Решение по дело №2308/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 614
Дата: 23 април 2021 г. (в сила от 13 април 2022 г.)
Съдия: Станимир Христов Христов
Дело: 20207040702308
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 614                     от 23.04.2021 г. ,               град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд Бургас, втори състав, на шести април две хиляди двадесет и първа година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Станимир Христов

 

при секретаря Вяра Стоянова като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 2308 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба от „ПОЛИ Б“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Каблешково, ул. „Пейо К. Яворов“ № 22 и адрес за кореспонденция с НАП гр. Бургас, ул. „Конт Андрованти“ № 9, ет. 2, представлявано от управителя Димитрина Атанасова Мишева, чрез пълномощник – адв. А. Иванова П. от Адвокатска колегия Стара Загора със съдебен адрес ***, офис 1 против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-317-0050383/26.10.2020 год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП. Със заповедта е разпоредена принудителна административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски обект – магазин за дрехи, находящ се в гр. Бургас, ул. „Болярска“ № 4, стопанисван от „ПОЛИ Б“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. В съдебно заседание, жалбоподателя редовно призован не се явява и не се представлява.

Ответникът по оспорване – Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Д. И.-К. оспорва жалбата, заявява твърдение, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна и формулира искане за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

            След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на оспорването е Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-317-0050383/26.10.2020 год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с която е разпоредена ПАМ – запечатване на търговски обект – магазин за дрехи, находящ се в гр. Бургас, ул. „Болярска“ № 4, стопанисван от „ПОЛИ Б“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС срок от 20 (двадесет) дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.

В мотивната част на оспорената заповед издателят й посочва конкретни фактически основания – на 19.10.2020 год. в 13.00 часа е извършена проверка на търговски обект – целогодишен по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – магазин за дрехи, находящ се в гр. Бургас, ул. „Болярска“ № 4, стопанисван от „ПОЛИ Б“ ЕООД, при която е констатирано, че търговеца не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на Наредба № Н-18/13.12.2006 год. Посочено е, че е извършена контролна покупка на детска рокля на стойност 50,00 лева, заплатени в брой от проверяващия екип преди легитимация. За извършената продажба не е издадена фискална касова бележка от монтираното и работещо в обекта фискално устройство, модел DAISY COMPACT М02, с ИН на ФУ: DY501397 и ФП № 36659870, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки при плащането на стоката. Сумата е заплатена от С. Н. Х. – инспектор по приходите, а плащането е прието от Д. А. М. – управител на обекта. След легитимация на органите по приходите, от фискалното устройство е отпечатан дневен финансов отчет с № 000678/19.10.2020 год. и КЛЕН на 19.10.2020 год., от които е видно, че описаната продажба не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон. Посочено е, че обекта е с работно време от Понеделник до Събота: 11:00ч – 19:00ч, като е заето едно самоосигуряващо се лице. Във връзка с така констатираното, административния орган е приел, че „ПОЛИ Б“ ЕООД не е спазил реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба, което изпълнява състава на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС. Предвид това е прието допуснато нарушение на съставя на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год.

Нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС предвижда, че принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Съда приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган – Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, надлежно упълномощен със Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 год. на Изпълнителния директор на НАП.

Заповедта като индивидуален административен акт следва да отговаря на изискванията по чл. 59 от АПК. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване. В случая принудителната административна мярка е наложена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, съгласно която норма, ПАМ се налага на лице, което не спазва реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В този смисъл, оспорената заповед отговаря изцяло на изискванията, предвидени в чл. 59, ал. 2 от АПК.

Настоящият съдебен състав намира, че процесната заповед е правилна и законосъобразна като постановена в съответствие с материалния закон.

В §11 на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства е посочено, че същата се издава на основание чл. 118, ал. 3 от ЗДДС и чл. 9, ал. 1 от ЗДДФЛ.

В настоящия казус административният орган е приел, че „ПОЛИ Б“ ЕООД е нарушил изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006 г. относно спазва реда и начина за издаване на съответен документ за продажба. Според чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18, независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 – за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. От своя страна, разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата сочи, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Административният орган при условията на оперативна самостоятелност е преценил, че запечатването на обекта за срок от 14 дни е достатъчно за да се реализира предвидената цел на наложената ПАМ.

В сезиращата съда жалба е заявено, че в мотивите на оспорената заповед не е отчетено обстоятелството, че нарушението е първо, а констатациите в заповедта не кореспондират с вече издадения АУАН, който поставя началото на административнонаказателното производство. Настоящият съдебен състав не споделя така заявеното твърдение, като счита, че същото не кореспондира със събрания по делото доказателствен материал. Съпоставката на мотивната част на оспорената заповед със съдържанието на приложения по делото АУАН № F576994/26.10.2020 год. показва пълна идентичност между двете по отношение на описаната фактическа обстановка. Установената фактическа обстановка, вписана както в заповедта, така и в АУАН изцяло съвпада и с фактическата обстановка посочена в съставения Протокол за извършена проверка сер. АА № 0050383/19.10.2020 год. В този смисъл, заявеното твърдение се явява неоснователно. Съда намира за неоснователно и твърдението, че административния орган не е отчел обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път. По повод това възражение следва да се посочи, че приложимата норма на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС не държи сметка дали установеното нарушение е за първи път или е налице повторност. По мнение на съда, посоченото обстоятелство би имало значение единствено по отношение срока на наложената ПАМ.  

На следващо място, съда счита, че необосновано и бланкетно в жалбата е заявено, че посочените от административния орган обстоятелства, обективирали налагането на ПАМ, не почиват на конкретни фактически основания и противоречат на констатациите в самия акт. Заявявайки това твърдение, жалбоподателката не е конкретизирала кои фактически основания противоречат на констатациите в самия АУАН, като се има предвид посочената по-горе пълна идентичност между фактическата обстановка, описана в заповедта и тази вписана в АУАН. За пълнота следва да се има предвид и обстоятелството, че производството по издаване на оспорената заповед е изцяло самостоятелно и независимо от административнонаказателното производство, чието начало се поставя със съставянето на АУАН. В този смисъл, неколкократно направената от жалбоподателката съпоставка между заповедта и АУАН е неправилна и неоснователна.

Настоящият съдебен състав не споделя заявеното в жалбата, че в случая, освен общите разсъждения относно защитата на обществения интерес, в заповедта не са изложени съображения за системно неизпълнение на задълженията на търговеца към фиска. Отново следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС не изисква наличието на данни за системно неизпълнение на задълженията на търговеца към фиска, като за прилагане на посочената в нормата ПАМ е достатъчно установяване на нарушение, свързано с реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба, каквото в случая безспорно е налице – търговеца не е издал фискална касова бележка за извършената продажба.

По изложените съображения жалбата на „ПОЛИ Б“ ЕООД се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а оспорената заповед, като правилна и законосъобразна следва да се остави в сила.

По делото е направено искане за присъждане на разноски от двете страни в процеса. Като съобрази изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, съдът намира, че следва да присъди в полза на ответника сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК.

Предвид гореизложеното, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Бургас, втори състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ПОЛИ Б“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Каблешково, ул. „Пейо К. Яворов“ № 22 и адрес за кореспонденция с НАП гр. Бургас, ул. „Конт Андрованти“ № 9, ет. 2, представлявано от управителя Димитрина Атанасова Мишева, чрез пълномощник – адв. А. Иванова П. от Адвокатска колегия Стара Загора със съдебен адрес ***, офис 1 против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-317-0050383/26.10.2020 год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП.

ОСЪЖДА „ПОЛИ Б“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Каблешково, ул. „Пейо К. Яворов“ № 22 и адрес за кореспонденция с НАП гр. Бургас, ул. „Конт Андрованти“ № 9, ет. 2, представлявано от управителя Димитрина Атанасова Мишева да заплати в полза на НАП сумата от 100,00 (сто) лева, разноски по делото.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: