МОТИВИ
към присъдата по НОХД № 319/2015 г. по опис на РС д.,
трети състав
Срещу подсъдимия Г.Н.А., ЕГН:********** девненски районен прокурор е възвел
обвинение по чл. 343в ал. 2 от НК, за това, че на 13.11.2015 г. в гр. д.,
обл. в. управлявал МПС - лек автомобил марка „м.к.” с регистрационен номер: *****
без съответното свидетелство за правоуправление на МПС в едногодишен срок от
наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно
свидетелство за управление - с Наказателно постановление №
14-0253-000065/03.04.2014 г. по описа на РУ – д., влязло в законна сила на
16.02.2015 г. и с наказателно постановление № 14-0253-000156/13.05.2014 г. по
описа на РУ – д., влязло в законна сила на 16.02.2015 г.
Пред съда подс. А. не
се признава за виновен, като отрича да е шофирал автомобила. В
последната си дума заявява, че той за себе си е невинен.
В
пледоарията си по съществото на делото, представителят на ДРП поддържа
възведеното обвинение. Счита фактическата обстановка за установена такава,
каквато е описана в обвинителния акт въз основа на показанията на двамата полицейски служители, които
лично са установили деянието. Счита, че деянието е безспорно доказано и на
подсъдимия следва да се наложат
предвидените в закона наказания в размер около средния. Предвид обремененото
съдебно минало на подсъдимия намира, че той следва да изтърпи наказанието
лишаване от свобода при строг режим в затвор.
Защитника на
подсъдимия счита, че възведеното срещу подсъдимия обвинение е
недоказано. Моли съда да не
кредитира показанията на полицейските служители, а тези на свидетелите, които
подкрепят твърденията на подс. А. и въз основа на тях да го оправдае по възведеното
му обвинение.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подс. А. не притежава свидетелство за правоуправление и е неправоспособен
водач на МПС по смисъла на чл. 150 от ЗДвП. Въпреки това, той често управлявал
МПС, като многократно е санкциониран за това по административен ред. Така с
наказателни постановления № № 14-0253-000065/03.04.2014 г. на Началник група
към РУ – д., влязло в сила на 16.02.2015 г. и 14-0253-000156/13.05.2015 г. също
на Началник група към РУ – д., влязло в сила на 16.02.2015 г., той бил
санкциониран за управление на МПС без съответно свидетелство за
правоуправление.
На 13.11.2015 г. около 11:50 часа свидетелите М.Н. и Р.К. *** извършвали
обход в промишлената зона на гр. д.. Движели се по крайезерен път в посока от кв.
«П.» към «З. З.», след което направили ляв завой и продължили в посока към базата на фирма
«Н.» АД.
Непосредственно след завоя, движейки се на прав пътен участък, те забелязали
движещ се срещу тях лек автомобил «м.к.» с рег. № ****. И двамата свидетели ясно видели, че същият се управлява от подс. Г.А., а
до него на предната седалка на автомобила стоял свид. Р.Х.. Веднага щом
забелязал полицейския автомобил подс. А. рязко спрял автомобила си на разстояние
от около 60 - 70 м. Казал на свид. Х. бързо да слиза и след като той слязъл
подсъдимият също слязъл от автомобила през дясната врата, застанал зад автомобила, отворил багажника му,
давайки вид, че търси нещо в него. Свидетелите Н. и К. продължили да се движат
към вече спрелия автомобил и възприели тези техни действия, като ясно видяли
как от автомобила слиза първо свид. Х., а след него и подс. А.. Тъй като свид. К.
добре познавал подс. Г.А. и знаел, че той е неправоспособен водач, той спрял
зад автомобила му и заедно с колегата си предприели проверка на лицата. Подс. А.
отрекъл да е управлявал автомобила, но тъй като този факт бил възприет лично и
от двамата свидетели той бил поканен да ги придружи до РУП д. за изясняване на
случая. Там свид. Н. му съставил АУАН № 433/13.11.2015 г. по описа на РУП – д.
за допуснато от него нарушение - управление на МПС без правоспособност. Подсъдимият
подписал акта с възражение и получил екземпляр от него.
След извършена допълнителна проверка в информационните масиви на МВР се
установило, че констатираното от двамата свидетели поредно нарушение е
извършено от подс. А. в рамките на едногодишен срок от санкционирането му по
административен ред не с едно, а дори с две наказателни постановления –
цитирани по горе.
За да
приеме горната фактическа обстановка, съдът кредитира изцяло безпротиворечивите
и взаимодопълващи се показания на свидетелите Н. и К., депозирани в хода на
съдебното производство. В момента на изпълнение на служебните си задължения
като органи на реда двамата свидетели са станали непосредствени очевидци на
деянието, като лично и ясно са възприели механизма на неговото извършване.
Съдът кредитира показанията на тези свидетелите като последователни, логични,
вътрешно непротиворечиви и относими към предмета на доказване в настоящото
производство, ето защо ги възприема като напълно достоверни. Голословни и
нелогични са твърденията на подсъдимия, че тези двама свидетели са
заинтересовани от изхода на делото само защото свид. К. „му имал зъб”. Няма
каквито и да било данни по делото потвърждаващи неговите твърдения, че този
свидетел му бил съставял многократно актове и го бил заплашвал, че „рано или
късно ще го вкара в затвора”. Самият подсъдим не отрича, че другият полицейски
служител – свид. Н. не го е познавал до момента. Същият е бил „по – старши”
измежду двамата, при което крайно нелогично звучат твърденията на подсъдимия,
че едва ли не свид. К. му бил наредил „да се заеме с него”, респ. да му състави
поредния акт. По тези съображения съдът няма причина да не кредитира показанията
на двамата полицейски служители като последователни, логични, безпротиворечиви
и незаинтересован от изхода на делото, поради което прие, че фактите са именно
такива, каквито ги съобщават те.
С оглед на това съдът отказа да даде вяра на обясненията на подс. А. и показанията на
свидетелите, които ги подкрепят на първо място предвид близката им връзка с
подсъдимия. Двама от тези свидетели са членове на неговото семейство – неговата
съпруга и сина й, когото подс. А. е отгледал като свое родно дете, а свид. Г. е
близък негов приятел и приятел на семейството, с когото взаимно си вършат
услуги. Предвид близките им отношения с
подсъдимия посочената група свидетели е логично да дадат показания, които „да ползват“ последния, при което те
не могат да бъдат приети от съда като обективни. Най – малкото поради тази
причина съдът отказа да им даде вяра. Същите са в крайно противоречие с
показанията на незаинтересованите свидетели Н. и К. не само досежно
основният подлежащ на доказване факт – управлението на автомобила от страна на
подсъдимия, но и досежно разположението на автомобила върху пътното платно.
Докато подсъдимият и свидетелите Х. и Г. твърдят, че автомобилът е бил спрян
след аварирането му почти извън пътното платно, то и двамата полицейски
служители са категорични, че той е спрял на самото платно за движение.
Показанията на свид. Х. са и вътрешно противоречиви, като заявеното от него
пред съда не съответства по никакъв начин на казаното в хода на разследването.
Поради констатираните съществени противоречия показанията на този свидетел,
дадени пред орган на досъдебното производство бяха приобщени по реда на чл. 281
ал. 4 вр. ал. 1 т. 1 от НПК. Пред съда свид. Х. заявява, че се отрича от
показанията, дадени по–рано от него, като посочва, че ги е дал под стрес и
заплахи от страна на разследващ полицай А.. Свидетелят не отрича, че пред
разследващия полицай е казал това, което е записано в протокола му за разпит в
хода на досъдебното производство. Заявеното от него в хода на досъдебното
производство съответства напълно на показанията на свидетелите Н. и К., както
по отношение на управлението на автомобила от страна на подс. А., така и по
отношение на начина на спиране на автомобила и на излизането им от него.
Свидетелят не твърди, че някой е записал грешно думите му, напротив – заявява,
че е „говорил това, което му е дошло на акъла”. Неприемливо е твърдението му,
че не би могъл да прочете протокола си за разпит, тъй като е неграмотен и не
може да чете и пише, тъй като същият е с начално образование, а в протокола му
за разпит от досъдебното производство дори е записано, че има завършен 6 клас. Поради
пълното съответствие на показанията на свид. Х., дадени пред орган на
досъдебното производство с показанията на двамата полицейски служители съдът
кредитира първоначално дадените от него показания, като не дава вяра на
заявеното от него пред съда, приемайки за очевиден стремежа му да обслужи
защитната версия на подсъдимия.
Също
толкова явно е и намерението на свидетелите Христова и Г., разпитани по искане
на защитника на подс. А.. Техните показания дори не са непосредствени, доколкото
нито един от двамата не е присъствал при управлението на автомобила. Тяхната
убеденост в невинността на подсъдимия се гради единствено на убеждението, че той
„не би могъл да е управлявал автомобила”, при условие, че не е разполагал с
ключ от него. Не се спори относно факта, че процесният автомобил се е привеждал
в движение без контактен ключ, а факта дали воланът му е бил заключен или не,
изобщо не е доказан по делото.
Безспорно е, че
тези трима свидетели са заинтересувани от изхода на делото, поради което и
техните показания пред съда не следва да бъдат кредитирани и ценени като
достоверни. Свидетелите Н. и К. обективно и
безпротиворечиво изясниха фактологията на извършване
и констатиране на престъплението, а приобщените показания на свид. Х. ги подкрепиха
и допълниха изцяло. В тяхна подкрепа са и приобщените по реда
на чл. 283 от НПК писмени доказателства – АУАН, наказателни постановления,
справка за нарушител.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна,
че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 343б ал. 2 от НК, като на 13.11.2015 г. в гр. д., обл. в. управлявал МПС - лек автомобил марка
„м.к.” с регистрационен номер: **** без
съответното свидетелство за правоуправление на МПС в едногодишен срок от
наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно
свидетелство за управление - с Наказателно постановление №
14-0253-000065/03.04.2014 г. по описана РУ – д., влязло в законна сила на
16.02.2015 г. и с наказателно постановление № 14-0253-000156/13.05.2014 г. по
описа на РУ – д., влязло в законна сила на 16.02.2015 г.
Деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, като подсъдимият
добре е знаел, респ. съзнавал, че управлява МПС без да притежава
правоспособност за това.
Причините за
извършването на престъплението съдът отдава на трайно утвърденото у подсъдимия
несъобразяване с установения в страната правов
ред,
досежно правилата за управление на МПС.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия съдът прецени степента на обществената опасност на
деянието и на дееца, които определи като високи. Като отегчаващи вината обстоятелства, съдът прие наличието на множество предходни осъждания за извършени
престъпления от общ нарактер, вкл. и такива по
чл. 343 В ал. 2 от НК, както и наличие на множество наложени други административни наказания по ЗДвП, в това число и за извършени нарушения по чл.150 от ЗДвП.
Като
смекчаващо отговорността обстоятелство съдът прие единствено добрите
характеристични данни, дадени от работодателя на подсъдимия. От друга страна
обаче отчете като отегчаващи такива лошите му личностни данни, отразени в
характеристиката, изготвена от мл. ПИ.
С
оглед на гореизложеното съдът намери, че предишните санкции не са изиграли
необходимото възпитателно въздействие спрямо подс. А. и деянието е извършено при явно
несъобразяване със закона. Това, преценено самостоятелно и в съвкупност с
останалите обстоятелства, очертаващи спецификата на деянието, както и данните
за личността на подсъдимия, наложи извода за необходимост от прилагане на
по-строга санкция с оглед постигане на съответствие с извършеното, както и за
успешното реализиране на целите на наказанието. При
индивидуализацията на наказанието съдът не намери основания за прилагане на
разпоредбата на чл. 55 от НК, тъй като по отношение на подсъдимия няма нито
изключителни, нито многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства.
Така отчитайки превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства съдът наложи на подсъдимия предвиденото в специалната разпоредба
на НК наказание лишаване от свобода в размер над средния, а именно една година
и шест месеца. Отчитайки имущественото състояние на подсъдимия, неговото
семейно положение и социален статус съдът му наложи и кумулативно предвидената
парична санкция глоба в размер под средния.
Тези наказания съдът намери, че са най -
справедливи, съответни на обществената опасност на деянието и на дееца, на
семейното му и имущественото му положение и са в състояние да постигнат целите,
предвидени в чл. 36 от НК.
Воден от гореизложеното, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: