Решение по дело №1902/2018 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 135
Дата: 15 април 2019 г. (в сила от 17 юли 2019 г.)
Съдия: Пламен Петров Деянов
Дело: 20181520201902
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

                                      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

                                               Гр. Кюстендил, 15.04.2019 г.

                                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

           

            Районен съд гр. Кюстендил, десети състав, на първи март през две хиляди и деветнадесета година в публично заседание, в следния състав:

 

                                                                                                Председател: Пламен Деянов

Секретар: Гергана Милушева

като разгледа докладваното от районния съдия НАХД № 1902 по описа на КРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление № 18-1139-001749 от 24.10.2018 г. издадено от Началник Сектор "Пътна полиция" при ОДМВР гр. Кюстендил, с което на В.Г.С.,с ЕГН- ********** с адрес ***, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 400 лв. /четиристотин/ лева, на основание  чл. 638, ал. 3 от КЗ.

            В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, поддържа жалбата си и прави доказателствени искания.

            За административно - наказващия орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява представител.Явяват се свидетелите извършили проверката и актосъставитела.

            Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. с чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

            КРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

            На 14.10.2018 г., около 17,35 часа в гр.Кюстендил, по ул. „****“, срещу № ** в посока на движение от ул. „****“ къмто улица „Изгрев“ жалбоподателя управлява лек автомобил марка „Пежо 307“ с рег. № ***, собственост на Х. А. С., ЕГН- **********, във връзка с чието притежание и използване няма сключен действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за автомобилистите, валидна към датата и часа на проверката.

            За констатираното нарушение й бил съставен АУАН бланков № 800019 от 14.10.2018 год., за нарушение на  чл. 638, ал. 3 от КЗ. Актът е връчен и подписан от жалбоподатела, с отразяване, че няма възражения.

            Впоследствие последния не се е възползвал от законното си право да депозира възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

            Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно- наказателната преписка, е издадено процесното наказателно постановление № 18-1139-001749 от 24.10.2018 г., издадено от Началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР гр. Кюстендил, с което на В.Г.С.,с ЕГН- ********** с адрес ***, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 400 лв. /четиристотин/ лева, на основание  чл. 638, ал. 3 от КЗ.

            Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя и на свидетеля при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК, писмени доказателства. Справка от сектор „Пътна полиция“ при ОД-МВР гр. Кюстендил видно от която собственик на автомобила е Х. А. С. , ЕГН – **********.

            По делото е допуснат и проведен разпит на свидетелите извършили проверката и съставили АУАН.

            При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

            В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл. 42 от ЗАНН реквизити. Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл. 57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

            В разпоредбата на чл. 461 от КЗ са подробно- изчерпателно са изброени всички задължителни застраховки, като в т. 1 на същия член, като такава е посочена "Гражданската отговорност" на автомобилистите по т. 10. 1, раздел II, буква "А" от приложение № 1, а именно застраховката, свързана с притежаването и използването на моторно превозно средство.

            Отговорността на жалбоподателя е ангажирана по  чл. 638, ал. 3 от КЗ за това, че управлява моторно превозно средство - чужда собственост, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за автомобилистите, валидна към датата и часа на проверката. В тази хипотеза законодателят е предвидил санкция за всяко лице, което управлява МПС, за което няма сключена застраховка.

            Съдът намира за безспорно установено, че към 29.01.2017 г., по отношение на описаното МПС, управлявано от жалбоподатела, не е имало валиден договор за сключена застраховка "Гражданска отговорност".

            От събраните по делото гласни доказателства се установява по безспорен начин, че в хода на проверката именно жалбоподатела е заявил лично, че управлява посоченото по-горе МПС, като собственик а не като ползвател. Но по делото не се представиха писмени доказателства легитимиращи го като такъв. Съдът намира за безспорен факт съзнателното управление на МПС от страна на С. за което не е имало валиден договор за сключена застраховка "Гражданска отговорност" към датата на проверката. Това обстоятелство се подкрепя и от представеното от сектор „пътна полиция“ писмено доказателство – копие на картона за рагистрация на МПС видно от които единствен собственик се явява Х. А. С. и именно на нея е регистрирано процесното МПС. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, пресъздаващи това, което са възприели непосредствено. Показанията на свидетеля по АУАН са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетите на место-нарушението действия на жалбоподатела. Съдът не кредитира възраженията относно съпружеска общност върху автомобила, които жалбоподателя предявява в ОСЗ. Налице е правният му интерес да доказва подобно твърдение но не и чрез извадка от Семейния кодекс, а чрез надлежни документи легитимиращи го като собственик.

            Поради изложеното, съдът намира, че жалбоподатела е осъществил от обективна и субективна страна посоченото в АУАН нарушение на чл. 638 ал.3 от КЗ, същото посочено и в издаденото въз основа на АУАН наказателно постановление.

            За административните нарушения не се изисква пряк умисъл. Достатъчно е да са извършени непредпазливо. В конкретния случай се касае за непредпазливо деяние, доколкото не се събраха доказателства, че жалбоподатела е знаел, че няма сключена валидна застраховка процесното МПС, но е могъл и е била длъжен да знае и разбере това преди да поеме управлението на МПС-то.

            Съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които да оборят доказателствената сила на съставения акт, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от тези, отразени в акта, а оттам и за различни правни изводи от тези на административно - наказващия орган.

            Административно - наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба.

            Настоящият съдебен състав намира, че АНО правилно е приел, че не е налице маловажен случай. Задължителното имуществено застраховане има за цел, при настъпване на застрахователно събитие, да се поправят вредите, причинени другиму. Основната функция на застраховката «Гражданска отговорност» е обезщетителна. Нарушението е застрашило обществените отношения, свързани с възможността за уреждане на претенции за вреди от ПТП, поради което следва да се приеме, че обществената опасност на този пропуск се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по административен ред, а не представлява маловажен случай. Отделно от това, самата специфика на делото не се отличава от класическия случай на несключване на "гражданска отговорност", поради което и не би могло да се приеме, че е налице занижена опасност на случая, в сравнение с обикновения, която да наложи извод за маловажност на деянието.

            Нормата на  чл. 638, ал. 3 от КЗ предвижда, че лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.

            Поради всичко изложено по-горе, съдът намира, че наказателното постановление - предмет на обжалване по настоящото дело, се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

            Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

            Р Е Ш И:

            ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-1139-001749 от 24.10.2018 г. издадено от Началник Сектор "Пътна полиция" при ОДМВР гр. Кюстендил, с което на В.Г.С.,с ЕГН- ********** с адрес ***, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 400 лв. /четиристотин/ лева, на основание  чл. 638, ал. 3 от КЗ, като правилно и законосъобразно.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Кюстендил, на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: