Р Е Ш Е Н И Е
№ 69/24.01.2022 година, град Б.,
Административен съд – Б., в съдебно заседание на единадесети януари, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар Г.
С., разгледа адм.д. № 2172/2021 година.
Производството е по реда на глава деветнадесета от
Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на “Касстрой” ЕООД – Б. с ЕИК
*********, представлявано от адвокат А.Ф. ***, против ревизионен акт №
Р-02000220006301-091-001/07.06.2021 година (РА) на ТД – Б. на НАП, в частта
„относно констатация № 6“, в която е потвърден и с решение № 114/23.08.2021
година на директора на дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” –
Б. (ОДОП) при ЦУ на НАП.
С т. нар. „констатация № 6“ в РА, на основание чл. 79
ал. 1 във връзка с чл. 86 ал. 1 – 2 от ЗДДС, за данъчен период декември 2017
година на жалбоподателя е начислен ДДС в размер на приспаднатия от него (за
същия период) данъчен кредит от 10 000 лева за стоки на обща стойност 50 000
лева, изписани съгласно поета счетоводна операция на 31.12.2017 година: Дебит
сметка 499 „Други дебитори и кредитори“ – Кредит сметка 304 „Стоки“ на стойност
50 000 лева за стоки, заявени от дружеството в хода на ревизията като
технологичен брак – остатъци от производствената му дейност за периода 2009 –
2017 година.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на
РА „относно констатация № 6“. Твърди се, че изводите на издателите на РА са в
противоречие с приложимото материално право, защото за дружеството не е
съществувало ежегодно задължение за инвентаризация на активите по чл. 28 ал. 1
– 2 от Закона за счетоводството (ЗСч). Поддържа се, че естеството на
производството (алуминиева и ПВЦ - дограма) обуславя обективна невъзможност за
определяне на пределни норми на технологичен брак (изрезки от метал, стъкло и
пластмаса), защото поръчките са строго индивидуални. Заявява се, че документи,
представени при ревизията, доказват предаването на остатъците от производството
като вторични суровини, а в хода на ревизията не е извършена насрещна проверка
при лицето, което ги е получило. Оспорва се довода на решаващия орган, че,
предвид неспазването на установените правила на осчетоводяване, е невъзможно да
се установи количеството на изписаната стока като брак, а дари да е налице
пропуск в счетоводството на дружеството – той е основание за ангажиране на
административнонаказателната му отговорност, а не за начисляване на ДДС.
Изтъква се, че технологичният брак се намира в производствената база на
дружеството и той е бил посочен „многократно на служителите на органа по
приходите“, като впоследствие това твърдение е оттеглено (в хода на делото) от
процесуалния представител на дружеството.
Иска се отмяна на обжалваната част от РА.
Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва
жалбата, поддържа, че не са допуснати нарушения при издаване на РА. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните, приема следното от фактическа страна.
Ревизираното дружество „Касстрой" ЕООД е вписано
в Търговски регистър на Агенцията по
вписванията през 09.12.2004 година.
Към началото на ревизията управител на дружеството е С.И.К..
Основният предмет на дейност на „Касстрой“ ЕООД е
производство на дограма и щори от алуминиеви и ПВЦ – профили.
Със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) от
19.10.2020 година по отношение на дружеството е започнала ревизия за задължения
за корпоративен данък за периода 2015 – 2018 година и за данък върху добавената стойност (ДДС) за
данъчни периоди април 2015 – декември 2018 година. първоначално определеният
срок за извършване на ревизията е два месеца от връчването на ЗВР. Самата ЗВР е
връчена на ревизираното лице по електронен път на 22.10.2020 година (лист 360 -
363).
На 10.12.2020 година (по искане за продължаване срока
на ревизията от същата дата) срокът на ревизията е удължен до 22.01.2021
година, без да се променя предметния ѝ обхват. Заповедта за изменение на
ЗВР (ЗИЗВР) е връчена на ревизираното лице на 11.12.2020 година по електронен
път (лист 266 и 262 - 265).
