), който установил, че ищеца
бил под голям стрес на психическа основа, като му е необходимо време да го преодолее.
Медикаментозна терапия не е изписал.
Според свидетелката, сина й все още не е преодолял преживяното от катастрофата,
защото нощем сънува ПТП-то и изпитва страх.
За вида, характери и оздравителния период на телесните увреждания на ищеца съда
дава вяра и кредитира изцяло приетата СМЕ.
Третото лице Ц. Т. А. се явил в с.з. и дал обяснения във връзка с обстоятелствата, при
които е узнал за ПТП-то, за факта, че неговия син К. Ц. А. при управление на лекия
автомобил „Мерцедес", с peг. № ВР *** СС е причинил ПТП-то, от което е починал.
По делото не е спорно обстоятелството, че за лек автомобил марка Мерцедес", с peг. №
ВР *** СС, управляван от покойния К. Ц. А. не е била налице действаща към ***
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
От приетата по делото претенция за заплащане на обезщетение от ищеца до
Гаранционен фонд се установява, че същият уведомил Гаранционен фонд за настъпило ПТП
на *** и е поискал изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
вследствие на получени от ПТП-то телесни увреждания в размер 10 000,00 лева.
Претенцията на ищеца е заведена при Гаранционен фонд като щета № 21210244/22.11.2021 г.
за неимуществени вреди и с писмо (приложено на л. 11 от делото) Фонда е поискал от ищеца
да представи документи, а с писмото от 14.02.2022 г. е отказал изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди с мотиви, че не са представени изисканите от Фонда с предходното
писмо писмени доказателства. Уведомил ищеца, че може да предяви нова претенция пред
ГФ, след като представи изисканите документи. Няма данни по делото да е предявена нова
претенция, респ.заведена нова щета по случая .
Във въззивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят така
приетата и изяснена фактическа обстановка, поради което окръжният съд я възприема
изцяло.
Относно оплакванията във въззивната жалба за неправилно прилагане
институтите на чл.52 от ЗЗД и чл.51,ал.2 от ЗЗД от районния съд, въззивната
инстанция следва да се отбележи следното:
Спорът пред въззивната инстанция се свежда основно до размера на дължимото
застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и до
8
наличието или не на твърдяното от ответника съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия, респ. размерът на приноса му в целия единен съпричинителен процес между
обстоятелствата и явленията в обективната действителност, а и оттам – наличие на
основание за редуциране на определеното от съда обезщетение, съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост – чл. 52 ЗЗД. Според приетото в ППВС № 4/23.12.1968 г., понятието
"справедливост" по смисъла на посочената законова разпоредба не е абстрактно, а е
свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обстоятелства при телесни увреждания са: характерът, броят и начинът на увреждането,
обстоятелствата, при които е извършено, евентуално допълнително влошаване на
здравословното състояние на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. От друга страна, в константната съдебна практика на ВКС (напр.
Решение № 151 от 12.11.2013 г. по т. д. № 486/2012 г., ТК, ІІ т. о., Решение № 130 от
09.07.2013 г. по т. д. № 669/2012 г., ТК, ІІ т. о., Решение № 174 от 27.10.2016 г. по т. д. №
2960/2015 г., ТК, I т. о., Решение № 157 от 28.10.2014 г. по т. д. № 3040/2013 г., ТК, II т. о.,
Решение № 141 от 28.01.2016 г. по т. д. № 1398/2014 г., ТК, II т. о. и мн. др.) се приема, че
при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат
предвид във всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства,
свързани с характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на
претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и икономическото
състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити
на отговорност на застрахователя към този момент.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи
от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените
вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на
пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Последните са относим критерий и при определяне размера на дължимото от
Гаранционния фонд обезщетение, независимо, че същият няма качеството на застраховател.
Аргумент за това е нормата на чл. 558, ал. 1 КЗ, съгласно която размерът на изплащаното от
ГФ обезщетение не може да надхвърля размера на минималната застрахователна сума по
задължителните застраховки, определена за годината, в която е настъпило ПТП /в настоящия
случай – 10 420 000 лева за едно събитие, независимо от броя на пострадалите лица,
съобразно чл. 492, т. 1 КЗ/.
В процесния случай е доказано, че ищеца М. А. Х. е получил охлузвания на лицето и в
областта на лява раменна става; рана на границата с окосмената част на главата в дясно
челно теменно, които са му причинили болки и страдания. За посочените увреждания по
делото няма данни за проведено продължително лечение от ищеца. Общият оздравителният
период за получените травми е от порядъка на 14 дни, без усложнения и нормален
оздравителен процес. Ищеца е напълно възстановен от травмите получени при ПТП на *** и
физическото му състояние е добро.
При определяне справедливия размер на обезщетението, съдът съобрази, че ищеца е
бил хоспитализиран в МБАЛ „Х. Ботев“ АД гр.Враца в периода от *** до 17.09.2021
г.провеждано му е лечение с обезболяващи средства, краткия период на възстановяване, в
който е изпитвал болки и страдания и неудобства от битово и хигиенно естество, възрастта
му -16 години към момента на настъпване на ПТП, в която същият е бил в ученическа
възраст, работоспособен и активен, както и икономическите условия в страната към
момента на настъпване на вредите – 2021 г. От друга страна следва да бъде отчетено, че
възстановяването на ищеца е протекло без усложнения в обичайния период за тези травми,
9
че понастоящем не са установени видими травматични увреждания, че ищеца е напълно
възстановен от травмите получени при процесното ПТП и е в доброто физическо състояние.
С оглед всички посочени критерии, вкл. обществено-икономическите условия в
страната към датата на процесното ПТП, при отчитане установените лимити по чл. 492 КЗ, с
оглед общественото понятие за справедливост и съдебната практика за подобни случаи
настоящата съдебна инстанция приема, че заместващото обезщетение за преживените от
ищеца болки и страдания вследствие на настъпилото ПТП, възлиза на 3000,00 лв. Този
размер на обезщетението към 2021 г. е адекватен на присъжданите обезщетения с оглед
икономическата конюнктура и би репарирал в пълна степен причинените на ищеца за
неимуществени вреди вследствие на деликта, без да води до неоснователно обогатяване за
сметка на деликвента. Определяне на по – висок размер на обезщетението, съдът намира за
несправедливо, предвид характера на травмите, които са само повърхностни с нисък
интензитет на болка, отминали за не-дълъг период от 14 дни и без никакво проведено
лечение. Допълнително по делото не се доказа ищеца да е бил в невъзможност да полага
труд, или да е отсъствал от училище или работа - няма данни да посещава училище, нито да
работи). В този смисъл оплакванията на въззивника за присъден размер на обезщетение за
неимуществени вреди, в нарушение на принципа за справедливост, са неоснователни.
Спорен пред въззивната инстанция е и въпросът за правилното приложение на
института на съпричиняване от първоинстанционния съд с оглед въведените във въззивната
жалба оплаквания, че съдът е извел необоснован и неправилен извод за приложимост на
този институт в противоречие със събраните по делото доказателства и при неправилно
ценене на същите.
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно.
Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с
неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат.
Само това поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за
произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за
съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия е създал
предпоставки за възникване на вредите. Съпричиняването подлежи на пълно и главно
доказване от страна на ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2
ЗЗД, цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. Изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а
следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия
на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал
условия или е улеснил неговото настъпване. В случаите, при които пострадалият е пътувал в
лек автомобил, без да ползва предпазен колан, това обстоятелство не обуславя само по себе
си приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Намаляването на обезщетението за вреди ще е
допустимо само при наличие на категорични доказателства, че вредите не биха били
настъпили, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан.
В конкретния случай в отговора на исковата молба е наведено възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като пътник в лек
автомобил марка „Мерцедес“ с рег.№ ВР***СС, с твърдения, че водачът на този автомобил
К. Ц. А. е бил неправоспособен водач на МПС към датата на ПТП и с противоправното си
поведение е съпричинил ПТП, като е нарушил правилата за движение по пътищата, а
ищецът с поведението си е съпричинил собствените си вреди, като се е качил в лекия
автомобил и се е возил като пътник, като е знаел или не е положил дължимата грижа да
10
узнае, че водачът е неправоспособен, както и е пътувал без поставен обезопасителен колан.
Настоящият съдебен състав намира, че това възражение е доказано в процеса по
следните съображения:
Константна е съдебната практика, намерила израз в ТР № 1/23.12.2015 г. по тълк. д. №
1/2014 г. на ОСТК – налице е съпричиняване на вредата, когато пострадалото лице е
пътувало в автомобил, управляван от водач, без съответната правоспособност, ако този факт
му е бил известен. Рисковото поведение на пострадалия, с което той е спомогнал за
собственото си увреждане, е налице тогава, когато е резултат на негов съзнателен и
свободно формиран избор, по отношение на когото е налице знание за този факт. Знанието,
като елемент от фактическия състав на съпричиняването, в този случай подлежи на пълно и
главно доказване, доказателствената тежест за което носи страната, въвела възражението за
съпричиняване.
По делото се доказа, че ищеца и водача на л.а. Мерцедес", се познават и са били в
близки отношения, знанието на ищеца, че А. не е опитен шофьор и въпреки това рискувал и
се качил в процесния лек автомобил. В обясненията си пред съда дадени по реда на чл.176
от ГПК ищеца заявил: „Аз съм знаел, че той/К. А./ кара курсове, но не съм знаел, че няма
книжка“.
Поемането на предвидим и реално очакван риск, или в неговото необосновано
игнориране, това поведение съставлява обективен принос, който е противоправен и е в
пряка причинна връзка вредоносния резултат, последица от реализираното ПТП. /Решение
№ 59 от 27.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 257/2021 г., II т. о., ТК, Определение № 245 от
18.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2027/2023 г., III г. о., ГК./
Този факт изключва липсата на знание за неправоспособността на водача, а наличието
му означава, че с качването си в автомобила пострадалият е предприел възможен и
предвидим риск от настъпване на ПТП, който в случая се е реализирал. По делото липсват
твърдения и доказателства, че той не е бил в състояние да разбира свойството и значението
на постъпките си, макар и непълнолетен.
На следващо място, е извода на настоящия съдебен състав, че установената
неправоспособност на виновното лице е в причинно-следствена връзка с настъпилото
произшествие. Вещото лице по САТЕ е установило техническата причина за ПТП, а именно
– управляване на лекия автомобил със скорост 135 км/ч /два пъти и половина над
разрешената/, като безопасната скорост е била 50 км/ч разрешена в населено място съгласно
чл.21 от ЗДвП. Произшествието е настъпило в тъмната част на деня, в опит да заобиколи
умряло животно, разположено на средата на платното за движение, водача завъртял
кормилния кръг на волана в посока обратна на въртенето на часовниковата стрелка под ъгъл
по-голям от критичния на занасяне за гумите на ходовите колела, при което автомобилът
загубил напречна устойчивост, отклонил се в ляво и напуснал платното за движение,
вследствие на което се блъснал с предната и лявата странична част в крайпътно дърво.
Липсата на правоспособност, особено с оглед ниската възраст на делинквента на 18
години, означава липса на знания, умения и опит, включително за съобразяване влиянието
на пътната настилка и центробежните сили върху движението на превозното средство,
довели именно до загуба на странична устойчивост на автомобила, която водачът не е бил в
състояние да овладее. Въпреки проведеното доказване, по делото не е установено
последният да е притежавал необходимите технически познания и умения да управлява лек
автомобил, в какъвто смисъл е и заключението на вещото лице.
Ето защо, съдът намира, че е доказано, че пострадалият е знаел, че водачът на лекия
автомобил не притежава свидетелство за управление, може да се направи категоричен извод
за съпричиняване поради съзнателното поемане на риска от пострадалия, съгласявайки се да
пътува в автомобил, управляван от неправоспособен водач.
11
По отношение на възражението, че пострадалия ищец е пътувал без поставен
обезопасителен колан, този факт се потвърждава от СМЕ и от САТЕ досежно вида и
механизма на получените травми. Според експерта медик, при поставен предпазен колан,
ищеца е могъл да предотврати настъпване на травматичните си увреждания, а именно в
областта на лицето. Според експерта по САТЕ при установения механизъм на ПТП, че
скоростта с която автомобилът се е блъснал в дървото е била 90 км./ч. е налице причинно -
следствена връзка между получените травми на главата от ищеца и непоставянето от него на
предпазния обезопасителен колан.
Нормата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП вменява в задължение на водачите и пътниците в
МПС от категория М1, М2, М 3 и N1, N2 и N3, когато са в движение да използват
обезопасителни колани, с които те са оборудвани. Нормата е императивна, установена в
обществен интерес и имаща за цел да съхрани живота и здравето на водачите и пътниците в
МПС. Всяко отклонение от нея е нарушаване на закона и означава противоправно поведение
на нарушителя. Непоставянето на обезопасителен колан, респ. неправилното му поставяне,
поставя в завишен риск субектите, които имат това задължение.
Предвид гореизложеното правилно районния съд е намалил обезщетението на ищеца с
2/3, като му е присъдил обезщетение в размер на 1000 (хиляда) лева.
Като е достигнал до същите правни изводи районният съд е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден в обжалваните части.
Във въззивната жалба се инвокиране оплакване от въззивник-ищец, че законната лихва
за забава следва да бъде присъден от 22.11.2021 год. (датата на предявяване на претенцията),
а не както районния съд е присъдил в решението си от 14.02.2022 год. (датата на
постановения отказ), като счита, че в тази решението на съда е неправилно.
Съгласно нормата на чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ, приложима в настоящия случай по силата
на препращата норма на чл. 558, ал. 1 изр. второ КЗ, в полза на застрахователя е предвиден
срок от 15 работни дни за разглеждане на претенцията, като забавата му настъпва именно,
ако не определи и изплати в този срок дължимото обезщетение. Съответно, ако определени
нередовности на претенцията на пострадалия осуетяват изпълнението на задължението на
застрахователя, то ползващото се от застраховката увредено лице като кредитор също изпада
в забава и това негово поведение освобождава длъжника-застраховател от неблагоприятните
последици на неговата забава /чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ/.
Отговорността на фонда не е функционално свързана с отговорността на делинквента,
поради което той не дължи заплащането на компенсаторна лихва от деня на увреждането.
/Решение № 72 от 29.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 1191/2021 г., I т. о., ТК, Решение № 128 по
т. д. № 2466/2018 г. и решение № 60112 по т. д. № 122/2020 г. на І т.о. на ВКС, Определение
№ 50617 от 17.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2442/2021 г., II т. о., ТК).
В случая ищецът е предявил своите претенции пред ответника на 22.11.2021 г. /видно
от приложеното писмо на л. 9-10 от делото/, без да са наведени твърдения за представяне на
изисканите от фонда допълнителни доказателства, поради което и съгласно чл. 558, ал. 1,
изр. 2 вр. чл. 497, ал. 1, т. 2 вр. чл. 496, ал. 1 КЗ от тази дата тече тримесечният срок за
произнасяне по претенцията. ГФ се е произнесъл с мотивиран отказ на 14.02.2022г. Предвид
това върху обезщетението следва да се присъди законна лихва от деня на изтичане на срока
за произнасяне – 14.02.2022 г. до окончателното изплащане. Ето защо иска за присъждане на
законна лихва за периода от 22.11.2021 г. до 14.02.2022г. вкл. е неоснователен и правилно е
отхвърлен от първоинстанционния съд.
Предвид горното настоящия въззивен състав намира въззивната жалба за
неоснователна, а първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на спора в настоящата инстанция на въззивника М. Х. не се дължат
12
разноски.
Въззиваемата страна не е направила разноски и не е претендирала такива, поради което
не следва да й се присъждат.
На трето лице - помагач не се дължат разноски.
Предвид гореизложеното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 27/06.02.2024 год. постановено по гр. дело № 602/2023 г.
по описа на Районен съд - Козлодуй, в обжалвани части.
В останалата част решението е влязло в законна сила.
Решението е постановено при участието на трето лице –помагач на страната на
въззиваемия Гаранционен фонд - Ц. Т. А., ЕГН ********** от с.***, общ.Козлодуй, ***.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в едномесечен срок
от връчване на препис от него на страните, при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13