Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
***еч, 01.07.2019г.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
***ЕШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, четвърти състав в публичното заседание
на тридесети май, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАНЕТА
МИТОВА
при
секретар МАРИЯ КАРАЛАШЕВА като разгледа докладваното от съдията гр. дело №2288 по описа за 2018 год,за
да се произнесе съобрази:
обективно съединени искове с правно
основание чл.415, ал.3 от ГПК във вр. с чл.240 от ЗЗД
и чл.86 от ЗЗД и ЗПК:
от които главници по ДПК и по СДУ; лихви до подаване на иска и законна лихва.
Заведен
е иск от „***" ЕООД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***чрез
пълномощника си юриск. К.К.А.,
редовно упълномощен с пълномощно с peг.
№14357/31.08.2018г. на нотариус с peг. № 271 , срещу Д.Д.М., ЕГН:********** с адрес: ***,
Правно основание:чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК,Цена на иска: 2655.50 лева (две
хиляди шестстотин петдесет и пет лева и
петдесет ст.) и петитум:
да се
установи съществуването на вземане в
полза на „***" ЕООД срещу Д.Д.М. в размер 2 655.50 лева (две хиляди шестстотин
петдесет и пет лева и петдесет ст.), представляващи неизплатено парично
задължение по Договор за потребителски кредит № ***, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението.
Моли
да им бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Ищецът
изтъква ,че в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК и в изпълнение на
Разпореждане № 3110/05.10.2018г. по ЧГД № 1745/2018г. по описа на PC - ***еч, получено от „***" ЕООД на 20.10.2018г., е предявен
настоящият установителен иск с правно основание чл.
422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК относно
вземанията на заявителя по издадената по ЧГД
Заповед за ИПЗ по чл.410 от ГПК, с която е разпредено длъжникът:
Д.Д.М., да заплати на КРЕДИТОРА: „***” ЕООД гр. София ,сумата
общо 2 697,93 лева, от които : 2 655,50
- главница; 30,00 лева - такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането, начислени за периода: от
26.02.2018г. (дата на изпадане в забава) до 08.05.2018г. (дата на прекратяване
на договора) и неустойка в размер на 0,00 лева; сумата 12,43 лева – лихва
/законова лихва за забава/ от 26.02.2018г., дата на изпадане на длъжника в
забава по договор за потребителски кредит №*** до 08.05.2018г., дата на
прекратяване на договора, ведно със законната лихва върху главницата , начиная от подаване на заявлението – 28.08.2018 г. до
изплащане на вземането, както и разноските по делото : сумата 53,96 лева –
държавна такса и 50,00 лева – юриск. в-е, изчислено в
минимален размер съгласно чл.26 от НЗПП-щ.
Изтъква
се ,че на 13.12.2017г. е сключен Договор за потребителски кредит № *** между „***"
ЕООД като кредитор и Д.Д.М., като длъжник при
следните параметри:
-Сума
на кредита: 1100 лв.;
-Срок
на кредита: 18 месеца;
-Размер
на вноската: 82.92 лв.;
-Падеж
на вноската: двадесет и пети ден от месеца;
-Годишен
процент на разходите (ГПР): 49.89 %; Годишен лихвен процент: 41.17 %;
-Лихвен
процент на ден: 0.11%;
-Общо
задължение по кредита: 1492.56 лв.
По
избран и закупен пакет от допълнителни услуги:
-Възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги: 1319.94 лв.;
-Размер
на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 73.33 лв.
Общо задължение
по кредита и по пакета от допълнителни услуги:
-Общо
задължение: 2812.50 лв.;
-Общ
размер на вноска: 156.25 лв.;
-Дата
на погасяване: 25-ти ден от месеца.
Изтъква
се ,че съгласно декларации, т.А ,към Договора за потребителски кредит (ДПК)
неразделна част от него са Общи ус***ия (ОУ), които са предадени при подписване на договора и с
които длъжникът внимателно се е запознал преди подписване на договора, приема и
няма забележки към тях и се задължава да ги спазва, за което полага подписа си
под клаузите на този ДПК и ОУ.
Съгласно
Декларации, т.Г ,на клиента се предоставя безвъзмездно, на хартиен носител, в
ясна и разбираема форма, на български език, информация във формата на
Стандартен европейски формуляр. На базата на него и разяснения от страна на
кредитен експерт от дружеството, клиентът преценя доколко предлагания ДПК
съответства на неговите възможности и финансово състояние. Правят се разяснения
и за допълнителния пакет от услуги, който предлага дружеството, като при
желание за ползването му клиентът подписва Споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги.
Твърди
,че „***" ЕООД изпълнява точно и в срок задълженията си по договора, като
на 13.12.2017г. превежда парична сума в размер на 1100.00 лв. по посочена от
длъжника Д.Д.М. банкова сметка (***: 067029970028842,
с дата 13.12.2017г.), а от своя страна длъжникът поема задължение по Договор за
потребителски кредит № *** като го сключва за срок от 18 месеца, с месечна
вноска по погасителен план в размер на 156.25 лв. и падежна дата всяко 25-то
число на месеца.Предвид факта, че длъжникът не е изпълнявал точно поетите с
договора задължения и е направил само една пълна погасителна вноски и една
непълна, последната от които с дата 24.01.2018г., като след изпадането в забава
и съгласно уговореното и прието от страните в т. 12.3. от Общите ус***ия към договора за
потребителски кредит, а именно: „....В случай, че КЛ/СД просрочи една месечна
вноска с повече от 30 (тридесет) календарни дни, настъпва автоматично
прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е
необходимо КР да изпраща на КЛ/СД уведомление, покана, предизвестие или
други." На 08.05.2018г. договорът е прекратен автоматично от страна на ***
ЕООД и е обявена неговата предсрочна изискуемост. На 09.05.2018г. на Д.Д.М. е изпратено уведомително писмо от страна на
дружеството, с което той е уведомен, че договорът е прекратен и че е обявена
неговата предсточна изискуемост.
Съгласно
уговореното в ОУ при прекратяването на ДПК на основание т. 12.3 от Общите ус***ия, клиентът дължи
остатъчните и непогасени вноски по погасителен план, включващи и възнаграждение
при закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и такси.
Изтъква
се, че към настоящия момент размерът на погасеното от Д.Д.М.
задължение по ДПК № *** е в общ размер на 157
лева (сто петдесет и седем лева). С плащанията си длъжникът е погасил част
от номинала по заема.
Ищецът
заявява,че в настоящето производство, „***" ЕООД се отказва да търси претендираните с подаденото заявление лихви за забава в
размер на 12.43 лева (дванадесет лева и
четиридесет и три ст.), поради липса на материален интерес.
Ищецът
твърди ,че към днешна дата длъжникът Д.Д.М. дължи на
„***" ЕООД сума в размер на 2655.50 лева (две хиляди шестстотин петдесет и
пет лева и петдесет ст.), представляващи неизплатено парично задължение по
Договор за потребителски кредит № ***. В съответствие с изложеното, считат, че
предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Кредиторът
чрез упълномощен от него кредитен експерт /КЕ/, представя на клиента образец на
искане за получаване на потребителски кредит. С помощта на КЕ,КЛ/СД са длъжни
надлежно да попълнят и проверят всички клаузи и данни на ДПК. След това КЛ/СД
са длъжни собственоръчно да подпишат искането и да го предадат чрез КЕ на
кредитора. Ако са изпълнени всички изброени ус***ия Кредиторът се задължава да отпусне на клиента парични
средства с параметрите според т. VI Параметри на договора за потребителски
кредит. Следва да се отбележи също, че ако потребителят е желал, той е могъл да
се откаже от кредита в срок от 14 календарни дни, без да посочва причина и да
дължи обезщетение съгласно т.7.1.1 ОУ. Ответникът не е сторил това, а е усвоил
предоставената в заем сума, направил е плащания по заема, което счита за
показателно относно наличието на съгласие за получаване на заема при одобрените
параметри.Ответникът се е съгласил с цената на кредита и със сключването на
договора, към който момент е бил наясно с общата сума, която трябва да върне,
така и с правото си да се откаже от сключения договор, така и с погасяването на
кредита.Поради неизпълнението на договорното задължение, „***" ЕООД подава
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК, входирано в Районен съд - гр
***еч. По заявлението е образувано ч.гр.дело №
1745/2018г. След като длъжникът не е намерен за връчване на издадената от съда
заповед за изпълнение, на дружеството е дадено указание за предявяване на иск
за установяване на вземането си, получено от заявителя на 18.10.2018г.
В
производство по без движение е депозирана Молба вх. №13292/ 20.12.2018 г. ,
със уточнения по исковата молба.
Съдът
е изпълнил процедурата по чл.131 от ГПК и в законоустановения срок не е
постъпил писмен отговор от ответника по делото,редовно призован на осн. чл.44, ал.1 ,изр. 5 и 6 от ГПК.
С
определение в закрито заседание по реда на чл. 140 от ГПК, съдът е приел като относими и допустими представените писмени доказателства, насрочил
съдебно заседание и представил проекто – доклад,
указал доказателствената тежест.
В съдебно заседание, ищеца, редовно
призован , не се представлява. Прилага молби: по факс и вх. №6039/30.05.2019г. , в
която се поддържа иска като се излагат подробни доводи в тази насока , прилага
се подробна справка за задължението и съставните му части , прави се искане по чл.238 и сл. от ГПК , което
съдът е оставил без уважение и продължил
разглеждането на делото по реда на чл.238, ал.3 от ГПК. Прилага се и списък по
чл.80 от ГПК.
Ответникът, редовно призован, при ус***ията на чл.44, ал.1 , изр. 5 и 6 от ГПК , не се явява.
Съдът
като съобрази приетите по делото по съответния
ред писмени доказателства:
Общи ус***ия на „***" ЕООД към
Договор за потребителски кредит № ***;Погасителен план към Договор за
потребителски кредит № ***;Преводно нареждане (документ за кредитен превод с
референция: 067029970028842, с дата 13.12.2017г. ); Искане за отпускане на
потребителски кредит;Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация; Извлечение по сметка, удостоверяващо извършените от длъжника
погасителни вноски;Уведомително писмо; Удостоверение за актуално състояние на „***"
ЕООД; Пълномощно с peг. 2643/17.02.2017г. на нотариус
с peг. № 271, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност , взаимна връзка и обус***еност , прие за установено следното:
Ответникът
в качеството му на клиент е подал Искане за отпускане на потребителски кредит №***/13.12.2017г.
, с неразделна част от него декларация, с която е потвърдил и получаване на
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за ПК от
13.12.2017г., в т.ч.ус***ия
за предоставяне на кредита и стандарт с пакет от допълнителни услуги Бонус. На 13.12.2017г.
е сключен Договор за потребителски кредит № ***Стандарт ***, между „***"
ЕООД – гр. София ,представлявано от Е. Б*** ,като кредитор от една страна и Д.Д.М. като длъжник от друга страна. Договорът е сключен при
посочени от ответника параметри, посочени от същия в раздел VI на ДРЗ „Параметри по кредита“ : Сума
на кредита: 1100 лв.;Срок на кредита: 18 месеца; Размер на вноската: 82.92
лв.;Падеж на вноската: двадесет и пети ден от месеца; Годишен процент на
разходите (ГПР): 49.89 %; Годишен лихвен процент: 41.17 %; Лихвен процент на
ден: 0.11%; Общо задължение по кредита: 1492.56 лв. , а по избран и закупен ПДУ
.
Сключено
е и Споразумение за предоставяне на пакет от ДУ при следните параметри: Възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги: 1319.94 лв.;Размер на вноска по закупен пакет от допълнителни
услуги: 73.33 лв..
Или
общо съгласно договора общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни
услуги е 2 812.50 лв.; Общ размер на
вноска: 156.25 лв.; Дата на
погасяване: 25-ти ден от месеца.
ОУ са
неразделна част от договора, предадени са на клиента при подписването им и той
е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема, няма забележки към
тях и се задължава да ги спазва . Ищецът твърди ,че са му предоставени
разяснения, които са му дали възможност да прецени доколко предлагания договор
за заем съответства на неговите потребности и финансово състояние.
С
оглед на характеристиката на договора като реален в случая и възмезден – с
уговорено договорно възнаграждение , следва да се посочи ,че кредитора е
изпълнил задължението си по предаване на сумата 1100,00 лева на 13.12.2017 г. /транзакция
стр.41/. а от своя страна длъжника поема задължение да погасяват предоставения
заем с равни месечни вноски, в размер и срокове, според погасителния план,
който е неразделна част от Договора е бил със срок на действие 18 месеца или съгласно
ПП до 25.06.2019г.
Ищеца
твърди ,че длъжника не е изпълнявала поетите договорни задължения и е направил 1 пълна погасителни вноска и е изпаднал в забава като е внесъл и една
непълна погасителна вноска, видно от приложеното Извлечение по сметка, след
изпадането му в забава и съгласно уговореното и прието от страните в чл.12.3.1
от Общите ус***ия към
Договора: " В случай, че клиентът просрочи две или повече последователни
месечни вноски в пълен размер , кредитора може да обяви предсрочна изискуемост
и в такъв случай се прилага чл.12.4, се дължат остатъчните и непогасени вноски
по ПП, включващо и задължението при закупен пакет от ДУ, лихви за забава и
таксите , дължими по реда на чл.13.2 от тези ОУ, за което съгласно чл.12.5 се
изпраща уведомление.
На 09.05.2018
г. на длъжника е изпратено уведомително писмо, с което се информирана, че Договора
за кредит №*** е едностранно прекратен, считано от 08.05.2018г., а задължението по заема е обявено за
предсрочно изикуемо и възлиза на стойност :
3 097,93 лева , от които : непогасена част от задължението – 2 655,50
лева ; лихва за забава – 12,43 лева; такса по тарифа – 430 ,00 лева.
Няма
доказателства да е връчено същото или би следвало за дата на уведомяването да
се счита връчването на ИМ на 31.01.2019
г. , при ус***ията на
отказ.
Или
настоящия състав не приема за основателна тезата за автоматично настъпила и
надлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането на ищеца преди подаване на
заявлението Прието в т.18 на ТРеш.№4/2013г. от 18.06.2014г.,пост.по т.д.№4/2013г.на
ОСГТК на ВКС, изискване категорично е приложимо и по отношение на небанковите
финансови институции. С оглед съществената промяна в заемното правоотношение,която
настъпва с обявяване на предсрочната му изискуемост, за да има действие по
отношение на съдоговорителя, следва надлежно да е
уведомен за упражняването на това право на кредитора. Предсрочната изискуемост
има действие едва в момента на получаване от длъжника на волеизявлението на
кредитора и при наличие на фактите, обуславящи настъпването й. Последните
следва обективно да са се осъществили, за да твърди заявителят,че има изискуемо
вземане. Уведомяването на длъжника е съществена предпоставка за валидното упражняване на правото на кредитора да
трансформира задължението на длъжника от срочно в безсрочно,изискуемо в пълния
му размер. С оглед осъществяваната аналогична дейност по предоставяне на заеми по занятие (чл.3 от ЗКИ), това
изискване следва и важи с пълна сила и по отношение на небанковите финансови
институции.
При
изложените съображения и с оглед непредставяне на доказателства за получаване
на уведомителното писмо от заемателя, приема, че към
момента на подаване на заявлението не е била налице надлежно обявена предсрочна
изискуемост на процесното вземане. Или момента на
получаване на исковата молба по исковия процес следва да се приеме за дата на
получаване на съобщението за предсрочна изискуемост.
В
разпоредбата на чл. 11 от ЗПК е посочено съдържанието на договора за кредит и
са предвидени задължителни реквизити, които то следва да включва като ус***ия за усвояване на кредита,
начин на формиране на лихвен %, ус***ия за издължаване, съдържание на погасителния план,
информация за дължимите плащания и т.н. В процесния
договор обаче единствените данни за тази информация се съдържат в раздел VI- „Параметри“, от съдържанието на който
обаче потребителят не може да прецени икономическите последици от договора, а
на същия като по- слабата страна в това правоотношение законодателят е
предоставил съответни стандарти за защита. На първо място, изисква се
информацията да е ясна, разбираема и недвусмислена, а от посочените числа в
раздел VI не се разбира какво точно се включва в размера на месечната вноска
като части от главницата и лихвата и оттук потребителят е поставен в
неблагоприятна позиция по отношение на информираността си за конкретните ус***ия по кредита. На следващо
място, потребителят трябва да е изразил и съгласие да са му предоставени задължителните
реквизити на договор за кредит, с които той да се е запознал преди сключването
му. Дори и да се приеме, че в случая ищцата е попълнила Стандартния формуляр и декларация,няма никакви данни тя да е била
запозната с общите ус***ия
към договора преди подписването му и да
е имала ясна представа за последиците на неизпълнението на договора.
Още повече, не може да става въпрос за
индивидуално уговорени клаузи, предвид обстоятелството, че ОУ са едностранно и
отнапред изготвени от кредитодателя правила, върху
които потребителя в качеството си на кандидатстващ за одобрение за кредит
съвсем не може да влияе. От горното може да се направи извод за това, че
договорът е сключен при определен само от търговеца размер на възнаградителната лихва, без потребителят да е изразил
съгласие или да е направил предложение по отношение на годишния лихвен процент
и годишният процент на разходите, които параметри определят възнаградителната
лихва. Така по начина, по който е бил сключен въпросният договор за
потребителски кредит, следва, че същият е поставил в неблагоприятно положение
потребителя спрямо финансовата институция, отпускаща му заема и предвидила
неравноправни договорки за възнаградителната лихва,
поради което договорът се явява недействителен на основание чл. 143 от ЗЗП, вр. чл. чл. 24 от ЗПК. Като такъв, по смисъла на чл. 23 от ЗПК, потребителят по този договор е длъжен да върне само чистата стойност на
кредита - получената сума от 1100,00 лева без да дължи лихва, а платеното над
главницата като възнаградителна лихва следва да се
счита за получено от ответника без основание, с оглед установената
недействителност.
На
следващо място, дори и да се приеме, че в случая е било налице информирано
съгласие на потребителя по отношение на размера и параметрите на възнаградителната лихва, то съдът намира, че размерът на
тази лихва противоречи на добрите нрави, поради което същата се явява нищожна
на основание чл. 26 ал. 1, предложение трето от ЗЗД.
Няма
спор по това, че страните по един договор по смисъла на чл. 9 от ЗЗД могат
свободно да определят неговите ус***ия, но свободната им воля е ограничена както от
повелителните разпоредби на закона, така и от добрите нрави. Според нормите на
чл. 19 ал. 4 и 5 от ЗПП, в сила от 23.07.2014 г., приложими към конкретния
договор за потребителски кредит, ГПР не може да бъде по- висок от пет пъти
размера на законната лихва, като клаузи в договор, надвишаващи този размер, се
считат за нищожни. В този смисъл към датата на сключване на процесния
договор, е налице ограничение по закон за определяне на размерите на възнаградителната лихва, поради което единственото
ограничение остават добрите нрави.
Действително
липсва легална дефиниция на това понятие, но същите представляват утвърдени
житейски правила, свързани със справедливостта и нормалното развитие на
обществените отношения. Пренесено към конкретния случай, това означава, че при
преценката за размера на възнаградителната лихва по
потребителския кредит водеща роля следва да има справедливостта и недопускането
на неоснователно обогатяване, още повече, че едната страна по договора е
потребител, който принципно е по - слаб икономически в сравнение с търговеца и
за когото националното и европейско законодателство са предвидили по - засилена
защита.
Според
трайната съдебна практика, максималният размер, до който съглашението за
плащане на възнаградителна лихва е действително, е
ако тя не надвишава повече от три пъти законната лихва. Точно практиката на ВКС
възприема като мерило за установяване на съответствието на уговорката за
заплащане на възнаградителна лихва с добрите нрави
законната лихва за просрочени задължения, чийто размер се определя от
държавата. Договорът за кредит тук е потребителски и е предвидена императивна
законова норма- чл. 23 от ЗПК, предвиждаща, че при доказана недействителност
следва да се дължи чистата стойност на кредита. Това означава, че при нищожност
на възнаградителната лихва поради противоречието й с
добрите нрави, съдът не може да попълва договора, позовавайки се на нормата на
чл. 26 ал. 4 от ЗЗД, каквото правомощие той има при търговските сделки, но не и
при потребителските кредити.
В
заключение следва да се посочи, че клаузата за лихва накърнява договорното
равноправие между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с
принципа на добросъвестността при договарянето, поради което същата се явява
нищожна. Като такава тя не произвежда правно действие, поради което следва да
се приеме, че възнаградителна лихва не е уговорена
между страните по процесния договор и такова
задължение по нея не е възникнало за ищцата.
Или
иска следва да се уважи до размера на сумата 943,00 лева – главница / 1100,00 – 157,00/ .
По отношение
на задължението , произтичащо от СДУ, съответно претенцията по последното :
Според
съда то противоречи на нормата на чл.10а,ал.4 от ЗПК, поставяща като изискване
„видът, размерът и действието,за което се събират такси и/или комисионни, да
бъдат ясно и точно определени..” , защото макар и да са изброени като вид
услуги претендираните по СДУ, не става ясно как се
разпределят в договорената цена, какъв е относителният дял на всяка услуга в
нея-открива се единствено за услугата приоритетно разглеждане на искането,
предвидено като 15% от възнаграждението,но не повече от 300лв. Такова не се
открива и в уточнението им в т.15 от ОУ. Неяснотата при регламентирането на
тези услуги противоречи на посочените по-горе принципи на добросъвестност и равнопоставеност на страните в договорното правоотношение.
На
второ място от описанието на допълнителните услуги става ясно,че са предвидени изцяло за дейност свързана с усвояване
и управление на кредита, а съгласно чл.10а,ал.2 от ЗПК кредиторът не може да
въвежда и изисква заплащане на подобни допълнителни такси. На практика тези
„услуги” представляват типични и характерни договорни права – да се измени
падежната дата, да се реорганизира правоотношението,да се адаптира към
променените ус***ия и
т.н.,които по съществото си произтичат от наличието на договорно правоотношение
между равноправни субекти,каквито в случая следва да са предоставилият заем и
получилият такъв. Тези „възможности” произтичат и са пряко свързани с
договорните правоотношения, т.е според съда допълнителната услуга е
предоставена във връзка и единствено и само заради сключения договор,
предвидена е по повод усвояването и управлението на кредита и не попада в
категорията на такси и комисионни, съгласно чл.10а,ал.1 от ЗПК, а според съда основния
договор,така и всички свързани, обус***ени, породени от него ангажименти на страните, следва да се
подчиняват на правилата на ЗПК, съответно на ЗЗП.
На
следващо място, съобразени общо като стойност с останалите договорни задължения,
тези услуги категорично надхвърлят лимита, въведен с чл.19,ал.4 от ЗПК,което е
допълнителен аргумент за определяне на тази клауза за неравноправна.
Следва
да се отчете и несъразмерно високата им спрямо отпуснатия заем, стойност - в
случая дори го надвишава, което води до съществено и неоправдано обременяване
на потребителя и обосновава противоречие и с нормата на чл.143,ал.1 от ЗЗП.
Нарушено е изискването равновесие между правата и задълженията на страните,
като е предвидено необосновано високо обезщетение, което насочва към хипотезата
на чл.143,т.5 от ЗЗП и приложението на последиците на чл.146 от ЗЗП.
Също
така и от съществено значение е ,че по
делото не става ясно дали тези услуги са реално предоставени. За да се
търси възстановяване на разход следва да е обосновано реалното му извършване.
Твърдения в този смисъл заявителят не е изложил. С оглед доказаното
неизпълнение от страна на заемателя, то е ясно, че е
имало основание реално да се възползва от договорените допълнителни услуги,но
данни това да е осъществено не се представят. Още повече ,че тук е налице само плащане
на една пълна погасителна вноска по кредита.
Или
съдът приема, че споразумението за допълнителни услуги е в противоречие с
императивни правни норми - чл.10,ал.2, чл.10а,ал.3 и ал.4 от ЗПК и чл.143,т.5
от ЗЗП, от което следва, че следва да се прогласят за нищожни и претенцията изцяло следва да се
отхвърли в тази й част , претендирана въз основа на споразумението.
Следва
на осн. чл.86 от ЗЗД , да се присъди и законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното
изплащане на сумата.
По разноските:
При
този изход на делото , в тежест на ищеца следва да останат разноските в
производството съобразно уважения размер на иска върху интереса.
По
заповедното са направени разноски в размер на общо 103, 96 лева, а в исковото –
52,26 лева – д.т. и се претендира юриск. в-е в размер на 415,00 лева, но съдът приема ,че в
случая следва да се приложи чл.78, ал.8 от ГПК , тъй като се касае за множество
дела с този ищец със сходни предмети , делото не е отлагано многократно ,
процесуалния представител на ищеца не е извършвал разноски за явяване и
определи юриск. в-е в размер на 150,00 лева за
настоящата инстанция.Или общо разноски на ищеца 306,22 лева.
Или
следва да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата 108,74 лева съразмерно
уважения размер на иска.
Воден
от горните съображения ,съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл.415 от ГПК във вр. с
чл.422 и чл.124 от ГПК , във вр. с чл.240 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД по
отношение на Д.Д.М.,
ЕГН:********** с адрес: ***, че същия дължи на „***" ЕООД , ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***чрез пълномощника си юриск.
К.К.А., редовно упълномощен с пълномощно с peг. №14357/31.08.2018г. на нотариус с peг.
№ 271 и юриск.
К. ***, сумата в размер на 943,00 лева
– главница , представляващи
неизплатено парично задължение по Договор за Договор за потребителски кредит № ***Стандарт
***/13.12.2017г., както и сумата 108,74 лева – разноските по настоящото
и по заповедното дело, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на заявлението – 28.08.2018г.,
а исковете до пълния претендиран общ размер на сумата
2 655,50 лева или до пълния размери на сумата 1492.56 лв. по ДПК в т.ч и
за сумата 30,00 лева – такси за извънсъдебно събиране на вземането от
26.02.2018г. до 08.05.2018 г. и до пълния размер на сумата 1319.94 лв. по избран и закупен пакет от допълнителни услуги
; и до пълния претендиран размер на разноските за заповедното
и исковото производство в общ размер на 671,22 лева като неоснователни
и недоказани, отхвърля.
Решението
подлежи на обжалване пред ***ЕШКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На
основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от
страните.
Препис
от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№1745 /2018 г.
по описа на ***ешки РС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: