№ 306
гр. София, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Ели Й. Гигова
като разгледа докладваното от Десислава Ал. Алексиева Въззивно
гражданско дело № 20211100506254 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20276731/15.12.2020 г., постановено по гр. д. № 12378/2019 г. по
описа на СРС, 46-ти състав е прието за установено на основание чл. 422 ГПК в отношенията
между страните, че Т.М. Л., ЕГН **********, Г.Д. Л. – К., ЕГН ********** и Л. Д. Л., ЕГН
**********, дължат разделно при равни квоти (по 1/3 част) на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****,
сумата от 886,27 лв., представляваща цена на доставена и действително потребена топлинна
енергия за имот с аб. № 202500 (ап. № 65, находящ се в гр. София, р-н „Лозенец “, бул.
****) за периода м. октомври 2014 г. – м. април 2017 г., ведно с мораторната лихва в размер
на 168,07 лв. за периода от 16.09.2015 г. до 22.06.2018 г., и сумата от 35,00 лв.,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. октомври 2014 г. – м.
април 2017 г., ведно с мораторната лихва в размер на 0,76 лв. за периода от 16.09.2015 г. до
22.06.2017 г., както и законната лихва върху главниците от подаване на заявлението по
чл.410 ГПК на 02.07.2018 г. до окончателното изплащане, за които вземания е била издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 21.10.2018 г. по ч. гр. д. № 43425 / 2018 г. на
Софийски районен съд, 46-ти с-в. Осъдени са ответниците да заплатят на ищеца
направените разноски в размер на 125 лева, както и разноски в размер на 74,47 лева,
направени по ч.гр.д. 43425/2018 г. на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца „Б.“ ООД, ЕИК *********.
Решението в частта, с която е прието за установено, че Т.М. Л., ЕГН **********,
Г.Д. Л. – К., ЕГН ********** и Л. Д. Л., ЕГН **********, дължат разделно при равни квоти
(по 1/3 част) на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, сумата от 531,17 лв., представляваща цена на
доставена и действително потребена топлинна енергия за имот с аб. № 202500 (ап. № 65,
находящ се в гр. София, р-н „Лозенец “, бул. ****) за периода м. юни 2015 г. – м. април
1
2017 г. и сумата от 35,00 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода м. октомври 2014 г. – м. април 2017 г., ведно с мораторната лихва в размер на 0,76
лв. за периода от 16.09.2015 г. до 22.06.2017 г., както и законната лихва върху главниците от
подаване на заявлението по чл.410 ГПК на 02.07.2018 г. до окончателното изплащане е
влязло в сила.
Срещу така постановеното решение в частта, с която са уважени предявените искове
за периода от 10.2014 г. до 05.2015 г. в общ размер на 355,10 лева – главница, както и в
частта, с която е уважен пълния размер на законната лихва в размер на 168,07 лева, е
депозирана въззивна жалба от ответниците Т.М. Л., Г.Д. Л. – К. и Л. Д. Л.. Считат, че
решението в обжалваната част е неправилно. Поддържат, че вземанията за доставена
топлинна енергия са периодични и се погасяват с кратка тригодишна давност, като
началният момент на изискуемост на вземанията тече от датата, на която е дължимо
плащането на издадените месечни фактура, а не от издадената обща фактура, както
неправилно бил приел първоинстанционния съд. Твърдят, че ответниците не са изпаднали в
забава на плащанията им, тъй като клаузите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от приложимите за този
период Общи условия са нищожни поради противоречието им с чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Въз
основа на това и доколкото липсва договорен срок за изпълнение и покана за изпълнение по
чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответниците не дължат обезщетение за забава на посочените главни
вземания в периода от м. 10.2014 г. до м. 04.2017 г. Отправят искане за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната част. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца
Т.С. ЕАД, нито от третото лице помагач „Б.“ ООД.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа страна следното:
Ищецът твърди, че през периода м. октомври 2014 г. – м. април 2017 г. е доставял на
ответниците топлинна енергия за имот с абонатен № 202500, чиято цена не е била заплатена,
начислена по общи фактури от 31.07.2015 г., 31.07.2016 г. и 31.07.2017 г.. Ищецът
обосновава интереса си от установителните искове с подадени от ответниците възражения
по ч. гр. д. № 43425 / 2018 г. на Софийски районен съд.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответниците са направили възражение, че
вземанията за начислена топлинна енергия за периода 10.2014 г. – 04.2015 г. са погасени по
давност, както и възражение, че за процесните вземания в периода 10.2014 г. до 04.2017 г.
ответниците не са изпаднали в забава, тъй като клаузите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2
приложимите за този период Общи условия са нищожни поради противоречието с чл. 143,
ал. 1 ЗЗП и на осн. чл. 146, ал. 1 ЗЗП .
От представения нотариален акт № 126, том II, рег. № 238 от 1991 г. и
удостоверение за идентичност на адрес с изх. № 68-00-890/05.07.2011 г., издадено от ГИС
София се установява, че в процесния период ответниците са собственици всеки на по 1/3
идеална част от ап. № 65, находящ се в гр. София, р-н „Лозенец “, бул. ****.
За извършване на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия е избрано
дружеството „Б.“ ООД, което се установява от: протокол от проведено на 20.06.2002 г. Общо
събрание на етажните собственици на адрес: гр. София, р-н „Лозенец “, бул. ****; договор
№ 2026/24.09.2002 г., сключен между ЕС на посочения адрес като възложител и „Б. Б.“
ЕООД; писмен договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия по чл. 139 в ЗЕ от 08.07.2014 г.
По делото са представени и Общи условия, приети с Решение Общи условия на Т.С.
ЕАД, приети с решение по протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвет на Директорите на „Т.С.“
ЕАД, одобрени с Решение № ОУ- 1 от 27.06.2016 г. на КЕВР на осн. чл. 150, ал. 1 ЗЕ,
2
публикувани на 11.07.2016 г. , както и Общи условия , приети с Решение по т. 1 от
Протокол № 53 от 28.03.2013 г. на СД на Т.С. ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-
02/03.02.2014 г. на ДКЕВР.
Доставеното количество топлинна енергия до процесния имот се установява от:
индивидуални справки за използваната топлинна енергия за следните периоди: м. 05.2014 г.
– м. 04.2015 г. сума в размер на 357,29 лева, м. 05.2015 г. – м. 04.2016 г. – сума в размер
257,73 лева, както и за периода 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. сума в размер на 275,27 лева,
формуляр за отчет за периода от 01.05.2015 г., формуляр за отчет от 22.04.2016 г. и протокол
за неосигурен достъп на 08.05.2017 г. и 13.05.2017 г.
По делото са представени констативни протоколи за датата на публикуване на
данни за дължимите суми за топлинна енергия за процесния период в интернет страницата
на Т.С. ЕАД.
По делото са представени и общите фактури за процесния период. От представената
фактура № ********** / 31.07.2015 г. се установява, че начислените месечни суми за
периода м. 10.2014 г. до м. 04.2015 г. вкл. са в размер на 446 лева, а сумата за реално
консумирана топлинна енергия е в размер на 355,10 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирани
страни, като същата е процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на
основание чл.79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По делото е установено, че е налице облигационно отношение между страните.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Понятието „клиент на топлинна
енергия“ е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според
чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда –
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната
енергия. Съгласно т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС /мотивната част/, е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия. По делото е установено, че въззивниците - ответници са собственици на
процесния апартамент в процесния период, поради което на осн. чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
първоинстанционният съд правилно е приел, че са клиенти на топлинна енергия.
Релевираното във въззивната жалба възражение, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че процесните суми за периода м. 10.2014 г. до 05.2015 г.
не са погасени по давност е основателно. Съобразно задължителната съдебна практика в ТР
3
№ 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС, вземанията на ищеца
представляват периодични плащания и като такива се погасяват с тригодишна давност.
Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давностният срок започва да тече от
момента, в който вземането е станало изискуемо. Според Общите условия за продажба на
топлинна енергия от ищцовото дружество на потребители за битови нужди в гр. София от
2014 г., вземането за заплащане на доставена топлоенергия става изискуемо след изтичане
на 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.
Издаването на обща фактура няма отношение и не променя падежа на периодичните
месечни вземания за топлинна енергия, а има значение за начисляването на лихви за забава
по чл. 33, ал. 4 във вр. чл. 32, ал. 2 ОУ /2014 г/.
Тъй като настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 02.07.2018 г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, към
този момент е изтекла погасителната давност за вземания, станали изискуеми преди
02.07.2015 г. Съгласно чл. 32, ал. 1 и, ал. 2 от Общите условия месечната дължима сума за
доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от
топлината топлоенергия за разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума
се издава ежемесечно фактура от продавача. След отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за
отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по, ал. 1 / т. е. за месечната
дължима сума/ и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Когато при издаване на общата фактура се
установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата, и ако клиентът
няма просрочени задължения към продавача, заплатената в повече сума се приспада от
дължимите суми за следващ период, или по желание на клиента, се възстановява от
продавача. Когато при издаване на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил
сума, по-голяма от сумата по фактурата и клиентът има просрочени задължения към
продавача, със сумата в повече може да се извърши прихващане с изискуемо и ликвидно
вземане на продавача. Съгласно чл. 33, ал. 1 и, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1, т. е. прогнозните суми по
ежемесечните фактури в 30 - дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача, а стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2, т. е. общата фактура за
реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок
дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.
Съгласно чл. 33, ал. 4 от същите продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 / т. е. за тези по общата
фактура/, но и върху прогнозно начислените суми. При тази уредба на отношенията и с
оглед момента на настъпване на изискуемостта на месечните дължими суми за топлинна
енергия, неправилно първоинстанционният съд е приел, че вземанията за цена на топлинна
енергия за периода от м. 10. 2014 г. до м. 05. 2015 г. вкл. не са погасени по давност, тъй като
от датата на настъпване на изискуемостта им до датата на подаване на заявлението –
02.07.2018 г. е изтекъл тригодишния срок по чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Основателно е възражението, че законните лихви в размер на 99,76 лева също са
погасени по давност, доколкото главницата частично в този размер е погасена по давност.
Размерът е изчислен с калкулатор за законни лихви. Съгласно чл. 119 ЗЗД, с погасяването на
главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар
давността за тях да не е изтекла.
Неоснователно е релевираното във въззивната жалба възражение за нищожност на
клаузите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия на основание чл. 146 и чл. 143 от
действащия ЗЗП, доколкото нормативната уредба изрично изисква потребителят да не е
могъл да влияе върху съдържанието на клаузите в ОУ. ЗЕ предвижда такава възможност за
4
потребителите, като липсват доказателства от страна на ответниците, че са възразили срещу
която и да е от клаузите на ОУ, поради което не може да се приеме, че която и да е от тях е
неравноправна спрямо тях. Освен това, този начин на покана до ответника не представлява
неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, защото не е налице значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца-ищец и на ответника-потребител.
Последният може да се запознае с дължимите суми както в интернет, така и чрез устна
справка от ищеца или в дружествата за платежни услуги, които приемат плащания от името
на ищеца.
С оглед изложеното и предвид изчерпване предмета на въззивна проверка, поради
решението в обжалваната част следва да се отмени.
По разноските във въззивната инстанция:
С оглед изхода на спора, въззивникът Г.Д. Л. - К. е направила разноски в размер на
300 лева съгласно представен договор за правни услуги /л.8 от въззивното производство/ и
държавна такса за въззивно обжалване в размер на 25 лева, като на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК
има право на 282,56 лева разноски за въззивното производство. Другите въззивници не са
доказали направени разноски. За въззивната инстанция, на въззиваемата страна се дължат на
осн. чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК разноски в размер на 13,06 лева. За първа инстанция, съобразно
изхода на спора, на въззивника Г.Д. Л.- К. се дължат сторени разноски в размер на 126,37
лева. Сторените от ищеца разноски в първа инстанция съобразно изхода на спора следва да
бъдат в размер на 72,35 лева за исковото производство и 43,41 лева за заповедното
производство, поради което за разликата над тези суми до присъдените с
първоинстанционното решение разноски, същото следва да бъде отменено.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20276731/15.12.2020 г., постановено по гр. д. № 12378/2019
г. по описа на СРС, 46-ти състав В ЧАСТТА с която е прието за установено на основание
чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ в отношенията между страните,
че Т.М. Л., ЕГН **********, Г.Д. Л. – К., ЕГН ********** и Л. Д. Л., ЕГН **********,
дължат разделно при равни квоти (по 1/3 част) на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, сумата над 531,17
лева до сумата в размер на 886,27 лв., представляваща цена на доставена и действително
потребена топлинна енергия за имот с аб. № 202500 (ап. № 65, находящ се в гр. София, р-н
„Лозенец “, бул. ****) за периода м. октомври 2014 г. – м. май 2015 г. включително, ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК на
02.07.2018 г. до окончателното изплащане, както и В ЧАСТТА по иска за мораторна лихва
по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата над 68,31 лева до
сумата в размер на 168,07 лева за периода от 16.09.2015 г. до 22.06.2018 г., за които
вземания е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 21.10.2018 г. по ч. гр. д.
№ 43425 / 2018 г. на Софийски районен съд, 46-ти с-в, както и в ЧАСТТА с която
ответниците са осъдени да заплатят на ищеца направените разноски за сумата над 72,35 лева
до 125 лева за исковото производство пред СРС, както и разноски в размер над 43,41 лева
до 74,47 лева за заповедното производство, направени по ч.гр.д. 43425/2018 г. на СРС, като
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ подадените от „Т.С.“ ЕАД искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на
основание чл.79 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че Т.М. Л., ЕГН **********, Г.Д. Л. – К., ЕГН ********** и Л. Д. Л., ЕГН
**********, дължат разделно при равни квоти (по 1/3 част) на Т.С. ЕАД, ЕИК **** сумата
над 531,17 лева до сумата в размер на 886,27 лв., представляваща цена на доставена и
5
действително потребена топлинна енергия за имот с аб. № 202500 (ап. № 65, находящ се в
гр. София, р-н „Лозенец “, бул. ****) за периода м. октомври 2014 г. – м. май 2015 г.
включително, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по
чл.410 ГПК на 02.07.2018 г., както и мораторна лихва за сумата над 68,31 лева до сумата в
размер на 168,07 лева за периода от 16.09.2015 г. до 22.06.2018 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20276731/15.12.2020 г., постановено по гр. д. №
12378/2019 г. по описа на СРС, 46-ти състав В ЧАСТТА с която е прието за установено на
основание чл. 422 ГПК и чл. 86 ЗЗД в отношенията между страните, че Т.М. Л., ЕГН
**********, Г.Д. Л. – К., ЕГН ********** и Л. Д. Л., ЕГН **********, дължат разделно при
равни квоти (по 1/3 част) на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, мораторната лихва в размер на 68,31
лв. за периода от 16.09.2015 г. до 22.06.2018 г., както и в ЧАСТТА, с която Т.М. Л., ЕГН
**********, Г.Д. Л. – К., ЕГН ********** и Л. Д. Л., ЕГН ********** са осъдени да
заплатят на „Т.С.“ ЕАД 72,35 лева разноски за исковото производство пред СРС и 43,41
лева разноски за заповедно производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **** да заплати на Г.Д.
Л. – К., ЕГН ********** сумата от 408,93 лева разноски пред СРС и СГС .
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Т.М. Л., ЕГН **********, Г.Д. Л. – К.,
ЕГН ********** и Л. Д. Л., ЕГН ********** да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **** сумата в
размер на 13,06 лева, разноски за юрисконсултско възнаграждение пред СГС.
Решението е постановено при участието на трето лице — помагач на ищеца – „Б.“
ООД.
Настоящото решението не подлежи на обжалване съгл. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6