№ 125
гр. Варна, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Полина Хр. Илиева
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20213110204409 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на АС. АС. ХР. ЕГН ********** от с. Каменар, подадена чрез адв. В.С.
от ВАК, против НП № 21-0819-003952 от 07.10.2021год. на началник група
към ОДМВР Варна, сектор „Пътна полиция“ Варна, с което за нарушаване
нормата на чл. 140, ал.1 от ЗДП на Х. са били наложени адм. наказание глоба
в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест
месеца на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДП.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно, и е
постановено при допуснати съществени нарушения на материалния закон.
Сочи че не бил уведомен за това, че МПС-то било с прекратена регистрация и
моли НП да бъде отменено като претендира присъждане и на направените по
делото разноски.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява.
Същият се представлява от адв. С., която във фазата по същество пледира за
отмяна на НП на основанията изложени в жалбата като акцентира на това, че
въззивникът не бил уведомен, че МПС-то което е управлявал е с прекратена
регистрация. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание на основание чл. 61 от ЗАНН (в редакцията в сила
от 23.12.2021год.) като въззиваема страна в процеса е конституиран Началник
група към ОДМВР Варна Сектор „ПП“. Същият е редовно призован, не се
явява и не се представлява.
1
Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за датата на
съдебното заседание не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
На 01.06.2021год. около 11:25ч. въззивникът управлявал л.а. Нисан
Елгранд“ с рег.№ В7005СА, собственост на Р.З.М., по бул. „Ян Хунияди“ в
гр.Варна в посока към бул. „Вл.Варненчик“. Управлението на автомобила
било засечено от техническо средство АИС „Трафик“ № SD2D0024
монтирано в служебен полицейски л.а. „КИА“ с рег.№ СВ7657КВ, на място с
GPS 43.234579;27.870194.
В последствие записите от системата били прегледани от служител на
Сектор ПП Д.Д. и било установено, че за управляваното от въззивника МПС
няма сключена застраховка „ГО“ към 11:25ч. на 01.06.2021год..
Констатациите си полицай Д. обективирал в докладна записка до началника
на сектор „ПП“ при ОД на МВР Варна.
Извършена била проверки в АИС КАТ „Регистрация на ППС“ и било
установено че МПС с рег.№ В7005СА е собственост на Р.З.М. ЕГН
**********, както и че автомобилът бил с прекратена регистрация на
основание чл. 143, ал.10 от ЗДП от 23.02.2021год.
Изготвена била докладна записка от инспектор В. М. до началника на
Сектор „ПП“ при ОД на МВР Варна в която М. предлагал материалите да
бъдат регистрирани като ЗМ и да се изпратят на ВРП по компетентност с
мнение за образуване на досъдебно производство за извършено престъпление
по чл. 345, а.2 от НК. Образувана била преписка ЗМ № І-239/2021год. по
описа на сектор ПП, който била изпратена на ВРП.
С постановление от 11.08.2021год. прокурор при ВРП отказал да
образува наказателно производство по преписката като е приел, че няма
данни за извършено престъпление. В постановлението прокурорът посочил,
че в преписката няма данни кой е управлявал МПС-то, но ако това е
собственика същият подлежи на адм.наказателна отговорност 638, ал.1, т.1 от
КЗ. Препис от постановлението ведно с преписката били върнати на
началника на Сектор ПП с оглед преценка за наличие на основания за
реализиране на адм. наказателна отговорност.
На 15.09.2021год. въззивникът дал писмени сведения пред мл.
автоконтрольор Андр. Пл. П. в които посочил, че на 01.06.2021год. в 11:25ч.
именно той е управлявал автомобил с рег.№ В7005СА собственост на Р.З.М.,
който му бил зет и бил в чужбина, както и че не е знаел ,че МПС-то е било с
прекратена регистрация до момента докато не бил призован в Сектор ПП,
както и че никой не уведомявал за това нито него нито собственика на МПС-
то.
На същата дата мл. автоконтрольор А.П. съставил срещу въззивника
2
АУАН № 366995 за нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДП, в който посочил, че
той на 01.06.2021год. в 11:25ч. в гр.Варна, бул. „Ян Хунияди“ до №5 в посока
бул. „Вл.Варненчик“ с GPS 43.234579;27.870194 управлявал л.а. **** с рег.№
В7005СА собственост на Р.З.М. ЕГН **********, който бил със служебно
прекратена регистрация на 23.02.2021год. по чл. 143, ал.10 от ЗДП. В АУАН
актосъставителят посочил, че нарушението е установено с АИС Трафик
SD2D0024монтирана на автомобил с рег.№ СВ7657КВ, както и че съставя
акта по прокурорско постановление.
Актът бил предявен и връчен на въззивника който го подписал без
възражения.
Такива не постъпили и в срока по чл. 44 от ЗАНН и на 07.10.2021год.
началник група в сектор ПП ОДМВР Варна издал срещу въззивника
атакуваното НП № 21-0819-003952, като е приел изцяло фактическата
обстановка изложена в акта, посочил че АУАН и НП се издават на основание
постановление № 10353/2021г. от 11.08.2021год. по описа РП Варна за отказ
да се образува наказателно производство по ЗМ № 239/2021год. по описа на
сектор „ПП“ и на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДП наложил на въззивника
адм. наказание глоба в размер на 200лв. както и адм. наказание лишаване от
право да управлява МПС за срок от шест месеца.
Като писмени доказателства към АНП са приложени Постановление за
отказ да се образува наказателно производство по преписка ЗМ № І-
239/2021год. по описа на с-р „ПП“ ОД МВР Варна, справка за нарушител,
разпечатка от АИС (снимка), изходящо от Началника на Сектор „ПП“ при ОД
на МВР Варна и адресирано до Гаранционен фонд., писмо от Гаранционен
фонд до началника на сектор ПП ОД МВР Варна, 2бр. уведомления по чл.
574, ал.10 от КЗ адресирани до Р.З.М., разпечатка от Гаранционен фонд
досежно МПС с рег.№ В 7005СА, 2бр. справки от АИС КАТ, сведение от АС.
АС. ХР., заповед № 8121з-515/14.05.2018год. на министъра на вътрешните
работи, както и Заповед № 8121з-825/19.07.2019год. на същия министър
Допълнително в хода на съдебното следствие са служебно изискани от
съда и съответно представени и приети справка от началника на сектор ПП
при ОД на МВР Варна рег.№ 819000-56430/09.11.2021год. и приложени към
нея 2бр. справки от АИС „КАТ“, както и материалите по ЗМ І-239/2021год. по
описа на Сектор „ПП“ при ОД на МВР Варна.
Като писмени доказателства в хода на съдебното следствие са приети и
представените от въззивника с жалбата СРМПС част І и застрахователна
полица № BG/23/121001554610 издадена от ОЗК Застраховане.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
3
всички събрани в хода на съдебното следствие писмени доказателства, които
преценени поотделно и в своята съвкупност не водят на различни правни
изводи и се кредитират от съда с доверие.
От правна страна съдът прие следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване поради
което и е допустима.
Съдът в изпълнение на задълженията си за контрол по
законосъобразността на образуването и провеждането на
административнонаказателното производство констатира следното:
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в
сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН.
В същото време обаче съдът констатира, че както в АУАН така и в НП
липсват факти свързани със субективната страна на вмененото на въззивника
нарушение. Посочено е само че автомобилът бил с прекратена регистрация от
определена дата, на основание чл. 143, ал.10 от ЗДП от определена дата като
липсват факти досежно това наясно ли е бил въззивника с факта на
прекратяване на регистрацията и то точно на тази дата.
Съдът намира, че посоченото по-горе нарушение на процес. правила е
съществено такова и е достатъчно основание за отмяна на НП, тъй като води
до грубо нарушаване правото на защита на въззивника.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност съдът прецени, че НП е било издадено и в нарушение на
материалния закон по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДП по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места.
Според разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДП служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление
от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането.
Разпоредбата на чл. 18б, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
4
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства също регламентира
служебно прекратяване на регистрацията при постъпило уведомление от
Гаранционен фонд за това, че не е сключена задължителна застраховка. Както
в чл. 143, ал. 10 от ЗДП, така и в чл.18б, ал.2 от Наредбата обаче е
регламентирано задължение за уведомяване на собственика за служебно
прекратената регистрация.
В случая по делото липсват каквито и да било доказателства на първо
място, че собственикът на МПС, който е лице различно от въззивника, а
именно Р.З.М. е бил уведомен за служебно прекратената регистрация. Нещо
повече липсват доказателства, че същият изобщо е бил уведомен от ГФ по
реда на чл. 574, ал.10 от КЗ за липса на застраховка. В тази връзка следва да
се отбележи, че видно от материалите по ЗМ № І -239/2021год. по описа на
сектор ПП ОД на МВР Варна, приобщени като доказателства по настоящото
дело, уведомление по чл. 574, ал.10 от КТ е било изпратено до собственика на
автомобила, но данни, още по-малко пък доказателства, че уведомлението е
било получено и от това лице по делото липсват. По-важно обаче е друго.
Дори и въпросното уведомление изпратено от ГФ да е получено от
собственика на автомобила, който и да е той, то не дерогира задълженията на
органите на МВР да уведомят собственика на МПС за прекратената служебно
регистрация, а доказателства за такова уведомяване, както бе посочено по-
горе по делото липсват.
На следващо място, доколкото по делото не е спорно, че управлявания
от въззивника автомобил не е негова собственост то дори и уведомяване на
собственика на МПС, че регистрацията е била служебно прекратена, то
доказателства че този факт (че МПС-то е с прекратена регистрация) е бил
известен на въззивника към момента на проверката, по делото не са налице.
Напротив още в писмените обяснения дадени преди съставяне на АУАН
въззивникът е посочил, че не е бил наясно за прекратената регистрация, че
нито той нито Росен, който бил в Чужбина е бил уведомен за това.
И след като доказателства, че служебната дерегистрация на МПС е била
известна на въззивника към 01.06.2021год., то няма и как да се приеме, че от
субективна страна същият е осъществил състава и на нарушение по чл. 140,
5
ал. 1 от ЗДвП. В горната насока е налице константна практика на АС Варна
по идентични казуси - Решение № 2117/07.11.2019год. на АС Варна по
КНАХД № 2127/2019год.; Решение № 1784/03.10.2019год. на АС Варна по
КНАХД № 1791/2019год.; Решение № 655/09.06.2020год. на АС Врана по
КНАХД № 546/2020год.; Решение № 2476/17.12.2019год. на АС Варна по
КНАХД № 2126/2019год.; Решение № 1832/09.10.2019год. на АС Варна по
КНАХД № 2020/25019год.; Решение № 1788/03.10.2019год. на АС Варна по
КНАХД № 2032/2019год., Решение № 1375/04.07.2019год. на АС Варна по
КНАХД № 1344/2019год.; Решение № 1526/19.07.2019год. на АС Варна по
КНАХД № 1520/2019год., Решение № 1410 от 5.10.2020 г. на АС - Варна по
КНАХД № 1826/2020г., Решение № 1632 от 08.12.2021год. по КНАХД №
2342/2021год. и мн. други.
За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени
признаците както от обективна, така и от субективна страна и липсата на
който и да е от тези признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на
извършеното.
Следва да бъде посочено и това, че нарушението по чл. 175, ал.3 от ЗДП
(идентично по състав с престъплението по чл. 345, ал.2 от НК - преценката за
това дали се касае за нарушение или за адм. нарушение се прави единствено с
оглед степента на обществена опасност на деянието) е формално, на просто
извършване и като такова според теорията и константната съдебна практика
(в това число и такава със задължителен характер) може да бъде извършено
само умишлено и то при форма на вината пряк умисъл. Прекият умисъл
предполага дееца да съзнава всички елементи от обективната страна на
състава на престъплението (нарушението) – в случая, че МПС-то е с
прекратена регистрация от определена дата. Липсата на знание за който и да е
от обективни признаци на състава на престъплението (нарушението)
изключва умисъла за извършването му поради фактическа грешка на дееца
съобразно разпоредбата на чл.14, ал.1 от НК.
Фактът, че застраховката не е била платена сам по себе си не може да
обуслови извод за наличие на пряк умисъл, съответно за съзнаване, че
регистрацията на МПС-то е била прекратена, най-малкото защото
прекратяването на регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДП става след
постъпване на уведомление от гаранционния фонд, което се предхожда от
6
уведомяване от страна на фонда на собственика на МПС-то, че застраховка не
е била платена и в 14 –дневен срок от изпращане на уведомлението (а не от
уведомяването) следва да се представят доказателства за плащане. Ако такива
не постъпят в срока, ще бъдат предоставени данни на МВР за предприемане
на мерки по прекратяване на регистрацията. Ще бъде ли изпратено
уведомление от гаранционния фонд до собственика и кога, ще бъдат ли
изпратени данни за непостъпили доказателства за платена застраховка и кога,
ще бъде ли извършено служебното прекратяване на регистрацията и кога са
факти които водачът на МПС (дори и да е собственик на МПС-то) дори не
може да предположи единствено и само на база липсата на валидна
застрахователна полица. Точно за това и в ЗДП, както и в специалната
наредба е предвидено нарочно задължение за съответни служби да уведомят
собственика за прекратената служебно, на това основание, регистрация, за
разлика от служебното прекратяване на регистрацията по реда на чл. 143,
ал.15 от ЗДП, която настъпва по силата на закона, с изтичането на 2 месечен
срок от придобиването на МПС-то, и за което служебно прекратяване не е
предвидено нарочно уведомяване на собственика.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
издадено в нарушение на закона, същото страда от пороци, които го правят
процес. недопустимо и като такова следва да бъде отменено.
По разноските.
С оглед изхода на делото (НП подлежи на отмяна), направеното
своевременно искане от страна на процес. представител на въззивника за
присъждане на разноски се явява основателно. Такива се дължат съобразно
разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.1 от АПК, вр. чл. 144 от АПК
вр. чл.78, ал.1 от ГПК. И като съобрази, че в случая по делото са налице
доказателства за направени от въззивника разноски за адвокатско
възнаграждение в настоящото производство в размер на 300лв., която сума е
равна на определения минимален размер на адвокатското възнаграждение за
този вид работа определен съобразно чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в редакцията към момента на сключване на договора за
правна помощ (21.10.2021год.) съдът счете, че на въззивника следва да бъдат
присъди разноски за адвокатско възнаграждение в пълен размер – 300лв..
Посочената по-горе сума следва да бъде заплатена на въззивника от ОД МВР
Варна.
Водим от горното варненският районен съд
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0819-003952 от
07.10.2021год. на началника на група към ОД МВР Варна сектор „ПП“, с
което на АС. АС. ХР. ЕГН ********** с пост. адрес с. Каменар ул.
„Калина“№ 5, на основание чл. 175, ал.3 пр.1 от ЗДП са били наложени адм.
наказание глоба в размер на 200лв., както и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца, за нарушаване нормата на чл.140, ал.1 от ЗДП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Варна да заплати на АС. АС. ХР. ЕГН
********** с пост. адрес с. Каменар ул. „Калина“ № 5 сума в размер на 300лв.
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8