№ 5
гр. гр. Добрич, 07.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на седми януари през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теменуга Ив. Стоева
Членове:Георги М. Павлов
Павлина Н. Паскалева
като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Въззивно частно
гражданско дело № 20213200500827 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.413, ал.2 вр.чл.275 от ГПК.
Подадена е частна жалба от “Банка ДСК” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. ”Московска” №19 срещу
разпореждане, обективирано в заповед за изпълнение №1235 от 21.10.2021г.
на ДРС по ч. гр. д. №3266/2021г. по описа на същия съд в частта, с която е
отхвърлено заявлението на кредитора за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 ГПК против длъжника Д. Н. СТ.,
ЕГН ********** от с.С., община Добричка за сумата от 75 лв.,
представляваща заемни такси. Изложени са доводи за незаконосъобразност на
атакуваното разпореждане, като се настоява за отмяната му и за издаване на
разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и за горната
сума. Претендират се и разноските сторени в настоящото производство.
Жалбата е допустима. Депозирана е от лице, разполагащо с правен интерес
от обжалване и в законоустановения срок.
Съдът след съвкупен анализ на доказателствата в заповедното
производство, като съобрази и аргументите по жалбата, намира следното:
По подадено заявление от “Банка ДСК” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. ”Московска” №19 в развилото се
производство по ч.гр.д.№3266/2021г. по описа на ДРС е издадена заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение срещу длъжника Д. Н. СТ.,
ЕГН ********** от с.С., община Добричка, за следните суми: 965,32 лв. -
1
дължима главница по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица от 05.08.2019г., заедно със законната
лихва от датата на заявлението - 20.10.2021г. /дата на пощенското клеймо/ до
окончателното плащане; 222,10 лв. - договорна / възнаградителна / лихва за
периода 20.04.2020г. - 20.10.2021г.; 60,60 лв. - обезщетение за забава за
периода 08.03.2021г. - 20.10.2021г.; 26,26 лв. - дължима държавна такса от
общо платената 26,46 лв.; 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение. За същите
суми е издаден и изпълнителен лист.
С обжалваното разпореждане е отказано издаването на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата в размер на 75 лв.,
представляваща заемни такси.
За да отхвърли заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение
въз основа на документ - извлечение от сметка на банката жалбоподател,
районният съд е приел, че претендираната от кредитора такса е нищожна
поради противоречие с чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК, който забранява на
кредитора да изисква заплащането на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита.
Като се запозна с подаденото заявление, придружено с извлечение от
сметките на банката и договора за банков кредит, общите условия към него и
тарифата за стойността на услугите, извършвани от банката по процесния
кредит, съдът приема следното:
Претендираната такса за нереволвиране, според съда представлява
неустоечно задължение за забава при внасяне на минималната сума за
револвиране на кредита от 15 лв. месечно, съгласно чл.8 от договора за
кредит и чл.53, ал.1 от Общите условия и приложената към общите условия
тарифа за услугите на банката.
Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя
такси за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
Таксата за нереволвиране обаче има санкционен характер и не се отнася до
допълнителна услуга, предоставяна от банката на потребителя, като с нея се
заобикаля правилото на чл.33, ал.1 от ЗПК, че при забава кредиторът по
потребителски договор има право само на законната лихва за забава за
периода на забавата. Добавянето на допълнително неустоечно задължение
съставлява неравноправна клауза, тъй като поставя потребителя в
неравностойно положение спрямо по-силната икономически страна и като
2
такава е нищожна.
Съгласно чл.411, ал.2, т.3 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение,
когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това.
Като е достигнал до идентичен краен извод, първостепенният съд е
постановил законосъобразен и правилен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден.
Разноски за настоящото производство не се следват на заявителя.
Въззивното определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, обективирано в заповед за изпълнение
№1235 от 21.10.2021г. на ДРС по ч. гр. д. №3266/2021г. по описа на същия
съд, с което е отхвърлено заявлението на “Банка ДСК” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ”Московска” №19 за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417
ГПК против длъжника Д. Н. СТ., ЕГН ********** от с.С., община Добричка
за сумата от 75 лв., представляваща заемни такси.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3