На 22.12.2020 година, на основание чл. 7 ал. 3 от ДОПК
и поради смърт на член на ревизионния екип, в ревизионното производство е включен
нов инспектор, на която е възложено разглеждането и решаването на преписката
(лист 260 - 261).
На 22.12.2020 година е издадена нова ЗИЗВР, в която е
отразено изменението на персоналния състав на ревизионния екип, без да се
променят другите параметри на ревизията. Тази заповед е връчена на ревизираното
лице на 29.12.2020 година (лист 256 - 259).
На 20.01.2021 година с нова ЗИЗВР срокът на ревизията
е удължен до 22.02.2021 година. Дружеството е
уведомено за изменението по електронен път на 21.01.2021 година (лист
251 - 254).
За последен път срокът на ревизията е удължен до
22.03.2021 година със ЗИЗВР от 18.02.2021 година, връчена на ревизираното лице
на 19.02.2021 година по електронен път (лист 242 - 246).
Още при започване на ревизията, на „Касстрой“ ЕООД е
връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено
лице (ИПДПОЗЛ), с което от дружеството са изискани за представяне счетоводните
регистри и оборотни ведомости (синтетични и аналитични на всички счетоводни
сметки), всички договори с трети лица, аналитична справка за задълженията и
вземанията на лицето, данъчен и счетоводен амортизационен план за периода на
ревизията, документи за собственост на активите и издавани разрешения за
упражняване на основната дейност (лист 267 - 268).
От дружеството са представени фактури за доставка на
стоки и машини от трети лица, справки
за натрупани обороти и крайни остатъци, документи за собственост на недвижими
имоти, представляващи производствената база, за собственост на превозно
средство, аналитични и хронологични ведомости (лист 172 стр. 2 – 194, 237 стр.
2 – 239, 234 – 237, 239 стр. 2 – 241, 221 – 223 и 195 - 219).
На 12.03.2021 година производствената база на
дружеството е посетена от ревизионния екип. При проверката е констатирано, че машините
за сглобяване на профили, придобити през 2014 година, са намират на място и с
тях се осъществява основаната дейност на търговеца. Резултатите от проверката
са описани в протокол от 12.03.2021 година (лист 160 - 161).
По представените оборотни и аналитични ведомости на
счетоводна сметка 499 „Други дебитори и кредитори“ и след проследяване на поетите
счетоводни операции от ревизионния екип е установена поета от „Касстрой“ ЕООД счетоводна
операция Дебит сметка 499 „Други дебитори и кредитори“ и Кредит сметка 304 „Стоки“
на стойност 50 000 лева през 2017 година, за основанието на която от страна на дружеството
е посочен „технологичен брак“.
В хода на ревизионното производство, до издаването на
ревизионния доклад (РД), от „Касстрой“ ЕООД не е представен протокол за
извършеното бракуване, нито документ, удостоверяващ брак на стоково-материални
запаси, съдържащ един от съществено необходимите реквизити - допустимите норми на
брак, определени с технологичната документация за съответното производство или
дейност и/или с друг документ, удостоверяващ основанието за брак. На
ревизионния екип не е представена калкулационна схема за производствената
дейност.
От представените счетоводни документи е констатирано,
че стоките, придобивани от дружеството, са заведени само стойностно по счетоводна
сметка 304 „Стоки“ и липсва аналитична отчетност на получените, съответно
изписаните стоки по артикули. Установено е, че изписването на продадените стоки
е било извършвано еднократно, в края на отчетния период.
От ревизионния екип е извършена калкулация на база
стойността на вложените материали в производството. При калкулацията е
установено, че технологичния брак в размер на 21,27 % (над 1/5 от вложените
материали), без ревизираното дружество да може да докаже обичайните размери на
брака от производствената си дейност - за всяка партида или за всеки отделен
вид стоково-материален запас.
От ревизионният екип е прието, че изключително високия
процент брак (21,27 %) от дейността на дружеството, констатиран в хода на
ревизията, не кореспондира с обичайната икономическа логика на производството и
с нормалния търговски риск.
Отделно, при посещението на производствената база на
дружеството не е констатирано наличието на бракувани материални запаси или
отпадъци в размер на 50 000 лева.
От анализа на оборотната ведомост за 2017 година е
установено дебитно начално салдо в размер на 48 898,79 лева, кредитни обороти в
размер на 285 640,90 лева и крайно дебитно салдо от 8 192,24 лева по сметка 304
„Стоки“ и е направен извод, че в разходната част графа 60 не е отнесена сумата от
50 000 лева, въпреки че по счетоводни
данни поетата счетоводна операция - Дебит сметка 499 „Други дебитори и
кредитори“ и Кредит сметка 304 „Стоки“ на стойност 50 000 лева е извършена на
основание документ № 21/31.12.2017 година.
При извършена служебна справка в информационните
масиви на НАП по ЗДДС е констатирано, че „Кассторй“ ЕООД няма фактури за покупки на материали-
профили, по които да не е ползван данъчен кредит, както и че протокол за брак
не е намерил отражение в Дневника за продажби и справка - декларация по ДДС за
съответния данъчен период (декември 2017 година) или в някой от следващите
данъчни периоди до датата на съставяне на РД.
Така, на основание чл. 79 ал. 3 от ЗДДС, в доклада е
прието, че дружеството дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит за
стоките, които е обявило като бракувани.
От „Касстрой“ ЕООД е подадено възражение срещу РД, в
това число и срещу предложението за определяне на ДДС върху данъчната основа на
осчетоводения технологичен брак.
Към възражението е приложен „протокол за технологичен
брак“ с дата 18.12.2017 година. В този протокол са описани по години за периода 2009 – 2017 година
„отрязъци“, представляващи технологичен брак – „ПВЦ цветно“, „ПВЦ бяло“,
„метални профили“, „алум. профили“ и „стъкло“ (лист 116 стр. 2 - 117).
Бракът „ПВЦ цветно“ е описан в линейни метри и съвкупно
за всички години е 1 074 метра на обща стойност – 9 822 лева. Цената на
материала – за целия период от 9 (девет) години – е посочена в границите от
8,99 лева до 9,80 лева на линеен метър.
Бракът „ПВЦ бяло“ също е описан в линейни метри и
съвкупно за всички години е 3 300 метра на обща стойност – 16 170 лева. И тук
цената на материала – за целия период от 9 (девет) години (с изключение на 2010
година) – е посочена неизменно на 4,90 лева на линеен метър. За 2010 година
цената е идентична, но се извежда при разделяне на общото количество бракуван
материал на определената му стойност.
Бракът „метални профили“ е в линейни метри и съвкупно
за всички години, според протокола, е 2 370 метра на обща стойност – 3 128,40
лева. Цената на металните профили – за целия период от 9 (девет) години – също,
като ври предходните стоки, е посочена неизменно на 1,32 лева на линеен метър.
Бракът „алум. профили“ е описан в килограми (с
изключение на 2010 година – посочен в линейни метри) и съвкупно за всички
години е 2 210 кг и 280 метра на обща стойност – 16 185 лева. Цената на
материала – за целия период от 9 (девет) години – е посочена на 6,50 лева на килограм,
а за 2010 година цената също е 6,50 лева, но на линеен метър, изведено при
разделянето на бракуваните метри алуминиев профил на общата им стойност.
Бракът „стъкло“ е описан в квадратни метри и съвкупно
за всички години представлява 880 квадратни метра на обща стойност – 7 920
лева. Цената на бракуваното стъкло, според протокола – за целия период от 9
(девет) години – е неизменно 9,00 лева
на квадратен метър.
В края на протокола е посочен общият размер на
стойността на бракуваните материали – 54 601 лева, въпреки че реалният
аритметичен сбор (по отделни видове материали и по години) всъщност е 53 225,40
лева. Посочено е и че „при разкрояване на профили за стъкло и дограма
технологичния отпадък от всеки материал възлиза на 7% до 10 %“.
Ревизионният екип не е кредитирал представения
протокол за бракуване на материали. Издателите на РА също не са го възприели
като достоверно доказателство и за декември 2017 година на дружеството е
начислен ДДС в размер на 10 000 лева по взетата счетоводна операция с основа 50
000 лева и предвид ползването от дружеството на данъчен кредит в пълен размер
по всички фактури за периода.
При обжалването по административен ред РА – в тази си
част, е потвърден.
Към жалбата срещу решението на директора на дирекция
„ОДОП“ – Б. от жалбоподателя отново е приложен протоколът за бракуване с дата
18.12.2017 година, както и две фактури – фактура № 511/24.04.2018 година
(с предмет 9700 кг „бракувани профили и отпадъци от PVC“ на стойност
4850 лева) и фактура № 545/21.11.2018 година (с предмет 3010 кг „брак, отпадъци
от ПВЦ профили“ на стойност 3612 лева), издадени от дружеството – жалбоподател
– за доказване предаването на бракуваните отпадъци на трето лице/получател
(лист 10 - 14).
В хода на настоящото производство е допусната и приета
съдебно – счетоводна експертиза (лист 388 - 390).
След като се е запознало с ревизионната преписка и
счетоводството на дружеството, вещото лице е установило, че за процесните 2009
– 2017 година доставките на стоки/материали са осчетоводявани само по сметка
304 „Стоки“, която не е водена на аналитично ниво по партиди, които да
съответстват на доставяните видове стоки, в това число и на посочените в
протокола за технологичен брак.
Експертът е установил, че липсва счетоводна информация
за наименованието на стоката, количествата и единичната цена на съответните заприходявани
артикули. Според него, през процесния период дружеството – жалбоподател е
осъществявало както продажба на дограма, така и продажба на други стоки, но
изписваните стойности на кредита по сметка 304 „Стоки“ не дава възможност за
установяване какъв размер от него е във връзка с продажбата на произведената дограма
и какъв размер – във връзка с продажбата на други стоки. Всички продажби са
били осчетоводявани като приход само по сметка 701 „Приходи от продажба на
продукция“, без да е използвана сметка 702 „Приходи от продажба на стоки“.
Вещото лице е констатирало, че за никоя от годините
между 2009 и 2017 година в дружеството не е била провеждана инвентаризация, че
за периода 2009 – 2016 година не са били съставяни протоколи за технологично
бракуване на материали и такъв брак не е би осчетоводяван (при съответното
годишно счетоводно приключване).
Като краен извод, експертът е приел, че представеният
протокол за технологичен брак е на различна стойност (54 601 лева) от размера
на извършената счетоводна операция (50 000 лева) и посочените по години видове
материал със съответни количества и единични цени не намира потвърждение с
водената счетоводна отчетност, поради което не може да се приеме, че със
счетоводното записване, установено при ревизията, е осчетоводен технологичен
брак, съответстващ на протокола.
При така установените факти, съдът прави следните
правни изводи.
Жалбата е подадена пред надлежен съд в срока по чл. 156
ал. 1 от ДОПК, отговаря на изискванията по чл.149, във връзка с чл.145 от ДОПК,
налице е правен интерес от обжалването, поради което е допустима.
По същество.
Компетентността на издателите на РА се установява
от заповед № РД – 360/29.06.2020 година, от заповед № РД-7/04.01.2021 година и от
заповед № РД – 349/30.06.2021 година – всички на директора на ТД – Б. на НАП,
както и от заповедите за възлагане на ревизия и за нейното изменение. Със
заповедите на директора на ТД – Б. на НАП се определят органите, които могат да
възлагат извършването на ревизии. Сред тях е и Р.К.Т. – началник на сектор „Ревизии“
в дирекция „Контрол“ при ТД – Б. на НАП, издател на РА. Съответно, вторият
издател на РА – П.Д., главен инспектор по приходите – черпи компетентността си
от ЗВР, с които е определен за ръководител на екипа, извършил ревизията на „Касстрой“
ЕООД.
Затова съдът приема, че ревизионният акт е издаден
при съблюдаване на правилата за компетентност на административния орган.
Ревизионният акт отговаря на изискванията за форма,
защото е издаден в писмена форма и съдържа всички реквизити по чл. 120 ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 59 ал. 2 от АПК.
В ревизионното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения.
От продължителността на сроковете, посочени в ЗВР и
ЗИЗВР, се установява, че общият срок на ревизията е съобразен с разпоредбите на
чл. 114 ал. 1 – 2 от ДОПК, а извършеното изземване на преписката и възлагането
ѝ на нов член на ревизионния екип е надлежно обосновано от правна и
фактическа страна. Предметният и времеви обхват на ЗВР и ЗИЗВР съответстват на установеното
по РА (и обжалвано пред съда) задължение за ДДС по отношение на данъчен период
декември 2017 година.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя за
издаване на РА при неизяснени факти, предвид липсата на насрещна проверка на
търговец, на който ревизираното лице е продало/предало остатъци от материали
във връзка с производствената си дейност през април и ноември 2018 година. Извършването
на насрещна проверка на определено лице в хода на ревизионното производство е
въпрос на целесъобразност и зависи от конкретната преценка на ревизионния екип
– дали с наличните доказателствени средства са установени всички факти,
релевантни към ревизирания период или допълнително е необходимо извършването на
други процесуални действия, в това число и насрещна проверка. В случая,
релевантните (според издателите на РА) факти за декември 2017 година са
установени и в тази насока са изложени доводи, както в акта, така и в
потвърждаващата го част от решението на директора на дирекция „ОДОП“ – Б., т.е.
не е налице необоснованост на акта, поради неизвършване на процесуално
действие, което жалбоподателят е считал за необходимо. Съдът намира за
необходимо да отбележи, че в хода на ревизията от страна на „Касстрой“ ЕООД не
е направено изрично искане за извършване на допълнителни процесуални действия –
в това число и насрещни проверки на трети лица. Такива искания липсват в
ревизионната преписка, във възражението, подадено срещу РД, както и в
съдържанието на жалбата, с която РА е обжалван по административен ред. Представяни
са единствено документи, с които са отстранявани допуснати грешки при воденето
на счетоводството, както и протокола за технически брак от декември 2017
година, а също е направено искане за продължаване на срока за подаване на
възражение срещу РД (лист 115 – 117, 131 и 86).
По материалната законосъобразност на ревизионния
акт, съдът приема следното.
Съгласно чл. 79 ал. 1 от ЗДДС, регистрирано лице,
което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за
независима икономическа дейност, е приспаднало данъчен кредит за произведена,
придобита или внесена от него стока, при унищожаване, установяване на липси или
при бракуване на стоката начислява и дължи данък в размер на ползвания данъчен
кредит.
Нормата на чл. 80 ал. 2 т. 1 от ЗДДС постановява,
че корекции по чл. 79 не се извършват в случаите на технологичен брак в
допустимите норми, определени с технологичната документация за съответното
производство или дейност.
Анализът на цитираните норми показва, че за
констатирането на технологичния брак е необходимо да бъдат установени неговите
допустими норми - в съответствие с технологичната документация за съответното
производство (т.е. предвид особеностите на производствения процес) и то спрямо
наличните стоково – материални запаси.
От жалбоподателя по делото не са представени
доказателства за технологичния брак в производството му, отразени в
технологична документация.
В жалбата до съда, а и в първото съдебно заседание
е направено изявление, че производството на „Касстрой“ ЕООД е „поръчково“ и бракът
не може да бъде стандартизиран. Направено е искане за допускане на съдебно –
техническа експертиза, която да отговори на принципни въпроси – какъв е средния
размер на технологичния брак при „масово“ и при „поръчково“ производство на
дограма. В този си вид искането е отхвърлено – първо - поради очевидната му
абстрактност и неяснота на използваните понятия и второ – поради очевидното му
противоречие със защитната теза на жалбоподателя за невъзможност за
установяване на технологичния брак при „поръчково“ производство на дограма.
Едновременно с това, на процесуалния представител на жалбоподателя е
предоставена допълнителна възможност да преформулира задачата, за да докаже
твърденията си – възможност, от която той не се е възползвал. Подадена е молба
– опровержение на твърденията му в първото съдебно заседание, че бракуваните
материали са налични към момента на заседанието, както и е направено възражение
по част от доводите на ответника при тълкуване на нормата на чл. 28 ал. 2 от
ЗСч (лист 367 стр. 2 – 368 и 377).
От доказателствата по делото се установява, че през
процесния период (декември 2017 година), а и преди него – от 2009 година -
жалбоподателят не е водил аналитична счетоводна отчетност, посредством която да
се установят вида, количествата и цената на закупуваните материали, съответно –
да се установят вида, цената и количествата на изписаните материали, преди
непосредственото им влагане в производството или директната им продажба.
Установява се, че изписването на стоките е извършвано еднократно – в края на
годината, без да е ясно как е била определяна отчетната им стойност.
Представеният от жалбоподателя протокол за
технологичен брак от декември 2017 година (своевременно оспорен от ответника)
буди въпроси, а не дава отговори. Той е частен документ, без достоверна дата,
удостоверяващ обстоятелства, които са благоприятни за „Касстрой“ ЕООД и е
представен за пръв път с възражението, подадено срещу РД. В него цените на
метър/килограм от отделните бракувани видове материали не са посочени с изрично
обозначение на съответната валута – посочено е число, представляващо десетична
дроб, което, умножено по описаното количество стока, дава като произведение
съответната сума в лева. В противоречие с всякаква икономическа логика
описаните в протокола цени на метър/квадратен метър/килограм метални,
пластмасови и и стъклени отпадъци са неизменни за период от 9 (девет) години –
от 2009 година до 2017 година, въпреки развитието на икономиката и обусловената
от него неизбежна промяна на цените на производствените материали, съответно на
остатъците от тях, които също са стока, подлежаща на последваща преработка и
имат стойност. С две изключения – „ПВЦ цветно“ за 2009 година и за 2010 година в
размер на 151 метра и на 143 метра – всички отпадъци в протокола са посочени в
количества и метраж, кратни на десет – 350 м, 430 кг, 160 м², 180 кг , 290
м и т.н. общо 43 позиции – което е статистически
много малко вероятно при добросъвестното отчитане на технологичен брак от
нормална производствена дейност. Сборът от сумите в левове – изчислен при
събирането на стойностите на отделните видове отпадъци по години – не е
посоченото в протокола крайно число - 54 601 лева, а е друга сума - 53 225,40
лева. Нито едно от тези две числа не кореспондира с извършената от дружеството
счетоводна операция на стойност 50 000 лева през декември 2017 година, за която
се твърди, че отразява технологично бракуване, а би следвало да е така – при
съблюдаване на нормалния икономически интерес на търговеца. Не е ясно и на
каква документална (технологична) основа в протокола е посочено, че „при
разкрояване на профили и стъкло за дограма“ отпадъкът от всеки материал възлиза
на „7 % до 10 %“ и как това изявление съответства на твърденията в жалбата, че
няма как да се установи технологичния брак от производството на дружеството,
тъй като то е „поръчково“. За съда остава загадка съдържанието, което е вложено
от жалбоподателя в израза „поръчково производство“, предвид естеството на
производствения процес по изработката на дограма и необходимостта – във всеки
отделен случай - пространствените и качествените характеристики на продукцията
да се съобразяват с конкретна заявка/поръчка
на клиент.
Данните в оспорения протокол за технологичен брак
от декември 2017 година не съответстват на никакъв начин и на съдържанието на двете
фактури от 2018 година, приложени към жалбата, като доказателство, че
ревизираното лице е продавало бракувани остатъци от производствената си
дейност, в това число и тези, по счетоводната операция, по която с РА му е
определен ДДС в размер на 10 000 лева за декември 2017 година. Според
фактурите, през април и ноември 2018 година „Касстрой“ ЕООД е продало на трето лице – ЕТ от град П.
– 12 710 кг „профили и отпадъци“ от ПВЦ,
т.е. от пластмаса. Съпоставка на фактурираното количество ПВЦ – отпадъци с
описаното в протокола за бракуване, обаче, няма как да бъде извършена, защото
по фактури са предавани килограми
отпадъци, а по протокол бракуването е извършвано в линейни метри – величини които описват различни и несъпоставими физични
характеристики на материалите. Нито протокола за бракуване, нито представените
фактури за продажба на отпадъци, опровергават изводите в РА, че от
счетоводството на ревизираното лице е невъзможно да се установи какво точно е
било бракувано, както и че бракът не е извършен в съответствие с изискванията
на чл. 80 ал. 2 т. 1 от ЗДДС.
По изложените съображения съдът приема за обоснован
извода на ответника, че не се установява документална връзка между изписаното
количество стока в размер на 50 000 лева със счетоводната операция от декември
2017 година и конкретно определени партиди от стоки или материали, заведени в
счетоводството на дружеството, които да съответстват на твърденията за извършен
технологичен брак.
Неоснователно е и твърдението в жалбата, че
изводите на издателите на РА са в противоречие с приложимото материално право,
защото за дружеството не е съществувало ежегодно задължение за инвентаризация
на активите по чл. 28 ал. 1 от ЗСч, както и че неизвършването ѝ е било
тълкувано във вреда на „Касстрой“ и като индиция, че не е извършено и
бракуването, за което е представен протокола от декември 2017 година.
Действително, в РА и в потвърдителната част от решението на директора на
дирекция „ОДОП“ – Б. е посочено, че дружеството не е извършвало ежегодна
инвентаризация. Тази констатация, обаче, не е фактическото основание за
определянето на данъка а е допълваща към основния факт, установен при ревизията
–счетоводството на ревизираното лице е било водено по начин, изключващ
възможността да се установи колко, кои и какви стоки са били бракувани и дали
бракуването е било извършено в съответствие с допустимите технологични норми,
определени за съответното производство. Именно като са приели, че бракуването
не е било осъществено при спазване на нормата на чл. 80 ал. 2 т. 4 от ЗДДС,
издателите на РА са приели, че в случая следва да намери приложени разпоредбата
на чл. 79 ал. 1 и на дружеството да бъде начислен ДДС в размер на 10 000 лева
по поетата счетоводна операция на стойност 50 000 лева за декември 2017 година.
Данъчният период, за който е определено оспореното
задължение, е коректно посочен, съобразно разпоредбата на чл. 86 ал. 2 от ЗДДС,
предвиждаща, че данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период,
през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден
такъв документ или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период,
през който данъкът е станал изискуем.
За съда няма съмнение, че от производствената
дейност на дружеството – жалбоподател се образуват отпадъци и част от материалите,
влагани в продукцията, съставляват технологичен брак. За установяването на
количествата брак, обаче, има правила, което следва да се спазват, за да бъде
обективно проверяема тази част от дейността на търговеца. Неспазването на
правилата има за последица невъзможност да се определи достоверно какво
количество материали и на каква стойност е било бракувано от ревизираното лице,
а оттам (в случая) – да се извърши съпоставка с поетата счетоводна операция за
декември 2017 година. Основен принцип в правото е, че никой не може да черпи
права от собственото си неправомерно поведение. В случая, ревизираното
дружество не е водило надлежно счетоводството си, за да бъде проверяема поетата
от него счетоводна операция, но претендира основателност на жалбата си като се
позовава на общи разсъждения за неизбежността на образуването на технологичен
брак от производството си. Възприемането на тази теза – без надлежни/достоверни
доказателства – би имало за правна последица незаконосъобразен административен
(ревизионен) акт. Издателите на акта не са допуснали подобно нарушение. Доколкото
с РА са установени отрицателни факти – неизпълнение на нормативни изисквания за
осчетоводяване на материали при технологичното им бракуване – доказателствената
тежест за оборването на тези факти е възложена върху жалбоподателя, а оттам – в
неговата правна сфера възникват и неблагоприятните последици от неопровергаването им.
Единствено за пълнота на изложението следва да бъде
обсъден още един аргумент на жалбоподателя, с който се обосновава
незаконосъобразността на РА. Според него, нередностите при воденето на
счетоводството на „Касстой“ ЕООД не следва да са основание за определяне на
задължения по ЗДДС, а единствено за осъществяване на
административнонаказателната отговорност на дружеството, затова издаването на
акта се явява чиста репресия, граничеща с „перфидност“ (т.е. с вероломство).
Този довод е лишен от юридически смисъл. Установяването на публичноправни
задължения с ревизия не изключва по никакъв начин успоредното реализиране на административнонаказателна
отговорност на лицето при констатиране на допуснати административни нарушения,
както и обратното. Това са два различни вида юридическа отговорност, които
произлизат от различни факти от действителността, осъществяват се по различен
ред и пораждат различни правни последици за адресата си. Възможно е и в двата
случая, като краен резултат при реализирането им, дружеството да дължи към
фиска парични суми (както по ревизионното правоотношение, така и по евентуална
имуществена санкция, наложена с наказателно постановление), но подобно
сравнение е некоректно и отразява само част от същността на правоотношенията.
Твърдението на жалбоподателя за репресия, прикрита зад закона, би било
основателно, ако по делото бяха представени доказателства за наличието на друг
тип отношения между ревизираното лице и представители на приходната
администрация, различен от тези които възникват при обичайното развитие на
ревизията. Такива доказателства не са представени, а не е поискано и събирането
им.
По изложените съображения, жалбата е неоснователна
и следва да се отхвърли, а РА – в частта по ЗДДС, с която на „Касстрой“ ЕООД е
определен ДДС в размер на 10 000 лева за декември 2017 година за поета
счетоводна операция Дебит сметка 499 „Други дебитори и кредитори“ и Кредит
сметка 304 „Стоки“ на стойност 50 000 лева, извършена през декември 2017
година, е законосъобразен.
Разноски (своевременно поискани)
следва да се присъдят в полза на ответника на основание чл. 161 ал. 1 от ДОПК,
във връзка с чл. 8 ал. 1 т. 4 от Наредба № 1/ 9.07.2004 година за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, представляващи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 830 (осемстотин и тридесет) лева, изчислен върху
материалния интерес по делото.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 160 от ДОПК, съдът,
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Касстрой” ЕООД – Б. с ЕИК
*********, представлявано от адвокат А.Ф. ***, против ревизионен акт №
Р-02000220006301-091-001/07.06.2021 година на ТД – Б. на НАП, в частта, с която на дружеството е
определен ДДС в размер на 10 000 лева за данъчен период декември 2017 година по
поета счетоводна операция на 31.12.2017 година: Дебит сметка 499 „Други
дебитори и кредитори“ – Кредит сметка 304 „Стоки“ на стойност 50 000 лева за
стоки, заявени от дружеството като технологичен брак, в която част е потвърден и с решение № 114/23.08.2021 година на
директора на дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – Б. при ЦУ
на НАП.
ОСЪЖДА “Касстрой”
ЕООД – Б. с ЕИК ********* да заплати на Националната агенция по приходите
сумата от 830 (осемстотин и тридесет) лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба
пред Върховен административен съд,
СЪДИЯ: