Р Е Ш Е Н И
Е
№261518/5.5.2021г.
гр. Варна,05.05.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLІІ – ри състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети
април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА
ЖЕКОВА
при
участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5676 по описа за 2020
година на Варненския районен съд, ХLІІ-ри
състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявена във ВРС на 03.06.2020 г.
искова молба от „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:*** *, със съдебен адрес:***, чрез адвокат В.Н.
от САК против И.К.Д., ЕГН **********, с
адрес: *, с цена на иска 117,52 лв.
и право основание чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Отправеното до съда искане е
(уточнено с допълнителната молба л. 24-ти от делото) е: да бъде постановено Решение, по силата на което да бъде прието за
установено, че в полза на ищцовата страна против ответника съществуват парични
вземания, за което заповедния съд е издал Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 1354/09.03.2020 г.по ч.гр.д.№ 3118/2020 г. по описа
на ВРС, Х-ти състав, по силата на която е било разпоредено длъжникът И.К.Д. с
ЕГН ********** и с адрес: *** за ЗАПЛАТИ
на кредитора „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***, *, представлявано от Д. К. К., СУМАТА от 117.52 (сто и седемдесет лева и петдесет и две стотинки) лева, формирана,
както следва: сумата от 39.65 (тридесет
и девет лева и шестдесет и пет стотинки) лева, представляваща дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси
по договор за мобилни услуги с предпочетен номер * от дата 17.11.2016г., за
които са издадени фактури №*/*г., №*/*г. и фактура №*/*г., за отчетен период от
20.08.2017г. до 19.10.2017г. и сумата от 77.87
(седемдесет и седем лева и осемдесет и седем стотинки) лева, представляваща задължение по договор за лизинг за
временно и възмездно ползване устройство марка *, за периода от
20.08.2017г.-19.12.2017г., по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *
от дата 17.11.2016г., ведно със
законната лихва върху главницата по посочената фактура, считано от датата на
подаване на заявлението - 05.03.2020
г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410, т. 1 ГПК, на основание чл.422, ал. 1 вр. чл.415,ал.1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковата молба е предявена във ВРС след оспорване на заповедта издадена в
полза на кредитира против длъжника по реда на чл. 414 ГПК в заповедното
производство. Със специалните положителни установителни искове ищцовата страна
цели да установи със СПН съществуването на оспорените от длъжника в заповедното
производство парични вземания като по същество в исковата молба са наведени
следните твърдения:
На 17.11.2016 г. между И.Д. и „Т.Б.“ ЕАД бил сключен Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер * за срок от 24 месеца по план * *, със стандартен
месечен абонамент в размер на 29,99 лв. /24,99 лв.без ДДС/. Д. не изпълнявал
задълженията си в общ размер на 39,65 лв. представляващи начислени абонаментни
такси за отчетен период 20.08.- 19.10.2017 г. На същата дата,по повод горния
договор, мобилният оператор, като лизингодател сключил с И.Д. –
лизингополучател Договор за лизинг, съгласно който лизингодателят предоставя за
временно и възмездно ползване устройство марка *, за обща лизингова вноска
137,77 лв.,дължима чрез плащане на 23 лизингови вноски всяка в размер на 5,99
лв.По договора за лизинг ответникът дължал заплащане на сума в общ размер 77,87
лв. формирана от лизингови вноски за отчетен период 20.08. – 19.12.2017 г.
както следна – 5,99 лв. лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 20.08
– 19.9.2019 г. начислена във фактура № */* г., 5,99 лв. лизингова вноска в
пълен размер за отчетен период 20.9. - 19.10.2017 г. начислена във фактура № */*
г.; 65,89 лв. сбор от 11 лизингови вноски, начислени „ накуп „ поради
неизплащане на предходната такава, съгласно чл.12 от ОУ към Договора за лизинг
за отчетен период 20.11.2017 – 19.12.2017 г., начислена във фактура № */* г. По
отношение на горните задължения за лизингови вноски, сочи ищцовата страна в
исковата си молба, че била налице и обща изискуемост поради изтичане на срока
за договора за лизинг , посочен в чл.2 от същия. Към момента на подаване на
исковата молба, сочи ищцовата страна,че въпреки неплатената цена по договора
лизинговото устройство не било върнато .
На второ място ищцовата страна сочи в исковата си молба, че горните
задължения са индивидуализирани във следните
фактури:
№ */*г.,за отчетен период 20.8. -19.9.2017 г., със срок на
плащане 5.10.2017 г., издадена за сумата от 25,98 лв. както следва:
19,99лв.абонаментна такса, 5,99 лв. лизингова вноска в пълен размер .задължението
по тази фактура се претендира в размер
от 24,75 лв. поради извършено частично плащане в размер от 1,23 лв. което
частично погасявало задължението абонаментна такса до размера от 18,76 лв.
№ */* г. за отчетен период 20.9. -19.10.2017 г., със срок на
плащане 4.11.2017 г., издадена за сумата от 26,88 лв. както следва: 20,89 лв.
абонаментна такса, 5,99 лв.лизингова вноска в пълен размер
и фактура №*/* г., за отчетен период 20.11.2017 – 19.12.2017 г. със
срок на плащане 4.1.2018 г. издадена за сумата от 310,68 лв. неплатени
неустойки и 65,89 лв. лизингови вноски начислени накуп. Претендира се сумата от
65,89 лв. по тази фактура само.
Ищцовата страна е посочила още,
че по повод горните дължими парични вземания на 2.3.2020 г. въз основа на подадено
Заявление по чл. 410 ГПК било образувано срещу длъжника частно гр.дело №
3118/2020 по описа на РС Варна; срещу длъжника била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 117,52 лева, че
заповедта е била оспорена от длъжника с мотива че устройството е подарък като
лоялен клиент и при направено оспорване по чл. 414 ГПК и дадени указания по чл.
415 ГПК за „Т.Б.” ЕАД бил налице правен интерес от водене на ОСИ по чл. 422 ГПК. В подкрепа на твърденията си
ищцовата страна е направила доказателствени искания.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
е депозирал отговор на исковата молба.По същество в отговора на искова молба ответникът отново чрез адв.В. е
повторил възраженията си залегнали във Възражението по чл. 414 ГПК. Твърди се,
че искът е неоснователен, т.к. ответникът от години бил трудоустроен поради
заболяване „шизофрения параноидна форма“, което било видно от приложеното към
отговора на искова молба ЕР на *. По същество ответникът счита,че не дължи
сумата от 117,52 лв. на мобилния
оператор, т.к. при подписване на договора оставал с впечатлението че
устройството е подарък като лоялен клиент, опитвал се бъде добър гражданин но
не винаги му се получавало. Оспорени са представените с исковата молба
доказателства, без да е уточнено какво точно се оспорва и защо, като се желае
ВРС да отхвърли иска и да присъди в полза на
ответника разноските по делото.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, ищцовата страна не
изпраща представител.
В същото съдебно заседание ответникът не се явява, представляван от адв.В.В.
от ВАК моли съда да отхвърли иска като
бъде взето предвид казаното от д-р К. и заключението по СПЕ,представяйки и
писмени бележки . Претендират се и сторените по делото разноски съгласно
представения списък по чл. 80 ГПК а именно сумата от общо 100 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Съобразявайки
становищата на страните, съдът приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
На
първо място съдът отчита факта, че по делото са ангажирани писмени
доказателства основно от ищцовата страна .
По
делото са приобщени като писмени доказателства представени от ищцовото
дружество още с исковата молба заверени копия на: фактура № */* г.; фактура № */*
г.; фактура № */* г.; Общи условия на „Т.Б.” ЕАД за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги; извлечение от Търговския регистър за
актуално състояние на „Т.Б.” ЕАД.
От своя страна ответникът е ангажирал и писмени и гласни доказателства и
отправил искане за провеждане на СПЕ . С отговора на
искова молба са представени заверени копия на следните писмени
доказателства, а именно: епикриза ИЗ № */* от УМБАЛ „* *” ЕАД – Варна;допълнително
е представено в първото редовно открито съдебно заседание от адв. В. копие на
експертно решение № * от зас.№ */*г. на * състав на * * * към МБАЛ „* *” АД.
Приобщено към исковото производство
е и частно гражданско дело №
3118/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, 10 –ти състав.
Допусната по делото е СПЕ, възложена на в.л. д-р К. а в качество на
свидетел в полза на ответника е разпитана неговата майка св. И. Д. Р..
Анализът на
цитираните доказателства налага от фактическа и правна страна следните изводи :
От приобщеното
заповедно дело се установява, че със Заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК заявителят – сега ищец „Т.Б. „ ЕАД
е сезирал на 5.3.2020 г. РС Варна с искането за издаване на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против длъжника И.К.Д. от гр.Д.Ч.
.По цитираното заявление във ВРС е било образувано частно гр.дело № 18786/5.3.2020 г.Видно от л.19 и 20 –ти от
заповедното дело въз основа на Разпореждане №
9637/9.3.2020 ВРС е издал Заповед
№ 1354/9.3.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в полза на заявителя и против
длъжника . От оригинала на заповедта по чл.410 ГПК приложена на лист 20-ти от
заповедното дело по описа на РС Варна се констатира, че заповедният съд е
разпоредил длъжникът за заплати на кредитора сумата от общо 117,52 лв. ведно
със законната лихва върху тази главница считано от датата на депозиране на
заявлението в съда –05.03.2020 г.до окончателното изплащане на вземането.Със
заповедта са били присъдени в полза на мобилния оператор и сторените по
заповедното дело разноски а именно сумата от 25 лева за заплатена държавна
такса и сумата от 360 лева адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС. Подробно и
хронологично в диспозитивната част на самата заповед са вписани основанията на
които заявителят е основал заявлението, напълно съвпадащи и с изложеното в
исковата молба пред ВРС,поради което е наложително да бъдат преповтаряни.
От всички писмени доказателства след лист 20 –ти по заповедното дело се
установява,че заповедта по чл. 410 ГПК е била връчена редовно на длъжника и
същият в срок е депозирал възражение с правно осн. чл.414 ГПК .
В рамките на преклузивния срок и съобразно указанията на заповедния съд по
реда на чл.415 ГПК заявителят е предявил специалния установителен иск пред ВРС
.
Гореизложените факти и обстоятелства налагат единствения извод и от
фактическа и от правна страна затова, че за мобилния оператор – ищец в исковото
производство и заявител в заповедното е издадена заповед по чл. 410 ГПК , която
е била оспорена от длъжника в срока по чл.414 ГПК и че исковото производство е
процесуално допустимо, заведено при наличие на ясен правен интерес за ищеца –
да бъде установено със СПН съществуването на паричното вземане за което е
издадена заповедта по чл.410 ГПК.
Анализът на представените по исковото производство писмени доказателства
налага извода от фактическа страна, че ищецът е установил и доказал по несъмнен
начин, че е налице договорна обвързаност между Т.Б. ЕАД и И.К.Д.. В подкрепа на
този правен извод са приобщените по делото на листи от 4 –ти до 6 –ти заверени
за вярност с оригинала копия на първични счетоводни документи както и
приобщените на л. 7 – 13 заверени за вярност с оригинала копия на Общи условия
на Т.Б. ЕАД за взаимоотношеният с потребителите на мобилни телефонни услуги в
сила от 10.09.2010 г., изменени на 21.09.2010г., изменени на 29.02.2012 г.,
изменени на 04.06.2013 г., изменени на 18.06.2013 г., изменени на 30.04.2016 г.
Спорът между страните се свежда до това могъл ли е ответникът да разбира
свойството и значението на извършването при сключване на договор/и с ищцовата
страна или не . Още в заповедното производство и в отговора на искова молба
ответникът,чрез адв.В.В. е посочил, че от 2010 г. е с диагноза „ * * „ и поради
това не е осъзнавал какво подписва а по повод лизинговото устройство е твърдял,
че е останал с впечатление,че му е подарък. Релевативните възражения на
ответника, наведени за първи път още в заповедното производство, за
невъзможността Ил.Д. да формира валидна
воля съдът, в настоящия му съдебен състав намира за напълно основателни и доказани.
В тази връзка,съдът без да има специални знания, констатира факта, че от
представените от ответника писмени доказателства ЕР на * и епикриза/цитирани и
по-горе / че И.Д. е с 80 % нетрудоспособност поради *заболяване. В същия смисъл
са и хронологично изложените свидетелски показания на допуснатия до разпит в
полза на ответника един свидетел . От разпита на св.И.Русева,майка на
ответника, се установява по същество невъзможността на ответника и нейн син да
разбере смисъла на сключените от него договори с мобилния оператор.
За пълното изясняване на фактическата страна на спора съдът е допуснал
необходимата СПЕ, възложена на в.л. психиатър д-р К. .
От заключението на
в.л. д - р К. по допуснатата, неоспорена и приобщена по делото СПЕ (л.112 -114 ), която съдът възприема като
обективно и компетентно изготвена, за нуждите на настоящия исков процес съдът
намира за безспорно установено следното : Към датата 17.11.2016 г. (датата
на изготвяне на договора за мобилни услуги) И.К.Д. e страдал от * *, *-* симптоматика,непрекъснато протичане с промяна
на личността.*заболяване на И.Д., заключва на
второ място в.л. д-р К., че е от * год. с непрекъснато ход на протичане. Същото това заболяване, поради
неефективното лечение и честите пристъпи довело до * промяна от * тип. *състояние
на ответника към него момент не му дало психична годност за адекватно вземане
на решение за сключване на договори.Според вещото лице, ответника не е бил в *състояние
да изразява годна воля за сключване на договор поради *та му промяна вследствие
на * * и лесното манипулиране и често попадане под чуждо влияние.Изяснено е още
от в.л. д-р К., че И.Д. страда от * *, *-* симптоматика,непрекъснато
протичане с промяна на личността. *му заболяване било диагностицирано през * год. и с непрекъснат ход на протичане. През *год И.Д. бил * от * с нетрудоспособност *% и последващи преосвидетелствания при които било прието, че Д. е със
загубена *% трудоспособност.Към
настоящият момент,заключава психиатъра д - р К., че психозата при ответника е с
непълноценно медикаментозно стабилизиране. Видно било от
медицинска документация, подробно описана в обстоятелствената част на СПЕ, че
ответникът е с редовен прием на амбулаторно лечение с * в настоящият момент. При ответника към настоящият период се
диагностицирало персистиране на * идеи.Ил.Д. приемал редовно
поддържащо медикаментозно лечение под контрола на близките си.Съдът намира, че
на база СПЕ и разпита на вещото лице проведен в откритото съдебно заседание от
дата 09.04.2021г. се установява по категоричен начин, че ответникът считано от * г. страда от *заболяване, което не му позволява да разбира смисъла и
значението на договорната си обвързаност с ищцовата страна.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните,съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявените
в условията на обективно кумулативно съединяване специални положителни
установителни искове съдът намира за процесуално допустими, отговорящи на
изискванията за редовност и по тях исковият съд дължи произнасяне по същество. При
така предявения специален положителен установителен иск
съдът с доклада по делото е разпределил доказателствената тежест между страните,
като се е позовал на общата норма на чл.154 ГПК. В тежест на ищеца по делото е било възложено да установи и докаже че между ищцовото дружество „Т.Б.“ ЕАД и ответника И.Д. е бил сключен договор за далекосъобщителни услуги от
17.11.2016 г. с предпочетен номер * за срок от 24 месеца по план * * както и договор за лизинг за временно и
възмездно ползване устройство марка *. В тежест на ищцовата страна е било
възложено и да установи и докаже, че в качеството си на оператор на мобилни
услуги по цитирания по-горе договор, съобразно предмета и сроковете на договора
е предоставила мобилни услуги на ответника, вкл. и че договорът е бил сключен
при действието на ОУ приети от потребителя и поради неизпълнение на договорните
задължения от страна на потребителя за заплащане на цената на ползвани мобилни
услуги, както и лизингови вноски, че е било заведено и водено заповедно
производство въз основа на Заявление по чл.410 ГПК. В тежест на ищеца е било да установи и докаже, че е налице ликвидно и
изискуемо вземане в посочените в
петитума на исковата молба размери и основание, че ответникът е изпаднал в забава и че е налице
фактическия състав на чл.79, ал.1 ЗЗД, поради което е и инициирано
производството по чл.410 ГПК. В тежест на същата страна е било да установи и
докаже и основанията на иска и размерите на претенциите си.В тежест на
ответната страна в случай, че ищецът докаже горните факти и обстоятелства,
съдът е възложил да установи и докаже,
че са заплатени претендираните суми при настъпване на падежите, че не е налице
облигационна връзка между него и оператора (ищец); че не е ползвал услугите,
които се твърди че са му предоставени както и че не дължи лизингови
вноски.Съдът е указал на ответника, че за да опровергае твърденията на ищцовата
страна има възможност да ангажира право изключващи, право погасяващи и/или
правоотлагащи доказателства.
При така разпределената тежест на доказване, на база ангажираните от
ищцовата страна писмени доказателства, настоящият съдебен състав извежда извода, че ищцовата страна „ Т.Б. „
ЕАД макар и да е установила и доказала фактите и обстоятелствата, на които
основава иска си, респ. формалното наличие на облигационна връзка, така както
се е твърдяло в исковата молба, специалните положителни установителни искове следва
да бъдат отхвърлени изцяло . За да изведе съда този краен правен извод намира
за необходимо да посочи от правна страна следното :
Независимо от приобщените по делото заверени за вярност с оригнала копия на
първични счетоводни документи, напълно относими към предмета на спора,
представени ОУ на мобилния оператор, наличието и на гласни доказателства
допуснати в полза на ответника, обосноваващи извод затова, че отв. И.Д. е
встъпил в договорна връзка с мобилния оператор, исковете следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани.Извода затова,настоящия състав
обосновава на база актуалната съдебна практика на ВКС .
В Решение №
143/16.12.2019 г. на ВКС, г.о. ГК, Трето г.о. , с докладчик съдията Геника
Михайлова, постановено по гр.д. № 2729/2018 г. в производство по реда на чл.290
– 293 ГПК, е обобщено, че : „съдебната
практика и правната теория с основание приемат обаче, че и дееспособно лице, а
не само напълно недееспособното (малолетното или поставеното под пълно запрещение)
е адресат на основанието по чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 1 ЗЗД. Следователно не
дееспособността е разграничителният критерий за двете основания. Разграничителният
критерий не е и в наличието, респ. в
липсата на изявена воля, сочи още ВКС в цитирания съдебен акт…Фактическият
състав на чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД обхваща случаи, когато воля не е изявена (например договор в
писмена форма с неавтентичен подпис или с подправено съдържание) или когато изявяването й следва се
приравнява към липса на воля (например при насилие). Този фактически състав
обаче обхваща и случаи, в които воля има, но обстоятелствата по
нейното изявяване я изключват (например шега или учебен пример).
Фактическият състав на чл. 31, ал. 1 ЗЗД
изисква изразена воля, но след като и дееспособни лица, изявили воля, са
сред адресатите на основанието по чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД, и
волеизявлението от дееспособно лице не е необходимото и достатъчно условие за
провеждане на разграничението.
Практиката на ВКС,подробно се спира съдебния състав на Трето Г.О., ГК, че
провежда разграничителния критерий,
като го поставя в т.нар. „съзнавано“ и
„несъзнавано отсъствие на воля“ (решение № 251/09.05.2006 г. по гр.д. №
173/ 2005 г., II-ро ГО, решение № 1344/ 01.08.2002 г. по гр.д. № 1864/ 2001 г.,
решение № 813/ 07.09.2011 г. по гр.д. № 256/ 2010 г., решение № 309/ 14.07.2011
г. по гр.д. № 1890/ 2010 г., решение № 59/ 24.07.2013 г. по гр.д. № 392/ 2012
г., все IV-то ГО, решение № 157/ 24.06.2015 г. по гр.д. № 252/ 2014 г., III-то
ГО и други). Приема се, че „разликата
между нищожността на сделката поради липса на съгласие и унищожаемостта поради
неразбиране на значението на действията е в субективния момент – в първия
случай липсата на воля е съзнавана
(мислена уговорка, шега или насилие, когато е налице пълна липса на валидно
съгласие за сключването на договора), а във втория – неосъзната“. Този
разграничителен критерий е базиран на правната теория, но търпи критика според
Трето Г.О. Първо, т.к. обективното ни право не дефинира ползваните понятия.
Правейки сравнителен анализ на фактическия състав на чл.31 ЗЗД и чл.26 ЗЗД, в казуса отнесен до касиране пред ВКС,
съставът на Трето Г.О. формира извода от
правна страна, че : цитат : „ След като ищецът страда от душевното заболяване,
което го е поставило в трайна невъзможност да разбира и да ръководи действията
по извършената от него на 08.02.2005 г. упълномощителна сделка за учредяване на
договорна ипотека, а състоянието му не е временно, с краткотраен характер,
сделката е нищожна на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД. Тя не е
породила правни последици.“
Напълно идентично по правен смисъл е
възражението на ответната страна направено в настоящия исков процес.Ето
защо и след като със СПЕ е доказано наличието на душевно заболяване у
ответника, датиращо от * г., макар и ответника да е
пълнолетен и незапретен, по пътя на възражението намиращо правното си основание
в нормата на чл. 26, ал.2 , изр.1 –во предложение второ, ЗЗД ответникът е
доказал в настоящия процес правоизключващото възражение за недействителност на
договорната връзка .
Договорът сключен от ответника с ищцовата страна се явява недействителен,
т.к. е несъмнено доказано, че ответникът към датата на встъпване в договорна
връзка не е дал валидно съгласие за сключване на сделка. Това е така, т.к.
неспособността на ответника да формира валидна воля, да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, е резултат на душевното
му заболяване, заболяване което не е краткотрайно,с непрекъснат ход а към
момента е и с персистиране на параноидни идеи и с промяна на личността .
При всичко изложено по-горе, съдът на база съвкупния и поотделен анализ и
на писмените и на гласните доказателства, кредитирайки напълно като обективно и
компетентно дадено заключението на в.л. д-р К. по приобщената и неоспорена СПЕ
приема, че след като ответника страда от душевната болест „ * - * *„ и се е
намирал в същото състояние към момента на сключване на договорите с ищцовата
страна, то договорите не могат да породят правни последици, т.к. са недействителни
поради липса на съгласие. Ето защо,в конкретното производство, съдът отхвърля
исковете като неоснователни и недоказани .
С оглед изхода на спора исковият съд следва да се произнесе по въпроса за
отговорността за разноските.
Видно от л. 116 – ти ответникът претендира сумата от 100,00 лв. съдебно
–деловодни разноски за заплатен адвокатски хонорар.На л. 117 –ти е приложен
договор за правна защита и съдействие, имащ характера на разписка,отразяващ плащането
на сумата от 100 лв. Претендирания от ответната страна един разход, съдът
присъжда в полза на ответника на осн. чл. 78, ал.3 ГПК като доказан и по
основание и по размер.
На последно място, съдът отчита факта, че по делото е допусната СПЕ, като
съдът е освободил ответника от разноските за провеждане на експертизата по реда
на чл. 83 ГПК. Ето защо и на осн. чл. 78, ал.6 ГПК в тежест на ищцовата страна
и в полза на Бюджета на ВРС съдът следва да възложи сумата от 214,00 лв.
изплатено възнаграждение на вещото лице .
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
изцяло предявените от ищцовата страна „Т.Б.”
ЕАД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:*** *, със съдебен адрес:***, чрез адвокат В.Н.
от САК против ответника И.К.Д., ЕГН **********, с
адрес: *, специални положителни
установителни искове, с искане да бъде постановено Решение по силата на
което ДА БЪДЕ ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО, че
в полза на ищцовата страна против
ответника съществуват парични вземания, за което заповедния съд е издал
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1354/09.03.2020
г.по ч.гр.д.№ 3118/2020 г. по описа на ВРС, Х-ти състав,по силата на която
е било разпоредено длъжникът И.К.Д. с
ЕГН ********** и с адрес: *** да ЗАПЛАТИ
на кредитора „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***, *, представлявано от Д. К. К., СУМАТА от 117.52 (сто и седемдесет лева и петдесет и две стотинки) лева, формирана,
както следва: сумата от 39.65 (тридесет
и девет лева и шестдесет и пет стотинки) лева,
представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси по договор за мобилни услуги с предпочетен номер * от
дата 17.11.2016г., за които са издадени фактури №*/*г., №*/*г. и фактура №*/*г.,
за отчетен период от 20.08.2017г. до 19.10.2017г. и сумата от 77.87 (седемдесет и седем
лева и осемдесет и седем стотинки) лева,
представляваща задължение по договор за
лизинг за временно и възмездно ползване устройство марка *, за периода от
20.08.2017г.-19.12.2017г., по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *
от дата 17.11.2016г., ведно със законната лихва върху главницата по
посочената фактура, считано от датата на подаване на заявлението - 05.03.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 410, т. 1 ГПК, като неоснователни и недоказани,на основание чл.422, ал. 1 вр.
чл.415,ал.1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ищцовото дружество „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***, *, представлявано от Д. К. К.ДА ЗАПЛАТИ на ответника И.К.Д., ЕГН ********** и с адрес: *** СУМАТА от общо 100,00 лева (сто лева )- сторените от ответника съдебно –деловодни разноски за заплатен адвокатски хонорар в исковото
производство, пред настоящата инстанция, на
основание чл. 78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА ищцовото дружество „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***, *, представлявано от Д. К. К.ДА ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд Варна, СУМАТА от общо 214,00 лева (двеста и четиринадесет лева) – изплатен от ВРС депозит за вещо лице, на
основание чл. 78, ал.6 ГПК .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с ВЪЗЗИВНА
ЖАЛБА пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на
страните чрез процесуалните им представители .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: