Р Е Ш
Е Н И Е
№ 132/29.04.2020год. град Перник
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Пернишкият окръжен
съд , в закрито заседание на 29.04.2020год. / двадесет и девети април през две хиляди и двадесета година / в следния състав:
Председател: Рени Ковачка
Членове: Роман Николов
Антон Игнатов
Като разгледа докладваното от съдия Ковачка гр.дело № 595 по описа за 2019год.
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
жалби, подадени от М.Г. и А.В. против Постановление от 03.07.2019год.,
постановено по изп.дело № 416/2019год.
на СИС при ПРС, с което в полза на взискателите в изпълнителното
производство като разноски е присъден адвокатски хонорар в размер на 360лева.
Жалбоподателите твърдят, че всеки един от тях е упълномощил адв. Г. да го
представлява по изпълнителното дело, за
което е заплатил отделно адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева с ДДС, поради което на всеки един от
тях следва да се присъди отделно
адвокатско възнаграждение, а не един общ адвокатски хонорар, както е направил държавният съдебен
изпълнител. Молят обжалваното постановление да бъде отменено като бъде
определено като дължимо от длъжника по изп.дело № 416/2019год. по описа на СИС
при ПРС адвокатско възнаграждение за всеки един от тях в размер на по 360 лева
с ДДС. При уважаване на жалбите,
жалбоподателите молят да им бъдат присъдени и направените по настоящото дело
разноски като представят доказателства за внесена държавна такса и два договора за правна защита и
съдействие.
Ответникът – А.Х. е подал писмен отговор, с който е
оспорила подадените жалби. Счита жалбите
за неоснователни и прави искане за тяхното отхвърляне.
Държавният съдебен изпълнител е
изложил мотивите си по обжалваните действия съгласно чл.436, ал.3 от ГПК.
От събраните по делото
доказателства се установява от фактическа страна следното:
Изпълнително дело №
20191720400416/2019год. по описа на СИС при ПРС е образувано въз основа на молба, подадена от А.М. и
изпълнителен лист от ***год. От него е видно, че А.Й.Х. от *** е осъдена
да заплати на М. С. Г. и А.М.В. сумата
от 1 140 лева, получена по изп.дело № 20181720400635 по описа на ДСИ при
РС-Перник въз основа на издаден изпълнителен лист по гр.дело № 216/2017год. по
описа на Окръжен съд- Перник. С молба от
11.06.2019год., взискателката А.В. е поискала
да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, а с молба от 27.06.2019год. и съвместно с М.Г.
са посочили банкова сметка за превеждане
на събраните по изпълнителното дело суми. С молби от 02.07.2019год. А.В. и М.Г. са
поискали да бъдат събрани от длъжника и направените от тях разходи в
изпълнителното производство, а именно платени държавни такси и адвокатски
хонорар, като са представили
доказателства за внесени държавни такси и два договора
за правна помощ и съдействие, сключени с адв.Г. Г.. От същите е видно, че
адв. Г. е била упълномощена от всеки един от взискателите да ги представлява по
изп.дело № 416/2019год. по описа на СИС при ПРС срещу договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение от по 360 лева с ДДС. По направеното в молби от
02.07.2019год. искане, съдебният изпълнител се е произнесъл с Постановление от
03.07.2019год., с което е присъдил на взискателите общ адвокатски хонорар в
размер на 360 лева и което е предмет на обжалване в настоящото производство.
Относно допустимостта на
производството е налице произнасяне от
САС в Определение № 858/13.04.2020год., постановено по възз. ч.гр.дело №
1124/2020год. по описа на САС, което е задължително за настоящия състав.
Предвид на това, жалбите на М.Г. и А.В.
следва да бъдат разгледани по същество.
Жалбите са неоснователни и
следва да се оставят без уважение.
Според чл.79 , ал.1 от ГПК,
разноските по изпълнителното дело по правило са в тежест на длъжника. За да се
уважи искане за присъждане на разноски в производствата по ГПК е необходимо
представяне на доказателства за тяхното реално извършване. От събраните по
делото доказателства се установи, че в хода на изпълнителното производство
всеки един от взискателите е упълномощил адв. Г.Г. да ги „защитава“ по изп.дело № 416/2019год.
по описа на СИС при ПРС, като са уговорили
адвокатско възнаграждение в размер на по 360лева с ДДС. В договорите за правна защита и съдействие е
посочено ,че възнаграждението е заплатено в брой, поради което в тази си част,
същите имат значение за разписка за плащане и представлява доказателство за
реално извършване на тези разноски.
По повод релевираното от
длъжника по изпълнителното дело
възражение, обективирано в писмения отговор по жалбата, съдът намира, че
следва да прецени дължимостта на това възнаграждение и дали същото е прекомерно с оглед
фактическата и правна сложност на делото.
Посочи се по-горе, че адв. Г.
е било упълномощена от взискателите в хода на производството по изпълнителното
дело, като единственото извършено от нея
процесуално след упълномощаването й е подаването на молба – вх.№
3271/02.07.2019год., с искане за
изпращане на покана за доброволно изпълнение до длъжника и налагане на
запор върху трудовото му възнаграждение. До този момент няма данни за събрани
суми, като призовката за доброволно изпълнение до длъжника е изпратена преди
подаване на цитираната молба.
С оглед на
гореизложеното и предвид установената процесуална активност на адвокат
пълномощника на взискателите, а именно извършване на едно единствено
процесуално действие имащо за цел
удовлетворяване на паричното вземане по изпълнителния лист, то съдът счита, че относно адвокатското
възнаграждение е приложима разпоредбата на чл.10, т.2 от Наредба № 1/2004год., според
която за процесуално представителство,
защита и съдействие на страна в изпълнителното производство адвокатското
възнаграждение е в размер на ½ от съответното възнаграждение по чл.7,
ал.2, т2-7 от наредбата. В случая стойността на вземането е в размер на
1 140 лева, като минималния размер на адвокатското възнаграждение възлиза
на сумата от 154.90лева за всеки един от взискателите или 309.80лева общо за
двамата взискатели.
Предвид на гореизложеното и
обстоятелството, че до този момент изпълнителното производство не се
характеризира с особена фактическа и правна сложност, то претенцията на
взискателите да присъждане на разноски в размер над определения такъв от
съдебния изпълнител, а именно 360 лева /надвишаващи минималния размер посочен
по-горе/ се явява неоснователна. При
наличието на двама взискатели,всеки един от тях има право на разноски, сторени
от него в изпълнителното производство, поради което възражението на длъжника за
противното, е несъстоятелно. Дължимите разноски за ангажиране на адвокат за
осъществяване на процесуално
представителство в изпълнителното производство не надвишават определения от
съдебния изпълнител, в атакуваната в настоящото производство постановление
размер, поради което същото се явява правилно и законосъобразно. Подадените от М.Г.
и А.В. жалби са неоснователни, поради което следва да бъдат оставени без
уважение.
Предвид изхода на делото, неоснователна
е претенцията на жалбоподателите за присъждане на разноски, като направени в
настоящото производство и в производството пред САС. В същия смисъл, Пернишкият
окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ жалба вх.№ 3624/17.07.2019год. и жалба вх.№
3623/17.07.2019год., подадени от А.В. и М.Г. против Постановление от
03.07.2019год., постановено по изп.дело № 416/2019год. по описа на СИС при ПРС
и искането за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: