Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 05.12.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на пети
ноември две хиляди и деветнадесета година в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при
участието на секретаря Цветелина Пецева,
като
разгледа докладваното от съдията търговско дело № 685 по описа за 2019 година
на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.
439 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК от “В. - 98” ООД, ЕИК *******, против ответника А.ЗА
П.ИС.К., БУЛСТАТ********.
Ищецът “В.
- 98” ООД твърди, че на 10.02.1999 г. е сключен договор
за приватизационна продажба на дружествени дялове, по силата на който “В. - 98” ООД - дружество по чл. 25, ал. 3 от ЗППДОбП (отм.), е
придобило от органа по чл. 3 от ЗППДОбП (отм.) - Министерство на икономиката,
80% от капитала на еднолично дружество с ограничена отговорност “В.Ф.” ЕООД, гр.
Кюстендил.
Твърди, че с решение от 10.10.2003 г. по гр.д. № 551/2003
г. на Кюстендилския районен съд, влязло в сила на 16.05.2005 г., настоящият
ищец “В. - 98” ООД е осъдено да заплати на А.ЗАС.К.,
гр. София, сумата от 14 500 щатски долара - договорена неустойка по
приватизационния договор и лихва за забава за периода време от 23.07.2001 г. до
05.07.2002 г. в размер на 1 723,50 щатски долара, заедно със съдебните
разноски в производството. Твърди, че на 29.11.2005 г. е издаден изпълнителен
лист в полза на А.ЗАС.К. и по нейна молба с изх. № 11-00-1472 от 10.03.2006 г.
срещу “В. - 98” ООД е образувано изпълнително дело №
123/2006 г. по описа на Държавен съдебен изпълнител- Съдебно-изпълнителна
служба при Районен съд - гр. Кюстендил. Твърди, че съдебният изпълнител е
направил справки в НАП и КАТ във връзка с установяване на имуществените права
на дружеството-длъжник. Изпратил е запорни съобщения в “Банка ДСК” ЕАД (на 26.04.2006 г.)
и в “Б.” АД (26.04.2006
г.), както и покана за доброволно изпълнение, връчена на ищцовото дружество
чрез управителя му на 13.10.2006 г. Твърди, че след това не са извършвани други
изпълнителни действия по делото до 17.09.2013 г., когато взискателят е подал
молба с изх. № 92-00-23-469 за налагане на възбрана, извършване на опис и
продажба на недвижими имоти, собственост на дружеството “В.Ф.” ООД, по отношение
на които е вписана в полза на Агенцията законна ипотека с дв.вх.peг. № 363/06.02.2007 г. на Служба по вписванията при Районен съд - Кюстендил,
на основание §8 от ПЗР на ЗИД на ЗПСК.
Ищецът твърди, че от датата на последното предприето
действие по принудителното изпълнение (връчена покана за доброволно изпълнение)
- 13.10.2006 г. до деня, в който е подадена молбата с изх. №
92-00-23-469/17.09.2013 г. от взискателя, са изтекли
повече от пет години, поради което вземането - предмет на изпълнителния лист, е
погасено по давност. Твърди, че дори да се приеме, че бездействието на взискателя
датира от 06.02.2007 г., когато е вписана законната ипотека по отношение на
иотекарния длъжник “В.Ф.” ООД, то делото е перемирано с изтичането на двугодишения срок, а
всички изпълнителни действия следва да се считат за обезсилени.
Ищецът твърди, че въпреки изтичането на погасителната
давност за вземането, изпълнителното дело е прехвърлено през месец юни 2014 г.
от държавния съдебен изпълнител при СИС - гр. Кюстендил на ЧСИ Н.С., с peг. № 745 на КЧСИ, с район на действие ОС - гр. Кюстендил, който го е описал
под нов номер изпълнително дело № 20147450400143. Твърди, че по искане на
ответника А.ЗА
П.ИС.К. частният съдебен изпълнител е насочил нови принудителни действия срещу “В. - 98” ООД, наложил е възбрани и е
предприел описи на недвижимите имоти, собственост на “В.Ф.” ООД, обременени със законна
ипотека. Ищецът твърди, че правото на взискателя да събере принудително
вземането си по изпълнителния лист е погасено по давност, с оглед на изтеклия
повече от петгодишен давностен срок по изпълнително дело № 123/2006 г. на СИС -
гр. Кюстендил, през който взискателят е
бездействал.
Претендира да бъде признато за
установено, че ищецът не дължи на ответника А.ЗА П.ИС.К. сумата от 14 500
щатски долара – неустойка по приватизационен договор, лихва за забава върху нея
за периода от 23.07.2001 г. до 05.07.2002 г. в размер на сумата от
1 723,50 щатски долара, сумата от 76 лева и сумата от 463 щатски долара –
съдебни разноски, за които суми е издадения изпълнителен лист от 29.11.2005 г.,
поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение на
ответника.
Ищецът претендира направените по делото
разноски.
В дадения срок ответникът А.ЗА П.ИС.К.
подава отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като
неоснователни. Сочи, че датата, на която е
изготвено изходящото писмо № 11-00-1472/10.03.2006 г. на А.заС.К., не
представлява дата на образуване на изпълнителното производство. Сочи, че между
подадените от Агенцията молби с изх. № 11-00-1472/10.03.2006 г. и молба с изх.
№ 92-00-23-469/17.09.2013 г., са извършвани изпълнителни действия по делото,
които прекъсват погасителната давност, с оглед на което разпоредбата на чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК е неприложима в случая. Оспорва наличието на
предпоставките за настъпила перемпция, като твърди, че ДСИ е извършвал
действия, които са в състояние да обусловят прекъсване на давностния срок. Не
сочи конкретни изпълнителни действия. Посочва, че прекратяването на
изпълнителното производство става по право, като новата погасителна давност
започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително
действие.
Ответникът претендира направените по
делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
Не се спори между страните по делото и се установява от събраните по делото
доказателства, че с изпълнителен лист, издаден на
29.11.2005 г. по гр.д. № 551/2002 г. на Кюстендилски окръжен съд е осъдено “В. - 98” ООД да заплати на А.ЗАС.К. сумата от 14 500
щатски долара – неустойка по приватизационен договор за неизвършени в срок (31.12.1999
г.) инвестиции за 1999 г., сумата от 1 723,50 щатски долара - лихва за
забава върху неустойката от 14 500 щатски долара за периода от 23.07.2001
г. до 05.07.2002 г., сумата от 463 щатски долара – разноски пред втората
инстанция и сумата от 76 лева – разноски пред първата инстанция.
Въз основа на издадения изпълнителен лист и по молба
на А.ЗАС.К. от 13.03.2006 г., е образувано изпълнително дело № 123/2006 г. по описа на Държавен съдебен изпълнител – Съдебно-изпълнителна
служба при Районен съд - гр. Кюстендил. Поискано е от взискателя да бъдат
наложени запори на движими вещи на длъжника, възбрани на недвижими имоти на
длъжника, както и запор на банковите сметки на длъжника.
По изпълнителното дело са извършвани справки и е
изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, връчена на 13.10.2006 г.
На 25.04.2006 г. са наложени запори на вземанията на длъжника
по банковите му сметки в “БАНКА
ДСК” ЕАД и в “Б.” АД.
С молба с вх. № 948/19.09.2013 г., подадена от А.ЗА П.ИС.К., е поискано да
бъде издирено имущество на длъжника, както и да бъде наложен запор върху
вземания на длъжника по банкови сметки. С молбата е уведомен съдебният
изпълнител, че по молба на Агенцията с изх. № 11-00-7011/01.02.2007 г. е
вписана законна ипотека с дв.вх.рег. № 363/06.02.2007 г. на Служба по
вписванията – Кюстендил върху недвижими имоти, собственост на третото лице “В.Ф.” ООД, ЕИК ********Поискано е да бъде насочено принудителното изпълнение
върху тези недвижими имоти - да бъде наложена възбрана, извършен опис и
публична продан.
След тази дата са правени по изпълнителното дело справки
от съдебния изпълнител.
С молба с вх. № 464/28.05.2014 г., подадена от
взискателя А.ЗА П.ИС.К., е поискано образуваното пред ДСИ изпълнително дело да бъде изпратено на
ЧСИ Н.С. за продължаване на изпълнителните действия.
На 04.06.2014 г. изпълнителното дело е изпратено от ДСИ на ЧСИ Н.С., като е
преобразувано под нов номер 20147450400143.
С молба с вх. № 00721/18.06.2014
г. по описа на ЧСИ Н.С., подадена от взискателя АПСК, е поискано да
бъде насочено принудителното изпълнение срещу ипотекирания в полза на АПСК
недвижим имот, собственост на “В.Ф.” ООД- да бъде вписана възбрана, да бъде извършен опис
и насрочена публична продан на ипотекирания имот.
На 10.07.2014 г. е вписана
възбрана върху недвижими имоти, собственост на ипотекарния длъжник “В.Ф.” ООД, и на
22.07.2014 г. е насрочен от ЧСИ Славов опис на имотите за 07.08.2014 г. Няма
данни в изпълнителното производство да се е състоял насроченият за 07.08.2014
г. опис на имотите.
На 30.01.2015 г. по изпълнителното дело е подадена молба от взискателя и
настоящ ответник с искане да се пристъпи към опис, оценка и публична продан на
ипотекираните и възбранени недвижими имоти.
С разпореждане от 01.10.2018 г. е
насрочен от ЧСИ Н.С. за 11.10.2018 г. опис на недвижимия имот, ипотекиран в
полза на взискателя.
С разпореждане от 01.02.2019 г. е
насрочен от ЧСИ Н.С. за 21.02.2019 г. опис на недвижимия имот, ипотекиран в
полза на взискателя. Няма данни в
изпълнителното производство да се е състоял насроченият опис на имотите.
С постановление от 26.07.2019 г. ЧСИ Н.С. е прекратил изпълнително дело № 20147450400143 по неговия опис,
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 вр. с чл.124,
ал. 1 от ГПК.
Съгласно нормата на чл. 439 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението, като искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили
след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. На длъжника е предоставена възможност чрез
отрицателен установителен иск да оспори съществуването на изпълняемото право
въз основа на факти, непреклудирани от силата на пресъдено нещо, т.е.
новонастъпили факти. Новите факти следва да са настъпили след влизане в сила на
решението, което се изпълнява.
В случая искът се основава на твърдения за нововъзникнали факти, а именно
изтичането на предвидената в закона давност, което обуславя допустимостта на
иска касателно изпълняемото право съобразно предпоставките, предвидени в чл.
439 от ГПК.
В случая не се спори между
страните по делото и се установява от събраните писмени доказателства, че
ищецът е длъжник в производството по изпълнително дело № 123/2006 г. по описа на ДСИ при Районен съд - гр.
Кюстендил, препратено през 2014 г. за продължаване на изпълнението на ЧСИ Н.С.
под нов номер 20147450400143.
Легитимиран ответник по иска е носителят на материалното право - А.ЗА П.ИС.К.. Същата е създадена по силата на чл. 22а, ал. 1 от Закона за изменение и допълнение на закона за
приватизация иС.К. (обн. -
ДВ, бр. 18 от 2010 г., в сила от 05.03.2010 г.). Съгласно §20, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗПСК (обн. - ДВ, бр. 18 от 2010 г., в
сила от 05.03.2010 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 2010 г.), Агенцията за приватизация и Агенцията заС.К. се
преобразуват чрез сливане в А.ЗА П.ИС.К., като дейността, активите, пасивите,
архивът, както и другите права и задължения на Агенцията за приватизация и на Агенцията заС.К. преминават
към АГЕНЦИЯТА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ ИС.К.. Следователно надлежен ответник в случая е АПСПК,
срещу която е предявен искът.
Предвид правилата за
разпределение на доказателствената тежест при отрицателен установителен иск,
ответникът е този, който следва да докаже при условията на пълно и главно
доказване положителните факти, които опровергават твърдението за
несъществуване на вземането му, а именно, че са извършвани изпълнителни действия от съдебния изпълнител за събиране
на процесното вземане, водещи до прекъсване на течението на давностния срок,
съответно спиране на давностния срок.
В т. 10
на Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС е прието, че новата погасителна давност за вземането започва да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. Обявено
е за изгубило сила Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния съд.
Следователно за прекъсването на
давността е от значение единствено на коя дата е било предприето последното
валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет
години, за да се приеме, че е погасено по давност
правото на принудително изпълнение на вземането - предмет на изпълнителното
производство.
В случая след образуване на
изпълнително дело № 123/2006 г. по описа на ДСИ при
Районен съд - гр. Кюстендил давността е прекъсната с
предприетото действие за принудително събиране на вземането – налагане на запор
на вземанията на длъжника и настоящ ищец по банкови сметки в две банки на
25.04.2006 г. От датата на налагане на запора е започнала да тече нова
погасителна давност на основание чл. 116, б. “в” от ЗЗД.
След 25.04.2006 г. до искането на взискателя за последващи изпълнителни
действия, обективирани в молбата от 19.09.2013 г. – налагане на запори, налагане на възбрана, извършване на опис и продажба на
недвижими имоти, собственост на дружеството “В.Ф.” ООД, не са извършвани
валидни изпълнителни действия по искане на взискателя или служебно предприети
от държавния съдебен изпълнител. Връчването на поканата за доброволно
изпълнение на 13.10.2006 г. не е същинско изпълнително действие и не прекъсва погасителната
давност. С оглед на изложеното съдът намира, че в случая петгодишният давностен срок за вземането на ответника е
изтекъл на 25.04.2011 г. и вземането му – предмет на изпълнителния лист, е
погасено по давност на основание чл. 110 от ЗЗД. Последицата от погасяване на
вземането по давност е, че спрямо ищеца не могат да бъдат предприети
принудителни изпълнителни действия (така в Решение № 130/23.12.2015 г. по т.д.
№ 855/2011 г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О.; Решение № 45/30.03.2017 г. по гр.д. № 61273/2016 г.
по описа на ВКС, Г.К., IV Г.О.;
Решение № 10/16.02.2016 г. по гр.д. № 3231/2014 г. по описа на ВКС, Г.К., III Г.О.; Решение № 209/02.02.2016 г. по т.д. № 1248/2013
г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О.).
Настоящият състав намира, че вписаните от Агенцията заС.К. законни ипотеки върху
имуществото на купувача или на приватизираното дружество на основание § 8, ал.
1 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на закона за приватизация иС.К. (обн. - ДВ, бр. 72 от 2006 г.) обезпечават изпълнението на задълженията по
приватизационния договор. Това обаче не представлява способ за принудително
изпълнение за събиране на вземането на Агенцията и не е част от изпълнителния
процес по Част пета от ГПК (отм.). Поради горното с вписването на законна
ипотека с дв.вх.рег. № 363/06.02.2007 г. на Служба по вписванията – Кюстендил
върху недвижими имоти, собственост на третото лице “В.Ф.” ООД, ЕИК********, не се прекъсва погасителната давност за вземането на
взискателя ответник съгласно чл. 116, б. “в” от ЗЗД. Поради тази причина съдът не намира за необходимо да обсъжда
довода на ищеца относно валидността на ипотечното право на взискателя, с оглед
нормата на чл. 63 от ДФЕС.
За пълнота на изложението съдът намира, че следва да разгледа и хипотезата при
настъпилата перемпция на изпълнителното производство на основание чл. 330, ал.
1, б. “д” от ГПК (отм.). Когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство
се прекратява. Прекратяването поради перемпция настъпва по силата на закона (ex lege), а съдебният изпълнител може да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване на изпълнителното производство. Без правно значение е дали и кога
съдебният изпълнител е постановил акта си за прекратяване на принудителното
изпълнение.
В случая се установява от събраните по делото писмени доказателства, че
последното изпълнително действие срещу длъжника е извършено на 25.04.2006 г. с
налагането на запор върху вземанията му по банкови сметки в две банки. Не се
установява взискателят да е поискал последващи изпълнителни действия в
продължение на две години и перемпцията по чл. 330, ал. 1, б. “д” от ГПК (отм.) е настъпила на 25.04.2008 г. Т.е. към този момент
изпълнителното дело е прекратено по силата на закона.
В Решение № 170/17.09.2018 г. по гр.д. № 2382/2017 г. по описа на ВКС,
Г.К., IV Г.О., е прието, че извършената с т. 10 от Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г., постановено по по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС отмяна
на Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС поражда действие от датата
на обявяването на тълкувателното решение, като даденото с т. 10 от Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. разрешение се прилага от тази дата и то само по
отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към
тези, които са приключили преди това.
В Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС е прието, че
погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземането.
В случая, ако се приеме, че разглежданото изпълнително производство е
прекратено ex lege поради настъпила перемпция на 25.04.2008 г., то същото не е било висящо към
датата на Тълкувателното решение от 26.06.2015 г. Приемайки указанията в
Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС, погасителната давност не е
текла, докато е бил висящ изпълнителния процес, т.е. от 13.03.2006 г. до 25.04.2008 г.
След настъпване на перемпцията по силата на закона на 25.04.2008 г. е започнала
да тече новата погасителна давност за
вземането на ответника. В този случай петгодишният давностен срок е изтекъл на
25.04.2013 г., т.е. преди подаването на молбата на АПСК на 19.09.2013 г. с вх.
№ 948.
С оглед на горното съдът
намира, че ищецът доказа настъпилия след приключване на съдебното производство,
в което е издаден изпълнителния лист за вземането на ответника, факт от
значение за изпълняваното право, а именно погасяване на вземането по давност.
Ответникът, който носи доказателствената тежест за това, не установи да са
извършвани изпълнителни действия от съдебния изпълнител за събиране на
процесното вземане, водещи до прекъсване или спиране на давностния срок.
По изложените
съображения съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск е
основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ищецът
претендира разноски по делото в общ размер на 2 761,75 лева, от които 1 161,75
лева – държавна такса и 1 600 лева – възнаграждение на адвокат.
В случая дължимата държавна такса по иска възлиза на 1 156,96 лева
(при официален курс на БНБ към 15.04.2019 г. – датата на подаване на исковата
молба, в размер на 1,72883 лева за 1 долар). Поради това в този размер следва
да бъде присъдена в полза на ищеца държавна такса.
Съгласно
задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г.
по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В
случая до приключване на съдебното дирене по делото са представени от страна на
ищеца доказателства за плащане на адвокатско възнаграждение в размер на
1 200 лева, платимо в брой съгласно приложения към исковата молба договор
за правна защита и съдействие от 01.04.2019 г., но е и за допълнително
посоченото в списака адвокатско възнаграждение от 400 лева, което поради това
не следва да бъде присъдено.
В случай, че
част от това претендирано адвокатско възнаграждение от 400 лева включва и адвокатското
възнаграждение от 200 лева, договорено в договор за правна защита и съдействие
от 13.05.2019 г. за изготвяне на частна жалба срещу определение от 16.04.2019
г. по настоящото дело, то същото не следва да се присъди на ищеца, след като
частната жалба е оставена без уважение с определение№ 1673/22.05.2019 г. по
ч.гр.д. № 2452/2019 г. по описа на САС, Т.О., 11 състав.
Поради
изложеното в полза на ищеца се присъжда адвокатско възнаграждение в размер на
1 200 лева.
С оглед на горното и предвид изхода на спора, съдът намира, че на основание
чл.78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски по делото в общ размер на 2 356,96 лева, от които 1 156,96 лева
– държавна такса и 1 200 лева – възнаграждение на адвокат.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 вр. с
чл. 124, ал. 1 от ГПК, че “В. - 98” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, не дължи на А.ЗА П.ИС.К.,
БУЛСТАТ********, с адрес: гр. София, ул. “********сумата
от 14 500 щатски долара (четиринадесет хиляди и петстотин щатски долара) –
неустойка по приватизационен договор за неизвършени в срок (31.12.1999 г.)
инвестиции за 1999 г., сумата от 1 723,50 щатски долара (хиляда
седемстотин двадесет и три щатски долара и петдесет цента) - лихва за забава
върху неустойката от 14 500 щатски долара за периода от 23.07.2001 г. до
05.07.2002 г., сумата от 463 щатски долара (четиристотин шестдесет и три щатски
долара) – разноски пред втората инстанция и сумата от 76 лева (седемдесет и
шест лева) – разноски пред първата инстанция, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 29.11.2005 г. въз основа на решение от 10.10.2003 г. по
гр.д. № 551/2002 г. по описа на Кюстендилски окръжен съд, поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение след
издаването на изпълнителния лист на 29.11.2005 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК А.ЗА П.ИС.К., БУЛСТАТ********,
с адрес: гр. София, ул. “********да
заплати на “В. - **” ООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, сумата
от 2 356,96 лева (две хиляди триста петдесет и
шест лева и деветдесет и шест стотинки), представляваща направени по делото
разноски, от които 1 156,96 лева – държавна такса и 1 200 лева –
възнаграждение на адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ :