№ 593
гр. София, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на седми
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Янк. Иванова Вранеску
Членове:Пламен Колев
Никола Чомпалов
като разгледа докладваното от Пламен Колев Въззивно гражданско дело №
20221100511177 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.
Производството по делото е образувано по жалба от Б. Н. Ц. — длъжник по Изпълнително
дело № 20218380409870, срещу разпореждане на частен съдебен изпълнител М.Б. от
27.10.2021г., с което е постановен отказа за намаляване на разноските по изп. дело в частта
им за адвокатското възнаграждение - от 720 лв. на 200 лв.
Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на отказа, тъй като
пълномощникът на взискателя не е извършвал други действия, освен подаване на молбата за
образуване на изпълнително дело.Смята, че заплатеното адвокатско възнаграждение е
прекомерно, а плащането е извършено преди да е бил уведомен за изпълнителното дело.
Взискателят, чрез процесуалния си представител адв. К., е изразил становище за
неоснователност на жалбата.
Излага, че разпоредбите на ГПК за дължимите от страните разноски по исковото
производство на общо основание и съгласно трайната съдебна практика намират
приложение и за изпълнителния процес. В тази връзка, съгласно чл. 78, ал. 1 във връзка с чл.
79 от ГПК заплатените от доверителя му такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат са за сметка на длъжника и същите следва да бъдат
заплатени от него. Сочи, че въпросът за дължимосгга на таксите и разноските в
изпълнителното производство е подчинен на общия принцип за реализиране на
отговорността за разноски, според който същите се възлагат на страната, станала причина за
образуване на делото.
Твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ГПК по правило разноските по
1
изпълнението са за сметка на длъжника, дори когато е платил в срока за доброволно
изпълнение. В процесния случай това означава, че длъжникът по изпълнителното дело
дължи заплащане на всички начислените такси по ТТРЗЧСИ, както и адвокатско
възнаграждение за образуване и процесуално представителство по изпълнителното дело,
независимо от обстоятелството дали сумите за удовлетворяване на взискателя са събрани
директно от ЧСИ или чрез извънпроцесуални действия на длъжника по изпълнителното
производство.
Смята, че след като до момента на образуване на изпълнителното производство не е било
извършено плащане и е започнато изпълнение, съгласно трайната и непротиворечива
съдебна практика се приема, че длъжникът е станал причина за образуване на
изпълнителното производство, поради което следва да понесе отговорността за разноските
по него, включително и таксите по ТТРЗЧСИ за извършените изпълнителни действия.
Излага, че разноските са надлежно и своевременно претендирани по изпълнителното
производство още с молбата за образуване на изпълнителното дело, като в нея изрично е
посочен и размерът им. В изпълнителното производство безспорно се дължат разноски, в
това число и адвокатско възнаграждение както за образуване, така и за водене на
изпълнителното производство и осъществяване на процесуално представителство, защита и
съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Позовава
се на чл. 10 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения са предвидени минималните размери на адвокатски възнаграждения за
предоставяне на посочените услуги, като е определен минимален размер както за
образуване на изпълнително дело, така и за извършване на действия с цел удовлетворяване
на парични вземания, който се определя на база на материалния интерес.
Моли да се вземе предвид, че в настоящия случай преди образуване на изпълнително
производство от страна на процесуалнте представители на взискателя е извършено обстойно
и щателно проучване на имущественото състояние на длъжника и наличните възможности
за удовлетворяване на изискуемото парично вземане. Изискана е била допълнително
служебна справка и в Българска народна банка, с оглед установяване на данни дали
длъжникът е титуляр на банкови сметки на територията на Република България и в кои
банки.
Смята, че следва да се вземе предвид и обстоятелството, че длъжникът е имал възможност
доброволно да заплати дължимите парични вземания значително време преди образуване на
изпълнителното производство — същото е образувано повече от 2 (два) месеца след
окончателно решаване на правния спор, по който са присъдени дължимите суми.
Освен образуването на изпълнителното производство, от страна на процесуалния
представител на взискателя са поискани редица изпълнителни действия - проучване на
цялото имущество на длъжника, извършване на справка за налични банкови сметки и
налагане на запор върху същите, както и налагане на запор върху моторни превозни
средства, притежавани от длъжника, което съставлява извършване на действия за защита на
доверителя ни с цел удовлетворяване на паричното вземане и за което се дължи адвокатско
2
възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1, съгласно трайната съдебна практика.
Смята, че фактическата и правна сложност на изпълнителното дело и изключително
комплицираните взаимоотношения между страните, размера на изискуемото вземане, както
и с допълнително предприетите действия по защита на интересите на клиента и събирането
на вземането, в процесния случай адвокатският хонорар за образуване и водене на
изпълнителното производство в размер на 600 лв. (шестстотин лева) без ДДС или 720 лв.
(седемстотин и двадесет лева) е включен ДДС не би могъл да бъде квалифициран като
прекомерен.
Позовава се на § 2а. от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1, „за
нерегистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност адвокати размерът на
възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност, а
за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху
възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закопа за данъка
върху добавената стойност. “ Във връзка в настоящия случай върху формираното адвокатско
възнаграждение в общ размер от 600 лв. (шестстотин лева) се начислява дължимият данък
върху добавената стойност в размер на 120 лв. (сто и двадесет лева), който се счита за
неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение и общата дължима
сума от доверителя ни за адвокатски хонорар е в размер на 720 лв. с включен ДДС.
