№ 83
гр. Тетевен, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ, в
публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Марио Д. Стоянов
при участието на секретаря Катя М. Христова
като разгледа докладваното от Марио Д. Стоянов Административно
наказателно дело № 20214330200263 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0451-000617/20.10.2021гг на
Началника на РУ към ОДМВР-Ловеч,РУ-Ябланица.
Жабодателят твърди,че наказателното постановление е неправилно и постановено в
нарушение на закона.Изложеното в НП несъответства както на действителното фактическо
положение,така и в акта за установяване на административно нарушение и описаното в тях
не отговаря на истината.Не е нарушил разпоредбата на чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП.Счита,че са
нарушени разпоредите а чл.7 от ЗАНН,тъй като в нито един момент не е знаел,че
управлявания от него автомобил не е регистриран по надлежния ред.Налице е липса на
субективна страна за реализиране на фактическия състав на административно нарушение по
чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП.
Моли да бъде отменено обжалваното наказателно постановление.
Жалбодателят, редовно призован, се явява в съдебно заседание,представляван от
адв.Якимов-ПлАК,който поддържа жалбата си и по същество моли да бъде отменено
изцяло обжалваното постановление.
Ответникът по жалбата-началникът на РУ на МВР-Ябланица не се явява в съдебно
заседание и не изразява становище по жалбата.В съпроводителното писмо,с което жалбата е
изпратена на съда,моли да бъде оставена същата без последствия и се потвърди
наказателното постановление.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
1
съвкупност, взе предвид становището на жалбоподателят и разпоредбите на закона, намира
за установено следното:
Жалбата е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал.2 ЗАНН, в предвид
датата на входирането и при наказващия орган,като в този смисъл се явява допустима и
следва да бъде разгледана.
По основателността на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя
орган.
От писмените и гласни доказателства-показанията на свидетелите Ц. Д. Р. и Т. Р. К.,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 13.10.2021г свидетелите Р. и К. „били нсаряд нощна смяна“,като около 01.45ч се
намирали в село Златна Панега,Лов.обл. В 01.45ч , в село Златна Панега,по улххв посока на
движение към град Русе,спрели за проверка лек автомобил марка „ххуправляван от
жалбодателя КР. Р. Т. от хх,обл.Плевен. При извършената проверка чрез ОДЧ при РУП-
Ябланица установили,че автомобилът е с прекратена регистрация на 21.09.2021г,в
03:55ч,във в-ка с чл.140,ал.10 от ЗДвП-поради липса на застраховка „ГО“.
На жалбодателя бил съставен акт за установяване на административно
нарушение/АУАН/,серия АА,бланков номер 823311,за извършено административно
нарушение на чл.140,ал.1,пр.1 от ЗДвП,като текстово нарушението е описано както следва-
управлява МПС,което не е регистрирано по надлежния ред.В акта е отразено,че
нарушителят няма възражения.
Въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно постановление/НП/№21-
0451-000617/20.10.2021г,с което за посочената в АУАН нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП и
на основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП,на жалбодателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200.00 лева,както и „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 6 месеца,също така е постановено отнемане на 10 контролни точки,на основание
Наредба №Iз-2539 на МВР.Постановлението е връчено на жалбодателя на дата 29.10.2021
година.
Изложената и възприета от съда фактическа обстановка се установява от
представените по делото писмени доказателства,както и от събраните гласни такива,
посредством разпита на свидетелите Ц. Д. Р. и Т. Р. К..
При така описаната фактическа обстановка съдът намира жалбата за частично
основателна,поради следните съображения:
Административно наказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
2
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. При извършена служебна проверка не
се констатират допуснати съществени нарушения на административно производствените
правила при съставяне на акта за установяване на административно нарушение/АУАН/ и
издаване на наказателното постановление, ограничаващи правото на защита на
привлеченото към отговорност лице и водещи до отмяна на наказателното постановление.
АУАН е съставен от компетентен орган при спазване на предвидената в чл. 40 и чл. 43
ЗАНН процедура и съдържа реквизитите на чл. 42 ЗАНН. Нарушението е установено по
несъмнен начин и от обективна страна на се оспорва от жалбодателя, индивидуализиран е
нарушителят и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното
нарушение, като същият е записал ,че има възражения.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – началник РУП към ОДМВР Ловеч , РУ Ябланица ,видно от
удостоверение ,издадено на 27.10.2021г от директора на ОДМВР-Ловеч/стр.13 от делото/.
АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши
автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в
ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за
нарушения по ЗДвП. Административно наказателното производство е образувано в срока по
чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния
акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. Съдът счита, че деянието и неговите съставомерни признаци са
описани достатъчно изчерпателно както в АУАН, така и в НП, поради което и не са
допуснати нарушения в тази връзка. Посочени са нарушените материално правни норми,
като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административно наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административно
наказателното производство.
Не се спори, че управляваният от жалбоподателя автомобил безспорно е моторно
превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, както и че същият е бил
управляван от жалбоподателя на път, отворен за обществено ползване.
В случая приложение намира разпоредбата на чл. 143, ал.10 ЗДвП ,съгласно, която
служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се
уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация
на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена
застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика
3
след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона, а не по волята на
административен орган, поради което и не е било необходимо контролните органи да
информират собственика за прекратяването на регистрацията (законът не им вменява и
такова задължение).
От изложеното става ясно, че са налице всички елементи от обективната страна на
състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП.В същото време обаче, за да се приеме, че е
извършено нарушението, а именно неизпълнение на задължението да се управляват по
пътищата, отворени за обществено ползване само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани, е необходимо да са налице и доказателства, от които може да се
направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно с обстоятелството, че
управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация.В разглеждания казус съдът
приема,че такива данни са налични.
Ноторно е,че всеки гражданин е длъжен да познава закона, поради което и няма как
да се сподели тезата, че жалбоподателят не е знаел, че регистрацията на автомобила е
прекратена, вследствие на бездействието на собственика на автомобила и ако е знаел
нямало да управлява автомобила.В случая факта ,че МПС-то е собственост на друго лице/по
данни на жалбодателя негова приятелка/ не оневинява жалбоподателя,тъй като същия е
могъл да положи достатъчно грижа за да разбере този факт,т.е. жалбодателят е проявил
небрежност.
Всичко това води до еднозначния извод, че жалбоподателят е извършил вмененото му
нарушение, поради което и следва да понесе предвидената за това отговорност/в тази насока
е и константната практика на Адм.Съд-Ловеч- в.ж. Решение от 12.04.2019г ,постановено по
к.н.а.д. №81/2019г по описа на Ловешки Административен съд и др./.
Жалбодателят, в качеството си на водач на процесното МПС, е адресат на
разпоредбите на ЗДвП и КЗ и в частност на правилата, въведени с нормата на чл. 481, ал. 3
от КЗ, която забранява движение на моторно превозно средство по пътищата, отворени за
обществено ползване, без водачът да е застрахован по реда на този кодекс, както и с чл. 100,
ал. 3 от ЗДвП, според който водачът на моторно превозно средство, което не е било спряно
от движение, е длъжен да залепи в долния ляв ъгъл на предното стъкло на моторното
превозно средство валиден стикер на знак за сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите и да носи контролен талон към знака. В
конкретния случай, в качеството си на водач на МПС, деецът е бил длъжен да знае, че за
управляваното от него МПС не е налице сключена застраховка ГО, както и да познава
законовите последици от неизпълнение на това задължение. Най-малкото, което е могъл да
направи, е да провери стикера, удостоверяващ наличието на валиден договор за застраховка
ГО. Като не е сторил това, е проявил небрежност, а това обосновава и вината му. Съгласно
правната теория, вината има две основни форми – умисъл и непредпазливост.
Непредпазливостта също има две форми – небрежност и самонадеяност. Небрежността се
нарича още "несъзнавана непредпазливост". При нея деецът не е съзнавал и не е предвиждал
4
настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди. По
силата на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно,
когато е извършено умишлено или непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая
такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено
непредпазливо деяние – нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на касатора по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП.
Неоснователни са доводите в жалбата,поддържани и в съдебно заседание,че
нарушението не е осъществено от субективна страна. За съставомерността на процесното
административно нарушение и за наличието на предвидените в закона предпоставки за
ангажиране отговорността на водача е ирелевантно обстоятелството дали органът по
регистрация на моторните превозни средства е предприел действия по уведомяването на
собственика на процесния автомобил за процедурата по служебно прекратяване на
регистрацията му. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, служебно се
прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ, и се уведомява собственикът на пътното
превозно средство. В този смисъл, узнаването за прекратяването на регистрацията на
моторното превозно средство от собственика му не представлява елемент от фактическия
състав по прекратяването на регистрацията на същото. Собственикът на МПС е носител на
задължението за сключване на договор за застраховка "Гражданска отговорност", поради
което е длъжен да познава законовите последици, явяващи се резултат от неизпълнението на
това му задължение. Обстоятелството дали е изпълнено задължението за уведомяване на
собственика на автомобила за задължението му по чл. 574, ал. 10 от КЗ и за служебно
прекратената регистрация се явява ирелевантно, още повече, че в
административнонаказателното производство по оспорване на наказателното постановление
е недопустимо упражняването на косвен съдебен контрол за законосъобразността на
служебно прекратената регистрация на пътно превозно средство/по посочените въпроси виж
Решение № 88 от 8.06.2021 г. на АдмС - Ловеч по к. а. н. д. № 77/2021 г./.
Така констатираното нарушение не може да се счете за маловажен случай,нито пък
може да се сподели довода,че непроизнисането по реда на чл.27 от ЗАНН от АНО
съставлява съществено процесуално нарушение,водещо/самостоятелно/ до отмяна на
обжалваното наказателно постановление.
Действително преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в
който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, по т.д. № 1/2007г.
по описа на ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл.28
от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения от този вид. Нарушението е типично
за вида си, като нито пред контролните органи, нито пред съда - жалбоподателят е въвел
твърдения за факти, които да водят до занижаване на обществената опасност на
извършеното.
5
За установеното административно нарушение, административно наказващия орган е
наложил минимално предвиденото в закона по вид и размер административно наказание
«лишаване от право да управлява МПС» за 6 месеца..Същото е справедливо, съобразено с
извършеното, с неговата обществена опасност и е в минимално предвидените от закона
граници, поради което отговаря на целите на закона, очертани в чл.12 от ЗАНН.
Другото наложено наказание «Глоба» обаче е в размер над минималния,поради и
което и с оглед съответствие между двете предвидени кумулативни наказание в теста на
чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП,същото следва да бъде намалено до предвидения минимум от
200.00 лева.
Водим от горното и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН,съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №21-0451-000617/20.10.2021г.
на ВПД Началник РУ към ОДМВР-Ловеч,РУ-Ябланица,издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение №АА823311/13.10.2021г., В ЧАСТТА, в която
за нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП на КР. Р. Т. от
хх,обл.Плевен, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300.00 лева,
КАТО НАМАЛЯВА размера на Глобата на 200.00/двеста/лева.
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №21-0451-
000617/20.10.2021г. на ВПД Началник РУ към ОДМВР-Ловеч,РУ-Ябланица,издадено въз
основа на Акт за установяване на административно нарушение №АА823311/13.10.2021г ,В
ЧАСТТА,в която за нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175,ал.3,пр.1 от
ЗДвП на КР. Р. Т. от хх,обл.Плевен,е наложено административно наказание „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца,както и на основание Наредба № Iз-2539 на
МВР е постановено отнемане на 10 контролни точки.
Решението подлежи на касационно обжалване, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му, пред Административен Съд-Ловеч, по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка
да се върне на наказващия орган, по компетентност.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
6