№ 111
гр. Монтана, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20231630200080 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в
сила от 23.12.2021г.).
С Наказателно постановление № ВG 16062022/5800/Р8-1186/09.12.2022г.
на Директор НАЦИОНАЛНО ТОЛ УПРАВЛЕНИЕ (НТУ) към Агенция
„Пътна инфраструктура“ (АПИ), гр.София, е наложено на Т. Н. М., с посочен
съдебен адрес в гр.Б., чрез адв.А. Ю. С. от АК - Б., административно
наказание - глоба в размер на 1800 (хиляда осемстотин) лева на основание
чл.179, ал.3а от ЗдвП, за административно нарушение по чл.179, ал.3а вр. с
чл.139, ал.7 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление Т. Н. М., чрез адв.А. С. от
АК - Б., моли да бъде отменено поради допуснато съществено нарушение на
материалния и процесуален закон чрез наведени подробни доводи в жалба и
писмени бележки. Претендират се и разноски, без да е представен списък –
разноски, приложен е договор за правна помощ с отбелязана сума на
договорено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева (л.8 и л.65 от
делото) и платежно нареждане (л.66 от делото).
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител юрисконсулт
И.Й., излага доводи, в т.ч. и в писмено становище, за потвърждаване на НП.
1
Прави се искане и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и
възражение за прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима и
основателна.
Жалбата е допустима тъй като е подадена в законния срок.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
На 16.06.2022г. в 07:41 часа в направление излизане от територията на
Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт (ГПП)
КУЛАТА, пристигнало пътно превозно средство (ППС) с рег. № ХХХХХ,
марка и модел „Д.ХХХХ”, с обща техническа допустима максимална маса -
над 12 тона, управлявано от М..
След извършена проверка от страна контролните органи е установено, че
на 15.06.2022г., в 08:24 часа, горепосоченото ППС с регистрационен №
ХХХХХ, попада в категорията на пътно превозно средство, за което е
дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата
(ЗП). Цитираното превозно средство е засечено на 15.06.2022г., 08:24 часа, по
път І-1, км 110+539, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за
посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл.10, ал.1,
т.2 от ЗП.
Като място на нарушението е посочен път І-1, км 110+539, за който се
събира такса за изминато разстояние - тол такса, съгласно Приложение към
т.1 на Решение № 101 на Министерски съвет от 20 февруари 2020г. за
приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за
изминато разстояние - тол такса.
За извършеното административно нарушение е генериран доказателствен
запис (доклад) от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП с номер на
нарушението Е17870604DFD32AEE053011F160AEF22, който заедно с
приложените към него статични изображения във вид на снимков материал
и/или динамични изображения - видеозаписи, представлява доказателство за
отразените в него обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата
табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по
участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и
2
местонахождението на техническото средство (контролно устройство с
идентификатор № 10211) - част от системата.
За извършеното административно нарушение е съставен АУАН №
ВG16062022/5800/Р8-1186/16.06.2022г. и е връчен на нарушителя на
16.06.2022г., което е удостоверено с негов подпис. АУАН е съставен от св.К.
Г. Я., инспектор, отдел ПТРР, териториална дирекция „Митница София“ в
присъствието на Е. В. К.. На нарушителя е предоставена възможност да
направи възражения при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение, като такива не са вписани. М. собственоръчно е
отразил, че доброволно е избрал да му бъде съставен АУАН.
Предоставена е и възможност да направи писмени възражения в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН, но такива не са постъпили в Национално тол управление
към Агенция „Пътна инфраструктура“.
След извършена служебна проверка от страна на
административнонаказващия орган е установено, че за ППС с рег. № ХХХХХ
е била налице издадена маршрутна карта с идентификационен номер
22061444245985 валидна за датата и часа на нарушението, но същата не
включва преминаване през сегмент номер **********, в границите на който
се намира контролно устройство с идентификатор № 10211.
В хода на извършената проверка, на 16.06.2022г. М. е заплатил
дължимата независимо от съответната административнонаказателна санкция
такса по чл.10б, ал.5 от Закона за пътищата в размер на 133.00 (сто тридесет
три) лева. Горното се потвърждава от квитанция за платена пътна такса №
AM - 22BG005731X46227803-********** от 16.06.2022г.
В хода образуваното административно-наказателно производство, като
доказателство е създаден и приложен към настоящата преписка доклад от
Електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, доказващ обстоятелството, че
ППС с рег. № ХХХХХ е с обща техническа допустима максимална маса над
12 тона и е засечено на 15.06.2022г., в 08:24 часа, по път І-1, км 110+539, като
за посоченото ППС е регистрирано тип нарушение - няма валидна маршрутна
карта (според АНО) или валидна тол декларация за преминаването.
Приложени са и статични изображения във вид на снимков материал,
удостоверяващи разположението на процесното превозно средство върху
посочения по-горе пътен участък на дата 15.06.2022г. в 08:24 часа.
3
В рамките на съдебното следствие бяха приобщени писмените
доказателства по делото, в т.ч. извадка от електронна система за събиране на
пътни такси на 15.06.2022г., съдържаща технически характеристики на ППС,
маршрутна карта с идентификационен № 22061444245985, валидна от
14.06.2022г., 18:28 часа до 15.06.2022г., 18:15 часа, а също и въведен маршрут
заедно с географската ширина и дължина.
По делото са приложени писмени данни (Заповед № ЧР – СП –
622/11.08.2022г., Заповед № РД – 11 – 167/08.02.2021г. и Заповед № РД – 11 –
760/19.08.2022г.), удостоверяващи надлежно оправомощаване на Директор
НТУ да издаде процесното НП. Видно от Заповед № ЗАМ – 332/32 –
66544/28.02.2020г. на Директор Агенция Митници, актосъставителя К. Г. Я. е
също надлежно оправомощен за състави процесния АУАН.
За да установи дали са спазени изискванията на чл.10б, ал.3 от ЗП вр. с
чл.179, ал.3а от ЗДвП, съдът изиска данни за регистрацията на ВЛЕКАЧ ДАФ
ХФ 105.460 с рег. № ХХХХХ от Сектор ПП към ОДМВР - Б.. Последният
изпрати на съда изисканата информация с писмо рег. № 111600-
2004/31.01.2023г., от която е видно, че „ТНГ – М.И” ЕООД, ЕИК *********,
гр.Петрич, е собственик по регистрация на процесното ППС, чиято
техническа допустима максимална маса е 18000, и е категория ЕВРО 5.
Съобразявайки данните за регистрация на процесното ППС, настоящия съд
установява, че ГЛОБАТА правилно е определена по размер имайки предвид
разпоредбите на чл.179, ал.3а от ЗДвП вр. с чл.10б, ал.3 от ЗП и правилно е
бил определен субекта на административнонаказателната отговорност, при
липсата на данни за предприети действия по чл.189е, ал.3 и ал.6 от ЗДвП за
заплащане на компенсаторна такса, както от нарушителя, така и от
собственика или ползвателя на ППС.
Заради направените искания от адв.А. С. от АК – Б., по указание на съда,
въззиваемата страна чрез процесуален представител юрисконсулт И.Й.
прилага протокол за установяване годността за приемане на изграждането,
доставката и монтажа на нова стационарна контролна точка, извадка от сайта
на БГТОЛ с начертан маршрут, за да се установи къде е започнало и къде е
приключило нарушението, извадка от електронна система за събиране на
пътни такси за 15.06.2022г., съдържаща технически характеристики на ППС,
идентификационен номер на маршрутна карта, ведно с въведен маршрут,
4
географска ширина и дължина.
Адв.С. е представил и съдът е приел по делото и Заповед № РД – 11 –
141/08.07.2022г. на ОПУ – София за ограничаване движението на МПС и
тежкотоварни автомобили с ремаркета и полуремаркета по РП ІІ – 81 от км 30
+100 до км 50+870 към прохода „Петрохан” в периода 15.04.-15.10. ежегодно.
