Решение по дело №124/2020 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 юни 2020 г.
Съдия: Мария Николаевна Ницова
Дело: 20207140700124
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 235/01.06.2020 г., гр.Монтана

 

В името на народа

Административен съд - Монтана, в съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и двадесета година, в състав :  

                                                          Председател: Огнян Евгениев

                                                                 Членове: Соня Камарашка

                                                                                 Мария Ницова

                                                                      

разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 124/2020 г. по описа на Административен съд Монтана

 

            Производство е по реда на глава XII АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.

            С решение № 496/16.12.2019 г., постановено по АНД № 1096/2019 г.по описа на РС Монтана, е частично отменено наказателно постановление № 19-0996-001741/30.05.2019 г. на началник сектор към ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция Монтана, с което на И.Н.Й. ***, са  наложени административни наказания -  глоба в размер на 10 лева по чл.183, ал.1, т.1, пр.2 ЗДвП;  глоба в размер на 10 лева по чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП и глоба в размер на 20 лева по чл.185 ЗДвП, съответно за нарушения по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП и чл.190, ал.3 ЗДвП., като съдът е отменил  глобата, наложена по чл.183, ал.1, т.1, пр.2 ЗДвП.

            Горното решение е обжалвано с касационна жалба от административнонаказания, с искане да бъде отменено решението на въззивния съд,  без да сочи конкретни основания за това.

            Административнонаказващият орган, чрез юрк.Димитрова изразява становище за неоснователност на жалбата.

            Представителят на Окръжна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата срещу атакуваното решение  е неоснователна, а решението правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

            Административен съд Монтана, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и предвид разпоредбата на чл.218, ал.2 АПК, че за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно, намира следното:

            Жалбата е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и е допустима, а разгледана по същество се явява частично основателна.

            Решението на въззивния съд е  неправилно в частта, с което е потвърдена наложената глоба в размер на 20 лева  на основание чл.185 ЗДвП, за нарушение по чл.190, ал.3 ЗДвП.

Съгласно посочената като нарушена в НП норма на  чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, наложеното наказание „глоба“ се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване. По дефиницията на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. С оглед на това, не всяко неизпълнение на задължение съставлява административно нарушение, а само тогава, когато с конкретното деяние лицето не е изпълнило свое лично, законоустановено задължение, което произтича пряко и непосредствено от разпоредбата на нормативния акт и което е изрично обявено за наказуемо с този акт. В процесния случай лицето е санкционирано за това, че не е изпълнило задължението си по  чл. 190, ал. 3 от ЗДвП. Систематичното и логическо тълкуване на тази разпоредба сочи, че тя е разположена след като са изчерпателно изброени санкционните норми, в нея не се предвижда наказание, налагано по административен ред и тя е свързана с изпълнението на влезлите в сила наказателни постановления. Неплащането в срок на наложените глоби е обвързано с други неблагоприятни за дееца последици – невъзможност да си възстанови евентуални отнети му контролни точки /чл. 158, ал. 1, т. 1 от ЗДвП/, предприемане на мерки за принудително събиране на публичното държавно вземане, а така също и опасност от налагане на принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление“ на основание чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП. Поради това касационната инстанция счита, че незаплащането от водача на МПС в срока по  чл. 190, ал. 3 от ЗДвП на наложена му глоба не представлява съставомерно от обективна страна деяние – административно нарушение, като основание за налагане на санкция по чл. 185 от ЗДвП.

            Дори да се приеме, че разпоредбата на  чл. 190, ал. 3 от ЗДвП съдържа правило за поведение за санкционираните лица за нарушения по ЗДвП в едномесечен срок от влизане в сила на НП, съответно – съдебния акт, с който те са потвърдени да заплатят наложената глоба, то за да се наложи санкция за това неизпълнение е необходимо по безспорен начин да е доказано, че НП е влязло в сила. В чл. 64 от ЗАНН е посочено кой НП влизат в сила. От своя страна, за да е влязло в сила НП, то трябва да е било съобщено на санкционираното лице по реда, предвиден в чл. 58 от ЗАНН. Следователно, необходимо, е в наказателното постановление, с което се налага административна санкция за нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗАНН, да е посочен санкционният акт за нарушение по ЗДвП, който не е платен в едномесечния срок, както и в административнонаказателната преписка да се съдържат доказателства, че той е влязъл в сила. В случая това не е направено, от което следва извод за незаконосъобразност на НП и в частта по т. 3.

            В останалата част  решението на РС Монтана, с което е потвърдено НП относно нарушение по чл.100, ал.1, т.1, пр.3 ЗДвП, не носи свидетелство за регистрация на МПС, е  постановено правилно и жалбата в тази част е неоснователна. Настоящият касационен състав в тази част споделя извода на РС Монтана, правилно е посочил“ предвид, че наказаното лице, многократно е санкционирано по ЗДвП..“, то  извършеното разкрива степен на обществена опасност на деянието и на извършителя, поради което не следва да намери приложение разпоредбата на чл.28 ЗАНН.

            Предвид което по разбиране на настоящия състав, въззивният съд  неправилно е приложил материалния закон по отношение твърдяното нарушение на  нормата на чл.190, ал.3 ЗДвП и правилно приложил същия относно нарушението по чл.100, ал.1, т.1, пр.3 ЗДвП.

            Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.221, ал.2 АПК във вр.чл.63, ал.1 ЗАНН  Административен  съд Монтана

 

                                                              Р  Е  Ш  И  :

 

            ОТМЕНЯ решение № 496/16.12.2019 г., постановено по АНД № 1096/2019 г.по описа на РС Монтана, в частта по т.3, с което е потвърдено НП № 19-0996-001741/30.05.2019 г. на началник сектор към ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция Монтана, наложена глоба в размер на 20 лева по чл.185 ЗДвП, за извършено нарушение по чл.190, ал.3 ЗДвП.

            Оставя в сила решение  № 496/16.12.2019 г., постановено по АНД № 1096/2019 г.по описа на РС Монтана, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.

            РЕШЕНИЕТО е  окончателно и не подлежи на обжалване.                                                                    

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: