Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София, 20.10.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в публичното заседание на първи декември през 2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.с. ИРИНА СТОЕВА
при секретаря
Е.Вукадинова, като разгледа докладваното
от съдия Александрова гр.д.№ 481 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 211514 от 09.09.2019 г. СРС, 50 с-в, по
гр.д.№ 51988/2017 г. е отхвърлил предявения от Г.М.С. срещу „Д.Е.Г.“ ЕООД и В.Д.В.
иск с правно основание чл.109 ЗС за преустановяване на неоснователните
действия, с които пречат на ищеца да упражнява правото на собственост върху
поземлен имот с идентификатор № 44063.6214.323 от КК и КР на с.Лозен, общ.
Столична, обл.София, като премахнат насип и ограда, намиращи се в поземления
имот, да прекратят замърсяването на имота с производствени отпадъци, както и да
демонтират мостови кран, находящ се в поземлен имот с идентификатор
44063.6214.325 от КК и КР на с.Лозен, общ. Столична, обл.София.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна
жалба от ищеца Г.М.С..Въззивникът твърди ,че решението в тази част е неправилно
и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.Излага
оплаквания, че първоинстанционният съд не е коментирал представените писмени
доказателства, установяващи замърсяване на терена от извършваните
производствената дейност на ответниците, а е дал приоритет на свидетелските
показания на свидетеля Т., който е в зависимост от ответника, който е негов
работодател.Твърди, че съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства, и
че цитираната в решението съдебна практика не кореспондира със спецификата на
разглеждания казус.Оспорва и констатацията на съда, че със сключването на
договора за наем е дал съгласие да бъде изградена ограда и насип в имота, като
излага твърдения, че към момента на завеждане на исковата молба договорът за
наем е бил прекратен и бившият наемател трябва да премахне както насипа, така и
оградата, издигнати от него в имота му.Излага твърдения, че неправилно първоинстанционният
съд е приел, че ищецът следва да доказва с какво ползването на крана смущава
правото му на собственост, като поддържа, че е достатъчно да установи
нарушаването на нормативните изисквания по отношение на отстоянията от имота
му.Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи исковете.Претендира
разноски.
Ответниците по въззивната жалба- „Д.Е.Г.“ ЕООД и В.Д.В. оспорват
същата.Твърдят, че първоинстанционният съд правилно е приел, че от събраните по
делото доказателства не може да се направи категоричен извод, че ответниците поддържат противоправно
състояние-замърсяване на имота на ищеца с производствени отпадъци и смущаване
на правото му на собственост чрез експлоатация на поставен в имота на ответника
мостови кран.Поддържат становище, че решението е постановено след анализ на
събраните по делото доказателства, и че позоваването на съдебна практика не е
основание за отмяна на решението.Молят съда да потвърди обжалваното решение.Претендират
разноски.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание
чл.109, ал.1 ЗС.Ищецът- Г.М.С. твърди, че е собственик на основание договор за
дарение на ПИ с идентификатор № 44063.6214.323 от КК и КР на с.Лозен, целият с
площ от 1 700 кв.м., представляващ нива, находяща се в землището на
с.Лозен, Столична община, р-н „Панчарево“, местност „Бресто“ при граници: от
югоизток-ПИ № 44063.6214.325 и ПИ № 44063.6214.324, от северозапад-ПИ
44063.6214.322; от югозапад-път Лозен-околовръстен път-44063.6214.4759; от
североизток-път-44063.6214.554 с административен адрес: с.Лозен, ул. „Лозен“ №
95.Твърди, че ответникът В.Д.В. е имал сключен договор за наем с баща му М.К.С.
от 10.05.2010 г. за реална част от посочения имот с площ от 700 кв.м.Твърди, че
на 18.12.2013 г. на основание чл.237, ал.2 ЗЗД договорът за наем е бил
прекратен с изпращането на нотариална покана.Твърди, че В.Д.В. и дружество „Д.Е.Г.“
ЕООД, което е собственик на съседния имот с идентификатор № 44063.6214.325, с който имотът на ищеца има обща граница, извършват
неправомерни действия в имота на ищеца, с които нарушават и ограничават правото
му на собственост, изразяващи се в изграждане на насип и ограда /дувар/ над 2 м
висока, които попадат в югоизточната част на неговия имот върху 1/3 част от 700
кв.м., която е била отдадена под наем до границата с ПИ № 44063.6214.325, за
която част баща му е бил сключил договор за наем с ответника В.Д.С.; постоянно
замърсяване на имота му в посочената част с производствени отпадъци от
дейността им; изграждане на мостови кран на границата между имота на ищеца и ПИ
№ 44063.6214.325, който при работа /завъртане/ се надвесва над неговия имот с
около половин метър /съгласно обясненията, дадени по реда на чл.176 ГПК в
съдебно заседание на 03.12.2018 г. пред СРС/.Твърди, че ответниците развиват
незаконна дейност като каменоломно предприятие и склад за каменни облицовки и
надгробни плочи от мрамори, гранити и др. в имоти, които са ниви и
предназначението им е за земеделски нужди, и че изхвърлят отпадъците си в
другата част от имота на ищеца, с което му причиняват огромни щети.Ищецът
излага твърдения, че в резултат на тези неправомерни действия не може да ползва
имота си по предназначение, т.е. като земеделски имот, и че имотът му е
замърсен и натрупан с производствени отпадъци, оградата засенчва част от имота,
а мостовият кран се надвесва над имота му и е опасно да се стои под стрелката
му поради вероятност от падащи обработени или необработени камъни.Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответниците да премахнат насипа и оградата
/дувара/, които попадат в неговия имот, да спрат замърсяването на имота му с
производствени отпадъци от дейността си и да го изчистят от такива, да
демонтират и премахнат незаконния мостови кран, който се надвесва над неговия
имот.
Видно от нотариален акт № 146 по н.д.№ 119/2012 г. М.К.С.
е дарил на сина си Г.М.С. ПИ с идентификатор № 44063.6214.323, находящ се в
с.Лозен, СО по КК и КР, одобрени със заповед № РД-18-46/18.08.2011 г. на
изп.директор на АГКК с площ от 1 700 кв.м. с трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, при съседи: № 44063.6214.325, №
44063.6214.324 и № 44063.62.14.554, № 44063.62.14.322.
С писмо изх.№ 17-ВК08-3199/21.03.2018 г. СО-Столичен
инспекторат е уведомил Г.М.С., че на основание чл.76, ал.1 от Наредбата за
управление на отпадъците и опазване на чистотата на територията на СО му е
предписано да спазва изискванията на чл.67, ал., т.1 от НУОПОЧТСО и ПИ №
44063.6214.323 да се почисти от натрупаните строителни, битови и др. отпадъци,
като същите се транспортират на определените от кмета на СО места за
обезвреждане и/или оползотворяване в срок 20 дни от датата на получаване на
предписанието, както и във връзка с изискванията на чл.67, ал.1, т.1 и т.4 от
НУОПОЧТСО да се поддържа чистота в имота, както и прилежащата територия, като
се спазва регламентирания в настоящата наредба ред за събиране и предаване на
отпадъци.
Видно от ревизионен акт № 1/20.11.2012 г. на органа за
технически надзор-„М.Д.“ изискванията на Наредбата, приета с ПМС № 199/2010 г.
за безопасна работа с крана са спазени.
Видно от писмо на СО с изх.№ 17-ВК08-532/20.04.2017 г.
релсата на мостовият кран е разположен
изцяло в ПИ № 44063.6214.325.В момента на проверката /извършена в присъствието
на ищеца Г.С. и на ответника В.В./ в ПИ с идентификатор 44063.6214.323 е
започнато изнасяне на складираните гранитни плочи, разположени в частта от
имота, обект на договора за наем, сключен между М.К.С. и В.Д.В..С решение №
ПО-13-003 от 18.05.2010 г. в МЗХ е променено предназначението на земеделска
земя, собственост на „С.Б.“ ЕООД-за изграждане на обект-„Склад за каменни плочи
в ПИ 139024, м. „Бресто“, с.Горни Лозен.Издадено е разрешение за строеж № 005
от 11.01.2011 г. на гл.архитект на р-н „Панчарево“ за „строеж на складова база
за частична обработка на мрамор и гранит“ в ПИ 139024, м. „Бресто“, с.Горни
Лозен.За строежа е издадено удостоверение № 1197/05.12.2013 г. на директора на
дирекция „Общински строителен контрол“ за въвеждане в експлоатация на строеж
„Складова база за частична обработка на мрамор и гранит“ в ПИ 139024 с
идентификатор 44063.6214.325, м. „Бресто“, с.Горни Лозен.
В писмо с изх.№
5521/20.04.2017 г. на СО-р-н „Панчарево“ е посочено, че в момента на проверката
частта от процесния имот от 700 кв.м., която е била предмет на договора за наем
между М.С. и В.В., е заградена с телена мрежа, както и че е започнало изнасяне
на складираните гранитни плочи.
Първоинстанционният съд е обявил за безспорно и ненуждаещо
се от доказване обстоятелството, че ответникът В.Д.В. е бил в облигационно
правоотношение по силата на договор за наем от 10.05.2010 г. за реална част от
ПИ № 44063.6214.323 с площ от 700 кв.м. с праводателя на ищеца М.К.С., който
договор е прекратен с едномесечно предизвестие на 18.12.2013 г.
Страните не спорят също, че с договора за наем наемателят
със съгласието на наемодателя е изградил насип и ограда във връзка с
уговореното предназначение на отдадената под наем площ за склад и каменоломна
дейност.
Разпитан по реда на чл.176, ал.1 ГПК ищецът е заявил, че
над имота му има надвесен кран, преди е бил около 5 м, сега е на половин метър.
Свидетелят Й.А.твърди, че живее в
Лозен и често минава покрай имота на ищеца, в който има отпадъци от мрамор,
като купчините са около 1 м, на дълбочина-около 1-2 м.Твърди, че отпадъците са
от „Мрамор и гранит“.Кранът е върху подпорна стена, която е като ограда, която
е над 1 м и върху нея има телена ограда.На мястото, където е изградена
подпорната стена, няма отпадъци.Отпадъците са от другата страна, където свършва
подпорната стена.Ищецът не може да обработва земята си, навсякъде е насипано с
мрамор.Кранът е разположен до имота на ищеца върху имота на „Мрамор и гранит“,
но височината му е изнесена към имота на Г. и навлиза в пространството с около
1 м.Свидетелят не може да каже кой е направил насипа и оградата и не е виждал
кой слага тези мрамори и гранити в имота.
По делото е разпитан и свидетеля А.Т.,
който заявява, че работи в „Д.Е.Г.“ ООД от 6-7 години и работното му място е в
Лозен, където е кранът.Кранът е мостови, движи се по релсов път, стациониран е
и не може да се мести.Релсите са разположени в имота, собственост на фирмата на
3 м от оградната линия.С крана се товари и разтоварва мрамор и гранит.Твърди,
че няма надвесена част от крана над съседния имот, а ако има, тя е не повече от
20 см.Кранът е на едно и също място и не се завърта.На него няма окачен мрамор
постоянно, само когато работи.Свидетелят не знае някой да е изградил насип в
съседния имот.Производствените отпадъци се изхвърлят в контейнери и след това
се извозват.В съседен имот не е виждал такива, вкл. мрамор.Имотът на фирмата е
насипан, а съседният не е.Твърди, че „Д.Е.Г.“ ООД не е ползвал съседния
имот.Имотът е ползван от В.В. за склад.
Съдът не обсъжда представения
снимков материал, тъй като не е ясно дали касаят процесните имоти и към кой
момент отразяват фактическото състояние в тях.
Съдът не обсъжда и представените пред
въззивната инстанция представени решение № 478109 от 28.08.2018 г. на СРС, 151
с-в и издаден въз основа на него
изпълнителен лист от 22.08.2019 г., тъй като те имат за предмет частта от
имота, която е извън процесната и не установяват относими към предмета на спора
обстоятелства.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Първоинстанционният съд е приел, че праводателят на ищеца
е дал съгласие за изграждане на оградата и насипа, и че фактическите и правни
действия във връзка с ползването на имота обвързват и ищеца, поради което не
може да се направи категоричен извод, че ответниците поддържат противоправно
състояние-замърсяване на имота на ищеца с производствени отпадъци.По отношение
на мостовия кран съдът е приел, че дори и да е налице навлизане в
пространството над нивата на ищеца с около метър и това разстояние да е
по-голямо от предвиденото в Наредбата за безопасната експлоатация и техническия
надзор на повдигателни съоръжения, ищецът не е установил с какво това смущава
правото му на собственост, поради което не е проведено пълно и главно доказване
на противоправно въздействие от ответника върху имота на ищеца и исковете са
неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.109 ЗС собственикът може
да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да
упражнява своето право.За уважаване на иска е необходимо ищецът да докаже не
само, че е собственик на имота и че върху него ответникът е осъществил
неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или
бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения
му имот по-големи от обикновените /чл.50 ЗС/.Преценката за това кои доказани
факти по делото представляват неоснователно действие по смисъла на закона и
дали тяхното въздействие е по-голямо от обикновеното, е конкретна по всяко
дело.В този смисъл са разясненията по т.3 на ТР № 4/06.11.2017 г. по т.д.№ 4/2016 г. на ОСГК на ВКС, както и
решение № 14/2021 г., гр.д.№ 546/2020 г., I ГО на ВКС; решение № 58/2021 г., гр.д.№ 2661/2020 г., II ГО на ВКС; Р № 3/09.09.2022
г., гр.д.№ 2139/21 г., I ГО на ВКС.Поради
изложеното оплакването на въззивника, че не е нужно да доказва с какво
действията на ответниците смущават правото му на собственост, е неоснователно.
От събраните
доказателства се установи, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот на
основание договор за дарение.
Съдът намира, че
от събраните доказателства не може да се приеме категорично, че ответникът е замърсил
имота му с производствени отпадъци.Разпитаният
свидетел Й.А.не е уточнил в коя част попадат отпадъците /само е посочил, че са
от другата страна на края на подпорната стена, като заявява, че не е виждал кой
слага мраморите и гранитите в имота, а свидетелят А.Т. заявява, че не е виждал производствени
отпадъци в имота, вкл. мрамор, и че производствените отпадъци се изхвърлят в
контейнери и след това се извозват.
Неоснователно е оплакването на въззивника, че първоинстанционният съд не е обсъдил
представените документи, изходящи от Столична община, тъй като в тях липсва
констатация за лицето, което е стоварило отпадъци в имота.
По
делото е установено, а и между страните не се спори, че праводателят на ищеца и
ответникът В.В. са били в правоотношение по договор за наем /прекратен преди
предявяване на иска/ за процесната част от имота, по силата на който
наемодателят М.С. е дал разрешение на наемателя /ответника В./ да изгради
ограда около наетия терен и същият да бъде насипан за сметка на наемателя,
както и че оградата попада в процесния имот.Фактът на строеж,
извършен в имот преди възникване правото на собственост по отношение на същия в
патримониума на ищците, не е действие, извършено в чужд имот без съгласие на
собственика и не е действие което му пречи да упражнява правото си на
собственик /в този смисъл-решение № 57/26.02.2021 г., гр.д.№ 4517/2019 г., ВКС,
II ГО/.
От събраните писмени и гласни
доказателства се установи, че изискванията за
безопасна работа с крана са спазени, същият е монтиран извън процесния имот и е
разположен изцяло в имот с идентификатор 44063.6214.325.От показанията на
разпитания свидетел Т. се установи, че кранът е мостови и не се завърта.Ищецът
не е доказал, че навлизането на крана с около 20 см над процесния имот смущава
правото му на собственост.По отношение на разстоянието, с което кранът е
навлязъл в имота на ищеца съдът кредитира показанията на свидетеля А.Т., тъй
като впечатленията му по отношение на този факт са по-трайни и непосредствени.
Поради изложените съображения ищецът
не е провел пълно доказване, че ответниците са извършили неоснователни
въздействия върху процесния имот, с които му създават пречки за упражняването
на правото на собственост в пълен обем по-големи от обикновените и предявените
искове се явяват неоснователни, а оплакванията във въззивната
жалба-неоснователни.
Други мотивирани оплаквания във
въззивната жалба не се съдържат, а съгласно чл.269, изр.2 ГПК въззивният съд е
обвързан от посоченото във въззивната жалба.
Поради съвпадане на крайните изводи
на двете инстанции обжалваното решение следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора на основание
чл.78, ал.3 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемите
разноски за настоящата инстанция-по 300 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 211514 от 09.09.2019 г. на СРС, 50 с-в, по
гр.д.№ 51988/2017 г.
ОСЪЖДА Г.М.С. с ЕГН ********** и с адрес: *** да заплати
на „Д.Е.Г.“ ЕООД с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление:*** сумата
300 лв. на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Г.М.С. с
ЕГН ********** и с адрес: *** да заплати на В.Д.В. с ЕГН ********** и с адрес: ***
сумата 300 лв. на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.