В рамките на съдебното следствие показания съгласно чл.84 от ЗАНН вр.
с чл.139, ал.8 от НПК даде – св.К. Г. Я., който потвърждава изложените
обстоятелства в АУАН и чиито показания настоящия съд кредитира.
Жалбоподателят Т. Н. М. като водач е избрал варианта да му бъде съставен
АУАН и да заплати таксата от 133 лева, а не следващата се по–висока като
размер компенсаторна такса. Свидетелят по АУАН – Е. В. К., със съгласието
на страните и след преценка, че делото е изяснено от фактическа и правна
страна без показанията на това лице, напуснало ТД Митница София, е
заличена с изрично определение.
Макар и да счита, че са налице условия за отмяна на НП, за прецизност
съдът следва да посочи, че изложените възражения в жалбата и в писмени
бележки от адв.С. от АК - Б., в преобладаващата си част, макар и
многобройни, са бланкетни и не намират опора на доказателствата, събрани
от АНО, приети от съда и подробно обсъдени. М. не е имал възражения при
съставяне на АУАН, в т.ч. и че не е автор на нарушението, напротив
собственоръчно е посочил, че „доброволно е избрал да му бъде съставен
АУАН”. Доказателствената сила на съставения АУАН не е оборена и се
подкрепя от надлежно събраните писмени и гласни доказателства, а поради
не заплащане на компенсаторна такса, не са налице условията за приложение
на чл.189е, ал.3 и ал.6 от ЗДвП.
Настоящият съд не споделя преобладаващата част от доводите изложени
и в писмените бележки от адв.А. С.. Този съд не открива допуснати
нарушения по чл.40, чл.42 и чл.57 от ЗАНН, за които се твърди в жалбата и в
писмените бележки. Правилно е бил определен субекта на административно
наказателната отговорност (АНО), имайки предвид чл.179, ал.3а от ЗДвП,
която разпоредба, освен, че предвижда АНО именно за водача на ППС от
категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, но и при обстоятелства изрично посочени в
процесните АУАН и НП, напълно съвпадащи със законните изисквания на
чл.179, ал.3а от ЗДвП – „Водач, който управлява пътно превозно средство от
5
категорията по чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения
за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона
за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за
същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с
глоба в размер 1800 лв.”
Съгласно чл.139, ал.7 от ЗДвП - (Нова - ДВ, бр.105 от 2018г., в сила от
16.08.2019г.) – „Водачът на пътно превозно средство от категорията по
чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен
в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за
участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и
заплащане на дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата,
освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице”.
Разпоредбата на чл.179, ал.3б от ЗДвП предвижда при какви условия и
какви по вид и размер санкции ще понесе именно собственика или ползвателя
на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП. Административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя – водач, е ангажирана правилно на основание
чл.179, ал.3а от ЗДвП, защото макар и да не е собственик или ползвател на
процесното ППС-во, отговарящи за заплащане на дължимата тол такса
съгласно чл.10б, ал.3 от ЗП, има качеството на водач, не оспорено по
надлежен ред, както в рамките на АНП, така и в хода на съдебното следствие
пред въззивния съд. С твърдението, че не било доказано дали жалбоподателят
е бил водач на процесното ППС, по време на извършване на нарушението, не
се оборва доказателствената сила на съставения АУАН. По делото не са
представени от жалбоподателя и пълномощника му каквито и да е
доказателства в полза на това голословно твърдение. В рамките на АНП
нарушителя М., не е имал възражения, в т.ч., че не е бил водач на процесното
ППС на 15.06.2022г., 08:24 часа, за да бъдат проверявани от АНО съгласно
чл.52, ал.4 от ЗАНН.
Според настоящият съд неприложим е бил реда на чл.187а, ал.1 и сл. от
ЗДвП вр. с чл.189ж, ал.1 и сл. от ЗДвП, защото не е било налице отсъствие на
нарушителя, макар и да е бил генериран запис от системата и да е бил
6
изготвен доклад съгласно чл.167а, ал.3 от ЗДвП, защото такъв доклад се
създава за всяко установено нарушение по чл.179, ал.3 – 3в от ЗДвП.
Липсва нарушение на закона и при посочване на мястото на нарушението
път І-1, км 110 + 539 – обходен път на гр.Монтана, като този съд не открива
неяснота, неточност и неправилност. В подкрепа на този довод е изисканата и
приета по делото справка от ОПУ – Монтана, съдържаща се в писмо № 11 –
00 – 15/09.02.2023г. по описа на ОПУ – Монтана.
Като се имат предвид чл.179, ал.3а от ЗДвП и чл.10б, ал.3 от ЗП,
правилно е бил определен и субекта на административно наказателната
отговорност в лицето на водача.
Представената и приета Заповед № РД – 11 – 141/08.07.2022г. на ОПУ –
София, не обсъдена в жалбата и писмените бележки от адв.С., вероятно е
била повод водача М. да зададе маршрута на закупената маршрутна карта,
който маршрут според юрисконсулт И.Й. е погрешно зададен от М., тъй като
зададената междинна точка І – 1, ІІІ – 102 е задължило водача да слезе от път
І – 1 на пътен възел и да поеме по стария околовръстен път на гр.Монтана.
Затова преминавайки през стационарна контролна точка № 10211, намираща
се на РП І – 1 79, е отчетено нарушението.
Настоящият съд не открива АНП да се е развило в разрез с „европейските
източници на правото”, като в тази насока следва да се имат предвид
изложените по–горе доводи и тълкуването на действащото законодателство
на РБ, която е съобразила Директивите и Регламентите на ЕС преди да въведе
тол системата за отчитане. Не подлежащата на сертифициране тол – система,
не може да бъде основание за отмяна на НП и този съд не споделя доводите
изложени в тази насока от адв.С..
По делото не е спорно, че за ППС с рег. № ХХХХХ е била закупена
валидна маршрутна карта с ид. № 22061444245985, с период на валидност от
14.06.2022г., 18:28 часа до 15.06.2022г., 18:15 часа, но същата не включвала
преминаване през сегмента, в границите на който се намира контролно
устройство с идентификатор № 10211. Била е заплатена и дължимата в
подобни случай такса по чл.10б, ал.5 от ЗП.
Съгласно чл.189з (Нов – ДВ, бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.) За
нарушенията по този закон не се прилагат чл.28 и 58г от Закона за
административните нарушения и наказания. При действието на посочената
7
разпоредба, и имайки предвид датата на извършеното процесно нарушение –
15.06.2022г., 08:24 часа, чл.3, ал.2 от ЗАНН е неприложим. Но изследвайки
обстоятелствата на извършеното нарушение (налице е валидна маршрутна
карта, която е установено, че не включва само сегмента, в границите на който
се намира контролно устройство с идентификатор № 10211), през призмата
на изискванията на чл.11 от ЗАНН вр. с чл.9, ал.2 от НК, според настоящия
съд е бил приложим чл.9, ал.2 от НК, намиращ приложение в АНП по силата
на чл.11 от ЗАНН.
Фактът на нарушението е безспорно установен, но като коректив е
предвидената в чл.11 от ЗАНН правна възможност, даваща право за преценка
на наказващия орган по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата,
изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита,
за които се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс,
доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. От събраните по делото
доказателства се установява, че е налице валидна маршрутна карта с
идентификационен № 22061444245985, с период на валидност от 14.06.2022г.,
18:28 часа до 15.06.2022г., 18:15 часа, която е установено, че не включвала
преминаване през един сегмент, в границите, на който се намира контролно
устройство с идентификатор № 10211. Макар и да е извършено нарушението
на 15.06.2022г. от водача Т. Н. М., няма данни за са настъпили вреди за
бюджета, които да обективират понасяне от водача М. на глоба в размер на
1800 (хиляда осемстотин) лева, като в тази насока съдът споделя наведените
доводи в писмените бележки от адв.С.. Тези обстоятелства, както и фактът, че
нарушението от съответния вид е извършено за първи път от водача М.,
който не е собственик или ползвател на процесното ппс-во, отговарящи
за заплащане на дължимата тол такса съгласно чл.10б, ал.3 от ЗП, дават
основание същото да се третира като такова с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения по чл.179, ал.3а от
ЗДвП, респ. да се изведе правния извод, че извършеното на 15.06.2022г., 08:24
часа от водача М. , макар формално и да осъществява признаците на
предвидено в закона административно нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП,
неговата обществена опасност е явно незначителна имайки предвид
посочените по – горе обстоятелства. Съдът изцяло споделя доводите
изложени от адв.С. на л.11 от писмените бележки, относно правната
възможност да се информират ползвателите за всеки случай на недекларирана
8
пътна такса, предлагана възможност за отстраняване на нередността, преди
предприемането на принудителни мерки. Поради изложеното, настоящия съд
намира, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл.11 от ЗАНН вр. с
чл.9, ал.2 от НК. Предвид установените факти, се извежда извода, че
наложеното административно наказание очевидно е силно завишено, както и
че не съответства на тежестта на нарушението и личността на водача М..
Поради изложеното, настоящия съд не споделя становището на процесуалния
представител на въззиваемата страна юрисконсулт Й. за потвърждаване на
НП и намира, че обжалваното НП следва да бъде отменено.
Настоящият съд не приема, че случаят е маловажен по смисъла на чл.28
от ЗАНН, заради действието на разпоредбата на чл.189з от ЗДвП, поради и
което не предупреждава нарушителя съгласно чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН.
Приема, че са налице условия за приложение на чл.11 от ЗАНН вр. с чл.9,
ал.2 от НК.
При този изход на делото, искането на юрисконсулт И.Й. за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, следва да бъде оставено без уважение.
С оглед очерталия се изход на делото, в полза на жалбоподателя Т. Н.
М. съгласно чл.63д, ал.1 и ал.2 от ЗАНН (Нов – ДВ, бр.109 от 2020г., в сила от
23.12.2021г.), следва да бъде присъдено поискано чрез адв.А. С. от АК - Б.
адвокатско възнаграждение във въззивното производство. Ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона
за адвокатурата. Поисканите разноски от адв.С. от АК - Б. са в размер на 480
(четиристотин осемдесет) лева, които следва да бъдат присъдени, тъй като
настоящия съд не установява прекомерност. Възражение за прекомерност е
направено от процесуалния представител на въззиваемата страна, което
възражение е неоснователно. Като размер поисканите разноски (макар и не с
нарочен списък, но подплатено с доказателства) са съобразени с НАРЕДБА №
1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
(чл.18, ал.2 вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, изм. ДВ, бр.88/04.11.22г.).
Предвид изложеното, настоящия съд намира, че следва да бъде уважено
искането за присъждане в полза на жалбоподателя М. на сумата 480
9
(четиристотин осемдесет) лева разноски за адвокатско възнаграждение.
На основание горното и чл.63, ал.2, т.1 вр. с ал.3, т.1 от ЗАНН (изм.,
бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.), съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ВG 16062022/5800/Р8-
1186/09.12.2022г. на Директор НАЦИОНАЛНО ТОЛ УПРАВЛЕНИЕ (НТУ)
към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), гр.София, с което на Т. Н. М., с
посочен съдебен адрес в гр.Б., чрез адв.А. С. от АК - Б., е наложено
административно наказание - ГЛОБА в размер на 1800 (хиляда осемстотин)
лева на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП.
ОСЪЖДА АПИ гр.София, НТУ да заплати на жалбоподателя Т. Н. М.
сумата 480 (четиристотин осемдесет) лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
ОСТАВЯ без уважение искането на юрисконсулт И.Й., в качеството й
на процесуален представител на въззиваемата страна, за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред АС - Монтана в 14 (четиринадесет)
дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията
предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
10