Излага, че съгласно Тълкувателно решение № 6/2012 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК
на ВКС, правото да бъдат претендирали разноски от страна в процеса се обуславя от
реалното им заплащане. В изпълнение на изискванията на посоченото Тълкувателно
решение, в хода на изпълнителния процес надлежно са били представени доказателства за
заплащането на уговореното адвокатско възнаграждение, а именно Фактура № 2258 от
18.08.2021 г. за адвокатско възнаграждение за образуване и процесуално представителство
по изпълнителното дело, дължимо от взискателя, както и извлечение от банкова сметка за
заплащане на адвокатско възнаграждение, от което е видно, че посочената сума е реално
заплатена на Адвокатското дружество. Поради изложените съображения счита, че разходите
за адвокатска защита са документирани надлежно и в съответствие с действащото
законодателство, като същите са заплатени от взискателя в пълен размер.
ЧСИ е изложил мотиви за неоснователност на жалбата, тъй като възнаграждението не се
явява прекомерно.
Позовава се на практика на ВКС, основана на правилото на чл. 79, ал. 1 ГПК, че длъжникът
не отговаря за разноски в изпълнителното производство само в два случая: 1. когато не е дал
повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това и 2.
когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Във
всички останали случаи, дори когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение,
той отговаря за разноски в изпълнителното производство.
Сочи, че когато изпълнителният лист е предявен пред частен съдебен изпълнител и
3
длъжникът плати в срока за доброволно изпълнение, от него се събират както дължимите от
взискателя авансови такси (и да не са заплатени предварително) за извършените необходими
действия по изпълнителното дело и разноските на взискателя за процесуално
представителство, така и т. нар. окончателна такса по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Таксата
върху събраната сума за изпълнение на парично вземане по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ, по
общото правило на чл. 79, ал. 1 ГПК е за сметка на длъжника, платил след започване на
изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е
постъпила по изпълнителното дело /, като се позовава на съдебна практика, постановена в
посочения смисъл.
Съдът намери от фактическа страна следното:
Изпълнително дело № 20218380409870 е образувано по молба на взискателя Д.Н.Д.,
със съдебен адрес: гр. София, бул. "****, чрез адв. С. К. и въз основа на изпълнителен лист,
издаден на 08.07.2021 г., по гр.д. № 12149/2018 г. по описа на Районен съд София, 167
състав, срещу длъжника Б. Н. Ц. ЕГН **********.
Към молбата за образуване са приложени пълномощно за правна защита и съдействие за
образуване и процесуална представителство по изпълнителното дело и фактура за платен
адвокатски хонорар от взискателя на адв. С. К., САК, с което е определено възнаграждение
по изпълнителното дело в размер на 720лв., платими по банков път.
С постановление от 31.08.2021 г. са приети разноските по изпълнителното дело в общ
размер — 786 лв. /седемстотин осемдесет и шест лева.
На 08.10.2021 г. с изх. № 71288 на адреса на длъжника е залепена покана за доброволно
изпълнение до длъжника Б. Н..
На 21.10.2021 г. с изх. № 71288 е връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника Б.
Н. Ц. лично в кантората на съдебния изпълнител.
На 21.10.2021 г. е получено възражение е вх. № 72380 от длъжника срещу постановлението
за разноски на съдебния изпълнител, в което се твърди прекомерност на присъденото
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на взискателя.
На 27.10.2021г. с разпореждане на частния съдебен изпълнител е постановен обжалвания
отказа за намаляване на адвокатския хонорар.
На 25.07.2022 г. длъжникът е уведомен за отказа в кантората на съдебния изпълнител, чрез
своя адв, Николай Кунев.
Жалбата е депозирана по пощата на 01.08.2022 г., видно от обратната разписка.
При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт по чл.435, ал.2, т.7 от ГПК и
следователно е допустима.
Разгледан по същество е основателна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 и т.2 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА
4
МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ(Наредбата) за
процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело се
дължат два вида минимални възнаграждения: 1. за образуване на изпълнително дело - 200
лв. и 2. за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително
дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания -
пропорционална такса в размер на 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал.
2.
Нередовна е молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в
която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК), в какъвто смисъл
е Тълкувателно решените № 2/2013 от 26 юни 2015 г. на ВКС. Следователно действието по
подаване на молба за образуване на изпълнително дело, която задължително трябва да
съдържа посочване на изпълнителен способ, съставлява такова по образуване по делото.
Молбата за образуване на изпълнителното производство е съдържала посочване на
изпълнителен способ, както и възлагане по чл. 18 ЗЧСИ.
Тя съставлява действие на пълномощника по образуване на изпълнителното дело, а
изпълнителния способ се явява задължителен задължителна част от нейното съдържание.
Следователно подаването й не може да съставлява действие за процесуално
представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело и извършване на
действие с цел удовлетворяване на парични вземани, а други такива не са предприемани.
Същевременно при наличие на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, действията по проучване
имущественото състояние на длъжника, правенето на справки, набавянето на документи,
книжа и други, определянето на начина на изпълнението и пр., са предоставени да се
извършват от ЧСИ.
Това налага извода, че адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита
и съдействие не се дължи, тъй като такива не се извършват от пълномощника.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане от 27.10.2021 г. по Изпълнително дело № 20218380409870 на
частния съдебен изпълнител М.Б. за отказ за намаляване на разноските по изпълнителното
дело в частта им за адвокатското възнаграждение по чл.78 ал.1 от ГПК, като намалява
разноските за адвокатско възнаграждение на 200 лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6