РЕШЕНИЕ
№ 59
гр. Радомир, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря В. М. К.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело №
20221730101067 по описа за 2022 година
Предявените искове са с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.19, ал.3 ЗПК, и
чл.143 ЗЗП и чл.55, ал.1 ЗЗД.
Ищцата Д. Б. Г., ЕГН: ********** с постоянен адрес: с.Л., общ. К. обл. П. чрез
адв.М. В. М., Адвокатска колегия- П., с адрес на кантора и съдебен адресат: гр.П. бул.П.
шосе № ., ет.. ап..., е предявила искове против ответника „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д. Н.“ № . „С.Ц.“, ет.., офис
.- ., представлявано от П. Д., с които моли съда да постанови решение, с което:
- да приеме, че договор за предоставяне на гаранция №. сключен между страните, е
нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.19, ал.3 ЗПК, и чл.143 ЗЗП;
- да осъди ответника, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, да заплати на ищцата
сумата от 30 лв., недължимо платена по недействителен договор за предоставяне на
гаранция № ., ведно със законната лихва, смятано от датата на предявяване на иска-
22.11.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.
Моли да й бъдат присъдени направените разноски по делото.
В исковата молба се излага, че ищцата е сключила договор за паричен заем №
./21.02.2022 г. „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който последният се задължил да й
предостави сумата 500 лв. със задължение за връщането й с 12 погасителни вноски.
Сочи се, че във връзка с договора ищцата сключила договор за поръчителство с
„Файненшъл България“ ЕООД, по силата на който се задължила да заплати на ответника
1
сумата 158.64 лв., платими разсрочено на вноски, като общото задължение по договора за
заем и допълнително сключения договор за поръчителство възлиза на 684 лв. ищ;цата е
погасила сумите.
Твърди, че договорът за поръчителство е нищожен, на основание чл.26, ал.1, предл.3
ЗЗД, като нарушаващ основен принцип на добросъвестността в гражданските отношения,
тъй като води до неравновесие в правата на страните по смисъла на чл. 143 ЗЗП.
В условията на евентуалност се твърди, че договорът е нищожен и поради това, че
чрез сключването му се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като сумата, която се
претендира чрез него, представлява скрит добавък към възнаградителната лихва на
търговеца, не е включена в ГПР на договора за кредит и надвишава изискването да не бъде
по-висока от пет пъти размера на законната лихва.
В срока за отговор ответникът е оспорил иска като неоснователен по съображения,
че сключения между страните договор не противоречи на добрите нрави, тъй като не е
налице нееквивалентност на престациите, доколкото срещу възнаграждение в неголям
размер длъжникът получава сигурност, че ако не изпълни в срок задълженията си към
заемодателя, последният ще ангажира отговорността на поръчителя. Сочи, че страните имат
свобода на договаряне и ищецът е могъл да избере дали да сключи договора.
Възразява и договорът да заобикаля закона и да съдържа неравноправни клаузи по
смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като ответникът не е страна по договора за кредит.
По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове и
присъждане на сторените разноски.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства по реда на чл.12 и чл.135 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД :
Според ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСТК добрите
нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната
последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със
закона (чл.26, ал.1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани
правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Един от тези принципи
е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения
изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Преценката за
нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора. Според Решение № . от 03.02.2009 г. по гр. д. №./ 2007
г., ВКС, V г. о., когато се преценява дали една сделка противоречи на добрите нрави съдът
не може да се ограничи само до нейното формално съдържание, а поради естеството на
сочения порок следва да съобрази дали последиците, крайният резултат на сделката, са
съвместими с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност. Тогава,
когато сделката и съпътстващите я други обстоятелства, преценени комплексно, са довели
2
до неоправдано разместване на имуществени права, при което едно лице очевидно търпи
значителна загуба, която то не е желало и очаквало, има основание да се счита, че сделката е
проява на недобросъвестност и накърнява добрите нрави.
От приетия по делото заверен препис на Договор за предоставяне на поръчителство
се установява, че страните по делото са се съгласили „Файненшъл България“ ЕООД да
сключи договор за предоставяне на поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата
на който да отговаря солидарно лицето пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД за изпълнението
на всички нейни задължения, възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за
всички последици от неизпълнението на задълженията по договора за паричен заем, срещу
възнаграждение в размер на 158.64 лв., платимо на разсрочени вноски- по 13.22 лв. всяка , и
дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем,
сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
Съгласно чл.3, ал.3 от договора за поръчителство „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението за плащане на
възнаграждение по договора.
По делото се установи, че договорът за поръчителство е сключен във връзка с
договор за потребителски кредит, сключен между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД. От
представения по делото Договор за паричен заем се установява, че „Изи Асет Мениджмънт“
АД се е задължило да предостави на ищеца сумата 1000,00 лв., който е поел задължение за
връщането й в срока.
Съгласно чл.4 от договора заемателят се задължава в срок до три дни, смятано от
датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от посочените
обезпечения.
От доказателствата по делото се установява също, че договорът за поръчителство е
сключен от ищцата с ответника „Файненшъл България“ ЕООД в изпълнение на
задължението си по чл.4 от договора за потребителски кредит, сключен с „Изи Асет
Мениджмънт“ АД.
При действието на чл.138 от ЗЗД поръчителят се задължава пред кредитора на друго
лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Поръчителството е безвъзмездна
сделка, т.е. поръчителят не получава възнаграждение и само при изрично договаряне на
страните може да бъде включена клауза за заплащане на такова. След извършена служебна
справка в Търговския регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на
дружеството „Файненшъл България“ ЕООД е „Изи Асет Мениджмънт“ АД - кредитор на
длъжника. След като кредиторът е едноличен собственик на капитала на дружеството-
поръчител, то очевидно с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на
договора за заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, доколкото, плащайки
задължението на потребителя де факто кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Този
извод се подкрепя и от факта, че претендираното възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство произтича от договор, който е свързан с падеж на главните
задължения към кредитора „Изи Асет Мениджмънт“ АД. В този смисъл със сключването на
3
договора за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за заем,
допълнително възнаграждение за заемодателя, което е уговорено по друго правоотношение,
единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Допълнителен
аргумент в подкрепа този извод е, че в договора за заем ГПР е уговорен като при включване
на възнаграждението, предвидено по договора за предоставяне на поръчителство,
действителният ГПР значително би надвишил този размер. Така потребителят е бил въведен
в заблуждение относно стойността на разходите, които следва да прави по обслужване на
заема. Като резултат, сключвайки договора за поръчителство, ищецът се е задължил да
заплати още едно възнагражадение в полза на кредитора си „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
който е едноличен собственик на капитала на дружеството- поръчител „Файненшъл
България“ ЕООД, а последният всъщност не е поел задължение по договора, тъй като
реално обезпечава задължението сам пред себе си. Изложеното води до извод, че
последиците на сделката са несъвместими с общоприетите житейски норми за
справедливост и добросъвестност. Налице е неоправдано разместване на имуществени
права, при което едно лице очевидно търпи значителна загуба, а друго се обогатява,
заобикаляйки императивни разпоредби на закона, поради което съдът приема, че
сключеният договор за поръчителство накърнява добрите нрави.
По изложените съображения съдът прави извод, че главният иск е основателен и
следва да бъде уважен.
Предвид изложеното, следва да се уважи и втория предявен ОСЪДИТЕЛЕН ИСК –
за сумата от 30 лв. Това е така, с оглед гореизложените мотиви, и на практика е изпълнен
фактическият състав на чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД. Липсват доказателства в обратната посока,
поради което съдът следва да уважи и този иск.
По разноските.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, съразмерно с уважената
част на исковата претенция. Предвид това, че ищцата е освободена от такси и разноски,
ответникът следва да бъдат осъдени да заплати на адв.М. М. от АК- Пловдив сумата от 300
лв.- за всеки един от исковете, съгласно чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, действаща към момента на
упълномощаването/.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС- Радомир държавна
такса върху уважената част на исковете, която възлиза на 50 лв.- за всеки един от тях или
общо 100 лв.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от ищцата Д. Б. Г., ЕГН:
********** с адрес: с.Л.общ. К., обл. П., чрез адв.М. В. М., Адвокатска колегия- П., с адрес
4
на кантора и съдебен адресат: гр.П. бул.П. ш. № ., ет.З., ап.Б, срещу ответника
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК . със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„Д.“ № . „С. Ц.“, ет., офис ., представлявано от П. Д., че договор за предоставяне на гаранция
№ . сключен между страните, е нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.19, ал.3 ЗПК, и
чл.143 ЗЗП.
ОСЪЖДА ответника „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, Е ИК . със седалище и
адрес на управление: гр. С. бул. „Д.Н.“ № . „С. Ц.“, ет. ., офис ..., представлявано от П. Д., да
заплати на ищцата Д. Б. Г., ЕГН: ********** с адрес: с.Л.общ. К., обл. П. чрез адв.М. В. М.,
Адвокатска колегия- П. с адрес на кантора и съдебен адресат: гр.П., бул.П. ш. № ., ет.., ап..,
по предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, сумата от 30 лв. /тридесет лева/,
недължимо платена по недействителен договор за предоставяне на гаранция № ., ведно със
законната лихва, смятано от датата на предявяване на иска- 22.11.2022 г., до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ответника ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и
адрес на управление: гр.С., бул.„Д. Н.“ № ., „С.Ц.“, ет.., офис ., представлявано от П. Д. да
заплати на адв.М. В. М., Адвокатска колегия- П., с адрес на кантора и съдебен адресат:
гр.П., бул.П. ш. № ., ет.. ап..адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. /шестстотин
лева/.
ОСЪЖДА ответника ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „Д. Н. № . „С. Ц.“, ет. ., офис ., представлявано от П. Д., да
заплати по сметка на РС- Радомир сумата от 100 лв. /сто лева/- държавна такса върху
уважените искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Перник в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5